Решение по дело №875/2018 на Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

гр. Габрово, 22.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровски районен съд в публично заседание на осемнадесети октомври  две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Петракиева

при секретаря Радинка Кулекова - Атанасова и в присъствието на прокурора .........

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД №875 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Жалбоподателят М.Г.Г. от гр. Севлиево ЕГН **********, е обжалвал наказателно постановление №27-0000050/11.06.2018 г. на Началник ОО „АА” гр. Габрово, с което за това че на 31.05.2018 г., около 13,40 часа, в гр. Габрово, ул. "Д-р Илиев Детския", пред МБАЛ "Д-р Тота Венкова" , извършвал таксиметрова дейност с лек автомобил “Сеат Ибиза” с ДКН ЕВ 23 13 АХ, негова собственост, включен в списък към удостоверение за регистрация №09695, без да носи разрешение за извършване на таксиметрова дейност и без удостоверение за психологическа годност, за нарушения по: чл.31 ал.1 т.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ и чл.8 ал.1 пр.2 във вр. с ал.2 от Наредба №36/15.05.2006 г. на МТ, на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП  и чл.178в ал.5 от ЗДП са му наложени глоби в размер на 2000,00 лв. за първото нарушение и в размер на 500,00 лева за второто.нарушение

Жалбоподателят моли цитираното наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Чрез процесуалния си представител изразява следните доводи: извършеното деяние не представлявало "таксиметрова дейност" по смисъла на закона, допуснати били съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото му на защита - посочването на пътниците в автомобила било направено само с инициали, неправилно била приложена и нормата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП.

Ответникът по жалбата оспорва същата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следната фактическа обстановка:

На 31.05.2018 г. полицейски екип на РУ Габрово изпълнявал задълженията си по контролно-пропускателна дейност в района на МБАЛ Габрово. Около 13,00 часа, на ул. "Д-р Илиев Детския" полицейските служители - свидетелите М.С. и С.Я. забелязали жълт автомобил марка “Сеат Ибиза” с ДКН ЕВ 23 13 АХ. Направило им впечатление, че от автомобила слезли хора, които минали от страната на шофьора и разменили с него нещо, което свидетелите възприели като размяна на банкноти. Извършили проверка на водача и снели обяснения от пътниците, които слезли от автомобила  Установена била самоличността им - Р.Л. Г. и В.П.И., и двамата от гр. Ловеч. Същите  заявили, че им се наложило да ползват таксиметров автомобил от гр. Севлиево до МБАЛ "Д-р Тота Венкова" в гр. Габрово. Позвънили на телефонен номер, обявен за таксиметрови услуги. Пред Спортна зала гр. Севлиево дошъл лекият автомобил Сеат Ибиза” с ДКН ЕВ 23 13 АХ, водачът на който потвърдил, че идва по повод тяхната заявка за пътуване до гр. Габрово.. При пристигане до целта на пътуването водачът на автомобила поискал да му бъде заплатена сумата от 25,00 лева, което Р. Г. направил. Същият дал банкнота от 50,00 лв. като му било върнато ресто от 25,00 лева.

При така направените обяснения от пътниците, полицейските служители отишли с процесния автомобил и неговия водач в РУ Габрово. Сигнализирали и колегите си от ДАИ. При извършената проверка било установено, че водачът на автомобила - жалбоподателят Г. извършва таксиметров превоз, без автомобилът му да отговаря на нормативните изискванията за това, а именно: липсвал обозначен знак "такси", закрепен върху покрива на автомобила,  отстрани по цялата дължина на вратите на автомобила непосредствено под линията на стъклата нямало двуредна лента с шахматни квадрати, на предните врати нямало трайно закрепена табела или надпис с изписани наименование и телефонния номер на превозвача на кирилица.

За направената констатация бил съставен АУАН №220162 от 31.05.2018 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното Наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства -показанията на свидетелите И.Х.Г., М.Е.С. и С.А.Я., както и от приложените писмени такива -. писмо вх.№5302/12.07.2018 г.; копие на заповед РД-08-249/15.05.2015 г.; жалба; НП 27-0000050;  копие на НП 27-0000048; копие на АУАН 220161; копие на НП 27-0000047; копие на АУАН 220140; пълномощно; копие на списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз; копие на удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз; пощенски плик; удостоверение за психологическа годност; АУАН 220162; справка ППС с регистр. № ЕВ 2313 АХ; копие на обяснение на В.И. и Р. Г..

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Първият съществен въпрос, касаещ констатираните нарушения е свързан с основното възражения на жалбоподателя, а именно, че той не е осъществявал таксиметрова дейност по смисъла на закона и респективно няма задължение за спазване на изискванията, визирани в нормите на чл.31 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Така изложената теза не беше възприета от съда. Законодателят е дал легална дефиниция на понятието таксиметров превоз. Тя се съдържа в разпоредбата на §1 т.26 от ДР на ЗАП и гласи: "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Дефиницията е възпроизведена и в чл.2 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ, който гласи: "Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут.:

Установената фактическа обстановка, описана по-горе покрива напълно дефиницията за "таксиметров превоз". Превозът от гр. Севлиево до гр. Габрово е бил осъществен срещу заплащане от името на регистриран превозвач, с лек автомобил до седем места. Пътниците са позвънили на телефонен номер, обявен за извършване на таксиметрови услуги. Те не са познавали водача и са заплатили на същия стойността на превоза в размер на сумата от 25,00 лева. Процесният автомобил е личен на жалбоподателя, но той е включен в списъка към удостоверението за регистрация №09695, приложено по делото. Въз основа на горното, съдът приема, че макар да няма изискуемото се удостоверение за регистрация, издадено от Кмета на съответната община жалбоподателят Г. е извършвал таксиметров превоз. Видно от цитираните по-горе разпоредби въпросното удостоверение за регистрация не е включено като елемент, дефиниращ таксиметровата дейност. Съдът не възприе и другият изложен довод, а именно, че в наказателното постановление пътниците са посочени само с инициали, което нарушавало правото на защита на жалбоподателя. Представената теза не беше кредитирана, тъй като посочването на пътниците не е елемент от състава на нарушението, което би довело до незаконосъобразност. От друга страна, в приложената преписка на ИА "АА"  фигурират не само имената, но и пълните обяснения, които лицата са дали във връзка със случая.

Предвид горните съображения, съдът прие следното:

По отношение на нарушението по чл.31 ал.1 т.1 от Наредба №34/99 г. на МТ - пункт 1 от наказателното постановление.

            Цитираната разпоредба изисква при управление на таксиметров автомобил водачът да носи разрешението за извършване на таксиметрова дейност. В конкретния случай, при описаната по-горе проверка жалбоподателят не е представил такова разрешение и този факт не се спори от страните.. Въпросът, обаче е дали Г. е бил санкциониран правилно и законосъобразно за допуснатото нарушение. След като при поискване от контролните органи жалбоподателят не е представил исканото разрешение, същият е следвало да бъде санкциониран при хипотезата на чл.93 ал.2 от ЗАвП, а не по ал.1 на същия текст, както е направил административнонаказващият орган. В описателната част на НП е записано дословно: “ ... водачът Г. извършва таксиметров превоз с автомобил жълт на цвят марка Сеат Ибиза с рег.№ЕВ 2313 АХ, негова собственост, включен в списък към удостоверение за регистрация №09695 за таксиметров превоз без да носи разрешение за извършване на таксиметров превоз". Това словесно описание кореспондира с цифровото изражение - нормата на чл.31 ал.1 т.1 от Наредба №34/99 г. на МТ. Така описаното - словесно и цифрово нарушение, обаче административният орган е подвел под санкционната норма на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП, която не е кореспондираща на описаното нарушение. Тук трябва да се разграничат двете нарушения, които законодателят визира. В единия случай изобщо няма издадено разрешение за извършване на таксиметрова дейност, а във втория - има издадено такова, но водачът не го представя в момента на проверката. Двете нарушения са различни по тежест и съответно имат различни правни последици. Като е приел, че нарушението на Г. се състои в непредставяне на изискуемото се разрешение, АНО е следвало да определи глобата съобразно размера, предвиден в чл.93 ал.2 от ЗАП. Като не е направил това наказващият орган е допуснал разминаване между описателната част на НП и основанието, на което налага глоба. Наложената санкция не кореспондира с извършеното нарушение, което създава неяснота по отношение на това, за какво конкретно нарушение се налага административното наказание. Горното съставлява съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита жалбоподателя и неотстранимо в съдебната фаза на производството.

По отношение на нарушението по чл.8 ал.1 пр.2 във вр. с ал.2 от Наредба №36/15.05.2006 г. на МТ - пункт 2 от наказателното постановление.

            След като прие по изложените по-горе съображения, че водачът Г. е извършвал таксиметрова дейност, съдът намира че същият е извършил вмененото му нарушение. ."При всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение  за психологическа годност." Г. е представил удостоверение, което е приложено към делото. Същото е било валидно до 17.09.2016 г. Удостоверение с изтекъл срок се приравнява по правни последици с липса на такова удостоверение, поради което АНО правилно е ангажирал административната отговорност на водача Г.. По отношение на това нарушение фактите са ясни и безспорни. Съществува пълна корелация между гласните и писмените доказателства. Налице са обективните и субективни признаци от състава на нарушението, като по отношение на него съдът  възприема изцяло констатациите и изводите  на АНО.

В тази част производството е проведено при спазване на процесуалните изисквания и при правилно приложение на материалния закон. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено. Чл.178в ал.5 гласи: "Наказва се с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.: Съобразно цитирания текст размерът на наложената глоба е опреден правилно и съответства на тежестта на нарушението.

По изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.

Водим от горното съдът

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №27-0000050/11.06.2018 г. на Началник ОО „АА” гр. Габрово, В ЧАСТТА в която на М.Г.Г. ЕГН **********, за извършено нарушение по: чл.31 ал.1 т.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ и на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП е наложена глоба в размер на 2000,00 лева като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №27-0000050/11.06.2018 г. на Началник ОО „АА” гр. Габрово В ОСТАНАЛАТ МУ ЧАСТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му.

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: