ОПРЕДЕЛЕНИЕ
12.01.2023
г.
№93
гр. Пловдив
Пловдивски
административен съд, II
отделение, ХХІХ състав,
На дванадесети януари, две хиляди
двадесет и третата година, в закрито съдебно заседание в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана Методиева,
след като разгледа Адм.д. № 1811/2022 г.
по описа на Административен съд Пловдив, ХХІХ състав и по-конкретно молбата от
пълномощника на ищеца по делото адв. К. с
вх. № 24027/16.12.2022 г., намери следното:
Делото е било образувано по искова молба
от ищеца С.И.И. с формулиран иск против ГДИН за присъждане на обезщетение по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, както и законна лихва върху претендираното обезщетение,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата на обезщетението. По делото са проведени три съдебни заседания,
последното от които на 06.12.2022 г., като в него е било обявено за приключено
съдебното дирене и е бил даден ход на делото по същество. На 16.12.2022 г.
ищецът, чрез пълномощника му адв. К., е депозирал по делото т.нар. уточняваща
молба, в която е посочил, че прави уточнение досежно законната лихва, като моли
законна лихва да се присъди, считано от датата на преустановяване бездействието
на органите на ответника ГДИН. Съдията-докладчик е разпоредил да се изготви
препис от молбата и да се изпрати за становище на другите страни по делото,
което разпореждане е било изпълнено на 16.12.2022 г. Междувременно, по делото е
било постановено съдебно решение № 2521/23.12.2022 г. Преписът от уточняващата
молба е бил връчен в Окръжна прокуратура Пловдив на 22.12.2022 г., а на
ответника ГДИН – на 04.01.2023 г. От
страна на участвалия по делото прокурор в предоставения му срок не е постъпило
становище по молбата, а от страна на ответника такова е заявено с молба от 09.01.2023
г., с която се сочи, че молбата за присъждане на законна лихва от датата на
преустановяване на увреждането е неоснователна и лихвата се дължи от датата на
завеждане на исковата молба.
Съдът, като съобрази съдържанието на
уточняващата молба от 16.12.2022 г., както и становището на ответника, намира,
че направеното с молбата искане като недопустимо ще следва да се остави без
разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.214 от ГПК, която
се прилага субсидиарно и в производството по АПК, каквото се провежда по исковете
с правно основание по чл.284 от ЗИНЗС, в първото заседание за разглеждане на
делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на
ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени
основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в
първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да
премине от установителен иск към осъдителен и обратно. Не се смята за
увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта
след неговото предявяване. В конкретния случай с така представената молба на
практика се прави изменение на петитума на иска, но към момент, следващ
приключването на устните състезания по делото. Не е допустимо обаче, под
формата на пояснение или допълнение, каквото се урежда в чл.143, ал.2 ГПК, да се предявяват нови или изменени искове, извън предвидените в чл.214, ал.1 от ГПК процесуални срокове /в този см. е
Решение № 7104 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2020 г./ В случая на
практика се изменя отправеното към съда искане касателно акцесорната претенция
за лихви, възможността за което е била преклудирана, предвид момента, в който
искането е отправено до съда. В тази връзка следва да се има предвид, че дори и
при прибавянето на изтекли лихви след предявяването на иска по чл.214, ал.2 от ГПК да не се счита за увеличение на иска и поради това такова искане да може да
бъде предявено по делото по всяко време, все пак това следва да бъде сторено до
приключване на съдебното дирене /по чл.149, ал.1 от ГПК/. След приключване на съдебното
дирене, в устните състезания по делото страните излагат становището си
по фактическите и правни доводи, въведени в хода на производството, без обаче
да могат да въвеждат нови искания, да изтъкват нови факти, или да представят
нови доказателства - /чл. 147 от ГПК/,
поради което и искане за промяна на момента, от който се претендира присъждане
на законна лихва, не може да бъде въведено нито в хода на устните състезания,
нито в писмена защита, представена в определен от съда подходящ срок, нито с
молба, допълваща претенцията при условията на чл.143, ал.2 от ГПК. /В този
смисъл е напр. Решение № 474 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 1499/2011 г. на IV г. о. ВКС, както и Определение
№ 528 от 8.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3173/2014 г./. Посочената
недопустимост на искането към процесуалния момент, в който е направено, е
продиктувана от факта, че с исковата молба се очертава предмета на доказване,
съответно върху какво ще се разпростира
силата на пресъдено нещо, поради което и промените по същата се правят в
установените в закона срокове и ако ищецът има други претенции към ответника, които не е
формулирал своевременно, следва да ги предяви под формата на отделен иск.
По изложените съображения и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМО
искането на ищеца С.И.И., направено чрез пълномощника му адв.К. в уточняваща
молба от 16.12.2022 г. за изменение на изложената в исковата молба акцесорна
претенция за присъждане на законна лихва.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на
Административен съд Пловдив.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: