Решение по дело №65/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.63в) от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с глава XII от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на П.Г.К. с ЕГН ********** ***, представляван от процесуалния представител адвокат К.К., срещу Решение №317/31.10.2023 г. по АНД №1046/2023 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено НП №23-1717-000750/26.07.2023 г. на началника на сектор в Първо РУ - Добрич при ОД на МВР - Добрич Р.П.П., с което за констатирано на 28.05.2023 г. в 18.00 часа в гр. Добрич по улица „Надежда“ в посока ж.к.“Строител“ административно нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата (управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред – автомобилът е с прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.15 от Закона за движението по пътищата) на П.Г.К. на основание на чл.175 ал.3 пр.1-во от същия закон e наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В касационната жалба се излагат твърдения за нарушения на съдопроизводствените правила и неспазване на материалния закон. Касаторът счита, че в настоящия случай е налице маловажен случай. Настоява за отмяна на обжалваното решение и отмяната на издаденото НП.

В срока за отговор не е постъпило становище от административнонаказващия орган.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич смята жалбата за неоснователна; управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от Закона за движението по пътищата, който предвижда служебна дерегистрация на МПС от страна на службите за контрол в случаите на неизпълнение на задължението на собственика да го регистрира в двумесечен срок; служебното прекратяване на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, без да е необходимо да се уведомява собственика на МПС - по аргумент на противното от чл.186 ал.2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства; без правно значение за субективната страна на нарушението е обстоятелството дали жалбоподателят е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, т.е. дали му бил известен фактът, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация; според чл.4 ал.1 от горепосочената наредба собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията; съгласно чл.186 ал.1 т.10 от Закона за движението по пътищата регистрацията се прекратява по реда на чл.143 ал.15 от същия закон по отношение на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство; предвид горното настоява за потвърждаване на решението на Районен съд - Добрич.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211 от Административнопроцесуалния кодекс и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С процесното наказателно постановление касаторът е бил наказан за това, че на 28.05.2023 г. в 18.00 часа в гр. Добрич по улица „Надежда“ в посока ж.к.“Строител“ управлява лек автомобил „БМВ 318 ИС“ с рег. №ТХ 9587 ХК, който не е регистриран по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация от 08.04.2023 г. на основание на чл.143 ал.15 от Закона за движението по пътищата; извършено е нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата, което е санкционирано на основание на чл.175 ал.3 пр.1-во от същия закон с глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В обжалваното решение районният съд е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление, както и че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин; отхвърлени са възраженията на жалбоподателя за несъставомерност на деянието поради липсата на вина, а при условията на евентуалност – за наличието на маловажен случай; процесното моторно превозно средство е било управлявано от жалбоподателя от месец март 2023 г. след замяната с друг автомобил, като в законоустановения срок не е декларирана промяната в собствеността по надлежния ред; в резултат на това и на основание на чл.143 ал.15 от Закона за движението по пътищата регистрацията е била служебно прекратена на 08.04.2023 г.; жалбоподателят е осъществил от субективна страна състава на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата; доказана е и обективната страна на извършеното административно нарушение; няма допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление; автомобилът е управляван, без да е регистриран по надлежния ред, поради което наложените наказания са били правилно определени по реда на чл.175 ал.3 пр.1-во от Закона за движението по пътищата; наказанията са определени в минималните размери, защото нарушението е извършено за първи път от жалбоподателя; не е налице маловажен случай.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства и въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Няма спор по фактите и правната им квалификация. Безспорно е установено, че касаторът е управлявал моторно превозно средство, което е със служебно прекратена регистрация на основание на чл.143 ал.15 от Закона за движението по пътищата поради неизпълнение на задължението да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването му. Преди да пристъпи към управление на процесния автомобил, който е получен в замяна от трето лице, жалбоподателят е следвало да се увери, че той е надлежно регистриран в двумесечен срок. След като това не е направено и жалбоподателят се е движил с МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, той следва да понесе отговорността за нарушаването на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата. Предварителното уведомяване за служебното прекратяване на регистрацията съгласно чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата е задължително единствено при липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, каквато настоящата хипотеза не е. Затова правилно районният съд е приел, че не са налице обстоятелства, които да обуславят несъставомерност на деянието от субективна страна. Управлявайки получения в замяна лек автомобил, след като е бил наясно, че не е изпълнено задължението за регистрацията му в законоустановения срок за това, жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на установените в закона последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила. Несъмнено е налице виновно поведение от негова страна и правилно административнонаказващият орган го е санкционирал на основание на чл.175 ал.3 пр.1-во от Закона за движението по пътищата. Не е налице маловажен случай, тъй като изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Изискването за управление по пътищата само на регистрирани моторни превозни средства има пряко отношение към сигурността на останалите участници в движението. Конкретните обстоятелства по извършването на нарушението не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания.

С оглед на изложеното районният съд правилно е потвърдил наказателното постановление, като решението му следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание на чл.221 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №317/31.10.2023 г. по АНД №1046/2023 г. по описа на Районен съд – Добрич.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: