РЕШЕНИЕ
№ 1036
гр. Варна, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Деница Славова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20253100501839 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на К. Д. К. чрез адвокат
М. Н. против решение № 1927 от 28.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 946 по описа за 2025
г. на Районен съд – Варна, десети състав, в частта, с която е задължен въззивника да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето С. К. К. ЕГН
********** на основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН; в частта, с която е отхвърлено
искането, обективирано в молбата, подадена от К. Д. К. срещу Д. Н. Т. за налагане на мерки
за защита по реда на ЗЗДН в частта лично за него; както и в частта, с която е осъден
въззивника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Варна държавна такса в размер на 25 лева на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано и незаконосъобразно.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е кредитирал правилно събраните доказателства
и е приел, че спрямо него не е осъществен акт на насилие. Сочи се, че Т. по никакъв начин
не е оборила заявеното в декларацията по член 9 от ЗЗДН от К.. Иска се отмяна на
решението, като се приеме, че той не е извършил акт на насилие и да се отхвърли искането в
тази му част; да се приеме, че Т. е осъществила акт на домашно насилие спрямо него и да й
се наложи мярка по ЗЗДН, както и да се отмени в частта за разноските.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил от насрещната страна.
Постъпила е и въззивна жалба от Д. Н. Т. чрез адвокат Д. Р. против посоченото по-
горе решение в частта, с която е отхвърлено искането, обективирано в молба, подадена от Д.
Н. Т. срещу К. Д. К. за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН в частта лично за нея,
1
както и за мерки по член 5, алинея 1, точки 3, 4 и 5 от ЗЗДН по отношение на детето С. К.
К..
Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано и незаконосъобразно.
Твърди се, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че майката Д. Н. е използвала
превратно защитата, която й е била предоставена посредством заповедта за незабавна
защита, за да промени местоживеенето на детето от В. в Б.. Намира се, че съдът не е
коментирал изобщо приетите като доказателство носители със записи с непристойно
съдържание. По този начин съдът не е дал пълна защита на детето С. от евентуално
посегателство на бащата над нея. Възразява се, че майката е извършила акт на насилие
спрямо детето си. Анализът, който първостепенният съд е направил на доказателствата, е
непълен и поради това крайните изводи се явяват неправилни. Иска се отмяна на решението
в обжалваните части и постановяване на ново, с което да се отмени решението в частта, с
която се отхвърля молбата за защита на Д. Т. лично за нея и по отношение на поисканите
мерки по член 5, алинея 1, точки 3, 4 и 5 от ЗЗДН по отношение на детето С., както и да
бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлено искането на К. за налагане на мерки за
защита по отношение на него самия, както и по отношение на детето С..
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на Д. Т.
от К. К. чрез адвокат М. Н., с който същата се оспорва. Излага се подробно становище в
посока, че обжалваните от майката части на постановеното първоинстанционно решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие, като е
образувано по молба на Д. Н. Т., действаща лично и в качеството й на майка на детето С. К.
К. ЕГН ********** срещу К. Д. К. с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.
В молбата за налагане на мерки за защита се излага, че с ответника живее на семейни начала
от 2018 г., като по време на съвместното им съжителство е родено детето С. К. К.. Посочва,
че живеят на адрес в град В. - бул. „Ц. О.“ № ** вх.* ет.* ап.**. На 24.01.2025 г. ответникът
осъществил физическо насилие над нея, изразяващо се в боричкане и блъскане с ръце.
Посочва, че всичко било възприето от детето им и същото се разстроило. Поводът за
физическото насилие е нежеланието на ответника да я пуска да отиде до дома на родителите
си в град Б.. Твърди, че на горепосочената дата са изречени спрямо нея и обидните думи
„шизофреничка“, „откачалка“, „кукувица“, „нямаща връзка с главния мозък“, „имаща
биполярно разстройство“. Посочва, че осъществява и спрямо нея финансов тормоз, като я
кара да работи на две, дори три работи и да му предоставя парични средства.
Процесуалният представител на Д. Н. Т. и С. К. К. е заявила, че е намерила твърд диск,
съдържащ снимки с непристойно съдържание, както и снимки, на които е снимано детето
със свалено бельо и спящо голо с фиксация към половите органи, като същите са обработени
със звуково оформление и на забавен кадър. Посочва, че бащата има нездрав интерес към
детето, като я къпе гол и заключва банята, спи с нея на едно легло и заключва стаята, ходи
сам на почивки с детето. Скандалът на 24.01.2025 г. е станал затова, че тя е имала
електронен носител в себе си и не е искала да отведе детето за неопределено време в Б., а за
да види баща си, който е бил в болница.
В първото по делото заседание К. К. заявява, че оспорва молбата за защита,
депозирана от Д. Т., като твърди, че спрямо него е осъществен акт на насилие и последният е
2
възприет от детето. Спорът, на датата 24.01.2025 г. е бил затова, че Д. е искала да вземе
детето за неопределено време. Твърди, че не е упражнявал финансов тормоз над нея, а освен
това е Д. е тази, която не може да се задържи на работа, дълго време. Заявява, че Д. е тази,
която го е търсила на 25.01.2025 г., че също е безпокоила и майка му. Въпреки определените
мерки, Д. е отвела детето в град Б. и го е спряла от детска градина и от посещаваните
извънкласни занимания. Моли за отхвърляне на молбата за защита, депозирана от страна на
Д. Т..
С определение № 1262 от 28.01.2025 г., постановено по гр.д.№ 946/2025 г. по описа на
Районен съд – град Варна, постановено по реда на член 213 от ГПК, е съединено в общо
производство гр.д.№ 978/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна, образувано по молба
подадена от К. Д. К. лично и в качеството на баща и законен представител на малолетното
дете С. К. К. ЕГН ********** срещу Д. Н. Т. – бивш фактически съжител на молителя и
майка на детето - с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие, както следва:
да се задължи ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителя и детето; да се отстрани ответницата от съвместно ползваното жилище в град В. -
бул. “Ц. О.“ № ** вх.* ет.* ап.**; да се забрани на ответницата за срок от 18 месеца да
приближава молителя и детето на помалко от 100 метра, както и посоченото жилище; да се
определи временно местоживеенето на детето при бащата; да се задължи ответницата за срок
от 18 месеца да посещава специализирана програма за извършители на насилие. Молителят
сочи, че с ответницата са живели на семейни начала от 01.04.2018 г. до 24.01.2025 г. в
апартамент - собственост на майката на молителя. Излага, че напоследък отношенията
между страните са напрегнати най-вече по въпросите, свързани със здравето и отглеждането
детето, което има нужда от специфични и постоянни грижи, предвид поставените диагнози
цьолиакия и ГЕР /гастроезофагеален рефлукс/. Поддържа се, че за здравето на детето изцяло
се грижи бащата, подпомаган от своята майка, като за детето се приготвя специална храна и
приема специални добавки. Предвид високото количество на амоняк в организма на детето с
оглед поставената диагноза, всеки стрес води до увеличаване на тези нива, което веднага се
отразява на здравословното му състояние. Въпреки това, често майката е неадекватна и
агресивна към детето, у което създава страх и стрес, като в последно време случаите
зачестяват и то изпитва все по-голям страх от майка си, отказва да спи в една стая с нея и
държи вратата му да е заключена, за да не може да влезе тя. Относно конкретните актове на
насилие се сочи следното: на 24.01.2025 г. в семейното жилище в град В. - бул.“Ц. О.“ № **
вх.* ет.* ап.** около 13,15 часа по време на възникнал спор между бащата и ответницата,
детето взело телефона на баща си и казало на майка си, че ще я снима, понеже вижда, че
удря бащата с коляно в неговото коляно, при което същият загубва равновесие и пада на
земята, след което го удря с коляно и в корема и отново го в областта на десен горен
крайник. Когато ответницата вижда, че детето насочва телефон към нея, започва да го стиска
за ръцете, като в същото време ги дърпа и усуква, за да пусне телефона, като тогава в
апартамента влиза бабата по бащина линия. От действията на ответницата детето изпитало
болка, изплашило се много, започнало да плаче и не спирало да крещи от страх и болка.
Излага се, че на детето е издадено медицинско удостоверение № 78/25 г. от отделение
„Съдебна медицина“ в УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, съгласно което е налице синкаво
кръвонасядане в дясната лакътна ямка с диаметър около 2-3 см с умерено изразена
палпаторна болезненост. Веднага след инцидента бащата повикал и полиция на тел.112, но
дошлите служители на Първо РУ на МВР - Варна не заварили ответницата, която избягала.
Впоследствие бащата подал писмен сигнал в Първо РУ на МВР - Варна и двамата с детето
нощували при бабата по бащина линия, защото знаят, че ответницата се е върнала в
семейното жилище и детето е толкова стресирано от нея, че започва да плаче само, като си
помисли, че може да я види. Излага се, че бащата разполага с медицинско удостоверение №
77/25 г. от отделение „Съдебна медицина“ в УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, съгласно което съдебният
3
лекар не е установил травматични увреждания; на 11.12.2024 г. вечерта в интервала между
21 часа и 23 часа майката заплашва детето, че „ако не спи, ще го изкара на улицата“, а когато
детето прегръща баща си, защото се страхува от майка си, същата започва да го дърпа за
ръцете с цел то да пусне баща си, казала му, че е „боклук, че е само за боклука и животът й
не върви на добре.“. Поради стреса същата вечер детето имало средно по около 100 пъти
позиви за уриниране в рамките на 60 минути, като свидетел била майката на бащата; на
19.12.2024 г. майката казала на детето, че то, баща му и баба му ще починат и ще отидат на
друга планета и само майка му ще остане жива, а на детето, бащата и бабата тя ще им
поднесе черни гробове. Същата вечер докато бащата се опитва да приспи детето, то споделя
казаното от майка му и отново от стрес детето един час стои в тоалетната с непрекъснати
позиви за уриниране; на 22.01.2025 г., докато детето е на тренировка по балет, баба му по
бащина линия му помага да отиде до тоалетната, за да оправи трикото му, и докато детето е
в тоалетната, майката отваря вратата, за да го снима с телефон, докато се изхожда, което
отново провикира силен стрес у детето и същата вечер освен, че отново има много позиви,
като получава и конвулсии. Молителят излага, че много пъти детето му е споделяло, че
докато на обяд ответницата я приспива, тя започва да удря с юмрук по таблата на леглото
или се опитва да свири на хармоника в същата стая. Моли за уважаване на молбата и
издаване на заповед за незабавна защита.
Дирекция „Социално подпомагане“ Варна в социалния доклад, представен по делото
не изразява конкретно становище по спора.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че молителката и ответникът към датата на инцидента /24.01.2025 г./ са се
намирали във фактическо съжителство и имат общо дете – С. К. К. – на 6 години.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие, осъществен спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от
ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на
правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на съответните мерки за
въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за да се предостави защита на дадено
лице, трябва да се изследва въпросът дали спрямо него е извършен акт на насилие по
смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си проявни форми.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо всяка от страните и
съответно детето насилствени въздействия са декларирани и от двамата молители по реда на
член 9 от ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по
ЗЗДН, разпоредбата на член 13, алинея 3 от закона придава на декларацията по член 9,
алинея 3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в процеса, като тя представлява
самостоятелно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, ако в нея
се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на член 2 от
ЗЗДН, но само когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и
постоянната практика на съдилищата. Поради това, когато ответникът оспорва, че е
извършил акт на домашно насилие в негова тежест е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване
нейната доказателствена сила.
4
За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие, осъществено в
контекста на развиващ се конфликт, има характеристиките на домашно насилие, е потребно
да се прецени дали въпросното деяние е представлявало целенасочен волеви акт, имащ за
своя основна цел да засегне по неблагоприятен начин физическата, психическата,
емоционална и/или икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така,
тъй като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно поставена от
извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на физиката, психиката или
икономическата сфера на пострадалото лице.
В конкретния казус при изследване твърденията на страните следва да се държи
сметка, че не всяко действие, респективно нарушение на лично благо съставлява домашно
насилие. За преценката дали е налице такова следва да се държи сметка и за цялостните
взаимоотношения между страните /поведението на всеки един, причините за това,
обстоятелствата при които са извършени действията, сочени като акт на домашно насилие/,
защото предвидените в закона мерки са насочени към осигуряване защита на пострадалото
лице, но не и за разрешаване на други спорове и междуличностни конфликти, провокирани
от поведението и на двете страни. В конкретния случай настоящият състав на въззивния съд
след анализ поотделно и в съвкупност на събраните по делото пред първата инстанция
доказателства, съдът счита, че на 24.01.2025 г. между съжителите Д. Т. и К. К. е възникнал
спор, излязъл извън нормалното общуване, като се стигнало до боричкане и обидни изрази.
Двете страни излагат в молбите си за защита твърдения, които съществено се различават и
посредством събраните доказателства не се доказва позицията на нито един от тях –
досежно нанесените удари, механизма на извършването им и последиците. Посочените
противоречия обосноват извод за недостоверност на изложеното в молбите. Показанията на
разпитаните по делото свидетели не следва да бъдат кредитирани, тъй като П. Т. е майка на
Д. Т., а С. Р. на К. К., защото същите не се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства, а и същите са заинтересовани от крайния изход на делото. Очевидно е, че се
касае за силно влошени отношения между вече бивши партньори и дори и при инцидента на
24.01.2025 г., когато и двамата са надхвърлили границите на добрия тон на общуване и са
стигнали до изричане на обиди и стълкновение, които действия са засегнали достойнството
на страните и са се отразили негативно на емоционалното им състояние, то това не може да
бъде квалифицирано като акт на домашно насилие, който да обоснове налагането на мерки
по ЗЗДН. Както беше отбелязано по-горе смисълът и целта на ЗЗДН е да даде защита в
изключителни случаи на живота и здравето на лица, които действително се намират в риск и
в ситуации, в които интензитетът на въздействие излиза извън рамките на житейския
конфликт и причинява сериозно страдание, каквото в случая не се установява да е
причинено от нито една от страните на другата. Това производство не следва да се използва
за постигане на други цели, различни от описаните, нито да се използва като средство за
личностна дискредитация или разрешаване на други спорове и конфликти, какъвто
определено се явява настоящият случай.
За да бъде квалициран един акт като акт на домашно насилие по член 2, алинея 2 от
ЗЗДН /психическо насилие над дете/ е необходимо да е налице акт на домашно насилие и
този акт да е извършен в присъствието на детето, без непременно да е насочен към него.
Посочената разпоредба е приложима към случаите, при които актът на домашно насилие по
правило е извършен от някое от лицата по член 3 от ЗЗДН и е бил осъществен в присъствие на
свързани с извършителя и пострадалия малолетни лица, тоест самото присъствие, без насилието да
е насочено пряко срещу детето, се смята за акт на посегателство спрямо детето. Но, за да се
квалифицира даден акт като такъв на домашно насилие по отношение на дете, към което не е
насочено пряко насилието, а е в присъствието на детето, законът изисква този акт на насилие да се
изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, който акт е
5
извършен спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във
физическо съжителство или в интимна връзка. Доколкото съдът вече формира извод, че в случая не
е налице извършен акт на домашно насилие на някоя от страните спрямо другата, то при тези
разяснения на условията по член 2, алинея 2 от ЗЗДН въззивната инстанция приема, че
поведението на страните на 24.01.2025 г. не съставлява акт на домашно насилие по
отношение на детето.
Поради изложеното решението в частта му, с която въззивникът К. Д. К. е задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето С. К. К. на
основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН следва да бъде отменено.
Въпреки направеният по-горе извод, решението в частта му, с която Д. Н. Т. е
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето С. К.
К. на основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН, не може да бъде ревизирано от въззивния
състав. Д. Н. Т. е обжалвала решението само в частта, с която е отхвърлено искането,
обективирано в подадената от нея молба, за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН в
частта лично за нея, както и за мерки по член 5, алинея 1, точки 3, 4 и 5 от ЗЗДН по
отношение на детето С. К. К., следователно решението в частта му, с която Д. Н. Т. е
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето С. К.
К. на основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН е влязло в сила като необжалвано на
основание член 296, точка 2 от ГПК.
Воден от горното и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на
Окръжен съд - Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1927 от 28.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 946 по описа за
2025 г. на Районен съд – Варна, десети състав, в частта, с която е задължен К. Д. К. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето С. К. К. ЕГН
********** на основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането, обективирано в молба, подадена от Д. Н. Т. ЕГН ********** с
адрес в град В. - бул. „Ц. О.“ № ** вх.* ет.* ап.** срещу К. Д. К. ЕГН ********** с адрес в
град В. - бул. „Ц. О.“ № 49 вх.Б ет.5 за налагане на мерки за защита по член 5, алинея 1,
точка 1 от ЗЗДН по отношение на детето С. К. К. ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1927 от 28.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 946 по
описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, десети състав, в останалите обжалвани части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7