С решение № 210 от 07.04.2006 г., постановено по гр.д.№ 210/2006 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил молбата на Севим Рамис Есад за промяна на имената й на Светла Райчева Йорданова, като неоснователна. Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Севим Рамис, която чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на съществени процесуални правила, в нарушение на закона и необосновано. Моли съда да отмени постановеното решение и да уважи молбата й, като допусне поправка на имената й на Светла Райчева Йорданова. Въззиваемият – Община Кърджали, в представено по делото писмено становище от процесуалният представител, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на районния съд като законосъобразно и обосновано. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Въззиваемият – кметство с.Стремци, в представено по делото писмо сочи, че няма възражения. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите в жалбата, констатира следното: Пред първата инстанция е бил предявен иск, с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР, за промяна на имената на ищцата от Севим Рамис Есад на Светла Райчева Йорданова. В съдебно заседание е допусната поправка във фамилното име на ищцата /въззивница/ пред настоящата инстанция от Есад на Мехмед. По делото е представено удостоверение за раждане от 15.02.2006 г., издадено въз основа на акт за раждане № 46/24.09.1980 г. на кметство с.Стремци, общ. Кърджали, от което се установява, че имената на въззивницата са били Севим Рамис Есад. На гърба на удостоверението за раждане е отразено от длъжностно лице, че от 1985 г. до 15.02.1991 г. същата е била с имена Светла Райчева Йорданова. От признанието на ищцата и от направената в съдебно заседание справка по личната й карта се установява, че същата е сключила граждански брак през 1998 г. и е приела фамилното име на своя мъж – Мехмед. Видно от представеното по делото заверено копие от акт за раждане № 630/23.08.1999 г. въззивницата има син, който се казва Динчер Исмет Мехмед. От представеното по делото като доказателство заверено копие от акт за раждане № 1697 се установява, че въззивницата има брат, който се казва Нуреттин Рамисов Есадов. Разпитаният пред първата инстанция свидетел Хюсню Хайрула твърди, че познава ищцата с името Светла, като понастоящем се казвала Севим, както и че нейните приятелки и познати се обръщали към нея с името Свети. Твърди също така, че родителите й са с турски имена. Обстоятелството, че родителите на въззивницата са с турски имена се установява и от представените по делото – удостоверение и акт за раждане на въззивницата, в които последните са записани с имената – Зинеб Мюмюн Есад, съответно Зинеб Мюмюнова Есадова и Рамис Тасим Есад, съответно Рамис Тасимов Есадов. Пред въззивната инстанция са разпитани като свидетели и Небибе Емин и Стоян Сергиев. Свидетелката Емин установява, че нарича въззивницата Свети, като твърди, че тя искала да се казва Светла Райчева. Свидетелят Сергиев твърди, че познава въззивницата като Светла Райчева Йорданова. При тези доказателства съдът намира предявения иск за промяна на имената за неоснователен. Съгласно чл.19 от Закона за гражданската регистрация, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В тази връзка в исковата молба са наведени доводи, че сред близки и познати била известна с имената Светла Райчева Йорданова, поради което имената й отразени в акта за раждане били обществено неприемливи, а и важни обстоятелства налагали те да бъдат променени на Светла Райчева Йорданова. Във връзка с така наведените в исковата молба твърдения, от гореизложеното се установява, че в акта й за раждане въззивницата е била записана с имената Севим Рамис Есад, като през 1998 г. поради сключването на граждански брак, е приела фамилното име на съпруга си – Мехмед. Установи се също така, че както родителите й, така и нейния брат понастоящем са с турски имена. От гореизложеното се установява, че фамилното име на въззивницата – Мехмед, е формирано на основание чл.14, ал.2 от Закона за гражданската регистрация, а именно – съгласно правилата на Семейния кодекс, тъй като същата е сключила граждански брак. При това положение липсва законово основание въззивницата да промени фамилното си име на Йорданова. В случая не са налице законовите предпоставки за промяна и на бащиното й име. Съгласно чл.13 от ЗГР, бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. В тази връзка от гореизложеното се установи, че собственото име на бащата на въззивницата е Рамис, такова каквото е и нейното бащиното име. В случая следва да се отбележи, че както бащиното, така и фамилното име на въззивницата не само не са обществено неприемливи, както се твърди в исковата молба, но са определени напълно в съответствие със законовите разпоредби. От друга страна, не са налице и важни обстоятелства, по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, налагащи промяна на собственото, бащиното и фамилното й име. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на разпитания по делото свидетел Хюсню Хайрула, в частта, с която установява, че познатите и приятелките на въззивницата се обръщали към нея с името „Свети”, не установяват наличие на важни обстоятелства по смисъла на закона, налагащи промяна на нейните имена. Що се касае до показанията на свидетелите: че я познават с имената „Светла” /св.Хюсню Хайрула/ и че се казва „Светла Райчева” /св.Небибе Емин/ и Светла Райчева Йорданова /св.Стоян Сергиев/, то това е логично следствие от факта, че за периода от 1985 г. до 1991 г. въззивницата е била с имената Светла Райчева Йорданова. Това обстоятелство обаче не опровергава по никакъв начин факта, че от раждането си до 1985 г., както и от 1991 г. досега последната е била с турски имена, като е променила само своята фамилия на Мехмед през 1998 г. Впрочем, твърденията в исковата молба, че сред близки и познати била известна с имената Светла Райчева Йорданова се опровергават именно от гореизложеното – същата при раждането си е била записана с турски имена, с такива е и след 1991 г., когато са й били възстановени рождените имена и понастоящем, а с турски имена са както брат й и нейните родители, така и нейното дете. Всъщност, въззивницата е била с български имена единствено през периода от 1985 г. до 1991 г. т.е. от петгодишна до единадесетгодишна, когато е била малолетна, поради което и не би могло да стане известна в обществото с тези си имена. Що се касае до довода, че без нейно съгласие родителите й били заменили имената й по административен ред, само за пълнота следва да се отбележи, че след навършване на пълнолетие от нейна страна през 1998 г. – преди осем години, е могла да поиска промяна на имената си, разбира се ако са налице за това предпоставките на закона. Ето защо като е отхвърлил иска за промяна на имената първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 210 от 07.04.2006 г., постановено по гр.д.№ 210/ 2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |