ПРОТОКОЛ
№ 42
гр. Смолян , 15.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди
и двадесета година в следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
Секретар:Недялка М. Кокудева
Прокурор:Станчо Станчев
Сложи за разглеждане докладваното от Мария А. Славчева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20205400600074 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ПОДСЪДИМ Л. А. М., редовно призован се
явява лично и със защитника му а. К., редовно упълномощена отпреди.
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Смолян, редовно призована се явява
прокурор С. С..
СВИДЕТЕЛЯТ Г. С. Г., редовно призован се явява лично.
СВИДЕТЕЛЯТ С. Д. С., е нередовно призован, тъй като е починал.
СЪДЪТ разясни на жалбоподателя-подсъдим Л. А. М. за правата му по
чл. 273 и 274 от НПК.
ОТВОДИ НЕ ПОСТЪПИХА
ПРОКУРОРЪТ - не намирам процесуални пречки за даване ход на
делото. Моля да се даде ход на делото за разпит на явилия се свидетел, по
отношение на другия свидетел, който е нередовно призован и съдът докладва,
че е починал, ще взема отношение в края на съдебното заседание.
1
АДВ. КЕМАЛОВА - да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
СЪДЪТ напомни на свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290
от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Г. - Обещавам да кажа истината.
След като съдът сне самоличността на свидетеля и му напомни за
наказателната отговорност, го отстрани от съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ - Намирам въззивната жалба за допустима и считам
същата за неоснователна. Ще взема становище по същество по
неоснователността на същата. Намирам също така въззивният протест на РП
Смолян за допустим, като подаден в срок срещу акт, подлежащ на въззивен
контрол, и считам същия за основателен. Поддържам го изцяло. Във връзка с
докладваното от съда нередовно призоваване на един от свидетелите, правя
доказателствено искане да бъде изискана официална справка от ГРАО при
Община Смолян за установяване дали действително свидетелят С.С.е
починал, доколкото това са твърдения на обвиняемия. Правя и
доказателствено искане за допускане до разпит на свидетеля Б.Ч. - служител
на РУ на МВР Смолян, изготвил справка, рег. № 1862Р-27 861/12.1.2.2017 г.,
приложена по досъдебното производство на лист 108-109, като с този разпит
ще установяваме датата на провеждане на претърсването и изземването по
оспорения протокол от защитата от 11.11.2017 г., като лице присъствало на
самото претърсване, и установяване на заявеното пред него от обвиняемия
непосредствено след извършване на претърсването и изземването по
отношение на намерените и иззети от дома му акцизни стоки без бандерол,
боеприпаси и оръжие.
АДВ. К. - по отношение на починалия свидетел, можете и в момента да
направите справка, че свидетелят е починал, за да не става причина за
отлагане на делото. По второто искане, което се прави, доказателствата са
безспорни, ако прокуратурата поддържа, че претърсването и изземването е на
11.11., както е по обвинителния акт, тогава протокола който е от 10.11.
безспорно има доказателства и съдебно определение искане на районния
прокурор към онзи момент, и самият протокол от дата 10.11.2017 г.. Така, че
за този свидетел единствено се цели отлагане на делото, и моля да не го
допускате, имаме достатъчно писмени доказателства, а и не се спори, че
2
обискът и претърсването е извършено на 11.11. Ние говорим за това кой е
поправил протокола? И в тази насока това е въпрос по съществото, за което
ще изложа доводи. Моля това искане да не бъде уважавано, защото
единствено с този свидетел се цели отлагане на делото. Този свидетел се иска
и за обстоятелството какво бил заявил подсъдимия по време на претърсване и
изземване. Само, че Вие имате задължителни мотиви на отменителното
решение по възобновяването, където изрично е казано какво е написано в
протокола, е ирелевантно за съответния процес.
СЪДЪТ счита, че следва да се пристъпи към разпит на редовно
призования свидетел, след което ще се произнесе по основателността и
необходимостта от другите доказателствени искания, изложени от
Смолянска окръжна прокуратура, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия свидетел:
СВИДЕТЕЛЯТ Г. С. Г. обясни на съда: Аз съм от гр. С.. Аз съм инженер
конструктор. Спомням си датата 10.11.2017 година,***бях пред блок „** в гр.
С., блок 13. Аз там живея. Бях че дойдоха полицаи и ме извикаха да бъда
поемно лице. Полицаите ме заведоха до гаража на Л.М., той живее в същия
блок. Не помня кой отвори гаража. Като отвориха гаража, полицаите
започнаха да изнасят бидони, и да казват с каква вместимост са, колко са
пълни, течност с такъв аромат се носи, и т.н.. Аз видях всички тези действия и
видях изнесените бидони. След като изнесоха бидоните, направиха оглед на
гаража, тогава ние отидохме в апартамента на Л.М.. Не знам на кой етаж се
намира точно. В апартамента влезнахме заедно с полицаите. Не помня кой ни
отвори Л.М. или съпругата му. Помня, че намериха една дамаджана с ракия,
прашясала, която свалиха отгоре от гардероба. Питаха го дали има бележка,
той каза, че са минали 10 или 15 години и не си спомня. Отвориха каса за
ловно оръжие, вътре имаше патрони, описаха патроните. За мене си знам, че
стоях настрани в коридора, той е тесен, а полицаите влизаха вътре. Накрая
само подписах протокола, не ми показваха всичко, което са открили. Не
помня точно касата за ловно оръжие къде беше, дали не беше в гардероба в
коридора на апартамента. Не помня друго да са донесли полицаите.
Аз стоях в коридора. В коридора имаше много хора, пълно беше, не
мога да кажа колко човека бяхме. Касата беше метална, зелена, продълговата,
не съм сигурен, мисля, че я извадиха от гардероба в коридора. Полицаите ме
извикаха да гледам какво има в апартамента. Не помня точно, дали
полицаите, това което изнасяха при претърсването и изземването, дали ми го
показваха, след като го описваха в протокола. Не съм чел какво се написа в
протокола, не ми го прочетоха. На въпроса на съда към свидетеля,
защо не е прочел това, на което се е подписал, свидетелят вдига рамене.
3
След като намериха патроните в касата, полицаите попитаха Л.М.къде е
оръжието, доколкото разбрах го е продал, защото е имал финансови
затруднения. За патроните, мисля, че Л.М. не даде обяснения.
Лицата, които дойдоха при мен и ме повикаха да стана поемно лице,
бяха униформени, и дойдоха с полицейска кола. Когато ме повикаха да стана
поемно лице, не помня дали ми показаха документ, че ще се извършва
претърсване и изземване. Казаха, че ще правят обиск, не казаха за какво. Не
съм видял полицаите да носят нещо със себе си, което да оставят там и да
кажат, че е на Л.М.. Не помня дали полицаите отключиха металната каса.
Като ме извикаха полицаите, те не ми казаха, не ми обясниха къде ще правят
обиск и на кого. Аз тръгнах с тях, защото ме извикаха. Аз стоях в коридора.
Не съм ходил предварително в апартамента на Л.М., той има друго
разположение от моя апартамент. От коридора имах видимост към спалнята
на апартамента, откъдето извадиха дамаджаната. Мисля, че не извадиха други
патрони от гардероба в спалнята. Освен дамаджаната, която видях, не помня
ясно, касата видях, но не видях точно какво има вътре. Пред мен полицаите
броиха вещите, които изнасяха, патроните ги броиха пред нас в коридора. Не
помня точно колко точно бяха патроните, но помня че ги броиха, такъв
калибър толкоз броя, такъв калибър толкоз броя…. Не помня дали ми
разясниха, че преди да подпиша протокола, трябва да го прочета, или да ми
бъде прочетен. Не мога да твърдя, че това, което е записано в протокола е
вярно. Не знам къде е стоял другият свидетел.
Свидетелят се освободи от залата.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, и след като съдът се снабди с доказателство, че
свидетелят С. Д. С., ЕГН ***, е починал на **, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА от списъка на свидетелите починалия свидетел С. Д. С.,
който е бил поемно лице при извършеното процесуално действие претърсване
и изземване на 11.11.2017 година.
СЪДЪТ, след тайно съвещание счита, че делото е изяснено от
фактическа страна, и счита, че е неоснователно искането на представителя на
Смолянска окръжна прокуратура за събиране на допълнителни доказателства,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурор С. С. за събиране на
нови гласни доказателства, а именно разпит на свидетеля Б.Ч.
4
Приключва съдебното дирене
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ – Първо ще взема отношение по навежданите във
въззивната жалба от подсъдимия, подадена чрез защитата по делото
възражения. Във въззивната жалба, на първо място се излагат твърдения, за
липса на извършено съставомерно деяние от страна на подсъдимия Л.М. по
чл. 339 от НК, за което същият е бил признат за виновен в първа инстанция, и
му е наложено съответното наказание. В мотивите, за несъгласието на
защитата, с така постановената присъда се изтъква, че първоинстанционният
съд не е взел, не е кредитирал показанията на свидетелят Недин и
показанията на съпругата на подсъдимия М. като се твърди, че ако бяха
кредитирани същите, изводите на съда биха били други по отношение
съставомерността на деянието. В случая не могат да бъдат споделени тези
доводи и намирам, че правилно първоинстанционният съд не е ценил тези
показания на двамата свидетели, като противоречащи на останалия
доказателствен материал, и житейски и логически необосновани, подарена
през 2015 година вещ, да бъде съхранявана в спалнята на обвиняемия. Не
само това, в случая от доказателствата се установява, че и съхранението на
предмета на престъплението – боеприпасите, е било на различни места - в
спалнята, в гардероба в коридора, и в касата, което противоречи на
житейската логика, подареното да бъде съхранявано на различни места в дома
на обвиняемия. Следва да бъдат споделени доводите на РС в тази насока, с
които не е кредитирал тези свидетелски показания, на тези двама свидетели.
Следва да се има предвид в случая, че се касае и за различен по вид и калибър
боеприпаси, за които свидетелят Н.не притежава огнестрелно оръжие, което
обезсмисля придобиването на същите. Не е доказано в първоинстанционния
съд, свидетелят Н. е твърдял, че е придобил въпросните боеприпаси, с цел да
ги ползва по време на лов, когато ловува с ловната дружина на с. М.. От
доказателствата не се установява същият да е участвал в лов на тази ловна
дружина, което отново поставя под съмнение достоверността на тези
показания. Самият факт, че същия е притежавал ловно оръжие и
разрешително за притежаване на боеприпаси към него, не му дава право да
придобива и всякакъв вид боеприпаси. Поставя се въпроса доколко
законосъобразно, ако бъде кредитирана тази теза на Н. се явява извода на
първоинстанционния съд, в този смисъл намирам, че абсолютно правилно
първоинстанционният съд не е кредитирал тези показания на свидетеля Н., а
е обсъдил наличните в тази насока доказателства в тяхната съвкупност, и е
стигнал до правилния и законосъобразен извод, че именно подсъдимият М. е
държал боеприпасите, предмет на настоящото обвинение - 131 броя то
различен калибър боеприпаси за различни оръжия. Не могат да бъдат
споделени в случая и доводите на защитата за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. Навеждат се
такива за незаконосъобразност на постановлението на прокурора от Районна
5
прокуратура, с което е постановено образуваното срещу подсъдимия бързо
производство, да продължи като досъдебно такова. И миналия път имах
възможността да подчертая, че разпоредбата на чл. 357, ал. 2, казва, че
прокурорът може да разпореди и провеждането на бързо производство…. и
самият законодател използва термина „постановява“ да се продължи по
общия ред, т.е. под формата на досъдебно производство, както в случая е
направено и от прокурора при РП Смолян. По отношение на навежданите
твърдения за незаконосъобразна поправка в датата на Протокол за
претърсване и изземване, с разрешение на съд от 11.11.2017 година, в случая
следва по отношение на тази поправка, действително следва да бъдат
споделени наведените от защитата доводи, че не е спазен реда по НПК за
извършване на такава поправка, и поправката е извършена, без да е
документирана от участниците, от поемните лица и от извършилия самия
протокол, но самото това нарушение, считам, че не води до опорочаване на
така извършеното процесуално следствено действие, доколкото от останалия
доказателствен материал, и по-скоро от разпореждането на съда, с което е
дадено разрешение за извършването на това процесуално следствено
действие. Става ясно, че именно се касае за датата 11.11.2017 година. Освен
това, в днешно съдебно заседание, свидетелят, който беше разпитан
удостовери, че такова процесуално действие е извършено. Самият факт, че
свидетелят, от извършването на това действие по разследването е изминал
продължителен период от време, и голяма част от случилото се и
протоколирано в оспорения протокол, същият не може да си спомни, не
означава, че процесуалното действие не е извършено или пък не е извършено
законосъобразно, доколкото от показанията му не става ясно и не се
установява да са констатирани незаконосъобразни действия от страна на
служителите, извършили това действие по разследването. В тази насока
отново считам, че и този довод на защитата се явява неоснователен. По
отношение на навежданите в протеста на РПрокуратура С. доводи за
незаконосъобразност и несправедливост на наложеното от
първоинстанционният съд наказание на подсъдимия за извършеното от него
престъпление по чл. 309, считам, че тези възражения са основателни, като
първоинстанционният съд е подходил твърде снизходително към подсъдимия
и в нарушение на материалния закон, прилагайки чл. 55, ал. 1 от НК, без да
са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като такива съдът
е ценил добрите характеристични данни на подсъдимия, семейното му
положение, трудовата му ангажираност. На отсрещната плоскост обаче, на
смекчаващите отговорността обстоятелства считам, че съдът не е отчел и
наличието на възпрепятстване от страна на подсъдимия на разкриването на
обективната истина преди образуване на бързото производство, впоследствие
преминало в досъдебно, и в хода на самото досъдебно производство не са
отчетени и високата обществена опасност на деянието, с оглед на
значителния брой боеприпаси, които са държани от подсъдимия, поради
което считам, че не са налице изключителни и многобройни смекчаващи
6
вината обстоятелства в конкретния случай, при определяне наказанието на
подсъдимия и наказанието е следвало да бъде определено при условията на
чл. 54 от НК, тъй като анализът на доказателство по отношение на самото
деяние и личността на дееца, в случая не разкрива множество и многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, респективно не обосновава прилагането на
чл. 55. В този смисъл, считам, че така определеното наказание от РС Смолян
следва да бъде изменено от съда, като на подсъдимия бъде наложено
наказание при условията на чл. 54 от НК, към определения минимум за
извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, и в този смисъл моля съда
да упражни правомощията си по чл. 334, т.3, във вр. с чл.337, ал.2, т.1 от НК,
и като съобразни съответния протест на Районна прокуратура Смолян да
увеличи наказанието така както посочих.
АДВ. К. - Поддържаме подадената въззивна жалба, като молим да
отмените присъдата и постановите нова оправдателна присъда, поради липса
на престъпление по чл. 339, ал. 1, извършена от подзащитния ми Л.М., или
ако не уважите това мое искане, да отмените присъдата и постановите нова на
основание чл.9, ал. 2 от НК. Тези мои доводи са свързани единствено и само
със същността от фактите събрани по делото и допуснатите неотстраними
съществени процесуални нарушения, и те се потвърдиха и днес с проведеното
от вас съдебно следствие, във връзка с разпита на поемното лице, и други
отстраними съществени процесуални нарушения. По протеста – протестът за
мен е неоснователен. Още тук искам да кажа, че подсъдимият е нямал
фактическата власт върху тези патрони, не само, че те са били на Н., което не
е било известно на полицията, и тук ще ви кажа още, че жертва на
полицейския произвол, за да спасят своя служител А. от наказателна
отговорност е станала както прокуратурата, така и съда и ще се мотивирам
защо. Има заповед за изземване на оръжието на подсъдимия и ловните му
патрони, още преди е влязло споразумението в сила за шофиране в пияно
състояние. Когато закона предвиждаше възможност без минимум на
санкцията, той се е съгласил на наказание за 1,2 промила, на самата граница,
8 месеца на лишаване от свобода, даже ако аз бях съдия такова споразумение
нямаше да го одобря, а той се е съгласил, защото и в Апелативния съд, докато
чакахме, той каза на прокурора „Аз бях виновен, на всичко бях съгласен“.
Това е неговата почтеност. Началникът на МВР възлага на полицейския
служител А. да изземе оръжието и ловните патрони. От момента на
изпълнение на тази заповед и по отношение на ловното оръжие, и по
отношение на патроните, фактическата власт преминава върху този служител.
Явно, на следващата година, по повод направена ревизия, се е видяло, че за
пушките има протокол, ме са прехвърлени, а за патроните няма, и тогава…
как да си измием ръцете, най-лесното - виждат, че са се събрали и правят
алкохол. Полицията ли не е знаела кои са се събрали и правят алкохол,
полицията ли не е знаела, че Л.М. е с настоящ адрес в С., че жена му е с
настоящ адрес в П. и че той не си идва изобщо в С., бил е известен този
факт, но използват алкохола, за да могат да образуват някакво си досъдебно
7
производство и основание вече в тях не е бил алкохола, защото те знаят, че е
законен, а възможността да влезнат в жилището му. Забележете, искането на
районният прокурор в обстоятелствената част казва, „по сигнал че се държат
акцизни стоки в гаражно помещение“. Изведнъж искането му е за
претърсване на цялото помещение, но не може да не ви направи впечатление
едно изречение по ДП от 2016 година, какво Ви говори това, че е подхвърлил
на съда, когато издава разрешителното, нещичко „абе виж там, помисли“, но
си е измил ръцете, за да не влиза в конфликт с полицията. Вижте и нещо
друго, когато М. отива и казва, че няма ключ, „иди до П. и донеси го“. Ами
защо, при образувано бързо производство, което приключва за 7 дни, по пътя
на неотложност те не са разбили гаража, изземват стоките намиращи се вътре
вещи, да искат одобрение в 24 часовия срок, ами чакат 24 ч. да се върне М.,
той да им отключи помещението, той да им отключи и жилището си. Целта е
друга, да влезнат в жилището, и дано патроните да си му стоят в касата, само,
че има едно незнание от тези полицаи, че той когато се е върнал случайно и
е отворил касата, след като са били иззети неправомерно от А. който не е
изпълнил в цялост заповедта, веднага ги е прехвърлил на него. И тук е и
отговора на прокурора, след като има този протокол, достоверна дата не е
необходима, прехвърлянето не може да доведе до това, че Н. е придобил
нещо, което нямал право да притежава, той, подсъдимият не трябва да знае
ловното оръжие на Н. какво е. Отговорността от там нататък е на Н. И този
довод за мен е неоснователен. Съдът, когато идва за одобрение този
протокол, издаден от 10.11., вкарват го едва на 11.11., защо не сменихте
протокола, сложете си дата 11.11., ами отивате с протокол от 10.11.2017 г.,
защото целта както казах е друга. Съдът констатира, че само за гаражно
помещение се касае сигнала, в същото време изрично посочва, че искането е
от 2016 г., това не е случайна грешка на прокуратурата, в края на годината, но
въпреки това дава разрешение. Но Вие имате задължителните указания на
апелативната инстанция, че са надскочени правомощията. Разрешението
можеше единствено и само да бъде дадено за претърсване на гаражното
помещение, но тука целта е друга, да се оневини служителят А.. И затова още
от момента на частичното изпълнение на заповедта, фактическата власт и
върху ловните патрони е преминала върху А., къде ще ги съхранява той, защо
ги е оставил в жилището на подсъдимия, това не касае нас. Затова тези
доводи ги правя още тук. По отношение другите доводи на прокуратурата. Не
може да не се кредитират показанията на съпругата на подсъдимия и на
свидетеля Н.. Защо? Защото те Ви обясниха, и другият, който е взел
служителят А. да го заведе с кола до дома и да го върне после. Какво Ви
казаха те, че когато са отишли пред дома на подсъдимия, понеже той
отсъства, живее в С., накарал е съпругата му да си бъде вкъщи, е поискал, без
да влиза вътре предаването само на оръжието, не е поискал патроните. След
това си тръгва и бива закаран от служителят, който е осигурил М. да бъде
придружаван. Така, че как няма да бъдат кредитирани тези показания, ами те
опровергават изцяло А., и неговите показания се опровергават от самия факт
8
на обвинителния акт, че патроните за ловното оръжие са били открити в дома
му, но там са оставени от Н. и той даде много точни показания, защо ги е
оставил там, защото е живеел в къщата му, ходил е на лов, но защо така ги е
съхранявал? Не може да не ви прави впечатление и показанията на днес
разпитания свидетел-поемно лице, което Ви каза: „ видях, че отнякъде
извадиха, ама дали е била отворена или неотворена касата, не е видял“.
Попитали са го „ къде ти оръжието?“. Това не е ли индиция за това, което ви
казах, за целта на влизане в дома, в самото жилище на подсъдимия. И той е
казал: „ами аз го продадох“. Ами продал е и патроните и оръжието, то се
разбира общо. Не са го попитали „какво направи патроните?“, а оръжието. И
той го е казал. Другото, което този свидетел установи, и което беше много
важно, е че в негово присъствие патроните не са броени, той не е подписал
протокола за оглед и изземване, не му е бил прочетен. Ами ако свидетелят Н.
не беше добросъвестен, да каже „да, видях, че има 5 патрона, които исках за
викач“, как щеше да се установи, че този протокол има всичките реквизити?
И затова вече вие, с оглед и указанията за разпит на това поемно лице, не
може да направите и необходимата кумулативна връзка за достоверност на
самия протокол. По отношение твърдяното, че било преобразувано в
досъдебно производство, аз не оспорвам този факт. Оспорвам единствено,
има едно искане за удължаване на разследването, което е направено от
районния прокурор, от там нататък, няма нито едно искане за удължаване на
сроковете за разследване, няма дори отбелязване на удължаванията, които са
далеч от сроковете на окръжна прокуратура, поне, че е докладвано по реда на
чл. 234, няма такова нещо. А за това, което ви казвам във връзка, че тука
полицията е използвала за да прикрие своята грешка, основание ми дава и
постановлението и на окръжния прокурор, който като преобразува вече при
наличие на експертиза, че няма чл. 234, че вече е направено заключение
годни ли са патроните или не, преобразува поради фактическа и правна
сложност делото, като казва, че е образувано само по чл. 234, за чл. 339
изобщо не говори, и това не е случайно, защото не може да не му е направило
впечатление всичко това, за което Ви говоря, и колкото да се поддържа огъня,
докато се прекрати. За явната несправедливост - изминали са 5 години от
първото осъждане на подсъдимия, 3 години от момента на извършване на тъй
нареченото престъпление по чл. 339, всички разумни срокове са нарушени, и
за мен този протест е единствено страхът, че въззивната инстанция можеше
да постанови оправдателна присъда, в каквото насока са и указанията на
делото към възобновяване.
Аз казах, че смолянският съд е дал исканото разрешение за претърсване
и изземване на цялото жилище на 11.11.2017 г., но то е в нарушение на
закона. Вие сте длъжни да се съобразите и с указанията на апелативната
инстанция, която Ви казва, че съдът е надскочил правомощията си-
преобразувано и то по реда на чл. 212, ал. 2, и ми прави впечатление, че
прокурорите образуват по чл. 212, ал. 2, а си карат като че ли по ал. 1, на чл.
212, и не се спазва тази процедура. Затова то е следвало да уважи само за
9
гаражното помещение, но не и за жилището. Моля да обърнете внимание и на
отразеното, че в искането е било посочено, че бързото производство е
образувано на 10.11.2016 г., следователно да се дава разрешение за
претърсване и изземване на образувано досъдебно производство една година
по-рано, не можем да говорим за техническа грешка и това е от категорията
на абсолютните нарушения. По отношение на иззетите патрони - тука
полицаите са спазили добре изискванията, защото са съставили отделен
протокол. Този отделен протокол обаче, е задължително да бъде представен
за одобрение от съдия. Не може да се използва протокола за даденото
разрешение за престъпление по чл. 234, за укрити други вещи при
претърсването и изземването. Само ще посоча, и практиката е безспорна, че
се касае за отстранимо процесуално нарушение и се позовавам на принципни
решения на различни състави на ВКС, Решение 162/2010 г., даже открих едно
решение, че когато по протест на прокурора, който е уважен, когато пред
поемното лице не са преброени вещите, това е основание за възобновяване и
отмяна на присъда, ето още едно основание за посочените от мен и твърдени
неотстраними процесуални нарушения. Протоколът за това процесуално
следствено действие с поправена дата, като при тази поправка не са спазени
изискванията на НПК. Имали са 24 часа, да си пуснат нов протокол, и този
безспорен факт е подминат в мотивите на първоинстанционната присъда и
това доказателствено средство, на което се позовава първоинстанционния съд
е в нарушение на чл. 105, ал. 2, оставям този въпрос неслучайно, и тука
помислете и вие, кой е поправил протокола. Разследващият полицай не е,
защото навсякъде се твърди за извършено престъпление на 10.11., при
преобразуването си в следствието, в обвинителното си заключение при
приключването на разследването, следователя също пише на 10.11. Едва
когато делото отива при прокурора ги повикват и се прави ново предявяване
с дата 11-ти. Как никой не видя, че пише, че е дата 11, а пише дата 10. Това е
безспорен факт, а това е винаги неотстранимо процесуално нарушение и то не
може по никакъв начин да бъде санирано, което отново е основание за отмяна
на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда. Следващите
нарушения са свързани и са изложени в предходните ми пледоарии пред
ПАС. Правилно в 7 дневния срок е било преобразувано в ДП, но тука
нарушението е друго, нарушението е по чл. 214, ал. 3 от НПК, и то е
неотстранимо процесуално нарушение, защото е посочено, че досъдебното
производство се образува срещу Л.М., а законът казва „образува се срещу
неизвестен извършител“. Изрично в това постановление е вписано и чл. 339,
ал. 2, което отново е неотстранимо процесуално нарушение. Това е видно и от
следващите постановления на наблюдаващия прокурор. Тука опираме до
постановлението на окръжния прокурор от 11.01.2018 г., когато го е
преобразувал в следствие, това не е случайно. Целта е била единствено и само
да не се забележат неотстранимите процесуални нарушения от
първоинстанционния съд. В първоинстанционния съд, по силата на
служебното начало, тъй като такива доводи не му са били правени, и ако
10
може да си мине както и е минало, само, че пред въззивната инстанция вече
тези доводи се направиха. Има само едно искане за удължаване срока на
разследване в досъдебното производство, от там нататък искания няма, а
съгласно чл. 234, ал. 4, ако искането е след изтичане на сроковете, то тогава
събрания доказателствен материал не може на основание чл. 234, ал. 7 да
послужи при постановяване на присъдата. Твърдя, че тези мои доводи не са
случайни, с оглед и постановлението на прокурора, който вместо да прекрати
по реда на чл. 24, ал. 1 от НПК досъдебното производство, водено срещу
подсъдимия М., поради липса на състав на престъпление по чл. 234, ал. 1, той
само е постановил връщане на вещите, защо го е направил това ? Ами защото
прокурорите са наясно за всички тези допуснати от тях неотстраними
процесуални нарушения. Има и нещо друго, когато трябва да се прекрати
досъдебното производство и остане висящо, другото по чл. 339, както е
нашия случай, трябва да се образува отделно досъдебно производство под
нов номер. Образува се ново досъдебно производство за това престъпление, и
то вече се възлага по случаен принцип, може да бъде при същия прокурор, но
може и на друг прокурор да бъде възложено, и това е нарушение на
случайния принцип. Защо е така? Защото законът в чл. 212 и в чл. 219 от
НПК казва, че в тези случаи, когато се отделят материалите за определено
престъпление, в тези случаи прокурорът дава само указания, но обвинението
се повдига от съответния следовател или разследващ полицай, а не от
прокурора. И това са другите нарушения на чл. 212 и 219 от НПК.
Поддържам, че при постановяване на присъдата си, първоинстанционния съд,
освен необоснованите изводи е нарушил и вътрешното си убеждение при
събиране, проверка и оценка на доказателствата, като се е позовал на тези
неотстраними процесуални нарушения - протокол за оглед, неодобрен от
съдия, тъй като върховния съд, в решение № 90 по НД 65/2013 г. на 3 н.о.,
казва, че в тези случаи не е налице нужния, за който да започне наказателно
производство и постановява, че следва подсъдимият да бъде признат за
невинен. По отношение на другите ми доводи за кредитиране показанията на
свидетеля Н. на съпругата на подсъдимия и некридитиране на показанията на
свидетеля А., изложих доводи във връзка с протеста, и няма да ги повтарям, а
тези доводи се потвърдиха и днес от проведеното от вас съдебно следствие.
Задължение за нотариална заверка на протокол за дарения на патроните
няма. В закона не е предвидено такова изискване, така както е приел, за да
излезе от ситуацията първоинстанционния съд, а това беше отбелязано
изрично в отмененото решение на вашия предходен състав. Правя довод, ако,
както се твърдеше от представителят на окръжна прокуратура, в протокола
между подсъдимия и Недин е съставен след претърсването и изземването,
нямаше пречка, ако са броени патроните и са казани в негово присъствие, че
са толкова, да ги опишат по вид и калибър, напротив, той, добросъвестно,
когато си е отворил касата и е видял наличието на тези патрони, попитал е
Недин „искаш ли ги“, съставили са протокол по брой, но няма задължение за
описване по вид и калибър. Така че, и в тази насока изводите на
11
първоинстанционния съд са необосновани. Има една докладна записка на
полицая Ч. не може да не ви направи впечатление, че той в нея е казал, че
дъщерята на подсъдимия, същата вечер на 10 -ти се е върнала, той е
разговарял с нея. Ако Л. е има знанието, че има патрони в неговия дом, то
неговата дъщеря никой нямаше да я провери, и щеше да ги изнесе, защото
полицаят е стоял пред гаража и си говорили. Ами момичето можеше да ги
даде по комшии, по близки, никой нямаше да разбере, т.е. това също е една
индиция, че той е нямал знанието, че в неговата къща се намират дадените от
него патрони. На това сочи и факта къде ги е оставил Н. Когато той му ги
дава, се слагат в найлонови торбички, служил едни в салона, другите над
гардероба, и дори да се е връщал някой път, изобщо през съзнанието не му е
минало да ти търси където и да е било. Затова моля, да приемете, че
подсъдимият е нямал пряк умисъл за извършване на вмененото му
престъпление. Законът не прави разграничение дали няма извършено
престъпление или деецът не може да бъде извършител, съгласно чл. 24, ал.1,
т. 1 от НПК и се позовавам на две решения. Ако не приемете всички тези
доводи, най-накрая да се сложи край на тази епопея, Ви моля, приложете чл.
9, ал. 2. Цитирам решения, в които се казва, че дори и при наличие на минало
осъждане, няма забрана за приложението на чл. 9, ал. 2, достатъчно е деецът
да е с ниска степен на обществена опасност. Броят на патроните не може да
бъде основание за висока степен на обществена опасност, защото той е нямал
знанието за тях, и те не са били използвани. Моля да имате предвид, че
обществената опасност е завишена, само когато деецът би се възползвал от
вещите, предмет на престъплението, в случая такова възползване нямаме.
Моля да имате предвид, че както казах са минали 5 години от извършване на
престъплението, за което е приложен чл. 68 и вече над 3 години по чл. 339.
През този период подсъдимият е нямал каквато и да е противообществена
проява, за това той лично за мен е без всякаква обществена опасност. В
пловдивския апелативен район, за тези престъпления винаги прокуратурата
прилага чл. 9, ал. 2. Поддържам, че само формално са осъществени
признаците на този престъпен състав, и това престъпление не е засегнало
обществените отношения. Не може да подминете и изпълнението на
заповедта на полицейския служител А. Затова ако не уважите това мое
искане, моля да приложите чл. 9, ал. 2.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА - С оглед пледоарията на защитата на
подсъдимия, искам да взема само кратки бележки по маркираните така
наречени допуснати неотстраними процесуални нарушения в хода на ДП.
Първо чухме една много интересна интерпретация на доказателствения
материал, събран в хода на ДП. Нека да имаме предвид в тази насока, за да
бъдем по-конкретни – първо, на 10.11.2017 г. полицейският служител Б. е
получил оперативна информация, че подсъдимият държи в гаража си акцизни
стоки без бандерол. За проверка на тази информация, същият отива в дома му,
звъни по телефона, повиква го, подсъдимият се явява пред гаража, и когато
му се обяснява, че се провежда полицейска операция за установяване на
12
акцизни стоки без бандерол, подсъдимият, под предтекст, че ключът не е в
него, отива да го търси при съпругата си, се отдалечава, и същият ден повече
не се връща, което е възпрепятствало извършването на оперативните
действия за намирането на акцизните стоки без бандерол. Това провокира
полицията, затвърждава мнението им, че действието в гаража има акцизни
стоки без бандерол, да поставят пост и да предприемат действия от
наказателно правен характер. Образувано е бързо производство срещу
подсъдимия, за държане на акцизни стоки на базата на протокола за разпит на
свид. Б.. Ние сме в хипотезата на бързо производство, където чл. 356, ал. 4 ни
казва, че лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило
престъпление се счита за обвиняем с извършването на първото действие по
разследването. Ето единствения случай на изключение, в които едната форма
на наказателно производство – бързото производство се образува срещу
конкретно лице, в изключение на чл. 214, ал. 3. Да, обаче в едно наказателно
производство, едно лице, придобило едно качество, то няма как да го загуби.
И в тази насока твърденията на защитата за допуснати процесуални
нарушения на чл. 214, ал. 3, тъй като се сочело, че продължава да се води
делото срещу подсъдимия се явяват неоснователни. Когато наказателното
производство е започнало като бързо производство срещу определено лице, и
то е придобило качеството на обвиняем, дори и след това да продължи по
общия ред,това лице не губи качеството си на обвиняем, което пък
погледнато от страна на неговите права, гарантират защитата му в
наказателния процес, и продължава да се води дори и за престъпление срещу
определено лице. По отношение твърденията на защитата, за това, че
следвало да се образува ново, когато в хода на воденото досъдебно
производство е установено, че иззетия алкохол от гаража на подсъдимия се
явява несъставомерно деяние по чл. 234, частично е прекратено
наказателното производство, и оттам нататък е продължило по чл. 339 във
връзка с намерените патрони. Не мога да споделя доводите на защитата по
отношение на това, че видите ли трябвало да се образува ново наказателно
производство в такъв случай. Нашият законодател изхожда от идеята срещу
едно лице, макар и извършило няколко престъпления да се води едно
наказателно производство в рамките на най-краткия срок. В тази връзка е
допуснато и възможността да обвинява ви да разделя наказателните
производства, независимо от доказателствата, в конкретния случай, при
самото извършване на претърсването и изземването, освен предмет на чл. 234
е намерен и предмет за чл. 339. Това означава ли, че трябва да отделим
материалите в отделно досъдебно производство. В този смисъл отново
намирам за несъстоятелен довода в тази насока на защитата. По отношение на
опита на защитата да ме убеди, че едва ли не с издаването на заповедта и
съставянето на протокола от свидетеля А. за отнемане на оръжието, видите ли
владението е прехвърлено върху А., и освобождава подсъдимият от
владението. Всички сме юристи в залата и знаем, че има голяма разлика
между владението в гражданското право и в наказателно правния аспект на
13
владението. В наказателно правен аспект е достатъчно лицето да може да
осъществи фактическата власт. Това, че той, по някакъв начин, някога е
забравил за вещи, които са в негово владение, не изключва владението му. А
още по-малко, един протокол, при който няма фактическо предаване на
боеприпаси, а само на оръжието, прехвърля това владение от подсъдимия към
свидетеля А., така както се опитва да ни убеди защитата. Относно чл. 9 от
НПК - становището на защитата беше, че само броя на патроните не
обосновава висока обществена опасност. Броят на патроните според устава на
Българската армия, който беше в действие, един патрон в казармата се
броеше за човешки живот, тук говорим за 131 броя патрони, от различен
калибър, някои от тях, в голямата си част с голяма ударна сила, с голяма
поразителна сила за човешкия живот. А дали щял да може ги ползва
подсъдимият, е въпрос на бъдеще, което не подлежи на доказване в
настоящия процес.
ДУПЛИКА АДВ. К. - Броят на патроните е в рамките на
разрешеното. Твърди се, че има постановление за прекратяване по чл. 234,
вижте, че няма такова, а и в тази насока и постановлението на бившия
окръжен прокурор, който го е преобразува в следствие само по реда на чл. 234
от НПК.
След приключване на съдебните прения, на основание чл. 333, ал. 2 от
НПК съдът предоставя
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДС. Л.М. – Няма да използвам правото си на
лична защита. Защитникът ми адв. К.изложи всички доводи и съображения.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. Л.М. - Искам да кажа и това, което съм
казал и по предходното дело. Аз не съм живял тук по време на това деяние,
живея в София, и не съм упражнявал фактическа власт. Ако съм знаел, че
имам патрони в къщи, аз имах време и през тези 24 часа щях да намеря начин
да ги изнеса. Нямал съм никакъв умисъл и мисля, че нямам вина. Моля да
бъда оправдан.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, съдът се произнесе с приложената
присъда, която се прочете в присъствие на страните, и разясни реда и начина
на обжалване и протестиране.
Протоколът изготвен в с.з..
Заседанието закрито в 14,30 ч.
14
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15