№ 10
гр. Велико Търново , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
Секретар:МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000373 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 52/ 16.06.2020 г. по Т.д. № 111/ 2019 г. по описа на ОС – Ловеч
съдът е осъдил ЗАД „Армеец“ да заплати на В. Б. И. в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете Д. В. И. застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на брат му М. Д. Ц. вследствие на настъпило на
12.08.2015 г. в землището на с. Лесидрен ПТП, в размер на 70 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер 100 000 лв.
като неоснователен.
Въззивното производство е образувано по жалба на ЗАД „Армеец“ срещу
решението в осъдителната му част. Счита решението в тази му част за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че ищецът не е активно материалноправно
легитимиран да търси обезщетение, защото в конкретния казус между него и
пострадалото лице не била установена „особено близка, трайна и дълбока житейска и
емоционална връзка“, каквато съгласно ТР № 1/ 21.06.2018 г. на ВКС обосновава по
изключение присъждането на обезщетение, а отношенията им били обичайните при
такава родствена връзка. Изводите на съда за съществуването на такава връзка били
необосновани, направени без да се обсъдят събраните доказателства в тяхната
1
съвкупност. По делото не било доказано ищецът да търпи морални болки и страдания
от смъртта на брат си, които по интензитет и времетраене да надхвърлят нормално
присъщите при загуба на близък член на семейството, разпитаните свидетели нямали
преки и непосредствени наблюдения за състоянието му, а последното било повлияно и
от смъртта на неговата майка, настъпила след процесното ПТП. В случай, че се
приемело, че му се следва обезщетение, то счита за неправилен извода на съда за
противоречие на нормата на §96 ал.1 от ЗИДКЗ, лимитираща обезщетението до 5000
лв., на Директива 2009/103/ЕО. Излага подробни съображения в подкрепа на
становището си за липса на такова противоречие, които обобщено са в смисъл, че
Директивата урежда минималното застрахователно покритие по този вид застраховки,
но не и минималния размер на застрахователни обезщетения, които да бъдат плащани
на правоимащите лица. Отделно счита, че определеното от съда обезщетение е
завишено и не е съобразено с критериите за справедливост. Моли решението в
обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът да
бъде изцяло отхвърлен или при приемането му за основателен, обезщетението да бъде
намалено до 5 000 лв. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Д. В. И., представляван от своя
баща и законен представител В. Б. И., е подала отговор, в който оспорва жалбата.
Заема становище, че решението на ОС – Ловеч в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно. Правилно е преценено от съда, че между ищеца и брат му е
съществувала изключително близка емоционална връзка и затова той е материално
легитимиран да търси и получи обезщетение за доказаните по делото претърпени от
него неимуществени вреди. Правилно съдът е приел, че § 96 ал.1 от ЗИДКЗ
противоречи на цитираната Директива. Моли в тази му част решението да бъде
потвърдено.
Депозирана е насрещна въззивна жалба срещу решението на ОС – Ловеч в
частта, с която исковата претенция на ищеца за обезщетение е отхвърлена за разликата
над 70 000 лв. до пълния претендиран размер 100 000 лв. Ищецът счита, че съдът не е
оценил в пълна степен претърпените от него неимуществени вреди, които щели да го
съпътстват през целия му живот, не отчел и установените към датата на ПТП лимити
на застрахователните покрития. Моли съда да отмени решението в обжалваната му
част и да му присъди претендирания размер обезщетение. Процесуалният представител
на ищеца моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.2 ЗАдв.
ЗАД „Армеец“ не е подало отговор на насрещната въззивна жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
2
следва да се разгледа по същество. Насрещната въззивна жалба също е процесуално
допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд
извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и
допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите
на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
ОС – Ловеч е сезиран с иск от В. Б. И. в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете Д. В. И. за осъждане на ЗАД „Армеец“ да заплати
застрахователно обезщетение за претърпени от детето неимуществени вреди от
смъртта на брат му М. Д. Ц. вследствие на настъпило на 11.08.2015 г. в землището на с.
Лесидрен ПТП. Вредите са оценени на 100 000 лв. и се претендират със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
Исковата претенция е основана на твърдения за изключително близка емоционална
връзка между двамата братя – починалият бил дете с много таланти и пример за
подражание на своя брат, деен участник в отглеждането му, учил го на буквите и
цифрите, на английски, и претърпени изключителни болки и страдания от смъртта му –
ищецът заявявал, че по-добре той да бил загинал вместо брат си, поради широкия
обществен отзвук му станали известни всички трагични подробности около смъртта
му, дълго време се страхувал да излиза от дома си, шокът се отразил върху учението
му и мотивацията му, наложило се ползването на специализирана помощ от психолог.
Майка му не успяла да се справи с шока от жестоката и ненавременна смърт на сина си
и на 02.08.2018 г. сложила край на живота си, при което на детето, все още
непрежалило брат си, се налагало да се справи и с нейната загуба. Съзнателният му
живот е съпътстван от смъртта на най-близките му, което довело до лишаването му от
детство и преждевременното му порастване. За да помогне на детето да се избави от
негативните емоции и подигравките на другите деца за смъртта на майка му, бащата
решил да напуснат с. Лесидрен и от м.09.2019 г. заживели в друго населено място.
Ответникът ЗАД „Армеец“ е оспорил иска с възражения, че не е налице покрит
риск по сключения застрахователен договор, защото към датата на сключването му
застрахователят не поемал отговорност да обезщетява вреди на лица, чийто кръг бил
разширен едва с ТР на ВКС от 2018 г.; че ищецът не е материално легитимиран да
получи обезщетение, като отрича наличието на връзка между него и починалия и
търпени вреди, чието естество и интензитет да обосновават право на обезщетение по
3
изключение; прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, който нарушил изискванията на чл.108, чл.111 и др. от ЗДвП, като се
движил по пътното платно; спори размера на търсеното обезщетение, като в
допълнителния си отговор се позовава на разпоредбата на § 96 ал.1 от ЗИДКЗ и сочи,
че сумата 5 000 лв. е максималният дължим на разширения кръг лица размер
обезщетение.
С обжалваното решение ОС – Ловеч е приел, че налице е покрит от договора
застрахователен риск, че ищецът е материално легитимиран да получи обезщетение с
оглед установяване по делото на трайна емоционална връзка между него и брат му и
претърпени значителни болки и страдания извън традиционно присъщите за тази
родствена връзка, че § 96 ал.1 от ЗИДКЗ е неприложим, тъй като конкретното
правоотношение се урежда по реда на КЗ – отм., в който няма предвиден лимит на
обезщетенията за неимуществени вреди извън § 27, че справедливият размер на
обезщетението е 70 000 лв. и доколкото възражението за съпричиняване е
неоснователно, той не следва да бъде редуциран.
Релевантните за спора факти са следните: На 11.08.2015 г. М. Д. Ц. – на 16 г.,
едноутробен брат на ищеца, претърпял ПТП като пешеходец и на следващия ден
починал. Механизмът на ПТП не е спорен по делото – пострадалият заедно с група
други младежи в светлата част на денонощието – около 18.80 ч., в сухо, ясно време, се
е движел по банкета до пътното платно на общински път в посока на с. Лесидрен,
когато е блъснат от лек автомобил Ауди 80 с рег. № ОВ 3923 АМ, управляван от Ф. А.
М.. Не е спорно, че за отговорността на водача на този автомобил е имало сключена с
ответното застрахователно дружество валидна към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 10.01.2015 г. С влязла в сила
Присъда № 11/ 01.07.2016 г. по НОХД № 367/ 2015 г. по описа на ОС – Ловеч водачът
М. е признат за виновен за това, че на 11.08.2015 г. при управлението на сочения
автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21 ал.1 ЗДвП, като се
движил със скорост 122.44 км/ч при разрешена за ППС категория „В“ скорост от 90
км/ч извън населено място, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта
на две лица, едното от които М. Д. Ц. и средна телесна повреда на трето лице –
престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б. „б“, предл. четвърто и пето вр. ал.1 вр. чл.342
ал.1 НК. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че участъкът на местопроизшествието е без
обособени тротоари, с банкети с ширина 1.10 м от двете страни на платното, които са
били затревени с висока трева, с храсти след банкета, което не позволява нормално
движение на пешеходци, като в близост няма терен, предназначен за движение на
пешеходци. Към момента на осъществяване на ПТП пострадалият заедно с другите две
пострадали деца са се движили от лявата страна на пътното платно – срещу
4
движението и са се намирали на тревата извън пътното платно. Сочи, че децата са
имали видимост и възможност да възприемат опасността от приближаващия с висока
скорост автомобил, но по никакъв начин не са могли да предотвратят произшествието.
Показанията на разпитаните по делото двама свидетели И. Д. – първа
братовчедка на ищеца Д. и К. К. – приятелка на майка му безпротиворечиво
установяват, че двамата братя са били изключително привързани един към друг,
малкият брат се опитвал във всяко нещо да подражава на батко си, за него той бил
безгрешен, много се радвал на постиженията му и се гордеел с него, като отношенията
между двамата не били просто братски, а близостта им определят като неприсъща и
впечатляваща. Св. Д. излага, че са поддържали близки контакти със семейството на
ищеца – до инцидента се виждали всяка седмица в почивните дни, а след връщането им
в с. Лесидрен ходели при тях през седмица и поддържали постоянно връзка по
телефон, по Вайбър или Месинджър. Тя разказва, че заради М., който бил дете с много
таланти, семейството се преместило да живее в гр. София, където Д. първо посещавал
детска градина, а след това тръгнал на училище и понеже родителите били по цял ден
на работа до късно, големият брат водил малкия на детска градина, съответно училище
и го прибирал, пишели домашните заедно, М. му обяснявал нещата, които не разбирал,
винаги му помагал и бдял над него, когато излизали навън, повече, отколкото родител
пазел децата си. Излага, че след смъртта на брат си Д., който бил много буйно дете,
имало ли беля – той бил замесен, се затворил в себе си, не искал да контактува с
никого, да излиза с деца и стоял сам вкъщи, на няколко пъти бягал от къщи и от
училище и го откривали на гроба на брат му. Той не искал да ходи на училище и много
си развалил успеха, но същевременно свидетелката посочва, че издигнал брат си в култ
и искал във всичко да е номер едно, като казвал, че батко му е ангел на небето и го
гледа оттам и по този начин му доказва, че го е научил на много хубави неща. Той
много пъти споделял пред дъщеря й, с която са връстници, че съжалява за случилото се
с брат му и трябвало той да бъде на неговото място. Същите мисли на детето възприела
и св. К.. И тя посочва, че след инцидента и връщането на семейството в Лесидрен Д. не
бил същото лъчезарно дете, не излизал да играе с децата, не искал да ходи на училище
и да учи. Свидетелките знаят, че с него е работил психолог, но считат, че детето не е
преодоляло загубата.
По делото е приет социален доклад ДСП – Елин Пелин, от който се установяват
твърденията в исковата молба, че от есента на 2019 г. ищецът с баща си живее в с.
Доганово, Община Елин Пелин, където е ученик в 6-ти клас. Изготвилия доклада
излага, че детето е споделило, че промяната на местоживеенето му се отразява добре,
че е създало приятелски кръг в училище и в населеното място. Посочено е, че детето е
било обект на работа с психолог с цел преодоляване на травмата от загубата първо на
брат му, а след това и на майка му.
5
Същата фактическа обстановка е възприета от първоинстанционния съд и
неговите правни изводи за доказаност на изискуемите от закона предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили
вследствие на конкретното ПТП, и за материалната легитимация на ищеца да получи
обезщетение, се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на основание чл.272
ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви.
Основателността на така предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ –
отм. КЗ е обусловена от установяване осъществяването на фактическия състав на
непозволеното увреждане – чл.45 ЗЗД. Влязлата в сила присъда по отношение на
водача, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество, е задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК и
тя установява, че извършеното от него деяние е противоправно и виновно при форма
на вината непредпазливост. В пряка причинно-следствена връзка с деянието е
причинена смъртта на брата на ищеца, която е елемент от обективната страна от
състава на престъплението, за което деецът е осъден. Налице е застрахователно
събитие по см. на §1 т. 3 от ДР на КЗ - отм. и застрахователят следва да репарира
пострадалите за причинените им неимуществени вреди. Спорният по делото въпрос е
дали ищецът е материално легитимиран да получи застрахователно обезщетение.
С Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело №
1/2016 г. бе разширен кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като бе прието, че освен посочените
в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. низходящи – деца, възходящи – родители и съпруг
на пострадалия и в Постановление № 5/ 24.11.1969 г. – фактическият съжител,
отглежданото от пострадалия неосиновено дете и отглеждащият пострадалия, „по
изключение“ възможността за обезщетяване следва да се допусне и за лица, които са
създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. В разясненията, дадени от ВКС, е посочено, че в традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, но само ако поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В
тези случаи за претендиране, респ. получаване на обезщетение не е достатъчна само
6
формалната връзка на родство, а следва да бъде доказано, че смъртта на близкия човек
е причинила на преживелия родственик морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/ 61 г. и № 5/ 69 г. на Пленума на ВС – че в случай на
смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В настоящия казус събраните по делото гласни доказателства, които съдът
кредитира като детайлни и основани на преки наблюдения на свидетелите, според
съда в настоящия му състав аргументират извод, че между ищеца и неговия брат е
съществувала много дълбока емоционална връзка. Значителната разлика във възрастта
на двамата братя – почти 9 г., личностните качества на загиналия брат и семейната им
среда са формирали помежду им между изключително близки отношенията – големият
брат се е чувствал отговорен за малкия и се е грижил за него като родител, при което
малкият брат го е възприемал като един от най-значимите за него хора и е искал във
всичко да прилича на него. Внезапната му смърт на толкова млада възраст е била
изключителен шок за ищеца, чиято детска психика трудно може да приеме случилото
се, още повече, че смъртта е настъпила вследствие на трагичен инцидент,
обстоятелствата и подробностите около него са имали много широк обществен отзвук
и неминуемо са станали известни на ищеца и са допринесли за негативните му
субективни преживявания. Описаните от свидетелите факти относно състоянието на
ищеца сочат, че са му причинени страдания, надхвърлящи по интензитет нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Това го поставя в разширения кръг на
лицата, които съгласно дадените с тълкувателното решение разяснения по изключение
е справедливо да бъдат обезщетени наред с най-близките.
ВТАС счита, че обезщетение в размер на 50 000 лв. съответства на реално
причинените на ищеца вреди, доказани в производството, и в този смисъл
удовлетворява изискването на чл.52 ЗЗД за справедливост при възмездяването им. По
делото е доказано, че претърпените от него болки и страдания по своето естество,
интензивност и продължителност са присъщите, търпени от най-близките при сходна
житейска ситуация. Не са твърдяни и доказвани вреди, които да са специфични за
конкретния случай и да надхвърлят обичайните. Не се твърдят настъпването на
здравословни проблеми и проведено медикаментозно лечение. Налице са твърдения, че
за преодоляване на психичната травма с ищеца е работил психолог, но подкрепящите
ги свидетелски показания са крайно лаконични, включително в социалния доклад
споменаването на този факт е на основата на споделено от родителя, а не от извършено
проучване с изложена конкретика относно това с каква продължителност и как е
протекла работата с детето, какво е било състоянието му непосредствено след
инцидента и как е повлияно то от терапевтичната дейност. Не са ангажирани
доказателства чрез съдебно-психологична експертиза за отражението на случилото се
7
върху ищеца с оглед възрастта и личностните му особености и за различие в
психологичния му профил му преди и след трагичното събитие и настъпване на
необратима промяна в личността му, като мнението на свидетелите в тази насока,
основано на техния житейски опит, не може да обоснове подобен извод. Освен това
следва да се съобрази и трагичната загуба на майката на ищеца три години след
случилото се с брата, при което към настоящия момент не могат да бъдат разграничени
страданията, търпени от ищеца вследствие на всяко от двете силно травмиращи го
събития и да се прецени в каква степен състоянието му се дължи на смъртта на брата и
в каква – на смъртта на майката, а негативните преживявания се наслагват и се
отразяват цялостно върху емоционалната му сфера. Първоначалният шок и силно
душевно страдание от внезапно настъпилата смърт на обичан човек са нормална
психологична реакция при такава загуба и несъмнено ищецът чувства и ще продължи
да чувства мъка от загубата на брат си, но той е млад човек, пред когото е бъдещето, на
когото тепърва предстои да създаде трайни връзки, като възможността за адаптация и
преодоляване на трудностите на такава възраст е много по-висока от тази на
възрастните хора. Видно от социалния доклад, самото дете е споделило, че промяната в
местоживеенето му се е отразила добре и е създало приятелски кръг в училище и в
населеното място, а свидетелските показания на св. Д. установяват, че то е възвърнало
желанието си да учи и е мотивирано да се справя отлично с всяко нещо, за да бъде
достойно за брат си.
Оплакванията на застрахователя по отношение приетото от първоинстанционния
съд относно приложението на § 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ е неоснователно. Застъпеното
от съда становище се споделя от настоящата инстанция и то съответства на
възприетото в практиката на ВКС /решение № 57/ 25.07.2019 г. по т.д. № 1218/ 2018 г.
на II т.о. ВКС, Определение № 234/ 09.04.2020 г. по т.д. № 1726/ 2019 г. на I т.о. ВКС,
Определение № 291/ 07.05.2020 г. по т.д. № 2108/ 2019 г. на II т.о. ВКС и др./. Към
правоотношенията по застрахователни договори, сключени преди 01.01.2016 г.,
какъвто е процесният, сключен на 10.01.2015 г., на основание § 22 от ПЗР на КЗ са
приложими разпоредбите на Част ІV на КЗ - отм., а не тези на действащия КЗ. КЗ –
отм. не въвежда лимит на застрахователната отговорност под този по чл.266 КЗ – отм.,
още по-малко при разграничаване на правоимащите лица. Предвиденото в § 96 ал.3 вр.
ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди от лицата по чл.493а ал.4 КЗ за предявените от тях съдебни претенции в периода
от 21.06.2018 г. до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по
чл.493а ал.2 КЗ е ограничен до 5 000 лв., е относимо само към претенции, основани на
вреди от ПТП, настъпили при действието на новия КЗ, т.е. от 01.01.2016 г. насетне,
какъвто не е настоящият казус. С оглед изложеното, не се налага обсъждането на
съответствието на § 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ с Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета
от 16.09.2009 г. относно застраховката гражданска отговорност, на която се е позовал
8
ищецът в исковата си молба и е обсъдена от жалбоподателя във въззивната му жалба и
която първоинстанционният съд е споменал само като допълнителен довод за
недопустимост на въведеното лимитиране. Въвеждането на лимит е в пряко
противоречие с принципа за справедливо обезщетяване на пострадалите, въведен с
нормата на чл.52 ЗЗД, защото ограничава отговорността на застрахователите към
правоимащите лица без съобразяване на действителния обхват на търпените от тях
вреди в случаите, в които съдът прецени, че стойностно оценени те надхвърлят сумата
от 5 000 лв.
Поради несъвпадане на изводите на съдилищата относно справедливия размер
на дължимото обезщетение, решението на ОС – Ловеч следва да бъде отменено в
частта, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение над 50 000 лв. до 70 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 12.08.2015 г. до окончателното изплащане, като
исковата претенция за тази сума следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното във връзка с въззивната жалба, насрещната жалба на ищеца
е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен
искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
70 000 лв. до претендирания размер 100 000 лв. е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
По разноските: Предвид изхода на спора в настоящото производство
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта за
разноските, които съдът е присъдил съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част
от иска. На адв. К. Л. осъществила процесуално представителство безплатно на
основание чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. в съответствие с разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗАдв.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска
пред ОС – Ловеч и за защита по въззивната жалба на ЗАД „Армеец“ – съразмерно на
отхвърлената част от нея. По насрещната жалба, с оглед неоснователността на същата,
възнаграждение не следва да се присъжда. За първоинстанционното производство
дължимото възнаграждение е в размер на 1765 лв. при минимално такова в размер на
3530 по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а за въззивната инстанция при обжалваем интерес 70 000 лв.
възнаграждението е 2630 лв., при което съразмерно на отхвърлената част от жалбата,
дължимото възнаграждение е 1878.57 лв. Общо за двете инстанции на адв. Лялева
следва да се присъди адвокатско възнаграждение 3643.57 лв. На ЗАД „Армеец“ следва
да се присъдят разноски за производството пред ОС – Ловеч съразмерно на
отхвърлената част – сумата 250 лв. /за заплатено възнаграждение на вещото лице и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на 300 лв./ За въззивното
производство съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
9
предвид липсата на правна сложност на делото пред въззивния съд. Направени са и
разноски за държавна такса – 1400 лв. Съразмерно на уважената част от жалбата на
ЗАД „Армеец“ следва да се присъди сумата 443 лв. или общо за двете инстанции
сумата 693 лв.
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, с
която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати по сметка на ОС – Ловеч държавна такса
над 2000 лв. до 2800 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 52/ 16.06.2020 г. по Т.д. № 111/ 2019 г. по описа на ОС –
Ловеч в частта, с която ЗАД „Армеец“ с ЕИК ********* е осъдено да заплати на В. Б.
И. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д. В. И.
застрахователно обезщетение за претърпени от Д. В. И. неимуществени вреди от
смъртта на брат му М. Д. Ц. вследствие на настъпило на 12.08.2015 г. в землището на с.
Лесидрен ПТП, за сумата над 50 000 лв. до 70 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 12.08.2015 г. до окончателното изплащане, в частта, с която ЗАД „Армеец“
АД е осъдено да заплати по сметка на ОС – Ловеч държавна такса над 2000 лв. до 2800
лв., както и в частта за разноските, присъдени в полза на адв. К. Л. от САК и ЗАД
„Армеец“ съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Б. И. в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете Д. В. И. против ЗАД „Армеец“ с ЕИК ********* иск
за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
брат му М. Д. Ц. вследствие на настъпило на 12.08.2015 г. в землището на с. Лесидрен
ПТП, за сумата над 50 000 лв. до 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
12.08.2015 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ с ЕИК ********* да заплати на основание чл.38 ал.2
ЗАдв. на адв. К. Л. от САК сумата 3643.57 лв. /три хиляди шестстотин четиридесет
и три лв. и 57 ст./ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на В.
Б. И. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д. В. И. в
производството пред ОС – Ловеч и ВТАС, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. Б. И. с ЕГН ********** от с. Лесидрен, Община Угърчин,
10
*******, да заплати на ЗАД „Армеец“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, сумата 693 /шестстотин деветдесет и
три/ лв., представляваща направените за двете инстанции разноски и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11