№ 282
гр. П., 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500785 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и следващите от
ГПК.
Обжалва се Решение №236 постановено на 26.07.2021г. по
гр.дело № 431 по описа на Пещерския районен съд за 2021г., с което
искът на „Кредитреформ България“ЕООД гр.София с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление на дейността :гр.София,
ул.Шандор Петьофи“ № 10,предявен чрез юрисконсулт Т. против СТ.
ИВ. Й. от гр.П.,ул.“Б.П.“ № 8 за признаване за установено по
отношение на СТ. ИВ. Й. ,че „Кредитреформ България“ЕООД
гр.София има валидно и изискуемо вземане в размер на сумата от
88.88 лева ,представляващо лихва за забава ,за периода от 23.11.2018
година до 02.11.2020 година,е отхвърлен като
неоснователен.Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Въззивника „Кредитреформ България“ЕООД-ищец в
първоинстанционното производство с въззивна жалба обжалва
1
решението, като твърди,че решението е постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон и е необосновано. Въззивника
посочва,че макар първоинстанционният съд правилно да е приел,че
между ответника и първоначалния кредитор „4финанс“ ЕООД
(„Вивус“) съществува валидно възникнало облигационно отношение
по силата на Договор за кредит № ********** от 11.07.2016г„ изменен
на 12.07.2016г., че кредиторът реално е предоставил в заем сумата от
BGN 450,00 по банкова сметка на ответника в Първа инвестиционна
банка АД, че ответникът в качеството на заемател не е върнал заетата
сума в уговорения срок (все факти, безспорни между страните), че с
Договора за цесия от 23.11.2018г. е прехвърлено и вземането към
ответника по процесния Договор за кредит № **********, ведно с
всички привилегии, обезпечения и други принадлежности,
включително с изтекли лихви, по непонятни причини и в разрез със
закона и логиката, съдът неправилно и необосновано е възприел
становището, че цесията е непротивопоставима на длъжника,
претенцията за лихва за забава е недължима, тъй като ищецът не бил
доказал извършената цесия да е съобщена на ответника преди
стартиране на заповедното производство. Въззивникът твърди,че
самото съобщаване на цесията на длъжника не е елемент от
фактическия състав на цесията. От сключването на договора за цесия
вземането, ако е изискуемо според сделката между цедента и
длъжника, е изискуемо и за цесионера. Посочва,че законът не поставя
специални изисквания относно начина, по който следва да бъде
извършено уведомяването на длъжника за настъпила цесия, нито това
действие е скрепено със срок, доколкото същото не се отразява на
валидността на договора за цесия, а има значение само по отношение
на евентуалните извършени плащания от страна на длъжника на
ненадлежен кредитор.Посочва,че на длъжника може да бъде
съобщено за цесията устно, писмено или с нотариална покана.
Трайната съдебна практика е в насока, че от съществено значение е
свеждането до знанието на ответника на факта на прехвърляне на
2
вземането, съдържанието на което трябва да бъде ясно и
недвусмислено.В конкретният случай цесионерът е направил опит да
изпрати уведомление за сключения договор за цесия лично до
длъжника, като уведомлението е изпратено с препоръчана пратка
посредством Български пощи ЕАД. Пратката се е върнала с
отбелязване „Преместен“. Уведомлението е изпратено и на изрично
посочения в договора за кредит електронен адрес, който е приет като
адрес за кореспонденция с длъжника - **************@*****.*** . Към
исковата молба отново е приложено самото уведомление за
извършената цесия, адресирано до СТ. ИВ. Й.,поради което
въззивникът твърди,че е налице надлежно уведомяване на ответника
за извършеното прехвърляне.
На следващо място,въззивникът твърди,че съдът неправилно е
приложил разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В конкретният случай
договорът е срочен и действието му приключва с еднократно плащане
на уговорената сума на уговорения падеж - първоначално -
10.08.2016г. и след упражняване на правото за удължаване на срока за
връщане на сумата - 15.10.2016г.,при което приложение намира
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му, поради което изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана до длъжника. Щом настъпи падежът и
длъжникът не изпълни на него, той изпада в забава без да е
необходимо кредиторът да го кани специално с цел да го постави в
забава.В случая изискуемостта на вземането за главница е настъпила
съгласно уговорения между страните срок на плащане,поради което
длъжникът е дължал обезщетение за забавено плащане върху
главницата от деня следващ падежа - 16.10.2016г. Искането е
решението като неправилно да бъде отменено, а въззивната инстанция
реши спора по същество и уважи предявения иск,ведно със сторените
съдебни разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от СТ. ИВ. Й. ,в който излага съображения за неоснователност
на жалбата. Твърди,че решението е правилно и обосновано.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е в
3
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от
ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно
решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в
обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка
на събраните пред районния съд доказателства, приема следното:
На 11.07.2016 година между „4Финанс“ ЕООД гр.София ,в
качеството му на кредитодател и СТ. ИВ. Й. гр.П. ,в качеството му на
кредитополучател е сключен договор за кредит ,по силата на който
кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя
сумата от 250 лева при лихвен процент от 40.98%; годишен процент
на разходите от 49.6% и с договорен срок на издължаване от 30 дни.
Уговорена е била и сума за експресно разглеждане в размер на 64.08
лева или общото задължение било в размер на 322.50 лева.Установява
се ,че с платежно нареждане от 11.07.2016 година сумата от 250 лева е
била преведена от кредитодателя по банкова сметка на
кредитополучателя открита в „Първа инвестиционна банка „АД.В
последствие на 12.07.2016 година между страните и бил сключен
договор за потребителски кредит под № **********,в който е
посочено ,че кредитодателят се задължава да предостави в заем на
кредитополучателят сумата от 450 лева при годишна лихва от
40.97%,с договорен ГПР от 49.7% и със срок на издължаване от 30 дни
или до 30.08.2016 година .Страните са договорили и дължима сума за
експресно разглеждане в размер на 114.63 лева или общото
задължение било в размер на 579.46 лева.Установява се още ,че с
платежно нареждане от 12.07.2016 година по банковата смета на
ответника Й. открита в „Първа инвестиционна банка „ е била
4
преведена сумата от 200 лева от кредитодателя-„4Финанс“ ЕООД.
С договор за цесия от 23.11.2018 година „4ФИНАНС“ЕООД
гр.София в качеството на цедент е прехвърлило на цесионера
„КРЕДИТРОФОРМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София процесното
вземане.
Въз основа на заявление от “Кредитреформ България“ЕООД
гр.София по ч. гр. дело № 2/2021 година по описа на Пещерския
районен съд е издадена заповед № 260000 от 04.01.2021 година за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която се
разпорежда длъжникът СТ. ИВ. Й. от гр.Б. да заплати на заявителя
сумата от 450 лева - главница ; лихва за забава в размер на 88.88 лева ,
за периода от 23.11.2018 година до 02.11.2020 година ,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от 06.11.2020 година до
окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 75 лева.
В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение по
чл.414 от ГПК ,като е мотивирал същото ,че главницата в размер на
450,00 лева е заплатена след получаване на заповедта за изпълнение, а
по отношение на претенцията за лихва е противопоставил
възражение,че същата е погасена по давност на основание чл.
111,ал.1б,“в“ от ЗЗД.
Няма спор,че искът по чл.422 от ГПК е предявен в
законоустановения срок.
В мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният
съд е приел,че ответникът и предходният кредитор“4 Финас „ ЕООД
са били обвързани от валидни облигационни отношения по правилата
на договор за потребителски кредит ,въз основа на който
кредитодателят реално е предоставил в заем на ответника сумата от
450 лева- по негова банкова сметка открита в „Първа инвестиционна
банка“АД,както и че заетата сума не е върната в уговорения срок.
Съдът е приел,че ищецът не е доказал,че кредиторът, респективно
надлежно упълномощения цесионер е положил всички възможни
усилия да връчи на длъжника Й. уведомителното писмо относно
сключения договор за цесия на вземанията по договора за паричен
заем с № ********** от 12.07.2016 година и че длъжника е уведомен
за прехвърлянето с последиците, визирани в разпоредбата на чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД. Приел е,че цесията не е породила действие спрямо
длъжника преди заповедното производство ,тъй като няма надлежно
уведомяване на длъжника така както предвижда императивната
разпоредба на чл.99,ал.4 от ГПК,и на това основание,съдът е счел
5
искът за неоснователен.
Правните изводи на съда са неправилни. Практиката на ВКС е
постоянна,че за да произведе цесията действие спрямо длъжника на
основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/
трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта
на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за
прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение
на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като
плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.
Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до
длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и
съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/.
Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне
съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи
новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник. В този случай представителната власт
възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно
разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД като обемът й се определя според това,
което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 от ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Не е възможно уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от
цедента да бъде заместено от съобщението за издадената заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение
и съобщението са издадени от съда, а не от цедента, нито от негов
пълномощник. Получаването на уведомлението за цесията в рамките
на исковото производство с връчване на приложените към исковата
молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или
неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може
обаче да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението
в хода на исковото производство цесията има действие спрямо
длъжника.
В настоящия случай ,първоинстанционният съд неправилно, в
противоречие с разпоредбата на чл. 99 ЗЗД и постоянната практика на
ВКС е приел, че направеното от цедента уведомление за цесията
,връчено до длъжника с исковата молба, е ирелевантно и не води до
обвързване на длъжника. Настоящият съдебен състав, приема,че
спрямо ответника по иска цесията е произвела действие, считано от
датата на получаване на исковата молба с доказателствата към нея,
едно от които е уведомлението за прехвърляне на вземания, а именно
6
от 15.04.2021г., т. е. след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В изложения смисъл
възраженията на въззивника са правилни и като такива се споделят от
въззивната инстанция.
Решението обаче като краен резултат е правилно ,но по следните
съображения на въззивния съдебен състав: От изложените
обстоятелства в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е видно,че заявителя претендира обезщетение за забава
на парично задължение-главницата по договора за заем в размер на
450,00 лева, за периода 23.11.2018г.-датата на прехвърляне на
вземането до 02.11.2020г.-датата предшестваща подаване на
заявлението в съда, в размер на 88,88 лева. Посочено е, че размера на
претендирана лихва е определен с он-лайн калкулатор.
Неизпълнението на едно парично задължение винаги е забавено,
поради което в чл.86 ал.1 ЗЗД законодателят е създал общо правило за
дължимост на обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Или, кредиторът винаги има право на законна мораторна
лихва от деня на забавата до деня на плащането. Когато задължението
е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а
когато няма определен ден, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора /чл.84 ал.2 ЗЗД/. Както в правната теория, така и
в съдебната практика, безпротиворечиво се приема, че исковата молба
има значението на такава покана. Размерът на лихвата за забава в
разглежданата хипотеза се определя от Министерския съвет -чл.86
ал.2 ЗЗД.Отговорността за обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение е обективна. За разлика от преките и предвидими
вреди по чл.82 ЗЗД, вредата на кредитора при неизпълнение на
парично задължение е предположена от законодателя предвид на
естеството на паричното задължение – чл.81, ал.2 ЗЗД, по отношение
на което не може да настъпи невъзможност за неизпълнение и се
проявява само със забава на длъжника. Законовата регламентация, че
при забава в изпълнението на парично задължение се дължи законната
лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на паричната
сума. Този извод се налага и от правилото на чл.86, ал.1, изр.2 ЗЗД, а
именно, че за действително претърпените вреди в по-висок размер от
законната лихва, кредиторът може да иска обезщетение съобразно с
общите правила, т.е по реда на чл.82 ЗЗД.
Както се посочи,съобразно чл.86,ал.1 от ЗЗД се дължи обезщетение в
размер на законната лихва върху главницата ,считано от деня на
забавата.Когато няма определен ден за изпълнение по отношение на
7
новия кредитор,какъвто е настоящия случай,длъжникът изпада в
забава,след като бъде поканен от кредитора.От данните по делото се
установи,че длъжникът е уведомен за цесията едва с връчване на
исковата молба, към която е приложено уведомлението за цесия,
липсват каквито и да било доказателства, че към датата на сключване
на цесията длъжникът е поканен да плати, поради което следва да се
приеме,че липсва покана за плащане и на това основание претенцията
за обезщетение за забава в размер на 88,88 лева за периода
23.11.2018г.-02.11.2020г. се явява неоснователна.
Предвид изложените мотиви, които съвпадат с приетото от правна
страна и от ПРС в обжалваното решение, настоящият съд приема, че
същото се явява правилно и законосъобразно по отношение на извода
за недължимостта на сумата, съставляваща законова мораторна лихва.
Разноски в полза на въззиваемата страна не се присъждат, тъй като
такива не се претендират.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №236 постановено на 26.07.2021г.
по гр.дело № 431 по описа на Пещерския районен съд за 2021г.,
Решението не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8