РЕШЕНИЕ
№ 5256
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110155943 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. С. А., с която срещу "******“ ООД са
предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на договори за кредит № № ****** г.; ****** г. и ******
г., а в условията на евентуалност – искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл.
10а ЗПК за прогласяване на клаузи от договора;
- искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от общо 1376
лева, представляваща сбор от недължимо платени от ищеца на ответника суми във
връзка с договорите за кредит над погасените главници, като по всеки отделен договор
се претендират суми, както следва: по договор ****** г. сума в размер на 211,40 лева,
по договор ******/04.02.2022 г. сума в размер на 632,30 лева, по договор
******/11.02.2022 г. сума в размер на 532,30 лева.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесните договори за кредит, по
силата на които ответникът му е предоставил суми от по 3000 лева (общо 9000 лева),
като по всеки договор му е била начислена такса за експресно разглеждане, която е
била включена като част от погасителната вноска по всеки договор. Поддържа да е
погасил предсрочно задълженията си по договорите за кредит, като до 26.04.2022 г. е
заплатил на ответника сума в общ размер на 13 676 лева, 1376 лева от която не била
дължима. Излага доводи за нищожност на процесните договори поради
противоречието им със закона – неправилно посочване на ГЛП и на ГПР в договорите.
Отделно излага съображения за нищожност на клаузите в договорите, предвиждащи
заплащането на такси за експресно разглеждане, като противоречащи на закона, на
добрите нрави и като неравноправни. Моли за уважаване на исковете и за присъждане
1
на разноски. В първото по делото съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК
ищецът е пояснил исковата си молба, като във връзка с твърденията си, че процесните
договори са изцяло нищожни, ищецът не дължи нищо друго освен чистата стойност на
кредита. Изрично е оттеглено изявлението, направено с исковата молба, че на
ответника се дължи и възнаградителна лихва по договорите за кредит, т.е. заплатените
като договорни лихви сум се твърди също да се явяват недължимо платени.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Счита, че предявените установителни искове били недопустими
поради липса на правен интерес и идентичност на предмета на същите. Отделно
поддържа, че във връзка с процесните договори за кредити е подавал заявления и са
били образувано ч.гр.д. № 19563/2022 г., ч.гр.д. № 19564/2022 г. и ч.гр.д. №
19732/2022 г., по които са били издадени заповеди за изпълнение, а длъжникът е
извършил плащанията в срока за доброволно изпълнение. С молба от 25.02.2025 г.
сочи, че номерата на образуваните заповедни производства са както следва: ч.гр.д. №
19732/2022 г. на СРС, 170 с-в, ч.гр.д. № 19561/2022 г. по описа на СРС, 39 с-в и ч.гр..д
№ 19562/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в. Твърди се по договор № ******/11.02.2022 г.
да е била издадена заповед за изпълнение, с която да са присъдени следните суми: 600
лева – главница, възнаградителна лихва 57,30 лева, държавна такса – 25 лева и
адвокатско възнаграждение 450 лева; във връзка с договор № ******/04.02.2022 г. да
са присъдени главница – 750 лева, възнаградителна лихва 57,30 лева, държавна такса –
25 лева и адвокатско възнаграждение – 550 лева; за задълженията по договор №
******/04.02.2022 г. да е издадена заповед за главница 1000 лева, възнаградителна
лихва 57,30 лева, държавна такса – 25 лева и адвокатско възнаграждение 750 лева.
Твърди да не са осчетоводявани суми за погасяване на задължения по такси за
експресно разглеждане. Сочи, че платежното нареждане от 09.03.2022 г. за сумата 3300
лева не било относимо към конкретния правен спор, тъй като не било посочено
основание за плащане в него. Същото било „разнесено“ по други договори, сключени
между същите страни, различни от процесните. Позовава се на съдебна практика на
районни и окръжни съдилища в страната, че настоящото производство е недопустимо,
след като по искане на заявителя се били развили заповедни производства. Оспорва
исковете по основание и по размер. Моли за отхвърлянето им и претендира разноски.
Възразява срещу разноските на насрещната страна.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е обстоятелството, че във връзка с процесните
договори за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 9000 лева общо.
По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит SO №
******/04.02.2022 г., сключен между страните, по силата на който на
кредитополучателя е начислена такса експресно разглеждане в размер на 728,10 лева
при размер на кредита 3000 лева за срок от 3 месеца, която потребителят се е
задължил да върне на 3 вноски, всяка в размер на 1300 лева при ГЛП 34,06 % и ГПР
39,92 %.
Приет е в препис договор за потребителски кредит SO № ******/04.02.2022 г.,
сключен между страните, по силата на който на кредитополучателя е начислена такса
експресно разглеждане в размер на 970,80 лева при размер на кредита 3000 лева за
срок от 4 месеца, която потребителят се е задължил да върне на 4 вноски, всяка в
размер на 1050 лева при ГЛП 36,14 % и ГПР 42,76 % под формата на кредитна линия
№ ******/21.02.2023 г. при ГЛП 36 %, ГПР 42,58 %.
Съгласно договор за потребителски кредит SO № ******/11.02.2022 г., сключен
2
между страните, по силата на който на кредитополучателя е начислена такса експресно
разглеждане в размер на 1212,50 лева при размер на кредита 3000 лева за срок от 5
месеца, която потребителят се е задължил да върне 5 вноски, всяка в размер на 900
лева при ГЛП 37,43 % и ГПР 44,57 %.
На 09.03.2022 г. ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 3300 лева с
основание на превода „****** **********. Не се оспорва тази сума да е получена от
ответника, който твърди същата да е погасила други задължения на ищеца, извън тези
по процесните договори за кредит.
На 19.04.2022 г. ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 5176 лева с
основание на превода „плащане на просрочия по кредити SO-******, ******, ******“.
На същата дата ищецът е заплатил и сума в размер на 1300 лева с основание за
плащане „закриване на кредит SO-******“.
На 26.04.2022 г. е заплатена сума в размер на 1800 лева с основание „SO-******
пълно пог.“.
На същата дата по сметка на ответника е наредена сумата 2100 лева с основание
„SO-****** пълно пог.“.
По искане на ответника служебно са извършени справки по всички общо 5
заповедни производства, развили се по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по искане на ищеца.
Ч.гр.д. № 19563/2022 г. по описа на СРС, 159 с-в, касае договор за кредит
******/23.02.2022 г. Същото е образувано на 12.04.2022 г. По това дело на 20.04.2022 г.
е подадена молба за отказ от заявлението. Съдът е издал заповед за изпълнение на
21.04.2022 г., която е обезсилил с определение от 29.04.2022 г.
Ч.гр.д. № 19564/2022 г. по описа на СРС, 163 с-в е образувано по заявление на
ответника от 12.04.2022 г. и предмет на делото са вземания, произтичащи от договор за
кредит ******/23.02.2022 г. По това дело на 20.04.2022 г. е подадена молба за отказ от
заявлението. Съдът е издал заповед за изпълнение на 21.04.2022 г., която е обезсилил с
определение от 26.04.2022 г. и е прекратил производството поради извършения отказ
от заявлението.
Ч.гр.д. № 19732/2022 г. по описа на СРС, 170 с-в е образувано по заявление на
ответника от 12.04.2022 г. и предмет на делото са вземания, произтичащи от договор за
кредит SO-******/04.02.2022 г. По това дело на 20.04.2022 г. е подадена молба за отказ
от заявлението. Съдът с определение от 17.05.2022 г. е прекратил производството по
делото на осн. чл. 233 ГПК.
Ч.гр.д. № 19561/2022 г. по описа на СРС, 39 с-в е образувано по заявление на
ответника от 12.04.2022 г. и предмет на делото са вземания, произтичащи от договор за
кредит SO-******/04.02.2022 г. По това дело на 20.04.2022 г. е подадена молба за отказ
от заявлението. Съдът с определение от 21.07.2022 г. е прекратил производството по
делото на осн. чл. 233 ГПК.
Ч.гр.д. № 19562/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в е образувано по заявление на
ответника от 12.04.2022 г. и предмет на делото са вземания, произтичащи от договор за
кредит SO-******/11.02.2022 г. На 19.04.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. По това дело също на 20.04.2022 г. е подадена молба за отказ от
заявлението. Съдът с определение от 28.07.2022 г. е прекратил производството по
делото на осн. чл. 233 ГПК и е обезсилил издадената заповед.
Не е спорно, че всички определения, с които са прекратени заповедните
производства поради извършен отказ, са влезли в сила.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в
3
производството пред настоящата инстанция, изготвено въз основа на счетоводна
справка за извършени плащания, погасени и непогасени задължения и материалите по
делото, се установява, че по договор за потребителски кредит SO-******/04.02.2022 г.
ответникът е осчетоводил като заплатена от ищеца сума в размер на 3211,40 лева, от
които главница в размер на 3000 лева, договорна лихва в размер на 57,30 лева,
държавна такса по заповедно производство 25 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 129,10 лева. По договор за потребителски кредит № SO-******/04.02.2022 г.
е била заплатена сума в размер на 3632,30 лева, като със същата ответникът е погасил
главница 3000 лева, договорна лихва 57,30 лева, държавна такса 25,00 лева, адвокатско
възнаграждение 550 лева. По договор за потребителски кредит №
SO-******/11.02.2022 г. е била заплатена сума в размер на 3532,30 лева, като със
същата ответникът е погасил главница 3000 лева, договорна лихва 57,30 лева,
държавна такса 25,00 лева, адвокатско възнаграждение 450 лева. Вещото лице е
посочило, че представеното по делото платежно нареждане за сумата 3300 лева от
09.03.2022 г. е било осчетоводено от ответника за погасяване на задължения по други
договори за кредит на същия кредитополучател. В откритото съдебно заседание на
26.02.2025 г. вещото лице по реда на чл. 200 ГПК е пояснило заключението си, като е
посочила, че ответникът не е предоставил информация задължения по кои кредити са
били погасени. Не са й били представени счетоводни документи, а счетоводна
справка.
При използване на общодостъпен кредитен калкулатор съдът установи, че ако в
ГПР бъде включена таксата за експресно разглеждане, предвидена да се дължи с всеки
от договорите, то тогава размерът на ГПР би възлизал на:
400.35% по договор за кредит № ****** г.;
432.94 % по договор за кредит № ****** г.;
448.48 % по договор за кредит № ****** г.,
При така установеното от фактическа страна, по приложението на правото
съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че всеки
от договорите, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба
основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, а в
условията на евентуалност, че клаузите за експресно разглеждане са нищожни поради
противоречие с императивни норми на закона, поради накърняване на добрите нрави,
т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските
и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на
несправедливото обогатяване, както и че имат неравноправен характер.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил
процесната сума на ответника. В тежест на ответника е да докаже основателността на
възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените
изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е
предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да
прецени икономическите последици от сключването на договора.
По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице
основание да получи и задържи заплатените му от ищеца суми, предмет на спора.
Доводите на ответника за недопустимост на настоящото производство са
обсъдени с определението на съда по чл. 140 ГПК. Ето защо и тези съображения не
следва да бъдат преповтаряни. Следва само да се допълни, че заповедните
производства, на чието развитие се позовава ответникът, са приключили с влезли в
сила съдебни актове, с които делата са били прекратени поради извършен отказ от
предявените пред съда искания. По ч.гр.д. № 19562/2022 г. по описа на 88 състав на
4
СРС издадената заповед за изпълнение е била обезсилена, същата не е влязла в сила и
ответникът не би могъл да се позове на никаква обвързваща длъжника по отношение
на вземанията по същата сила. Следва още да се подчертае, че по нито едно от
производствата нито длъжникът, нито заявителят са се позовали пред съда на
извършено плащане, респ. не се е развило производство по чл. 414а ГПК. На последно
място, задължителната за всички съдилища в рамките на ЕС съдебна практика на СЕС
налага исковете да бъдат разгледани по същество и съдът да се произнесе с решение
по тях.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК
води до недействителност на договора за потребителски кредит.
В случая договорите за потребителски кредит съдържат част от информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент, като не е
предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и общата сума,
дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на
договора, посочен е и годишният процент на разходите. Изготвени са погасителни
планове, съдържащи информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорите за потребителски кредит не
отговарят на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не съдържа реално
приложимите към договорите ГЛП и ГПР, изчислени към момента на сключване на
договорите за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният
процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания.
В случая в представените договори за потребителски кредит формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Така посочените размери не
надвишават максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същите обаче не отразяват
действителните такива, тъй като не включват разходите по кредитите за таксите за
експресно разглеждане, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
5
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи
разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които
потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на
кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът
разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на
годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Нещо
повече - с решение по дело С-714/22 г. СЕС дава задължително за националните
съдилища тълкувание относно на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, която трябва
да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне
на разположение на заетата сума попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието
„годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница.
При отчитането на възнаграждението за допълнителна услуга (експресно
разглеждане) като несъмнен разход по кредита за потребителя, действителният ГПР по
договорите би бил значително завишен, ерго тази такса не е взета предвид от
кредитора при посочване на ГПР във всеки от договорите. Такива твърдения не са и
ангажирани в производството.
Настоящият съдебен състав намира, освен че сами по себе си клаузите относно
допълнителния пакет възнаграждения са в противоречие с императивни
материалноправни норми на закона (чл. 10а ЗПК), същите са неравноправни, но и
посредством тях кредиторът е създал механизъм за увеличаване на възнаграждението,
което да получи от сделката. При това положение и въз основа на съвкупната преценка
на всяка от уговорките, съдържащи се в договорите, макар формално да покриват
изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя. Характерът на вземането за допълнителната
услуга за експресно разглеждане представлява допълнително възнаграждение за
кредитора за предоставения паричен ресурс, с оглед което и цената на тези
допълнителни услуги предполага включването й в ГПР. Липсата на този разход в
договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Повеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността
на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и практиката на СЕС, цитирана и по-
6
напред в решението.
Исковете за прогласяване нищожността на процесните договори за кредити
следва да бъдат уважени на главните заявени от ищеца основания.
По исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по
приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
Съгласно приетото по делото заключение на ССчЕ потребителят е върнал получените
суми по трите договора. Заплатени без основание са всички останали суми – по
договор № SO-******/04.02.2022 г. сума в размер на 211,40 лева, по договор №
SO-******/04.02.2022 г. сума в размер на 632,30 лева, по договор за потребителски
кредит № SO-******/11.02.2022 г. сума в размер на 532,30 лева. Следователно и
исковете следва да бъдат уважени за пълните предявени размери (съгласно искането,
направено в откритото съдебно заседание на 26.02.2025 г. и определението на съда, с
което това искане е уважено по реда на чл. 214 ГПК).
Във връзка с доводите на ответника, че са се развили заповедни производства,
респ. с платените от ищеца суми са погасени „съдебни“ разноски, следва да се посочи,
че не е налице основание за дължимост на такива разноски. Както се посочи и по-горе,
заповедните производства са прекратени на основание чл. 233 ГПК поради отказ от
исканията. Не са налице влезли в сила заповеди за изпълнение, нито се е развило
производство по чл. 414а ГПК, нито пък заявителят се е позовал на извършено от
длъжника плащане. Ето защо и тези суми също подлежат на връщане, доколкото не се
установява основание ответникът да задържи плащането.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Съдът съобразява, че с решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на
СЕС е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и
принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна
уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху
потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били
върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, като се има
предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре
потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен
съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
Решението е постановено във връзка с допуснат по преюдициално запитване въпрос,
касаещ съвместимостта на режима за разпределяне на съдебните разноски съгласно
член 394 LEC (Ley de Enjuiciamiento Civil) с Директива 93/13, в хипотеза, при която
според посочения текст от испанския закон за граждански процедури, може да се
стигне до това продавачът или доставчикът да не бъде осъден да заплати всички
съдебни разноски, когато бъде уважен изцяло предявеният от потребител иск за
установяване на нищожност на неравноправна договорна клауза, а само частично е
уважен искът за връщане на платени по силата на тази клауза суми. Ето защо и в
тежест на ответника следва да са всички разноски за производството в размер на
сумата 1685,78 лева (държавни такси, адвокатско възнаграждение и депозит, от който
е изплатено възнаграждение на вещото лице по съдебната експертиза).
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявените от Б. С. А., ЕГН **********, със съдебен адрес:
******, срещу "******“ ООД, ЕИК ******, с адрес по делото: ******, искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК нищожността на
договори за потребителски кредит SO № ******/04.02.2022 г.; SO №
******/04.02.2022 г. и SO № ******/11.02.2022 г., поради противоречието им със
закона.
ОСЪЖДА "******“ ООД, ЕИК ******, с адрес по делото: ******, да заплати на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на Б. С. А., ЕГН **********, със съдебен адрес:
******, сумата 211,40 лева, ведно със законната лихва от 19.09.2024 г.,
представляваща заплатена без основание сума въз връзка с договор за
потребителски кредит SO № ******/04.02.2022 г., сключен между страните; сумата
632,30 лева, ведно със законната лихва от 19.09.2024 г., представляваща заплатена
без основание сума въз връзка с договор за потребителски кредит SO №
******/04.02.2022 г., сключен между страните; сумата 532,30 лева, ведно със законната
лихва от 19.09.2024 г., представляваща заплатена без основание сума въз връзка с
договор за потребителски кредит SO № ******/11.02.2022 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА "******“ ООД, ЕИК ******, с адрес по делото: ****** да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Б. С. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ******,
партер, сумата 1685,78 лева, представляваща разноски за производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на основание чл. 50, ал. 5 ГПК препис от решението на ответника
чрез ССЕВ, а в случай че дружеството не поддържа профил в тази система, на следния
ел.адрес:******.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8