МОТИВИ по НОХД № 340/2011
г.
Обвинението
против П.Й.Б. е по чл. 199, ал. І, т. 4, във връзка с чл. 198, ал. І, във
връзка с чл. 20, ал. ІІ, във в връзка с чл. 29, ал. І, б. „А“ от НК, а против М.П.Б.
е по чл. 198, ал. І, във връзка с чл. 20, ал. ІІ от НК, затова че на 14.ХІІ.2010
г. в Плевен, като извършители, при условията на опасен рецидив за П.Й.Б.,
отнели чужди движими вещи от владението на Е.А.С. – парична сума в размер на
4,50 лв. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили сила.
Подсъдимият
П.Й.Б. разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен. Възползва се от
правото си да не дава обяснения по случая.
Подсъдимият М.П.Б. се признава за виновен и
заявява, че обяснения ще дава след разпита на свидетелите. След приключване на
техния разпит подсъдимия се отказа да дава обяснения.
От страна на представителя на прокуратурата е
приета за установена следната фактическа обстановка, която напълно се споделя
от страна на настоящия състав на съда:
Двамата подсъдими се познавали добре и били в
близки приятелски отношения. Ходели редовно да се черпят в заведения намиращи
се в района на „ОАПС“.
На 14.ХІІ.2010 г. двамата отново се срещнали в
едно от заведенията, за да пият. Към 14,30 ч. излезли от заведението и отишли
до близките сергии, на които по това време продавали шапки, калъфки и чаршафи Н.И.М.
и съпругата му П.Й.. Двамата подсъдими били видимо почерпени и започнали са се
заяждат със двамата продавачи, тъй като не успели да купят шапка за единия от
тях.Й. им казала да се махнат и ги заплашила, че ще извика полиция, но Б. се
хванал демонстративно за слабините и казал „През това ми е“. Въпреки това
двамата подсъдими се махнали и се върнали в заведението, за да си допият.
М. и съпругата му започнали да си събират нещата,
за да си тръгват. Междувременно предупредили намиращата се в непосредствена
близост до тях продавачка на яйца Е.А.С. да си тръгва, защото започнало да се
смрачава, двамата подсъдими идвали при свидетелите видимо пияни и съществувала
възможност да се върнат отново и да правят проблеми. М. и Й. си тръгнали, като
се отправили към бараката, където държали багажа си.
Пострадалата С. останала сама и започнала да си
прибира багажа, за да си тръгва. През това двамата подсъдими отново излезли от
заведението и отишли при С. и поискали да си купят от нея ракия. Пострадалата
отговорила, че не продава ракия. Внезапно Б. я хванал за забрадката и започнал
да я души, като Б. й запушил устата. С. се опитала да вика, но Б. й казал да даде
парите, които има. Пострадала била силно уплашена, извадила портмонето си, в
което се намирала сумата от 4,50 лв., които били взети от Б.. Веднага след това
двамата казали на С. да се маха.
Пострадалата успяла да се прибере и по-късно да
пусне жалба в полицията. В хода извършеното разследване извършителите били
разкрити.
Описаната и приета за установена от съда фактическа
обстановка по делото се установява от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели Е.А.С., Т.Х.Н., Н.И.М., Ц.Р.И. и Б.Б.К..
Свидетелката
Е.А.С. в своите показания заявява следното: Продавала яйца на пазара. Към
свечеряване при нея дошли двамата подсъдими и я попитали дали има ракия. С.
отговорила, че не продава ракия, а яйца. Тогава двамата подсъдими казали, като
нямаш ракия давай парите. Единият от тях
и запушил устата, а другия взел парите, дадени му от пострадалата, като й
казали, че ще я удушат. Парите били върнати, но С. не си спомня кога. Малко
по-късно свидетелката заяви пред съда, че се притеснява да отговаря на
поставените й въпроси и че повече нищо не си спомня.
Предвид
на тези обстоятелства от страна на прокуратурата на основание чл. 281, ал. ІV,
във връзка с ал. І от НПК е направено искане да бъдат четени показанията на С.
дадени на предварителното производство. В тях тя заявява следното: Продава яйца
и лапад на Кооперативния пазар намиращ се до „ОАПС“. На 14.ХІІ.2010 г. около
16,00 часа всички продавачи намиращи се около пострадалата започнали да
прибират стоката си, за да си ходят. Останали само М. и Й.. В този момент към
тях се приближил единия от подсъдимите и им поискал да му продадат шапка на
цена по-ниска от обявената. В това време другия от подсъдимите – Русия както го
нарича пострадалата, казал на Й., че ако не му даде шапка, че даде шише ракия
на друг да й гътне масата. Й. ги заплашила, че ще извика полиция и двамата
подсъдими се върнали в заведението да си допият. Й. и мъжа й си тръгнали и С.
останала сама. През това време към нея се приближили двамата подсъдими и лицето
по прякор Русия поискал от С. да му даде шише ракия. Тя отговорила, че няма. В
този момент Русия започнал да я души и да иска парите, мустакатия и запушил
устата, за да не вика. Пострадалата извадила портмонето си от джоба и дала
намиращата се в него парична сума от 4,50 лв. подсъдимите взели парите и
избягали.
В
хода на съдебното производство на пострадалата бе предявен протокола за
разпознаване на П.Б.. На поставен въпрос дали подписа върху протокола е неин,
тя отговори положително.
При извършване на анализ на показанията на
разпитаната свидетелка Е.А.С. дадени в съдебно заседание и тези
прочетени на основание чл. 281, ал. ІV от НПК не бяха констатирани съществени противоречия, между тях, касаещи
факти и обстоятелства от установената фактическа обстановка. Имайки в предвид
обстоятелството, че С. е била притеснена да дава показания в съдебно заседание,
тъй като , по нейните думи, е била заплашвана, изминалото време от инцидента,
то съдът счита, че показанията четени на основание чл. 281, ал. ІV от НПК,
следва да бъдат кредитирани и взети под внимание при постановяване на
присъдата. Същите са дадени веднага на следващия ден след инцидента, последователни
са, вътрешно непротиворечиви са, логични, липсват пропуски в хронологията на
фактите изграждащи установената фактическа обстановка.
Свидетелят Н.И.М. в показанията се казва
следното: Познава пострадалата, тъй като продава в съседство с нея шапки. На
процесната дата следобед към масата където била разположена стоката на
свидетеля се приближил единия от подсъдимите и поискал М. да му продаде една
шапка, но той му отказал. След това свидетелят си прибрал багажа и си тръгнал,
като същевременно предупредил пострадалата също да си тръгва. Малко по-късно
забелязал отдалече, че двама души говорят с пострадалата. Предвид на голямото
разстояние той немогъл да разпознае двете лица, които са говорили със С..
На основание чл. 281, ал. ІV,
съдът в съдебно заседание прочете показанията на свидетеля М. дадени на
предварителното производство на 10.І.2011 г. в Тях свидетеля излага същите
факти и обстоятелства, каквито посочва и в съдебно заседание.
Свидетелят
Ц.Р.И. в съдебно заседание дава следните показания: Познава пострадалата С.,
тъй като същата живее в съседство с неговия дом. Познава двамата подсъдими, но
не знае нищо за инцидент станал между С. и подсъдимите.
На
основание чл. 281, ал. ІV, във връзка с ал. І, т. 1 от НК съдът прочете
показанията на свидетеля Ц.И. дадени на предварителното производство на
17.І.2011 г. пред орган на предварителното производство. В тях той излага
следните факти и обстоятелства свързани с фактическата обстановка: Познава
двамата подсъдими и пострадалата. От М.Б. свидетелят разбрал за инцидента, но
не му станало първоначално ясно, че е пострадала С.. Свидетелят отишъл при нея
и я попитал дали двамата негови приятели са я нагрубили. С. отговорила, че не
помни кои са били, интересували я само парите. Тогава Ц.И. отишъл при М.Б. и му
казал, че трябва да върнат парите. Подсъдимият отговорил, че ако трябва ще го
направят. Свидетелят не знае дали отнетата парична сума е била възстановена.
При
извършване на анализ на показанията на разпитаните свидетели С., Ц.И. и Н.М.
дадени в съдебно заседание и тези дадени пред орган на досъдебното прозиводство
не бяха констатирани
противоречия, между тях, касаещи факти и обстоятелства от установената
фактическа обстановка. Предвид на това не е налице съмнение в достоверността на
показанията на свидетелите дадени пред съда и пред орган на предварителното
производство. Достоверността на гласните доказателствени средства зависи и от
собствената им убедителност, а тя на свой ред - от тяхната последователност,
непротиворечивост и обективност. Няма съмнение в достоверността на показанията
на свидетелите дадени в съдебно заседание и тези на предварителното
производство, тъй като същите са последователни, логически свързани и
непротиворечиви, не е налице съмнение в тяхната достоверност. Не са налице
противоречия в показанията на С.И. и М. дадени по време на съдебното следствие
и тези дадени на предварителното производство. Същите напълно си кореспондират,
липсват пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа
обстановка, поради което следва да бъдат взети под внимание и кредитирани при
постановяване на присъдата.
Свидетелят Т.Х.Н. в своите
показания заявява следното: Изкарва си прехраната, като продава на пазара
гумени цървули. На процесната дата, късно следобед се намирал на обичайното си
място , за да продава. Времето напреднало и свидетелят започнал да си прибира
стоката, за да си ходи. Видял, че двама души си говорят с пострадалата, след
което си заминали. Малко по-късно свидетелят си заминал. На следващата сутрин
разбрал от пострадалата, че е била обрана.
Свидетелят
Б.Б.К. – младши полицейския инспектор, който отговаря за района на
Кооперативния пазар дава следните показания: Пострадалата се явила в
полицейското управление на следващия ден след инцидента при Б.К. и заявила, че
е била ограбена. На поставен й въпрос дали може да опише нападателите, тя дала
само техните прякори – Б и М Познавала ги от близкото до пазара заведение,
където двамата всеки ден заедно пиели бира. Жалбата е била написана от
пострадалата. Първоначално свидетелят Н.М. отказал да дава показания. След това
е казал, че е видял двамата подсъдими да се приближават към С., но какво точно
е станало не е видял. Парите не са били възстановени от страна на двамата
подсъдими.
В хода на
проведеното съдебно следствие не са констатирани противоречия, които да
поставят под съмнение достоверността на показания на свидетелите Т.Х.Н. и Б.Б.К.. Те са относими към
предмета на делото, касаят факти и обстоятелства от съществено значение за
изясняване на въпроса, досежно авторството на извършеното деяние. Предвид на
това не е налице съмнение в тяхната достоверност. Тъй като в настоящият случай,
показанията на разпитаните свидетели напълно си кореспондират, както помежду
си, така и с писмените доказателства, то същите следва да бъдат взети под
внимание и кредитирани при постановяване на присъдата. Поради, което съдът ги
кредитира и взима под внимание, като не констатира пропуски в хронологията на
фактите изграждащи установената фактическа обстановка.
По
време на проведеното съдебно следствие по искане на процесуалните представители
на подсъдимите бе разпитан свидетеля Т.И.В., който заявява следното в своите
показания: В добри взаимоотношения е с двамата подсъдими. Не помни датата, но
помни случая. Свидетелят заедно с П.Б. и М.Б. заедно се черпили в заведени
намиращо близо до «ОАПС». По-късно тримата излезли да изпушат по една цигара. М.Б.
отишъл да си купува шапка, а П.Б. тръгнал в посока гарата към някакви свои
познати, да им ходи на гости. Така тримата се разделили и В. се прибрал в дома
си.
При извършване на анализ на
показанията на свидетелят Т.И.В. дадени в съдебно заседание и показанията на останалите свидетели бяха
констатирани съществени противоречия, между тях, касаещи факти и
обстоятелства от установената фактическа обстановка. В показанията си
свидетелят заявява, че никой от двамата подсъдими не е ходил при пострадалата,
докато от обстоятелствата изложени от останалите свидетели е видно, че
подсъдимите са отишли при нея да питат дали няма ракия. След това употребили
сила и отнели сумата от 4,50 лв., след което се върнали в заведението. Имайки в
предвид посочените различия в показанията на свидетелите на прокуратурата и В.,
както и факта, че са дадени от лице имащо близки приятелски връзки с
подсъдимите и е пряко заинтересовано от изхода на делото, то съдът констатира,
че същите са непоследователни, неубедителни, необективни, противоречиви. Предвид
на това е налице съмнение в достоверността на показанията на Т.И.В., поради което съдът не ги
взима под внимание и не ги кредитира при постановяване на присъдата.
Имайки
в предвид по-горе изложеното, съдът счита, че са налице достатъчно убедителни
доказателства, които в своята съвкупност водят до единствения възможен извод,
че двамата подсъдими са извършители от обективна и субективна страна, на
инкриминираното деяние, за което им е повдигнато обвинение и са предадени на
съд.
Този извод на съда се установява от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели и направеното в
началото на съдебното производство признание от страна на подсъдимия М.Б.,
кореспондиращо с показанията на пострадалата С..
Свидетелката С. описва в своите
показания конкретно лица, които са и отнели парите както и техните прякори.
Показанията на С. се подкрепят и от показанията на свидетелите Ц.И.
и Н.М.. М. забелязъл двама души да се
приближават към пострадалата, а пред И. единия от подсъдимите направил
извънсъдебно признание, че са извършили деянието, като са заявили, че ще върнат
отнетите пари. В подкрепа на изводите на съда, относно авторството на деянието
се явяват и показанията на Б.К., който е установил двамата извършители, чрез
извършени от него следствени действия.
От субективна страна деянието е извършено от двамата
подсъдими при условията на пряк умисъл с цел лично облагодетелстване по
неправомерен начин.
При определяне на наказанията, които следва да
бъдат наложени на двамата подсъдими съдът взе в предвид високата степен на
обществена опасност на извършеното деяние, начина на извършване на деянието,
стойността на отнетото имущество, възрастта на пострадалото лице, процесуалното
поведение на Б и Б., направеното от Б. признание, съдебното минало на двамата
извършители – Б. е реабилитиран, след което е осъждан за по-леко извършено
престъпление, а Б. е многократно осъждан за извършени тежки умишлени
престъпления. Действително стойността на отнетото имущество и много ниска, но
се касае за извършено тежко умишлено престъпление, без значение от стойността
на отнетото. Предвид това съдът счита, че за постигане целите на наказанието
визирани в разпоредбите на чл. 36 от НК на П.Й.Б. следва да бъде определено
наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ години при първоначален строг
режим на изтърпяване. На подсъдимия М.П.Б. следва да бъда наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години лишаване от свобода, като на
основание чл. 66, ал. І от НК, отлага изпълнението на наложеното наказание с 3
/три/ годишен изпитателен срок.
На основание горе изложеното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: