Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
09.03.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на девети февруари две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 4815 по описа на ВРС за 2020 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Л.П.,
ЕГН ********** и Г.Ж.Г., ЕГН ********** срещу Й.Л.Й., ЕГН **********, И.Д.Л., ЕГН **********, Ж.Г.Ж., ЕГН **********,
Ю.К.М., ЕГН **********, К.Я.Л., ЕГН ********** и П.Я.Л., ЕГН ********** по чл.34 от ЗС за делба на следния
недвижим имот: дворно място с площ от 1247 кв.м., съставляващо УПИ ***-**, в
кв.*по кадастралния и регулационен план на с. Г. общ. Д.Ч., обл. В., одобрен
със Заповед № *** ОТ *******., при граници: улица, УПИ **-** и УПИ **-**, ведно
с построената в него жилищна сграда със застроена площ от ** кв.м., при квоти
както следва: ¼ ид.ч. за Д.Л.П., 3/20 ид.ч. за Г.Ж.Г., ¼ ид.ч. за
Й.Л.Й., 1/10 ид.ч. за Ж.Г.Ж., 1/15 ид.ч. за Ю.К.М., 11/120 ид.ч. за К.Я.Л. и
11/120 ид.ч. за П.Я.Л.. Направено е и искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на котариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка, вписан в Служба по вписванията при Районен съд гр.
Варна с вх.рег. № ****, дв.вх. № рег. № **** от **** Г., акт № **, том ***,
дело № ***.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са
наследници на Л.М.Й. и П.Я.Й., които са били собственици на гореописания
поземлен имот. Имотът бил записан като тяхна собственост в разписния лист към
кадастралния и регулационен план на с. Г. общ. Д.Ч., обл. В., одобрен със
Заповед № **** ОТ ********В имота същите изградили жилищна сграда с площ от **
кв.м. през 1983 г., както и други постройки. Твърди се, че са придобили правото
на собственост по силата на давностно владение
много преди 1958г. До смъртта си през 1994г. наследодателите живели в
имота и се грижели за него, а след това наследниците им продължили да го
поддържат и стопанисват. Никой от наследниците не бил държал имота имота
единствено за себе си, като е отблъсквал владението на останалите. Ищците
разбрали от писмо от Кмета на Община д.ч., че ответниците Й.Л.Й. и И.Д.Л. са
направили постъпки в качеството си на собственици за попълване в кадастъра.
Ищците открили, че с нотариален акт от 21.02.2020г. Й.Л.Й. и И.Д.Л. са признати за собственици на
имота по силата на давностно владение. Ищците оспорват придобиването на имота
по давност от страна на наследника Й.Й.. На 10.04.2020г. ищците депозирали
възражение до Кмета на Община д.ч., с
което заявяват, че считат имота за наследствен.
В законоустановения срок ответникът Ж.Г.Ж. е депозирал
писмен отговор, с който заявява, че счита иска за допустим и основателен. Сочи,
че страните са наследници на Л.М.Й. и П.Я.Й., които са били собственици на
процесния имот и построената в него жилищна сграда с площ от ** кв.м. Оспорва
се имотът да е придобит по давност от Й.Й. и съпругата му.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор и
от ответниците Й.Л.Й. и И.Д.Л., с който искът се оспорва като неоснователен. Не
се оспорват твърденията в исковата молба, че процесният имот е бил собствен на
родителите на ответника Й.Й. – Л.Й. и П.Й.. Твърди се, че освен на процесния
имот УПИ ***-** по плана на селото същите
са били собственици на целия ПИ 15, за който са отредени още УПИ **-** и УПИ *-** в кв.5 по
плана на селото. В началото на 70-те години родителите разпределили тези имоти
между тримата си синове. На Й.Й. оставили УПИ ***-**, на Я.Л.М.- УПИ *-** и на Г.Л. М.- УПИ **-**. На това разпределение (делба-дарение) присъствали
всичките деца, включително сестрата на ответника Й.Й. – ищцата Д.П.. Като
компенсация двете сестри получили парични суми. Оттогава никое от децата не
оспорвал собственост на имотите, разпределена приживе от бащата. През 1983г
ответникът Й.Й. построил в подареното му дворно място процесната жилищна
сграда, без противопоставяне на своите братя и сестри, които знаели, че това е парцелът,
оставен за него. След като съборил старата паянтова къща, до смъртта си
родителите му обитавали част от новопостроената сграда. И след построяването на
къщата, никой от останалите наследници не оспорвал собствеността на Й.Й., а
посещавали имота като гости и роднини, без някой да разполага с ключ. Имотът се
владеел от ответника Й.Й. и съпругата му от 1973г., когато бащата заявил волята
си имота да остане за него. Владението им било явно, спокойно и
необезпокоявано.
Ответниците Ю.К.М. и П.Я.Л. също са депозирали писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорват иска като неоснователен.
Заявяват, че се присъединяват към отговора, подаден от Й.Л.Й. и И.Д.Л.. Сочат,
че имотът е получен от Й.Й. през 1973г.
при разпределение на притежаваните от родителите му имоти. На наследодателя на
ответниците Ю.М. и П.Л. – Я.Л. бил
оставен УПИ *-**, а на покойния Г.Л. - УПИ **-**. Процесният имот бил разпределен на Й.Й.. Всеки от
тях владял и ползвал собствения си имот, а Й. и съпругата му си построили къща,
която ползвали като вилен имот. Ю.М. и П.Л. заявяват, че нямат претенции към
процесния имот.
В законоустановения е депозиран отговор и от
назначения от съда особен представител на ответника К.Я.Л.. В същия се сочи, че
искът е допустим и би бил основателен в случай, че се докаже, че
наследодателите на страните са били собственици на имота и бъдат оборени
констатациите в нотариалния акт, с който са се снабдили ответниците Й.Л.Й. и И.Д.Л..
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищците
поддържа исковата молба.
Процесуалните представители на ответниците поддържат
подадените отговори..
Съдът, като взе предвид доводите на страните събраните
по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че собственици
на процесния имот са били наследодателите им Л.М.Й. и П.Я.Й., които са го
придобили по силата на давностно владение още преди 1958г. В тази връзка е
представено и копие от разписен лист към кадастрален и регулационен план на с. Г.,
одобрен със Заповед № **** ОТ ********Видно от представените
удостоверения за наследници П.Я.Й. е починала на 24.02.1994г., а
Л.М.Й. - починал на 04.04.1994г., като
двамата са оставили за наследници Й.Л.Й. (син), Д.Л.П. (дъщеря), Г.Ж.Г. (син на
дъщеря им З., починала на 09.10.1982г.), Ж.Г.Г. (съпруг на дъщеря им З.,
починала на 09.10.1982г., Г.Ж.Г. (син), Г.Л. М.(син – вече също починал
на 15.11.2018г.) и Я.Л.М.(син – вече също починал на 04.10.2011г.). Като
наследници на Я.Л.М.са вписани Ю.К.М. (съпруга), К.Я.Л. (син) и П.Я.Л. (син).
Представено от ищците е разрешение за строеж № *** ОТ ******., видно
от което на Л.М.Й. е разрешено да изърши
строеж на едноетажно жилище
без изба – ** кв.м. в парцел
***-** в кв.10 по плана на с. Г., , като е приложен и проект
за едноетажна жилищна сграда на Л.М.Й..
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № **, том *,
рег. № ***, дело № ** от ****г. на нотариус В.Г.с рег. № ***в НК, Й.Л.Й. и И.Д.Л.
са признати за собственици на УПИ ***-** в
кв.5 по кадастралния и дворищно-регулационен план на с. Г., одобрен със Заповед № **** ОТ ********с площ от 1247 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда
с площ от ** кв.м.
Представена по делото
е справка за облога и плащанията на частен абонат от 03.02.2021г., издадена от „Водоснабдяване и канализация _ Варна“ ООД, от която е видно, че титуляр на партидата за обект в с. Г., парцел *-**/* понастоящем
е Й. Л.Й., а в периода от 28.01.1999г. до 13.11.2018г. е бил Г.Л. М..
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на трима свидетели на страната на ответниците – С.Д.С.,
В.Д.И. и С.М.С.и двама свидетели на страната на ищците – М.К.М. И Г.Д.М..
От показанията на всички свидетели се установява, че Л.Й.
и П.Й. са имали голям имот, около 10 декара, целият заграден с ограда. Вътре в
имота няма и не е имало други заграждения на по-малки парцели. Имали са стара
къща, която е започнала да се събаря и затова в началото на 80-те години е
започнал строеж на нова къща. След завършване на строеж в къщата са заживели Л.,
П.и синът им Г.. Двамата наследодатели са живели там до смъртта си през 1994г.,
както и Г., който е починал през 2018г. Както Й.Й. и семейството му, така и Д.Л.
са посещавали имота, без да живеят в него. Съгласно показанията на свидетелите
на ответника голяма част от имота бил извън регулация, като от частта в
регулация край улицата били обособени три парцела по около декар, без
разделението да е видимо. Л.и п. приживе заявили, че единият парцел ще бъде на
сина им Й., другият – на сина им Г., а третият – на сина им Я.. Св. С.Д.заявява,
че за това знаел от баба п., която ходела на гости у тях, а свидетелите В. И. И
С.М.твърдят, че са чули това лично от дядо Л.докато са работели на строежа на
къщата. Свидетелите на ищците заявяват, че не са чували за някакво разделение.
Съгласно свидетелите на ответника къщата е построена от Й.Й., тъй като
родителите у не разполагали със средства за нова къща. Сградата била строена от
майстор, но на строежа помагали различни лица на доброволни начала, включително
свидетелите В. И. И С.М., като Й. и братята му също участвали, а Й. осигурявал
материали. Тримата свидетели не са категорични относно обстоятелството кой е
плащал за строежа. Докато били живи родителите им, Й. и Д. ги посещавали.
Според св. На ответника след това Д. не е идвала в имота, докато Й. продължил
да посещава имота. Той участвал в поддръжката на имота, заедно с брат си Г., който
живеел там. Съгласно показанията на св. М., който живеел в с. Г. от 2014г., за
периода след посочената година, той бил виждал Д. няколко пъти в имота да
чисти, да копае, да сее и т.н., а Й. не е виждал.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.34, ал.1 от
ЗС.
В първата фаза на производството по
съдебна делба следва да се установи дали е налице съсобственост, между кои лице
и при какви квоти. Всяка от страните следва да докаже правата си в
съсобствеността.
Безспорно по делото е, че процесният недвижим имот е
придобит от наследодателите на страните Л.Й. и П.Й.по време на брака им по
силата на давностно владение.
Установи се, че имотът е бил част от голям общ имот на
наследодателите в с. Г., с площ от около 10 декара, като имотът винаги е бил
ограден, без да е видимо разделението на отделни парцели в рамките на същия. Не
се установява и формално отделяне на три парцела от общия имот – установено е
единствено, че процесният парцел е самостоятелен. Така или иначе дори и такова
да е извършено, няма данни за прехвърляне на собствеността от страна на Л.и П.в
полза на някое от децата им. Съгласно показанията на свидетелите на ответника
наследодателите са заявили, че по един от парцелите ще дадат на всеки от
тримата си сина. Доколкото и тримата свидетели сочат, че лично са чули това от
наследодателите, съдът кредитира показанията им в тази част. Въпреки това, дори
и да са имали намерение да разпределят собствеността между синовете си, П.и Л.не
са направили някакви правни постъпки по прехвърляне на собствеността, предвид
което същите са останали собственици на имотите до смъртта си.
По отношение на построената в процесния имот къща,
съдът намира, че не е доказано по категоричен начин твърдението на ответниците,
че същата е построена от Й.Й.. Показанията на всички свидетели взети в
съвкупност не са категорични с чии средства и усилия е построена къщата. Така
или иначе, съдът намира това обстоятелство за ирелевантно в настоящия случай,
предвид че се установи, че собственици на поземления имот, върху който е
построена къщата са били П.и Л.. Нито се твърди, нито се установява същите да
са учредили право на строеж на сина си Й.. Напротив, цялата документация за
строежа е на името на Л.Й.. При липса на учредено право на строеж собственици
на построената сграда по силата на приращението (чл.92 от ЗС) са станали
собствениците на поземления имот – Л.и П.Й..
Съдът намира, че не е доказано придобиване на имота от
ответниците Й.Й. и И.Л. по давност приживе на Л.и П.Й.. Този извод се налага
предвид установеното от свидетелските показания, че фактическа власт върху
имота са упражнявали родителите на Й.Й. и
неговият брат Г., които са живели в имота и са полагали грижи за него. Й.
от своя страна ги е посещавал в почивните дни, като понякога е оставал там.
Същото се установи и за ищцата Д.П.. Не се установи по някакъв категоричен
начин, че именно Й.Й. е упражнявал фактическа власт с намерение да свои имота. Дори
и да се приеме, че Й. е построил къщата със свои средства, както се посочи, тя
е станала собственост на родителите му, като това не е означава, че той е
допуснал тях и брат си да живеят в неговата къща като държатели.
Обстоятелството, че е построил сграда в чужд имота създава за него единствено
облигационни права по отношение на собствениците/съсобствениците.
След смъртта на Л.и П.Й., които са били
собственици на поземления имот и къщата, собствеността е преминала върху
наследниците им. Двамата родители са починали приблизително по едно и също
време, като не са оставили различни наследници, с оглед на което следва да се
приеме, че имотът е наследен при равни квоти от петте им деца. Тъй като дъщеря
им З. е починала преди родителите си, то нейната квота е наследена от сина й –
ищеца Г.Г. по право на заместване на основание чл.10, ал.1 от ЗН. Нейният
съпруг – ответникът Ж.Г. не е получил ид.ч. от имота по наследство, тъй като
правото на наследяване по заместване е предвидено само в полза на низходящите,
но не и в полза на съпруга. Така четирите деца на Л.и П.Й. и внукът им Г. са
получили по 1/5 ид.ч. от имота.
За да установят, че са станали
собственици на целия имот по давност ответниците Й.Й. и И.Л. следва да
установят, че са упражнявали фактическата власт върху идеалните части на
останалите съсобственици с намерение да ги своят.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. по тълк.д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС „Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си”. В настоящия случай се твърди, че единият
съсобственик – ответникът Й.Й. е владял целия имот, предвид което щом се позовава на изтекла
придобивна давност следва да докаже промяната в намерението си да владее
чуждата част като своя. Тази промяна в намерението е следвало да бъде
демонстрирана чрез действия, които по ясен и недвусмислен начин да показват
отричане владението на другите съсобственици и да са доведени до знанието им. Съдът намира, че по делото не се доказа по
безспорен начин, че Й.Й. е упражнявал фактическата власт върху имота след
смъртта на родителите си, нито да е предприел такива действия, които да обективират
ясно и категорично пред останалите съсобственици, намерението му да владее
целият общ им имот за себе си, и да отрича владението на другите върху тяхната идеална
част. От показанията на свидетелите се установи категорично, че в имота до смъртта
си през 2018г. е живял синът на Л.и П.– Г. М.. По отношение на Й. се установи,
че е посещавал брат си и му е помагал с грижите по имота, но не и че е
упражнявал фактическа власт с намерение да свои целия имот за себе си. Не се
установи, поне до смъртта на Г. М., да са извършвани действия от Й.Й. по
категорично обективиране спрямо другите съсобственици на намерението му да
отрича тяхното владение, които по някакъв начин да са сведени до знанието им.
Едва след смъртта на брат си, единствена постъпка, която съдържа индиция за
намерението на Й.Й., е промяната на негово име на партидата за ВиК услуги на
имота (която до 2018г. е била на името на Г. М.).
По всички гореизложени съображения съдът намира за недоказано
възражението на ответниците Й.Й. и И.Л., че са придобили целия имот по давност.
Съдът намира, че безспорно се установи наличието на
съсобственост по наследяване. Както се посочи по-горе, след смъртта на Л.и П.Й.
по 1/5 ид.ч. от имота е преминала върху техните 4 деца и един внук – Й.Й.
(син), Д.П. (дъщеря), Г. М.(син), Я.М.(син) и Г.Г. (внук).
Установи се, че Я.М.е починал през 2011г., като е
оставил за наследници съпруга – ответницата Ю.М. и две деца – ответниците К.Л.
и П.Л.. Съобразно правилата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН всеки от тях е
получил равна част от наследството на Я.М., а именно по 1/15 ид.ч.
Следващият наследник Г. М.е починал през 2018г., без
да остави низходящи/съпруга, предвид което неговата ид.ч. е преминала по равно
към братята и сестрите му съобразно чл. 8. ал.1 от ЗН, като квотите на същите
са станали по ¼ ид.ч. (5/20) Съобразно правилото на чл.10, ал.2 от ЗН
частта, която се е полагала на З. и на Я., е преминала по право на заместване
върху техните деца. По този начин квотата на ищеца Г.Г. се е увеличила с 1/20 е
станала ¼ ид.ч. (5/20 ид.ч.), а квотите на К.Л. и П.Л. също са се
увеличили (но не и тази на майка им Ю.М.) с по 1/40 ид.ч. (половината на 1/20)
и са станали по 11/120 ид.ч. (1/15 + 1/40).
По гореизложените съображения съдът намира, че квотите
на страните в процесния имот са както следва: за Д.П. – 30/120 ид.ч. (=1/4), за
Й.Й. – 30/120 ид.ч. (=1/4), за Г.Г. – 30/120 ид.ч. (=1/4), за К.Л. – 11/120
ид.ч., за П.Л. – 11/120 ид.ч. и за Ю.М. – 8/120 ид.ч. (=1/15).
Доколкото не се установи ответниците Й.Л. и Ж.Г. да са
съсобственици в процесния имот, същите следва да бъдат изключени от делбата.
Предвид, че с настоящото решение са признати права на
страните, които не съответстват на констативен за собственост на недвижим имот
по обстоятелствена проверка № **, том *, рег. № ***, дело № ** от ****г. на
нотариус В.Г.с рег. № ***в НК, с
който Й.Л.Й. и И.Д.Л. са признати за собственици на процесния имот,
нотариалният акт подлежи на отмяна, на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА извършване на делба на следния недвижим имот: дворно
място с площ от 1247 кв.м., съставляващо УПИ ***-**, в кв.*по кадастралния и
регулационен план на с. Г. общ. Д.Ч., обл. В., одобрен със Заповед № *** ОТ
*******., при граници: улица, УПИ **-** и УПИ **-**, ведно с построената в него
жилищна сграда със застроена площ от ** кв.м., при квоти както следва: 30/120 ид.ч.
за Д.Л.П., ЕГН **********, 30/120 ид.ч. за Г.Ж.Г., ЕГН **********, 30/120 ид.ч.
за Й.Л.Й., ЕГН **********, 8/120 ид.ч. за Ю.К.М., ЕГН **********, 11/120 ид.ч.
за К.Я.Л., ЕГН ********** и 11/120 ид.ч. за П.Я.Л., ЕГН **********.
ИЗКЛЮЧВА от делбата Ж.Г.Ж., ЕГН ********** и И.Д.Л., ЕГН **********.
ОТМЕНЯ констативен за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка № **, том *, рег. № ***, дело № ** от ****г. на
нотариус В.Г.с рег. № ***в НК, на
основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: