№ 1356
гр. Благоевград, 02.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200501225 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК. Образувано е по въззивна
жалба с вх. №7535/04.09.2024 г., подадена от Ш. Г. С., с адрес в гр. Петрич, ул.
„Ц“ № 42, ЕГН: **********, чрез адв. П. П., против Решение №
264/09.08.2024 г., постановено по гр.д. №1680/2023 г. по описа на Районен съд
– гр. Петрич, в частта, с която е осъдена да заплати на Б. М. Н. 12 363,75 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
(08.12.2023 г.) до погасяването на тази сума, на И. В. Н. 106,75 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (08.12.2023
г.) до погасяването й, на Й. С. М., ЕГН: ********** 106,75 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (08.12.2023
г.) до погасяването, както и на Б. Б. Г., ЕГН: ********** 106,75 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (08.12.2023
г.) до погасяването й, които суми представляват обезщетения за вреди,
причинени на тези страни, от неизпълнение на устен договор, сключен на
16.06.2023 г. и касаещ организиране на групово посещение през периода
05.09.2023 г. – 12.09.2023 г. на „И“, намиращ се в близост до гр. К, Република
Индия. В тази жалба се възразява, че решението на първата инстанция е
недопустимо, тъй като било постановено по нередовна искова молба, тъй като
в нея липсвали твърдения за съдържанието на сключения договор за поръчка,
като не били посочени и факти относно неизпълнението на договора,
настъпване на вреди и причинно-следствената връзка между това
1
неизпълнение и имуществените последици. От решението на съда не ставало
ясно по отношение на какъв иск се е произнесъл, като от мотивите към акта не
било сигурно как съдът охарактеризирал възникналото правоотношение
между страните. Изтъкват се аргументи за допуснати съществени
процесуални нарушения от решаващия съд, тъй като последният в нарушение
на чл. 253 ГПК не обсъдил всички доказателства по делото и не посочил защо
е избрал да кредитира показанията на свидетелите на ищците, а не тези на
ответниците; с допускане разпита на свидетели първоинстанционният съд
нарушил разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, която забранявала да се
доказва сключването на устни договори на стойност над 5 000 лева с гласни
доказателствени средства. Подчертава се възражението, направено и с
отговора към исковата молба, че между страните не е налице сключен
договор, като ответницата не се била ангажирала да организира туристическо
посещение в Индия, а единствено е давала съвети и е споделяла свои мисли и
познания, поради което изводът на съда, който е в обратна насока, бил
необоснован. В условията на евентуалност се посочва, че ако бъде прието, че
такъв договор действително е бил сключван, то не било основателно
възражението на ищците за неговото неизпълнение от страна на въззивницата,
тъй като в рамките на своя мандат последната с грижата на добрия стопанин
извършила необходимата организация за пътуването, но заплатените
допълнителни суми от страна на ищците за самолетни билети, транспортни
разходи, разходи за мобилен оператор не били предвидени в мандатното
правоотношение, ето защо не било доказано настъпването на съизмеримите с
тази разходи имуществени вреди. Оспорва се приетият от страна на първата
инстанция факт във връзка с причината за изпускане на полета на летището в
Б, за повода за пътуване до отдалечения хотел, както и доказателствената
обезпеченост на имуществената претенция на ищцата Н. във връзка с нейните
твърдения за заплатени самолетни билети, като в тази връзка се възразява, че
не било ясно дали и другите, освен двамата ищци, пътуващи не са й
възстановили цените на билетите, в който случай щяло да се стигне до
неоснователно обогатяване в полза на тази страна, която отделно от това не
била упълномощена нарочно да иска възстановяване на тези суми от името на
другите пътници. Оспорва се приетата от съда правна квалификация на
исковете, а изготвеният доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК се
квалифицира като непълен, съдът не разпределил между страните конкретната
2
доказателствена тежест, поради което от въззивната инстанция се иска
извършването на нов доклад. С тези аргументи се иска отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне на уважените искове, като се
претендират съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
Постъпил е по реда на чл. 263, ал.1 ГПК отговор от страна на въззиваемите по
тази жалба, действащи чрез адв. Н. Х., с който отговор се иска отхвърляне
възраженията на Ш. С.. Акцентира се, че ако бъде прието за основателно
съображението за нередовност на исковата молба, то това обстоятелство само
по себе си не влияело върху допустимостта на решението, поради което то на
това основание не се явявало недопустимо, като отделно от това съдът спазил
диспозитивното начало, съобразявайки обстоятелствената част и петитума на
молбата. Подчертава се, че в хода на въззивното производство поле за
приложение на нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК не е налице, тъй като с исковата
молба и уточнението към нея са изложени всички относими обстоятелства. От
фактическа страна се посочва, че чрез приложените с исковата молба вайбър
кореспонденция и преводни нареждания, тълкувани заедно с признанието на
ответника, направено на стр. 2 и стр. 3 от отговора към искова молба, се
доказвало наличието на сключения между процесните страни неформален
договор. В този смисъл показанията на свидетелите не представлявали
недопустимо доказателство в процеса, тъй като чрез тях се изяснявал смисъла
на постигнатите договорености и обстоятелствата, при които е сключен
самият договор. Според тези въззиваеми страни несъстоятелни и
немотивирани са възраженията на жалбоподателя за допуснати от страна на
съда процесуални нарушения при съставяне на доклада по делото и
разглеждане на приобщените доказателства, като съдът се мотивирал кои
показания кредитира и защо, респ. и кои не. Предлагат се фактически
констатации относно осъщественото пътуване и по-конкретно във връзка с
полета Б - М, в тази връзка се извършва и доказателствен анализ на
изслушаните гласни доказателства, ведно с приетите писмени доказателства, и
се посочват още правни съображения относно договорното неизпълнение,
което се твърди да е допуснато от ответната страна, и настъпилите въз основа
на него вреди. В отговора е прието, че възражението на Ш. С. срещу
претенцията на Н. за повторно закупените самолетни билети е преклудирано,
тъй като е заявено за първи път във въззивната жалба. Тези страни искат
въззивната жалба на Ш. С. да бъде оставена без уважение, а решението в
3
атакуваните части потвърдено.
Срещу същото решение е представена и въззивна жалба с вх.
№7653/11.09.2024 г., подадена от Б. М. Н., И. В. Н., Й. С. М., Б. Б. Г., с която се
атакува произнасянето на Районен съд - Петрич, с което са отхвърлени като
неоснователни исковете, предявени от въззивниците по тази жалба, с които се
иска ответната страна да бъде осъдена да заплати на Б. М. Н. 3 121,17 лв.,
представляващи обезщетение за разликата между заплатените разходи по
процесния договор и действителните такива, както и 32,35 лв.,
представляващи мораторна лихва, начислена върху тази сума, за периода
11.10.2023 г. – 08.12.2023 г.; на И. В. Н. 2 521,17 лв., представляващи
обезщетение за разликата между заплатените разходи по процесния договор и
действителните такива, както и 19, 35 лв., представляващи мораторна лихва,
начислена върху тази сума, за периода 11.10.2023 г. – 08.12.2023 г.; на Й. С. М.
3 421,17 лв., представляващи обезщетение за разликата между заплатените
разходи по договора и действителните такива, както и 38,70 лв.,
представляващи мораторна лихва, начислена върху тази сума, за периода
11.10.2023 г. – 08.12.2023 г.; на Б. Б. Г. 2 911,17 лв., представляващи
обезщетение за разликата между заплатени разходи по договора и
действителните такива, както и 27,74 лв., представляващи мораторна лихва,
начислена върху тази сума, за периода 11.10.2023 г. – 08.12.2023 г. С жалбата
се оспорва още отхвърлянето на иска за мораторна лихва в размер на 2.30
лева, предявен от Б. Г. върху уважената главница от 106.75 лева,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на устен договор,
сключен на 16.06.2023, дължима за периода 11.10.2023 г. – 08.12.2023 г. -
видно е от обстоятелствената част на тази въззивната жалба, че тази сума е
включена към претендираната лихва от 27.74 лева. Възразява се и срещу
отказът на съда да уважи иска за мораторна лихва в размер на 353.19 лева,
предявен от Б. Н., върху присъденото обезщетение за вреди, възникнали като
резултат от неизпълнение на спорния в производството договор. По
отношение на последно описаната искова претенция Районен съд - Петрич е
отхвърлил иска за сумата над 12 363,75 лв. до неговия пълно претендиран
размер от 16 425,75 лв, като в тази част жалбата касае единствено
отхвърлената сума от 560 лева, представляващи заплатени разходи за
провеждане на мобилен разговор с ответницата в чужбина. Ето защо за
горницата над 12 923.75 лева до претендираните 16.425.75 лева решението е
4
влязло в сила като необжалвано. С тази жалба се оспорват изводите на съда по
въпроса за невъзможността ищците да променят едностранно постигнатите
договорености във връзка с цената на пътуването. Твърди се, че
доказателствата по делото разкривали данни за това, че между ищците и
ответницата бил сключен договор за мандат, по силата на който последната
следвало да организира пътуване до Индия, поради което заплатените разходи
не съставлявали цена на предоставена туристическа услуга. Ето защо се
възразява, че при обсъждане на всички обстоятелства относно постигнатите
договорености във връзка с договора съдът нарушил нормата на чл. 20 ЗЗД.
Тези въззивници не се съгласяват с довода на съда, че се касаело за
ненаименуван договор, като в случая било налице единствено договор за
поръчка, тъй като фактическите действия, които следвало да бъдат извършени
във връзка с този договор, имали единствено обуславящо значение по повод
целения краен правен резултат. В този смисъл приложение в казуса следвало
да намери нормата на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, а оттук следвал изводът и за
основателност на претенциите ответницата да бъде осъдена да заплати на
ищците разликата между действително заплатените от тях суми и конкретната
цена на пътуването по отношение на всеки един пътник, страна в процеса.
Обръща се внимание, че ответната страна не оспорила получаването на
извънсъдебната покана за плащане на процесните задължения, поради което
след като с решението съдът приел този факт за недоказан, то по този начин
поставил ищците в ситуация на процесуална изненада. Във връзка с
претендираната сума в размер на 560 лева за претърпени вреди от
въззивницата Б. Н., изразени в заплатени разходи за мобилни услуги, се
представят на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 ЗЗД писмени доказателства,
удостоверяващи действителното заплащане на тази сума, като се навежда
твърдение, че тази страна била в обективна невъзможност да се снабди с тези
доказателства, поради наличието на технически пречки пред мобилния
оператор да предостави необходимите документи в разумен срок, поради
изминалия дълъг период от време, който изтекъл от датата на заплащане на
сметките по фактурите. С тези възражения и доводи се иска отмяна на
Решение № 264/09.08.2024 г., постановено по гр. д. №1680/2023 г. в
обжалваните части.
В срока за това е постъпил отговор от страна на Ш. С., с който се настоява
възраженията, инкорпорирани във въззивната жалба на ищците да бъдат
5
приети като неоснователни, тъй като процесуалната дейност на съда, чрез
която същият достигнал до извод за отхвърляне на конкретните искове, била в
съответствие със закона. Ищците не доказали основанието и размера на
претърпените от тях вреди, като доколкото била налице договорна връзка, то
нямало как страните по нея да искат възстановяване на суми преди да я
разтрогнат. Отново се подчертава от тази страна, че сключен договор за
поръчка доказателствата по делото не разкривали, а в условията на
евентуалност - ако такъв договор бъде прието да е сключен, то ответницата
изпълнила всички свои задължения по него.
Окръжен съд - Благоевград, преценявайки гореизложените възражения и
правни доводи на страните в производството по повод обжалваната част
на първоинстанционното решение, намира следното:
Двете подадени жалби, инициирали въззивното производство, изхождат от
активно легитимирани правни субекти, притежаващи правен интерес да
оспорват съдебен акт, който е неблагоприятен за тях, с оглед заявените от тях
съдебни претенции. Жалбите са представени и в срок, като съдържат
задължителните законоустановени реквизити, като са придружени от
документи за платени държавни такси за въззивно обжалване, които са
правилно определени от първоинстанционния съд. Препис от атакуваното
решение е връчен на Ш. С. на 22.08.2024 г., видно от съобщение на л.171 от
първоинстанционното дело, като въззивна жалба с вх.№7535/04.09.2024г. е
подадена на 03.09.2024 г. Препис от атакуваното решение е връчен на
процесуалния представител на Б. М. Н., И. В. Н., Й. С. М., Б. Б. Г. на
26.08.2024 г., а въззивна жалба с вх.№7653/11.09.2024 г. е подадена на
09.09.2024 г. Ето защо са налице всички предпоставки за насрочване на делото
за разглеждане на правния спор в открито съдебно заседание с участие на
страните. По отношение на доказателственото искане, релевирано с
въззивната жалба на ищците по делото, за допускане и приемане на писмени
доказателства, следва да се посочи, че съдът към момента е в невъзможност да
се произнесе по повод на тях, тъй като същите са представени в нечетлив
вариант, поради което е трудно да се определи дали те имат връзка с предмета
на делото. В тази връзка следва на основание чл. 101, ал. 1 ГПК да се укаже на
Б. М. Н., чрез нейния пълномощник, в едноседмичен срок, считано от датата
на получаване на съобщението, че следва да представи приложените към
нейната въззивна жалба документи в четлив вариант, като на същата следва да
6
се укаже, че не представя доказателства във връзка с обективната й
невъзможност да се снабди с тези доказателства в хода на
първоинстанционното производство, които следва да ангажира в срок до
датата на откритото съдебно заседание и по-конкретно във връзка с
посочената от нея причина, която е обусловила невъзможността за
своевременното им представяне пред съда. Следва, с оглед конкретните
оплаквания във въззивната жалба, да се предостави възможност на
жалбоподателите Б. М. Н., И. В. Н., Й. С. М., Б. Б. Г. да извършат съответните
процесуални действия във връзка с доказване на твърдения от тях факт за
уведомяване на ответницата за претендираните от тях парични задължения.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в гр. д. № 1225 по описа на Окръжен съд - Благоевград за 2024 г.
в открито съдебно заседание на 28.01.2025 г. от 10:15 ч., за която дата и час да
се призоват страните, чрез техните процесуални представители.
УКАЗВА на Б. М. Н., че в едноседмичен срок, считано от получаване на
настоящото съобщение, следва да представи приложените към нейната
въззивна жалба писмени доказателства в четлив вариант, като в противен
случай разглеждането на делото ще продължи своя ход без тези доказателства,
като й УКАЗВА, че в нейна тежест е да докаже твърденията, свързани с
обективна невъзможност да представи същите тези доказателства в хода на
първоинстанционното производство.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на Б. М. Н., И. В. Н., Й. С. М., Б. Б. Г. да
извършат съответните процесуални действия във връзка с твърдения от тях
факт за уведомяване на ответницата за претендираните от тях парични
задължения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8