ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 454
гр. Велико Търново, 17.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20224100500142 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 вр. чл. 248 от ГПК.
С определение № 150 от 27.01.2022 год., постановено по гр. дело № 1628/2021година
по описа на Районен съд – Горна Оряховица, постановено по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК, е
оставено без уважение искането на Д. М. М. за изменение на протоколно определение от
17.12.2021 година по гр.д. № 1628/2021 година на РС Горна Оряховица в частта относно
разноските.
Против това определение е подадена частна жалба от адвокат Н.И. К. – процесуален
представител по пълномощие на Д. М. М.. В жалбата се навеждат оплаквания за
неправилност на определението, породена от неправилното приложение на относимите
процесуално правни и материално правни норми. Игнорирана била константната практика
на съдилищата и най-вече на НКС – ТР № 6/2012г. от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012г. Съдът
не е приложил правилно чл. 78, ал. 2 от ГПК, където били предвидени две кумулативни
предпоставки – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на иска и да е
признал същия. Жалбоподателят твърди, че ответникът не е признал иска, а с отговора на
исковата молба е направил изявление за изрично оспорване на иска. Не споделя
становището на ответника, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, тъй
като не е бил поканен предварително да изпълни задължението си. Сочи се трайната съдебна
практика, според която, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и
оттеглянето или отказът от иска са следствие от новонастъпили обстоятелства след подаване
на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума пари, ищецът има
право на направените разноски. Предмет на спора бил платено без основание от
потребителя в полза на ответника „Енерго Про – Продажби“ АД. Сочи, че възприетото от
1
ВКС тълкуване, че падежът и изискуемостта на вземането по чл. 55, ал.1 от ЗЗД настъпва в
момента на получаване на недължимо платеното, а забавата да се изпълни настъпва след
получаване на покана, има отношение единствено и само относно дължимостта на
обезщетение за забава, а не и по отношение преценка дали ответникът е станал повод за
завеждане на делото. Жалбоподателят счита не е необходимо изпращане на покана за
изпълнение на задължението за връщане на даденото без основание и едва тогава да се
приема, че ответникът би бил дал подов за предявяването на иска против него. По тези
съображения моли съда да постанови определение, с което е отказано изменение на
протоколното определение от 17.12.2021година и да бъде постановено ново, с което да се
отмени диспозитива на определението с което ищецът е осъден да заплати разноски на
ответника и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторените в производството
разноски – 50 лв. платена държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар.
Ответникът по частната жалба е представил писмен отговор, чрез който оспорва
жалбата като неоснователна. Излага доводи и аргументи относно правилността на
атакуваното определение. Моли съда да остави без уважение като неоснователна частната
жалба.
Съдът, след като разгледа частната жалба, обсъди изложените в нея аргументи, взе
предвид отговора по тези частна жалба и като се запозна с данните по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 1628/2021 г. по описа на РС-Горна Оряховица е
образувано въз основа на подадена искова молба от Д. М. М. чрез адв. Н.И. К. против
„Енерго Про Продажби“ АД гр. Варна чрез която е предявен иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД
с искане да бъде осъден ответника за заплати на ищеца сумата от 38 лв., представляваща
сбор от начислени и събрани без основание суми по фактури с № № ТП
33016448408/09.06.2021г. и ТП3301665700/05.08.2021г. Претендирал е присъждане на
разноските по делото, както и тези по заповедното производство.
С определение от 17.12.2021 година, постановено в открито съдебно заседание съдът
на основание чл. 232 от ГПК е прекратил производството по делото, поради оттегляне на
иска. Ищецът е направил изявление за оттегляне на иска, мотивиран от извършено от
ответника плащане в хода на делото на претендираното вземане от 38 лв. и това, че
ответникът не е направил изрично признание на иска, а е оспорил същия. Същевременно
ищецът е направил искане съдът да се произнесе и по сторените в хода на делото разноски,
като претендира присъждане в своя полза на същите. Ответникът също е направил искане по
разноските и прави искане те да бъдат възложени в тежест на ищеца, позовавайки се на чл.
78, ал. 4 от ГПК и наличие на предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
С определението от 17.12.2021г. съдът след като на основание чл. 232 от ГПК е
прекратил производството по делото е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 360
лв. – направени разноски за адвокатски хонорар. В мотивите си съдът е приел, че са налице
основанията на чл. 78, ал. 4 от ГПК и наличие на предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
По реда на чл. 248 от ГПК е постъпила молба от адв. К. като пълномощник на ищеца,
2
с която е отправено искане за изменение на определението в частта относно разноските. С
определение№ 150 от 27.01.2022 година по гр.д. № 1628/2021г. РС Горна Оряховица е
оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК е приел, че на основание чл. 78, ал. 4 от
ГПК ответникът при прекратяване на производството има право на разноски. Освен това
първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Ищецът би имал право на разноски при прекратяване на делото поради оттегляне на иска
само ако ответникът е дал повод за завеждане на делото. Такива са били мотивите на съда и
при постановяване на определението от 17.12.2021 година, за които в процедурата по чл.
248 от ГПК не е намерил за необходимо на променя.
Въззивната инстанция обаче намира, че независимо от обстойните и задълбочени
мотиви, определението по своята същност е неправилно и незаконосъобразно по следните
съображения:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр.
първо от ЗЗД с претенция да бъде възстановена сумата от общо 38 лв. – по 19 лв. , платени
по две отделни фактури – такса за възстановяване на ел. захранването в имота на ищеца. В
хода на делото след като на 07.09.2021 година ответникът е получил препис от исковата
молба на 15.09.2021г. извършва плащане на ищеца по банков път процесната сума и на
24.09.2021 година представя по делото отговор на исковата молба с приложено
доказателство за извършено плащане. В отговора оспорва исковата претенция като
неоснователна, поради извършено погасяване на вземането чрез плащане. Исковата молба е
била подадена в съда на 19.08.2021 година.
Делото е насрочено в открито съдебно заседание на 17.12.2021 година в което
ответникът заявява, че не прави признание на иска, а го оспорва като неоснователен, поради
това че вземането е погасено чрез плащане. Ищецът е направил оттегляне на иска и като
последица от това производството по делото е прекратено. При тези факти
първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото и
е осъдил ищеца да заплати разноски в негова полза.
Въззивната инстанция намира обаче, че всъщност право на разноски има ищеца, а не
ответника. На първо място ответникът не е направил признание на иска, а е извършил
плащане на дълга, което е довело до отпадане правния интерес у ищеца да поддържа
претенцията си и това го мотивира да направи изявлението по чл. 232 от ГПК. На следващо
място ответникът е станал причина за образуване на делото. Неоснователни са неговите
доводи относно липсата на покана за доброволно изпълнение, а такава била отправена едва с
подаване на исковата молба. Вярно извършил е доброволно плащане, но едва когато е
получил препис от исковата молба, респективно едва след образуването на делото.
Позоваването на съдебната практика е неотносимо към настоящия случай. Вземането,
произтичащо от неоснователно обогатяване става ликвидно и изискуемо от момента на
неоснователното разместване на блага и не е необходима покана, за да настъпи тази
ликвидност и изискуемост. Би имало първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако
плащането, респективно възстановяването на неоснователно разместване на блага се
3
осъществено преди да е било образувано настоящото производство, което в случая не е така.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с което
е оставено без уважение искането за изменение на определението по разноските от
17.12.2021 година следва да бъде отменено. Въззивният съд следва да постанови ново
определение, с което да уважи искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК и измени определение от
17.12.2021 година в частта за разноските, като го отмени и присъди в полза на ищеца
направените в хода на производството разноски.
Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д. М. М., подадена чрез пълномощник адв. Н.И. К.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 150 от 27.01.202 год., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. дело
№ 1628/2021 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е оставено без
уважение искането на Д. М. М. за изменение на протоколно определение от 17.12.2021г. по
гр.д. № 1628/2021г. на РС Горна Оряховица в частта относно разноските, вместо което
постановява:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 17.12.2021г. по гр.д. № 1628/2021г. на РС
Горна Оряховица в частта относно разноските, като го ОТМЕНЯ и
ОСЪЖДА „Енерго Про – Продажби“ АД ЕИК , гр. Варна, 9009, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула Г, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. М. ЕГН ********** гр.
Горна Оряховица, ул. „Антон Страшимиров“ № 115 сумата от 350 лв. /триста и петдесет
лева/, направени по делото разноски – 50 лв. платена държавна такса и 300 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4