Р
Е Ш Е Н И Е
№
143/27.2.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно
заседание на тридесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Живко Пенев, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1406 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.
1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба на М.В.С.,
чрез валидно упълномощен процесуален представител – адвокат Р.А., против Областна дирекция на МВР
Пазарджик, представлявано от своя директор. Искането е да бъде осъдена ОДМВР
Пазарджик да заплати 316 лева, като обезщетение за претърпени имуществени вреди
– платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за осъществено
процесуално представителство по АНД № 85/2019г. по описа на Районен съд Велинград,
с което е отменено като незаконосъобразно НП № 18-0367-002084/30.11.2018г. на
началник на РУ Велинград, ведно с лихва за забава (16 лева) от влизане в сила
на решението до датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.12.2019г. и
законна лихва върху сумата от подаване исковата молба до нейното окончателно
изплащане. В исковата молба се представят
съображения с оглед на нейната основателност.
Ответната страна – Областна
дирекция на министрество на вътрешните работи Пазарджик, не ангажира становище
по иска.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Пазарджик дава заключение, че е осъществен фактическият състав по
чл. 1 от ЗОДОВ по съображенията, изложени в исковата молба.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна: НП № 18-0367-002084/30.11.2018г на
началник РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, с което на ищеца М.В.С. е наложена глоба в размер 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, е отменено с влязло в
сила Решение № 54 от 10.05.2019 година на Районен съд - Велинград, постановено
по АНД № 85 по описа за 2019година /делото е приложено към настоящото/. В
производството по АНД № 85/2019 година на Районен съд - Велинград ищецът, в
качеството на жалбоподател в производството, е бил представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител - адвокат. От представения договор за правна
защита и съдействие на лист 5 от АНД № 85/2019 на РС – Велинград се установява,
че е договорено възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, като в договора е
записано платена сума от 300 лева, в брой.
Предявеният иск е с правно
основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Искът е предявен пред компетентен съд и
се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е
органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени
търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл.
205 от АПК/.
Съгласно Тълкувателно решение № 1
от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при
предявени пред административните съдилища искове по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.
4 от ЗОДОВ. Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл.
1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при
или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата
на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира
отговорността по чл.
1 от ЗОДОВ. Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. №
2/2016 г., ОСС, I и II колегия, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.
36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата -
да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от
нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството.
В процесния случай е безспорно
доказано, че НП
№ 18-0367-002084/30.11.2018г. на началник на РУ Велинград, е отменено като незаконосъобразен с влязло в сила Решение №
54 от 10.05.2019 година на Районен съд - Велинград, постановено по АНД № 85 по
описа за 2019 година.
Относно факта на настъпване на
вредата и нейния размер съдът намира, че на възстановяване подлежат само
действително нанесените вреди, т.е. само изплатените адвокатски възнаграждения
в производството по обжалването на наказателното постановление. Съгласно т. 1
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението.
В процесния случай от представения по АНД № 85/2019 на
Районен съд Велинград договор за правна защита и съдействие, е видно, че е
уговорен размер на възнаграждението от 300 лева. Предвид факта, че в договора
за правна защита и съдействие е посочен начинът на изплащане на
възнаграждението – в брой, съдът приема, че същото е изплатено. Установено е по делото, че
именно във връзка с оспорване на издаденото против него наказателно
постановление М.С. е упълномощил адвокат А.,
като е договорил с него заплащане на възнаграждение в размер на 300 лева. В
договора за правна помощ е удостоверено, че същото е изплатено от клиента, т.е.
ищцовото имущество е намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение,
което пък безспорно е резултат и следствие на издаденото наказателно
постановление.
Съдът счита, че направените разходи за адвокатската
защита са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и
интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.
Законът за административните нарушения и наказания и субсидиарно приложимите
правилата на НПК(в приложимата редакция) не е предвиждал възможност
за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ
и съдействие. Направените в тези производства разноски за адвокатски хонорар за
осъществяване на правна помощ и съдействие представляват имуществена вреда по
смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд Пазарджик счита, че се доказва
наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени
вреди, които са претендирани от ищеца в размер на 300 лева, представляващи
платените от него разноски за адвокат по АНД № 85/2019 г. по описа на Районен
съд Велинград, от което следва, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен изцяло, предвид отмяната на НП.
Ищецът прави искане и за присъждане на законната
лихва върху претендираната сума, считано от влизане в сила на решението
31.05.2019г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законна лихва до
датата на завеждане на исковата молба на ответника до окончателното й
изплащане. Това искане се явява основателно и следва също да бъде уважено.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковата
претенция следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отменено като
незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление НП № 18-0367-002084/30.11.2018г. на
началник на РУ Велинград, ведно със законната лихва в размер на 16 лева, както и
законна лихва върху присъдената като обезщетение сума, считано от 09.12.2019
г./датата на завеждане на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените
в настоящото производство разноски общо в размер на 310 лева, от които: 10 лева
за внесена от ищеца държавна такса и 300 лева за изплатеното адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.11.2019 г. (л. 13
от делото).
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Пазарджик,
представлявана от своя директор да заплати на М.В.С., с ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева,
представляващи разноски
по АНД № 85/2019 г. на Районен съд Велинград, във връзка с обжалване на НП №
18-0367-002084/30.11.2018г. на началник на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, ведно със законната лихва
от 16 лева за забава, и законна лихва върху присъдената като обезщетение сума,
считано от 09.12.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Пазарджик,
представлявана от своя директор да заплати на М.В.С., с ЕГН ********** направените по настоящото
дело разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:/п/