Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 08 юли
2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети състав
в открито съдебно заседание на 08.07.2020 г. /осми юли две хиляди и двадесета година/
в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Капка Качева, като разгледа докладваното от съдията Б.Методиев
административно наказателно дело № 131 по описа на РС-Козлодуй за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
e по
чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е
образувано по повод жалба на П.К.Ц. с ЕГН:********** ***, чрез адв.Д.Х. ***
срещу Наказателно постановление № 20-5735-000021/21.02.2020г. на Началника на РУ
А.-К. към ОД на МВР гр.Враца, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление, като моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага
доводи, че собственикът на управляваното от него МПС, не е бил уведомен, че
същото е с прекратена регистрация. Твърди, че автомобилът си е бил с
регистрационни табели, имал е изискуемите по закон документи и е имал залепен
стикер на предното стъкло. Релевира, че липсва субективният елемент у Ц. при
извършване на деянието, тъй като той си е мислел и е бил сигурен, че управлява
регистрирано по надлежния ред МПС.
Ответната страна – административно-наказващият орган
не изпраща представител, не оспорва жалбата, не сочи доказателства.
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 05.12.2019г., полицейските служители на
РУ А.-К. св.Ц.Г.Ц. и св. Е.Б.И. осъществявали контрол върху движението по
пътищата, отворени за обществено ползване на път II-11 км 91+000. В 11:01 часа, с посока на движение
от с.Х. към гр.К. спират за проверка лек автомобил марка „Ф. В.“, с рег. №********,
собственост на А. Г. Ц. с ЕГН:**********, а управляван от жалбоподателя П.К.Ц. с ЕГН:********** ***. При извършена
проверка в масивите на МВР е установено че автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация от 08.04.2019г..
Поради това, че автомобилът е бил с прекратена регистрация
на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че на 05.12.2019г., в 11.01 часа, на път II-11 км 91+000, в посока от с.Х.
към гр.К. управлява лек автомобил марка „Ф. В.“, с рег. №********, собственост
на А. Г. Ц. с ЕГН:********** от с.С., като при извършено проверка и направена
справка се установило, че горепосоченото МПС е със служебно прекратена
регистрация на автомобила на 08.04.2019г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП, с което
виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Актът за установяване на административно
нарушение е подписан от жалбоподателя без възражения.
Образувана е била преписка №1298/2019г. по
описа на РП-Козлодуй и №18/2019г. на РУ А.-К., за извършено престъпление по
чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. На 03.02.2020г. наблюдаващият прокурор с
постановление е отказъл да образува досъдебно производство и е прекратил
преписката на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Въз основа на постановлението за отказ да
се образува досъдебно производство, административно-наказващият орган е издал
обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е връчено
лично на жалбоподателя на 08.05.2020г..
По делото са разпитани като свидетели актосъставителят
Ц.Г.Ц. и вписаният в акта като свидетел Е.Б.И..
Съдът следва да кредитира показанията на
свидетелите, като кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
По делото е приложено постановление за
отказ да се образува досъдебно производство на РП-К. от 03.02.2020г. по преписка
№1298/2019г. на РП-К., на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, като преписката е
била образувана за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Наказателното постановление
е издадено от компетентното за това лице – Началник в РУ А.-К. към ОДМВР-В.,
упълномощен със Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, въз основа на постановление за отказ да се образува наказателно
производство, съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Според издаденото Наказателно постановление
№ 20-5735-000021/21.02.2020г. на Началник РУ А.-К. към ОД на МВР гр.В.,
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Тази норма
гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само МПС и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените затова места. Т. е. цитираната разпоредба въвежда
забрана за водачите да управляват ППС, което не е регистрирано, като
нарушаването на тази забрана се санкционира по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП с
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца до 12 месеца и с глоба
от 200 до 500 лева.
Условията и реда за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, се определя
с наредба на Министъра на вътрешните работи, съгласувано с Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министъра на отбраната –
чл.140, ал.2 от ЗДвП.
Това е Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно чл.2 от Наредбата - моторните
превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената „Пътна
полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните
дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите
лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти.
Също така, чл.3, ал.1 от Наредбата предвижда,
че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един
месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или
временен) от съответния митнически орган, а чл.4, ал.1 създава задължение у
собственика да представи превозното средство и необходимите документи в
определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване
на регистрацията.
В нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП е предвидено, че служебно,
с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.
Съгласно чл.18 от Наредбата, регистрацията
на превозно средство се прекратява с писмено заявление от собственика или
служебно. В чл.18б, ал.1, т.10 от Наредбата е посочено, че регистрацията на ППС се прекратява
служебно в случаите на чл.143, ал.15 от ЗДвП, когато собственикът на регистрирано пътно превозно средство в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението
си да регистрира превозното средство.
Тъй като, жалбоподателят се е движил с
автомобила по път II-11 км 91+000, в посока от с.Х. към гр.К., а това безспорно
е обществен път и съгласно изискването на чл.2 от Наредбата е трябвало същият
да бъде регистриран.
Неизпълнението на това задължение е административно
нарушение на разпоредбата на чл.140 от ЗДвП, като санкцията за същото е уредена
в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП.
В настоящия случай, се установява, че
жалбоподателят е управлявал лек
автомобил марка „Ф. В.“, с рег. №********, собственост на А. Г. Ц. с ЕГН:**********,
който автомобил е бил със служебно прекратена регистрация от 08.04.2019г. на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП, вр. чл.18б, ал.1, т.10 от Наредбата за регистрация.
Следователно жалбоподателят е управлявал
автомобила на 05.12.2019г., към която дата същият вече е бил със служебно
прекратена регистрация.
При служебното прекратяване на регистрацията
по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП не е необходимо да се уведомява собственикът
на автомобила от контролните органи. Това е така, тъй като прекратяването на
регистрацията става по силата на закона и собственикът на мотортното превозно
средство е длъжен да познава нормативната уредба, вменяваща му в задължение в
двумесечен срок от придобиването да го представи за регистрация. Самата наредба
също не предвижда задължение, в случаите на служебно прекратена регистрация по
реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, да се уведомява собственикът на автомобила от
контролните органи.
От събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпитите на свидетелите се установи, че автомобилът,
управляван от жалбоподателя външно по нищо не е наподобявал на такъв с
прекратена регистрация, а именно имал си е регистрационни табели,
законовоизискуемите документи, като са били и залепени на предното стъкло
съответните стикери за заплатени такси. Не се събраха доказателства и не се
установи, че собственикът на автомобила е уведомил жалбоподателя, че МПС е с
прекратена регистрация. За да бъде извършено едно административно нарушение,
деянието трябва да е извършено умишлено или непредпазливо, съгласно чл.7, ал.1
от ЗАНН.
В конкретния случай, по делото не са представени
доказателства от административно-наказващия орган, чиято е доказателствената
тежест в настоящето производство за знанието от страна на жалбоподателя П.К.Ц.,
че управляваният от него автомобил е бил със служебно прекратена регистрация на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, доколкото няма данни същият да е бил уведомен затова
от собственика А. Г. Ц..
Предвид горното, съдът следва да приеме,
че извършеното деяние от жалбоподателя не съставлява нарушение, поради липса на
субективния елемент, а именно липса на вина у Ц., поради това, че не е знаел,
че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация.
По
разноските:
Съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН страните
имат право на разноски по реда на АПК. В настоящия случай при този изход на
делото право на разноски има жалбоподателят П.К.Ц.. По делото са представени
доказателства за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, от които са
заплатени 100 лева, който размер следва да бъде присъден в тежест на адниминстративнонаказващия
орган ОДМВР-В..
Мотивиран от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Козлодуйският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-5735-000021/21.02.2020г. на Началника на РУ А.-К. към ОД на МВР гр.В., с
което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП
/, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на П.К.Ц. с ЕГН:********** *** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА РУ-К. при ОДМВР-В. да заплати на П.К.Ц. с
ЕГН:********** *** сумата от 100 лева, направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- гр.Враца в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: