Р Е Ш Е Н И Е
19.04.2021 год.
Номер . . .
. . . . . . . . Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи състав
На 05 (пети) април Година 2021
В публично съдебно засЕние, в
следния състав:
ПредсЕтел
Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . .
. . . . . . . . . . . . . .,
като разглЕ
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско
дело номер 79 по описа за 2021 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за увеличаване на
издръжка на дете от родител с правно основание чл. 150 от СК, по който: Непълнолетния ищец Е Ш.Д. с ЕГН **********, действаща със
съгласието на своя баща и законен представител Ш.Д.О. с ЕГН ********** ***, представлявана по пълномощие от адв.А.А. от ШАК моли
ответника Ш.Н.Н. с ЕГН **********,*** – нейна майка, да бъде осъден да заплаща увеличен
размер на месечна издръжка /определен с решение по гр.д.№383/12 г. по описа на РС-Омуртаг/ от
80.00 лева на 200.00 лв., считано от датата на завеждане на иска 03.02.2021
г. Претендира и заплащане на направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Ищцата обосновава правния си интерес от осъдителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения: от определянето на
първоначалната издръжка е изминал период от време, през който трайно и
съществено се изменили условията, при които е определена. Календарната й възраст
е напреднала, а с това и нараснали необходимите за негово отглеждане средства.
Необходимите средства, наложени от потребностите и ежедневието на детето се
поемат единствено от бащата. Моли за положително произнасяне по предявения иск.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответницата не е депозирала
отговор на исковата молба, като не е изразила становище по допустимостта и
съществото на предявения иск; по обстоятелствата, на които се основава същия;
не е изложила възражения срещу исковата претенция, а съответно и обстоятелствата,
на които същият се основава, както и не е посочила доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представила писмени
доказателства, с които евентуално разполага. На основание чл. 133 от ГПК и
предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че
ответницата е загубила възможността да упражни тези си права в хода на
предстоящото разглеждане на спора.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложените писмени доказателства се
установява, че родители на непълнолетната Е Ш.Д. с ЕГН ********** са Ш.Д.О. с ЕГН **********
и Ш.Н.Н. с ЕГН **********.
От приложения заверен препис от решение по гр.д.№383/2012
г. по описа на РС-Омуртаг се установява, че ответницата е осъдена да заплаща месечна
издръжка на детето в размер на 80.00 лв., считано от 24.07.2012 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване.
От представените писмени доказателства установява,
че бащата живее заедно с детето и задоволява всичките му потребности. Бащата работи по трудова правоотношение и получава месечно трудово възнаграждение
в размер на 1800.00 лв. Майката също работи по трудово правоотношение в „Евротекстил“ ЕООД, гр.Върбица, като
нискоквалифициран работник в производството. От приложеният социален доклад е видно, че детето се
отглежда от бащата, който с помощта на бабата по бащина линия успява да
задоволи потребностите на детето според възрастта и пола му, и да му гарантира
сигурна и спокойна семейна срЕ. Е е привързана към баща си и към бабата по
бащина линия. Детето не страда от хронични заболявания, няма специфични
образователни потребности. На детето са осигурени много добри материално-битови
условия за отглеждането му. Детето е
ученичка в осми клас на СУ“П.Хилендарски“ гр.Върбица. Връзката между детето и майката е прекъсната. Контакти между
тях не са осъществявани от раздялата на родителите, като майката не е правила
опити за такива.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.
143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е
безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно
лице" по отношение на претендиращия издръжката, а размерът на издръжката,
съгласно чл.
142 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето,
което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като
при действието на чл.
142, ал.2 от СК в сила от 01.10.2009 г. определен е само минималния размер
на издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата, която от 01.01.2021 г. при минимална
заплата от 650.00 лв. минималната издръжка следва да бъде от 160.00 лв. Нуждите
на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното
състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и
задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, ежедневните
нужди от храна, облекло, учебни спортни и културни занимания. Възможностите на
родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното
му състояние, квалификация, дали има задължения към други лица. Съдът приема,
предвид посочените данни за доходите на родителите, че майката може да
реализира доход в размер на МРЗ за страната.
Изменение на предходно определената издръжка следва да
бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на
които тя е присъдена в определен размер. Ето защо основателността на
предявената искова претенция с правно основание чл.150 от СК се обуславя от
настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни съществени
промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител,
като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.
В разглеждания случай, от присъждането на
издръжката на детето до иницииране на настоящото производство е изминал период
от около четири години, през който период неминуемо са настъпили изменения в
нуждите на детето, при които е присъдена предходната издръжка, с оглед
възрастта му, както и променената икономическа конюнктура в страната
Предвид нарасналата му възраст е нараснала и
нуждата от облекло, храна, лечение и други текущи разходи и налагани от
ежедневието на дете на неговата възраст. Необходими са и повече средства,
включително и за учебни помагала и учебни мероприятия.
Ответницата има друго дете, но няма данни дали
полага грижи за него.
Независимо, че към датата на
съдебното засЕние няма конкретни доказателства за размера на месечния доход на
ответницата, същата е в трудоспособна възраст, работи по трудово правоотношение
и получава възнаграждение, но дори и да не получава предвид трудоспособната й
възраст не са налице обстоятелства, които да я освобождава от задължение за издръжка.
Майката от момента на развода не е заплаща издръжка за детето.
От показанията на св.Сабинова, водена от ищеца се
установява, че и баща има друго дете за което следва да плаща издръжка.
Предвид изложеното съдът приема, че е налице
съществена промяна в обстоятелствата, при които е бил определен размера на
издръжката, поради което съдът приема, че предявеният иск се явява доказан по
основание.
По отношение на възможностите на родителя, който дължи издръжка, съдът
намира, че независимо, че същия е обективен показател и се определя от доходите
му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други непълнолетни
деца, за които също да е длъжен да се грижи, като се има в предвид, че
задължението за даване на издръжка на малолетно дете е безусловно и като се има
в предвид, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се
вземе в предвид и непосредствените грижи на родителя при когото живее детето и
при отчитане изцяло интереса му, като същото следва да живее така, както ако
живее и с двамата си родители, че искът е основателен изцяло.
При преценка какъв е подходящият
размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето
и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните
писмени и гласни доказателства, че детето Е има нужда да получава, а двамата
родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 350 лв. - за храна, дрехи, и
задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за
правилното интелектуално и физическо
развитие, както и за задоволяване на здравословните проблеми и необходимите за
това лекарства. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че
детето живее при бащата и същия полага ежедневни грижи за него. Настоящият
съдебен състав намира, че майката следва да осигурява по 200 лева месечна
издръжка за детето си, а останалите 150
лева следва да се поемат от бащата, който полага грижи за фактическото отглеждане
на детето. Увеличеният размер на
издръжката следва да се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 02.02.2021
год., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж десето число
на месеца, за който се дължи.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице
изменение на нуждите на детето и
присъдената издръжка, която се е заплащала от майката, следва да бъде
увеличена от 80.00 на 200.00 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи
на предварително изпълнение.
Предвид изхода на спора, следва да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата
на чл.
69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, по искове за периодични платежи за
неопределено време, какъвто е искът, с правно основание чл. 150
от СК, дължимата държавна такса е в
размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния случай в
тежест на ответницата следва да бъдат възложени за плащане в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Велики Преслав, в
размер на 4 % върху сборът на увеличения размер на платежите за три години -
общо сумата 288.00 лева, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК и 5.00 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителни листи.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на постановената с решение по гр.д.№383/2012 г. по описа на Районен съд - Омуртаг, издръжка, дължима от Ш.Н.Н. с ЕГН **********,***, в полза на непълнолетното дете Е Ш.Д. с ЕГН **********, действаща със
съгласието на своя баща и законен представител Ш.Д.О. с ЕГН ********** ***, чрез неговия баща и законен представител Ш.Д.О. с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 80.00 лв. /осемдесет лева/ на 200.00 лв. /двеста лева/,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.02.2021 год., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, с падеж десето число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законно основание за нейното изменяване или
прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ш.Н.Н. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Е Ш.Д. с ЕГН **********, действаща със
съгласието на своя баща и законен представител Ш.Д.О. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 400.00 лв./четиристотин лева/.
ОСЪЖДА Ш.Н.Н. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВПРС,
към бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 288.00 лева /двеста
осемдесет и осем лева/,
както и сумата от 5.00 лева за издаване
на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 19.04.2021 г.
Районен
съдия: