Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 14.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на петнадесети
май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Р.Хаджидимитрова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 185 по описа за 2019 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Административното дело е
образувано въз основа на жалба от А.И.К., с ЕГН **********, с адрес ***.Стамболийски
№ 1А, депозирА.чрез процесуален представител Н.В.- адвокат от ШАК, срещу
Заповед № ЧР-48/19.03.2019г. за прекратяване на служебно правоотношение,
издадена от Директора на РИОСВ – гр. Шумен, с която на основание чл.106, ал.1,
т.2 от ЗДСл е прекратено служебното ѝ правоотношение, с място на работа
Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ) – гр.Шумен, на длъжност „младши
експерт“ в направление "КПЗК, Екологична отговорност и доброволни
ангажименти и опасни химични вещества и контрол на риска от големи аварии с
опасни химични вещества; Опазване на водите", отдел "Контрол на
околната среда", дирекция „Контролна и превантивна дейност", с
придобит по време на държавната служба ранг пети младши, поради съкращаване на
длъжността, считано от 19.03.2019г. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на атакуваната заповед, които по съществото си се свеждат
до издаването ѝ в нарушение на материалния закон и при несъблюдаване на
законовата цел. Твърди се, че с влизане в сила на новото длъжностно разписание
на РИОСВ-гр.Шумен общата численост на персонала е намалена от 32 на 30 щатни
бройки, като в направление "КПЗК, Екологична отговорност и доброволни
ангажименти и опасни химични вещества и контрол на риска от големи аварии с
опасни химични вещества; Опазване на водите" от отдел "Контрол на
околната среда" към дирекция „Контролна и превантивна дейност",
щатната численост е намалена от 6 на 5 бройки, и е съкратена длъжността
"младши експерт", заемА.от оспорващата. Същевременно в дирекция
"Административни, финансови и правни дейности" има една незаета
бройка, за която в деня на издаване на оспорваната заповед е бил обявен конкурс
за заемането ѝ. Посочено е също, че един от служителите в направление
"КПЗК, Екологична отговорност и доброволни ангажименти и опасни химични
вещества и контрол на риска от големи аварии с опасни химични вещества;
Опазване на водите" е назначен със срок за изпитване. Счита се, че не
става ясно как административният орган е извършил подбор сред служителите преди
провеждане на съкращението, както и защо при наличие на служител, назначен
отскоро и със срок за изпитване, е прекратено служебното правоотношение на
оспорващата, която е с по-голям стаж. Твърди се също, че целенасочено
Директорът на РИОСВ-гр.Шумен е предложил на А.К. преназначаване на друга
длъжност, считано от 01.02.2019г., само месец след което е прекратил
правоотношението ѝ на тази нова длъжност. В тази връзка се обосновава
тезата, че заповедта е издадена при несъблюдаване на законовата цел. Счита се
също, че ответната стрА.е следвало да предложи на оспорващата да заеме
незаетата длъжност в Дирекция "Административни, финансови и правни
дейности", вместо да обявява конкурс за заемането ѝ. Излагат се
доводи, че по този начин е нарушено изискването на чл.82 от ЗДСл, тъй като
административният орган не е анализирал дали като държавен служител оспорващата
отговаря на условията за преназначаване или за временно преместване на друга
служба в рамките на същата администрация. Счита се също, че заповедта е издадена
в нарушение на чл.6, ал.2 от АПК, тъй като действията на Директора на
РИОСВ-гр.Шумен не са били насочени към реорганизиране и оптимизиране на
дейността на администрацията, а единствено към освобождаване на А.К. от
длъжност, без наличието на законовите основания за това. Излагат се и доводи,
че не е налице реално съкращаване на длъжността "младши експерт" в
направление "КПЗК, екологична отговорност и доброволни ангажименти и
опасни химични вещества и контрол на риска от големи аварии с опасни химични
вещества; Опазване на водите", отдел "Контрол на околната
среда", дирекция Контролна и превантивна дейност", доколкото няма
закриване на дейността, нито промени във функциите, задълженията и изискванията
за извършване на дейността, поради което не може да се направи обоснован извод,
че длъжността вече не съществува като съвкупност от определени функции, задачи
и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Въз основа на изложените
подробни аргументи е отправено искане атакуваната заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващата
се явява лично и с адв.Н.В.от ШАК, като поддържа жалбата срещу Заповед №
ЧР-48/19.03.2019г. за прекратяване на служебно правоотношение, издадена от
Директора на РИОСВ – гр. Шумен, излагайки и допълнителни аргументи в тази
насока. Отправя искане за отмяна на същата, както и за присъждане на деловодни
разноски, съобразно приложения списък. По делото е депозирано и писмено
становище.
Ответната стрА.– Директор на
РИОСВ – гр.Шумен, се явява лично, като изразява становище за неоснователност на
жалбата срещу атакуваната заповед. Подробно в писмен отговор, в съдебно
заседание и в депозирани писмени бележки излага
аргументи, обосноваващи спазването на законовите изисквания при постановяване
на атакувания акт. С оглед на това отправя искане съдът да отхвърли оспорването
като неоснователно.
Шуменският административен съд,
преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, намира за установено
от фактическа стрА.следното:
Със Заповед № 74/26.07.2017г.
(л.109) оспорващата А.И.К. била назначена на длъжност "младши експерт"
в Дирекция "Превантивна дейност" в Направление "ОВОС и ЕО"
в РИОСВ-гр.Шумен, като встъпила в заеманата длъжност на 01.08.2017г., видно от
Акт за встъпване в длъжност (л.107).
Съгласно действащото от
01.01.2019г. Длъжностно разписание на длъжностите в РИОСВ-гр.Шумен, утвърдено
от министъра за околната среда и водите и заведено в деловодството на
РИОСВ-гр.Шумен с вх.№ АФПД-68/30.01.2019г., била утвърдена обща численост на
персонала в РИОСВ-гр.Шумен от 32 щатни бройки, респективно 31 щатни бройки след
намаляване с изборните длъжности и органите на власт по чл.19 от Закона за
администрацията, включващи 9 щатни бройки „Обща администрация“ и 22 щатни
бройки „СпециализирА.администрация“.
С писмо изх.№
АФПД-80/01.02.2019г. (л.63) Директорът на РИОСВ-гр.Шумен предложил на
оспорващата на основание чл.82 от ЗДСл и във връзка с утвърдено Длъжностно
разписание на персонала и заплатите в РИОСВ-гр.Шумен с вх.№
АФПД-68/30.01.2019г. да изрази изричното си писмено съгласие или несъгласие за
преназначаването ѝ на длъжността "младши експерт" в направление
"КПЗК, екологична отговорност и доброволни ангажименти и опасни химични
вещества и контрол на риска от големи аварии с опасни химични вещества;
опазване на водите" в отдел "Контрол на околната среда" в
дирекция "Контролна и превантивна дейност".
Със заявление № АФПД-8О-(1) от
01.02.2019г.(л.64) А.К. изразила своето изрично писмено съгласие за преназначаването ѝ на предложената
длъжност.
Със Заповед № ЧР-23/05.02.2019г.
(л.62) на основание чл.82, ал.1 от ЗДСл и утвърденото Длъжностно разписание с
вх.№ АФПД-68/30.01.2019г., Директорът на РИОСВ-гр.Шумен преназначил А.И.К. от
заеманата от нея длъжност "младши експерт" в Дирекция
"Превантивна дейност" в Направление "ОВОС и ЕО" на
длъжността "младши експерт" в направление "КПЗК, Екологична
отговорност и доброволни ангажименти и опасни химични вещества и контрол на
риска от големи аварии с опасни химични вещества; Опазване на водите",
отдел "Контрол на околната среда", дирекция „Контролна и превантивна дейност",
считано от 01.02.2019г.
С Постановление №
45/14.03.2019г., обн. в ДВ бр.23/19.03.2019г., в сила от 19.03.2019г. били
изменени подзаконови нормативни актове, в т.ч. Приложението по чл.2, ал.4 от
Постановление № 208 на МС от 27.09.2017 г. за приемане на Устройствен правилник
на Министерството на околната среда и водите, в резултат на което общата щатна
численост на РИОСВ-гр.Шумен била намалена от 32 на 30 щатни длъжности (т.2,
б.“к“ от Приложението).
В изпълнение на ПМС № 45 от
14.03.2019г. (ДВ бр.23/19.03.2019г.) било утвърдено ново Длъжностно разписание
на РИОСВ-гр.Шумен, считано от 19.03.2019г., заведено в РИОСВ-гр.Шумен с вх.№
П2-164/19.03.2019г., с което била утвърдена обща численост на персонала в
РИОСВ-гр.Шумен от 30 щатни бройки, респективно 29 щатни бройки след намаляване
с изборните длъжности и органите на власт по чл.19 от Закона за
администрацията, включващи 9 щатни бройки „Обща администрация“ и 20 щатни
бройки "СпециализирА.администрация“. Т.е. щатните бройки в „СпециализирА.администрация“
били намалени с 2, като в отдел „Контрол на околната среда“ съществуващите направление
„Опазване чистотата на атмосферния въздух и вредни физични фактори“ и направление
„Управление на отпадъците, опазване на почвите“ с обща численост 9 щатни бройки
били обединени в ново направление „Управление на отпадъците, опазване на
почвите“;“Опазване чистотата на атмосферния въздух и вредни физични фактори“ с
обща численост 8 щатни бройки (т.е. с една по-малко), а в направление „КПЗК,
екологична отговорност и доброволни ангажименти и опасни химични вещества и
контрол на риска от големи аварии с опадни химични вещества; опазване на
водите“ щатните бройки от 6 (2 главен експерт, 3 старши експерт и 1 младши
експерт) станали 5(2 главен експерт и 3 старши експерт), т.е. била съкратена
длъжността „младши експерт“ заемА.от А.И.К.. (видно от Заповед №
ЧР-23/05.02.2019г., поименно разписание на длъжностите от 01.03.2019г. и от 03.03.2019г.).
Във връзка с утвърденото от
Министъра на околната среда и водите длъжностно
разписание на персонала в РИОСВ – гр.Шумен, в сила от 19.03.2019г., със Заповед
№ ЧР-48/19.03.2019г. Директорът на РИОСВ-гр.Шумен прекратил служебното
правоотношение с А.И.К.., считано от 19.03.2019г., поради съкращаване на заеманата
от нея длъжност, на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Със същата заповед наредил
на лицето да се изплати обезщетение по чл.106, ал.4 от ЗДСл в размер на 621
лева за неспазване на едномесечен срок на предизвестие и по чл.61, ал.2 от ЗДСл
– в размер на 88,71 лева за неизползваните 3 дни платен годишен отпуск, както и
било разпоредено възстановяване от държавния служител на получената сума за
представително облекло пропорционално на неотработените месеци от годината в
размер на 187,50 лева.
Заповедта била
съобщена и връчена на оспорващата на 19.03.2019г. в 16.32 часа, като последната
отказала да я получи, което било документирано с подписа на свидетелите Е.Г. и В.П..
Впоследствие А.К.. се отказала от заявения отказ и подписала заповедта на
същата дата.
Жалбата, поставила
началото на съдебното производство, е депозирана в деловодството на РИОСВ на
27.03.2019г., видно от положения вх.№ Ж-6/27.03.2019г. по описа на
РИОСВ-гр.Шумен.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че жалбата срещу Заповед № ЧР-48/19.03.2019г. е процесуално допустима като подадена в
срока по чл.149
ал.1 от АПК и от
надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по
назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва
да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. Видно от разпоредбата на чл.5, ал.5 от Правилника за
устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, служителите на РИОСВ
се назначават и освобождават от длъжност от директора на РИОСВ по реда на Закона за държавния
служител и Кодекса
на труда. Доколкото оспорената заповед е издадена Директора на
РИОСВ-гр.Шумен по отношение на държавен служител и по реда на ЗДСл, съдът
приема, че същата е издадена от компетентния съгласно чл.108 от ЗДСл орган по
назначаването.
Атакуваната
заповед е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа визираните в нормата
реквизити. Посочено е правното основание за прекратяване на служебното
правоотношение, а именно чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл – съкращаване на длъжността,
както и е налице изрично позоваване на длъжностното разписание на персонала в
РИОСВ-гр.Шумен, в сила от 19.03.2019г., в което длъжността на оспорващата не
фигурира. Посочените обстоятелства са достатъчни да мотивират решението на
органа, тъй като съвпадат с фактическото основание за издаване на акта.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила.
Между
страните не се спори досежно описаните по-горе обстоятелства.
Спорът се
свежда до това дали е налице действително съкращаване на заеманата от оспорващата
длъжност в РИОСВ – гр.Шумен, респ. спазени ли са материалноправните изисквания и
целта на ЗДСл при издаване на оспорваната заповед.
Съдът
намира, че Заповед № ЧР-48/19.03.2019г. е издадена при наличие на материалноправните
основания за постановяването й и при съблюдаване целта на закона, по следните
съображения:
Легална
дефиниция на понятието „длъжност в администрацията” се съдържа в чл. 2, ал.1 от
Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета
с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн. в ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от
1.07.2012 г. Съгласно цитирания текст „длъжност в администрацията” е нормативно
определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение,
включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за
Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната
и въоръжените сили на Република България, на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, на Закона
за митниците или на Закона за дипломатическата служба, въз
основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност
на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и
изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. От това определение е видно,
че основните белези на
понятието „длъжност в администрацията”, са
два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции,
задължения и
изисквания, утвърдени с
длъжностна характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че
една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал.1, т.2 от ЗДСл, трябва да
докаже, че тази длъжност вече не фигурира като наименование (като нормативно
определена позиция) в щатното разписание за съответната администрация и като
съвкупност от определени функции, задължения и изисквания, утвърдени с
длъжностната характеристика. В тази връзка с определение от 08.04.2019г. по
реда на чл.171, ал.4, във вр. с чл.170 от АПК съдът е указал на ответника, че е
в негова тежест да докаже, че заеманата от оспорващата длъжност вече не
съществува като нормативно определена позиция и като система от функции,
задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика.
По делото е установено, а и не се
спори между страните, че заеманата
от жалбоподателката длъжност не съществува като нормативно определена позиция, доколкото от новото длъжностно разписание
вх.№ АФПД-164/19.03.2019г., в сила от
19.03.2019г. се установява, че длъжността "младши експерт" в направление "КПЗК,
Екологична отговорност и доброволни ангажименти и опасни химични вещества и
контрол на риска от големи аварии с опасни химични вещества; Опазване на
водите", отдел "Контрол на околната среда", дирекция
"Контролна и превантивна дейност" при РИОСВ – гр.Шумен, не фигурира в него.
Спорът се
свежда до това дали е налице реално съкращаване на въпросната длъжност. Събраните по делото
доказателства установяват наличието и на това изискване, а именно, че в
резултат на извършените промени в администрацията на РИОСВ-гр.Шумен, длъжността
е престанала да съществува като система от функции, задължения и изисквания,
утвърдени с длъжностната характеристика.
Съгласно
длъжностното разписание, в сила от 01.01.2019г., получено в РИОСВ-гр.Шумен на
30.01.2019г. и заведено с вх.№ АФПД-68/30.01.2019г., в специализираната
администрация, в дирекция "Контролна и превантивна дейност", са
съществували два отдела - отдел "Контрол на околната среда" с три направления
- "Опазване чистотата на атмосферния въздух и вредни химични
фактори"; "Управление на отпадъците, опазване на почвите" и
"КПЗК, екологична отговорност и доброволни ангажименти и опасни химични
вещества и контрол на риска от големи аварии с опасни химични вещества;
опазване на водите"; както и отдел "Превантивна дейност" с две
направления - "ОВОС и ЕО" и "Биологично разнообразие, защитени
територии и зони и специализирани регистри". В направление „КПЗК, екологична отговорност и доброволни
ангажименти и опасни химични вещества и контрол на риска от големи аварии с опасни химични
вещества; опазване на водите" са били предвидени 6 щатни бройки за
служители по служебни правоотношения, в т.ч. 2 за длъжност „главен експерт”, 3
за длъжност "старши експерт" и 1 за длъжност "младши
експерт".
В изпълнение на Постановление №
45 на МС от 14.03.2019г. за изменение на нормативни актове на Министерски съвет,
обн. в ДВ, бр. 23 от 19.03.2019 г., в
сила от 19.03.2019 г., намаляващо щатната
численост в РИОСВ-гр.Шумен от 32 на 30
щатни бройки, било утвърдено ново длъжностно разписание на РИОСВ-гр.Шумен с
вх.№ АФПД-164/19.03.2019г., с което, считано от 19.03.2019г., в отдел "Контрол
на околната среда" при дирекция "Контролна и превантивна
дейност" на специализираната администрация, съществуващите направления "Опазване
чистотата на атмосферния въздух и вредни химични фактори" и "Управление на отпадъците, опазване на
почвите" са обединени в едно общо направление, като общата им численост
от 8 щатни бройки е намалена на 7 щатни бройки, а в направление "КПЗК,
екологична отговорност и доброволни ангажименти и опасни химични вещества и
контрол на риска от големи аварии с опасни химични вещества; опазване на
водите", щатната численост от 6 щатни бройки е намалена на 5 щатни бройки
- 2 щатни бройки "главен експерт" и 3 щатни бройки "старши
експерт", като е престанала да съществува длъжността "младши
експерт".
Съпоставката
между старото и новото длъжностно разписание на РИОСВ-гр.Шумен обуславя извода,
че в направление "КПЗК, екологична отговорност и доброволни ангажименти и
опасни химични вещества и контрол на риска от големи аварии с опасни химични
вещества; опазване на водите" на отдел "Контрол на околната
среда" в дирекция "Контролна и превантивна дейност" общият брой на държавните служители с вменени
задължения в съответното направление е намален с една щатна бройка, като
длъжността "младши експерт" е престанала да съществува. В същото
време с длъжностното разписание от 19.03.2019г. не са създадени нови длъжности,
а само са премахнати две от съществувалите преди 19.03.2019г. такива, от което
следва, че премахването на длъжността "младши експерт" в направление
"КПЗК, екологична отговорност и доброволни ангажименти и опасни химични
вещества и контрол на риска от големи аварии с опасни химични вещества;
опазване на водите" не е било съпроводено със създаване на нова длъжност,
в която функциите на длъжността "младши експерт" да са преминали в
пълен обем. Изложеното обосновава категоричния извод, че въпросната длъжност е
престанала да съществува както като нормативно определена позиция, така и като
система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.
Доколкото същата е била заета от оспорващата А.К.., са били налице
предпоставките на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл за прекратяване на служебното й правоотношение,
респективно административният орган е упражнил правото си да прекрати служебното
правоотношение с последната съгласно закона.
В тази
връзка съдът намира за неоснователна тезата на оспорващата, че не е било налице
реално съкращаване на заеманата от нея длъжност. Съпоставката между
длъжностното разписание на РИОСВ-гр.Шумен, действащо от 01.01.2019г. и новото
такова, в сила от 19.03.2019г., обуславя извода, че считано от 19.03.2019г.
общият брой на служителите в направление
"КПЗК, екологична отговорност и доброволни ангажименти и опасни
химични вещества и контрол на риска от големи аварии с опасни химични вещества;
опазване на водите" на отдел "Контрол на околната среда" при
дирекция "Контролна и превантивна дейност" е намален с една щатна
бройка, като длъжността "младши експерт" вече не съществува. В случая не се касае за реорганизация в
дейността на дирекцията, при която една длъжност се премахва, но се създава
друга, а е налице реално намаляване на щатната численост на РИОСВ-гр.Шумен и в
частност на числеността в направлението, в което е работела оспорващата - от 6
на 5 длъжности. Това означава, че функциите, осъществявани от А.К.. съгласно
длъжностната й характеристика, не са преминали в нова длъжност, а се
осъществяват от по-малък брой държавни служители. Това от своя страна обуславя
безспорния извод за реално съкращаване на заеманата от оспорващата длъжност,
явяващо се достатъчно основание за прекратяване на служебното ѝ
правоотношение.
Неоснователен
за законосъобразността на оспорваната заповед е доводът на жалбоподателката, че
след съкращаване на заеманата от нея длъжност броят на служителите в
направление "КПЗК, екологична отговорност и доброволни ангажименти и
опасни химични вещества и контрол на риска от големи аварии с опасни химични
вещества; опазване на водите", ангажирани с функции по "Опазване на
водите", е станал недостатъчен. От представените длъжностни характеристики
на длъжностите, включени в състава на направлението, в т.ч. и тази на
длъжността, заемана от оспорващата, е видно, че функциите, изпълнявани от
последната, се били вменени и на още трима държавни служители - един главен
експерт (дл.характеристика на л.45) и двама старши експерти (дл.характеристики
на л.39 и л.43). От това следва, че и след съкращаване длъжността, заемана от
оспорващата, са налице държавни служители, ангажирани с функции, идентични на осъществяваните
от оспорващата, още повече, че за всеки от тях е предвидена възможност при
необходимост да осъществяват и други функции и задачи. Дали тези служители ще
са достатъчни за осъществяване на функциите на съответното направление, е
въпрос, който подлежи на преценка от страна на административния орган и тази
преценка е такава по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен
контрол, нито променя извода за наличие на реално съкращаване на длъжността,
заемана от оспорващата.
На
следващо място А.К.. твърди, че директорът на РИОСВ-гр.Шумен ѝ е
предложил да заеме длъжността "младши експерт" в направление
"КПЗК, екологична отговорност и доброволни ангажименти и опасни химични
вещества и контрол на риска от големи аварии с опасни химични вещества;
опазване на водите", считано от 01.02.2019г., знаейки, че предстои
съкращаването на тази длъжност. Този довод е без значение за преценка
законосъобразността на оспорваната заповед. Жалбоподателката е дала изричното
си писмено съгласие за преназначаването ѝ на тази длъжност, като
подбудите на административния орган, мотивирали го да й предложи заемането на
тази длъжност, са ирелевантни. Нещо повече, видно от заповед №
ЧР-23/05.02.2019г., с която оспорващата е преназначена от длъжността "младши
експерт" в дирекция "Превантивна дейност", направление
"ОВОС и ЕО" в длъжността "младши експерт" в дирекция
"Превантивна дейност", направление"КПЗК, екологична отговорност
и доброволни ангажименти и опасни химични вещества и контрол на риска от големи
аварии с опасни химични вещества; опазване на водите", същата е издадена
въз основа на утвърденото длъжностно разписание с вх.№ АФПД-68/30.01.2019г. От
въпросното длъжностно разписание става ясно, че в направление "ОВОС и
ЕО" в дирекция "Превантивна дейност" не фигурира длъжност
"младши експерт", което означава, че въпросната длъжност е била
съкратена, именно поради което директорът на РИОСВ-гр.Шумен е предложил на
оспорващата да бъде преназначена на друга длъжност. Това обстоятелство
категорично изключва тезата за превратно упражняване на власт от страна на
същия.
Неоснователна
се явява и тезата, че административният орган е следвало да съкрати вместо
длъжността, заемана от оспорващата, заеманата от служителя Ахмед Наджи такава -
"старши експерт" в същото направление, тъй като същият бил с по-малък
стаж, в срок за изпитване и при конкурса за заемане на длъжността му е бил
класиран на второ място, но е бил назначен поради отказ на класираното на първо
място лице. Действително, видно от заповед № 57/16.07.2018г., Ахмед Неджат
Наджи е назначен в РИОСВ-гр.Шумен, считано от 16.07.2018г., от което следва, че
същият е в срок за изпитване по силата на чл.12, ал.1 от ЗДСл, и е започнал
работа в РИОСВ-гр.Шумен след оспорващата. Чл.12, ал.1 от ЗДСл регламентира
правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на
държавния служител без предизвестие в рамките на една година от първото му
назначаване на държавна служба. Нито в цитираната разпоредба, нито в други
разпоредби от ЗДСл обаче е предвидено задължение за органа по назначаване при
съкращаване на длъжности да извършва подбор, като прекратява служебните
правоотношения първо на служителите с най-малък стаж; на тези, които са в срок за
изпитване; или по други причини. Не са налице и приети вътрешни правила,
задължаващи административния орган да извършва подобен подбор. След като няма
нормативно задължение за извършване на подбор на служителите при съкращаване на
щата, неизвършването на такъв от страна на органа по назначаването при
съкращаване на определени длъжности, в т.ч. чрез преценка стажа и
професионалния опит на служителите, не съставлява нарушение на закона и не може
да обуслови незаконосъобразност на административния акт, прекратяващ служебно
правоотношение на конкретен държавен служител поради съкращаване на длъжността
му. Дори и админинистративният орган да вземе предвид тези обстоятелства при
преценката кой държавен служител да бъде съкратен, тази преценка не касае
законосъобразността, а целесъобразността на постановеното от него властническо
волеизявление.
Неоснователна
е и тезата, че органът по назначаването е следвало за предложи на оспорващата
да заеме незаетата длъжност "главен експерт" в дирекция
"Административни финансови и правни дейности“. За органа по назначаването
няма предвидено нормативно задължение да предложи на служителя друга длъжност,
когато неговата се съкращава, респективно той не е длъжен да се мотивира защо
не го е сторил. Нещо повече, видно от длъжностната характеристика на посочената
вакантна длъжност, става въпрос за длъжност в общата администрация (докато
заеманата от оспорващата е в специализираната такава) и с функции, коренно
различни от тези за длъжността, заемана от оспорващата (докато вакантната
длъжност осъществява функции в областта на административната дейност и връзките
с обществеността, заеманата от оспорващата такава е свързана със специализирани
дейности като прилагане разпоредбите на ЗООС, ЗВ и подзаконовите актове по
прилагането им; опазване и контрол чистотата на водите от промишлеността и
селското стопанство; ефективно функциониране на пречиствателните съоръжения;
аварийни и залпови изпускания и замърсявания с отпадни води и мониторинг на
отпадъчни води). Наред с това, вакантната длъжност е "главен
експерт", докато заеманата от оспорващата е "младши експерт". Първата
посочена длъжност е свързана с разработването на експертни анализи и оценки, с
изготвянето на становища, с участието в разработването на проекти на нормативни
актове, с разработването на методологии, методики и механизми, с предоставянето
на методически указания по прилагането на административните актове във връзка с
дейността на администрацията, с подготвянето на отговори на запитвания на
физически и юридически лица, с изготвянето на експертни анализи и оценки във
връзка с осъществяване правомощията на ръководителя на администрацията и
подобряване на административното обслужване (чл.7, ал.2 от Наредбата за
прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията), докато втората е
свързана със събирането и систематизирането на информация, с обработката на
бази данни, с проучването и обобщаването на различни практики и алтернативни
решения при подпомагане дейността на по-високите длъжностни нива, като
експертът може да осъществява и дейности по административното обслужване (чл.7,
ал.4 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията),. От изложеното е видно, че се касае за длъжности, на които са
вменени качествено различни функции и задължения. На следващо място, за
вакантната длъжност е въведено и изискване за минимален професионален опит -
две години в областта на журналистиката, като по делото липсват доказателства А.К..
да притежава такъв професионален опит. Посочените обстоятелства изключват
възможността на последната да бъде предложено заемането на въпросната длъжност.
Но дори и служителят, чиято длъжност се съкращава, напълно да отговаря на
изискванията за заемането на вакантната длъжност, по същественото в случая е,
че органът по назначаването изобщо няма задължение да му предложи да заеме
друга вакантна такава, респективно това, че не го е сторил, не рефлектира върху
законосъобразността на постановения от него акт по реда на чл.106, ал.1, т.2 от
ЗДСл.
Липсата
на вменено нормативно задължение за органа по назначаването да предложи на
държавен служител да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация,
в т.ч. и при съкращаване на заеманата от него такава, изключва и соченото от оспорващата нарушение на чл.82
от ЗДСл.
Аналогичен
извод следва да се направи и досежно твърдението, че органът по назначаването е
следвало да съкрати описаната по-горе вакантна длъжност, вместо тази на
оспорващата. Наличието на друга вакантна длъжност в същата администрация не
води до извод за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване служебното
правоотношение на оспорващата. Видно от длъжностната характеристика на
вакантната длъжност, касае се за длъжност "главен експерт" в дирекция
"Административни финансови и правни дейности" на РИОСВ-гр.Шумен, т.е.
се касае за длъжност в друга дирекция и с функции и компетентности, коренно
различни от вменените на оспорващата такива според длъжностната й
характеристика, като преценката коя от длъжностите следва да се запази с оглед
оптимално осъществяване дейността на съответната страктура е по целесъобразност
и е извън предмета на съдебния контрол.
Неотносимо
към предмета на съдебна проверка се явява твърдението на оспорващата, че
Директорът на РИОСВ-гр.Шумен е нарушил чл.18 от ЗДСл. Според цитирания законов
текст, изпълнението на държавната служба се основава на принципите на законност,
лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична
подчиненост. Цитираната разпоредба регламентира принципите, които следва да
съблюдават държавните служители при осъществяване на своята дейност, а не
визира конкретно задължение за органа по назначаването, който впрочем заема
длъжността „директор на РИОСВ-гр.Шумен“ по трудово, а не по служебно
правоотношение (арг. от чл.4, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на
регионалните инспекции по околната среда и водите, длъжностни разписания №
АФПД-68/30.01.2019г. и № АФПД-164/19.03.2019г.). А и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, не сочат последният да е упражнил
властническите си правомощия в нарушение на някое от визираните в обсъжданата
разпоредба изисквания.
Неоснователна
е и тезата на оспорващата за незаконосъобразност на длъжностните разписания на
РИОСВ № АФПД-68/30.01.2019г. и № АФПД-164/19.03.2019г., в сила съответно от
01.01.2019г. и от 19.03.2019г. Съгласно чл.4, ал.2 от Правилника за устройството
и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, длъжностното
разписание на РИОСВ се утвърждава от директора на РИОСВ след одобряване от
министъра на околната среда и водите и след съгласуване от компетентните звена
в МОСВ. В случая това изискване е спазено, доколкото и двете обсъждани
длъжностни разписания за утвърдени от директора на РИОСВ-гр.Шумен и одобрени от
министъра на околната среда и водите, както и е проведено съгласуване от
посочените в тях звена в МОСВ. Непосочването на датата, на която директорът на
РИОСВ-гр.Шумен е утвърдил, а министърът – одобрил двете длъжностни разписания,
не обуславя тяхната незаконосъобразност, доколкото и двете са заведени с входящ
номер в деловодството на РИОСВ-гр.Шумен, от което следва, че към датата на
полагане на този входящ номер са били подписани от съответните длъжностни лица.
Липсата на доказателства в каква поредност са положени подписите на директора
на РИОСВ-гр.Шумен и министъра на околната среда и водите също е без значение,
доколкото за валидността на същите е от значение да са подписани от лицата,
овластени да утвърдят, респ. да одобрят длъжностните разписания, като
доказателство за изпълнение на вменените им властнически правомощия, което в
случая е налице. Липсата на всички подписи от посочените служители от МОСВ в
длъжностното разписание, действащо, считано от 01.01.2019г., само по себе си
също не може да обуслови незаконосъобразност на въпросното длъжностно
разписание, след като същото е надлежно одобрено от министъра на околната среда
и водите и утвърдено от директора на РИОСВ-гр.Шумен. А дори и да се приеме
обратното, това е без значение за оспорваната заповед, която е издадена в
изпълнение не на въпросното длъжностно разписание, а на последващото такова,
действащо от 19.03.2019г., върху което са положени подписи както на одобрилия
го министър на околната среда и водите и утвърдилия го директор на
РИОСВ-гр.Шумен, така и на лицата, участвали в неговото съгласуване.
Неотносими към казуса са и възраженията
относно начина, по който е реорганизирана специалинизарана администрация според
тези длъжностни разписания, както и липсата на предвидена длъжност
"директор на специализираната администрация", тъй като същите касаят
целесъобразността, а не законосъобразността на съответните длъжностни
разписания и не рефлектират върху извода за законосъобразност на заповедта,
издадена въз основа на действащото от 19.03.2019г. длъжностно разписание.
Неоснователно
е и възражението, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК. Вярно е, че проверката дали оперативната
самостоятелност на органа се упражнява в определените от закона граници е
такава за законосъобразност на акта и е допустима, но в настоящия случай няма
основание да се приеме, че са преминати пределите на законосъобразното действие
и са нарушени принципите за упражняване на правомощията по разумен начин,
добросъвестно и справедливо и в съответствие с преследваната цел. В случая е
целено осигуряване на условия за една оперативна и ефективна администрация,
като преценката за съкращаване на процесната длъжност не превишава границите за
законосъобразно упражняване на оперативната самостоятелност и е съобразена с
целта на закона. Административният орган няма задължение да предложи на
служителя друга вакантна длъжност в администрацията, нито е длъжен да съкрати
вакантната длъжност, преди да пристъпи към прекратяване на служебното
правоотношение на конкретен служител. Такова задължение не е регламентирано в
ЗДСл, няма и вътрешни правила, приети в МОСВ и РИОСВ-гр.Шумен, които да предвиждат
задължение за подбор. Съкращението е свързано с правомерна цел за оптимизиране
на дейността, поради което не е налице нарушение на принципа за съразмерност по
чл. 6 от АПК и за стабилитет на служебното правоотношение.
За
пълнота следва да се отбележи, че в писмения отговор органът по назначаването е
аргументирал преценката си за съкращаване длъжността на оспорващата с
ефективността на нейната работа, за което е представил съответни доказателства.
Съдът намира, че тези доводи и доказателства са ирелевантни за
законосъобразността на оспорената заповед, тъй като касаят нейната
целесъобразност, чиято преценка изцяло попада в дискреционната власт на
административния орган. След като заеманата от оспорващата длъжност е
престанала да съществува като нормативно
определена позиция и
като система от функции,
задължения и
изисквания, утвърдени с
длъжностна характеристика, органът по назначаването притежава правомощие да прекрати служебното
правоотношение на държавния служител, който я заема, без да е необходимо да
извършва подбор или да аргументира своята преценка с обстоятелства извън фактическите основания, визирани в
чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл.
С оглед изложеното съдът приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на материалноправните
разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно
административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да
се отхвърли.
Предвид изхода на спора
неоснователна се явява претенцията на оспорващата за присъждане на направените
по делото разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.К.., с ЕГН **********,
с адрес ***.Стамболийски № 1А срещу Заповед № ЧР-48/19.03.2019г. за
прекратяване на служебно правоотношение, издадена от Директора на РИОСВ – гр.
Шумен, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение на А.И.К.., считано от 19.03.2019г.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: