Р
Е Ш Е Н И Е
град
София, …………2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание, проведено на шести октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ СТОЙЧО ПОПОВ
При секретаря
Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 9379/2020 г. по описа на СГС, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 02.05.2020г., постановено по гр.д. № 7855/2019г.
по описа на СРС съдът е осъдил „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******** да заплати на
„ДЗИ -Общо З.” ЕАД, ЕИК *******, по иск е правно основание чл. 411 КЗ, сумата
от 1154,46 лв., представляваща дължим остатък от регресно вземане за възстановяване
на платено по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по
т.а. „Дачия Докер“, е рег.№ *******причинени при ПТП на 19.04.2018г. в гр.
София, и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.02.2019г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил иска в останалата част - за разликата
над 1154,46 лв. до пълния претендиран размер от 2354,57 лв. С оглед изхода на
правния спор съдът е разпределил разноските между страните по правилата на чл.
78 ГПК.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът - „ДЗИ
-Общо З.” ЕАД, който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна
жалба, с която моли съдебното решение да бъде отменено в частта, с която съдът
е отхвърлил претенцията му за сумата над 1154,46 лв. до 1710,17 лв. В тази
връзка излага, че при определяне на дължимото обезщетение за причинената
тотална щета на процесния автомобил съдът неправилно е приел, че от
действителната стойност на същия следва да се приспадне не само сумата от 4 723
лв., представляваща стойност на запазени части, но и сумата от 555,71 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по предходна щета на същия
автомобил. Твърди, че сумата от 555,71 лв. не следва да се приспада от
дължимото обезщетение съответно от сумата, която следва да му заплати
въззиваемото застрахователно дружество, тъй като съобразно ОУ към договора за
имуществена застраховка, изплатените обезщетения за частични щети се отразяват
в размера на застрахователната сума и тя намалява с всяко изплащане. В случая
автомобилът бил застрахован първоначално за сумата от 23 614 лв. След като
била изплатена частична щета в размер на 555,71 лв. тази сума била намалена до
23 058,29 лв. Действителната пазарна цена на автомобила към датата на ПТП
била 21 764 лв. съответно под сумата от 23 058,29 лв., поради което
следвало да се изплати напълно.
С оглед горното моли настоящия съд да отмени съдебното
решение в обжалваната част.
В срок по делото е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство - „ЗАД ОЗК - З.“
АД, с който се обосновава становище за правилност на съдебното решение в
обжалваната част и съответно се иска от съда да остави подадената жалба без
уважение.
Страните не са представили доказателства и направили
доказателствени искания, които да са допустими съобразно правилото на чл. 266 ГПК.
Софийски
градски съд, като
обсъди събраните по
делото доказателства, становищата
и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част, а по отношение на нейната правилност съдът намира подадената
въззивна жалба за неоснователна, поради следното:
Безспорно е между страните, че на 19.04.2018 г. е настъпило
ПТП, предизвикано от виновно противоправно поведение на водача на л.а.
„Хюндай“, с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
въззиваемия по действаща към момента на ПТП застрахователна полица, както и че
в резултат от това са били причинени щети на т.а. „Дачия Докер“, с рег.№ *******застрахован
при въззивника за този риск по валидна имуществена застраховка. Страните не
спорят за това, че щетите по процесния автомобил съставляват тотална щета.
Не се спори и от представено платежно нареждане за
групово плащане от 03.08.2018г., ведно с приложен опис за отделните плащания,
се установява, че по образуваната преписка по щета № 44012131812742 въззивникът
е платил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в
размер от 19 885,40 лв. От материалите по ликвидационната преписка е видно, че
посоченото обезщетение въззивникът е определил като е приел наличието на тотална
щета на автомобила и е одобрил плащането му след представяне от страна на
застрахования на удостоверение от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР за
прекратяване регистрацията на МПС.
Не е спорно, че след изпълнение на задълженията си по
застрахователния договор въззивникът е предявил регресна претенция срещу въззиваемия
за сумата от 17 700,40 лв., формирана от платеното застрахователно обезщетение
с приспадане на остатъчна стойност на автомобила в размер от 2200 лв.
Безспорно е, а и
от приетите писмени доказателства се установява,
че въззиваемият е извършил частично погашение по претенцията - до размера от 15
345,83 лв.
Няма спор за това, че въззивникът е изплатил предходна
частична щета за същия автомобил като обезщетението е в размер на 555,71 лв.
От приета и неоспорена СТЕ, чието заключение се кредитира
и от настоящия съд, се установява, че действителната стойност на автомобила към
датата на ПТП е в размер на 21 764 лв. Стойността на запазените части от
автомобила е в размер на 4 723 лв.
Пред въззивния съд страните спорят за размера на
предявената претенция, като въззивникът намира, че изплатената по предходна
щета сума за обезщетение на вреди на същия автомобил не следва да се приспада
от обезщетението за тотална щета, което се претендира от застрахователя на
гражданската отговорност на увреждащия автомобил, докато въззиваемият намира,
че тази сума следва да се приспадне. По този въпрос първоинстанционния съд е
приел, че от размера на обезщетението за причинената тотална щета на МПС(
действителната му стойност към датата на ПТП) следва да се приспадне както
стойността на запазените части на автомобила, така и сумата, която е изплатена
като обезщетение за предходна щета, като в тази връзка е обосновал извода си с
позоваване на Общите условия към договора за каско, сключен с въззивника.
По така повдигнатия според въпрос въззивната инстанция
намира следното:
От материалите по делото е видно, че Общи условия към
договора за застраховка Каско за процесния автомобил, сключен от въззивника, не
са представени в цялост. Представената извадка от такива не касае повдигнатия
въпрос. Въпреки това съдът намира за правилни изводите на съда, че от дължимото
обезщетение за увредения автомобил следва да се приспадне и сумата по предходно
изплатено обезщетение като в тази връзка кредитира изходящо от самия въззивник
писмо до собственика на увреденото МПС( л. № 23 от първоинстанционното дело), в
което той ясно заявява, че определя размера на обезщетението за тоталната щета
като приспада сумата от 555,71 лв., изплатена по предходна щета. Това извънсъдебно
изявление съдът приема, че удостоверява в достатъчна степен неизгодния за
страната от която изхожда факт, че съобразно договорните условия по
застраховката КАСКО при изплащане на обезщетение за тотална щета на МПС, от
определената действителна стойност на същото се приспадат предходно изплатени
обезщетения за други вреди, причинени на същия автомобил. Този извод се подкрепа и от частично
представените общи условия на лист № 27 от делото, в които в чл. 10 е посочено,
че „При тотална щета застрахователят изплаща застрахователната сума или
остатъка от нея, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС
към датата на настъпване на застрахователното събитие…..“
При така приетото, въззиваемият следва да възстанови на
въззивника размера на заплатеното от него обезщетение на собственика на
увредения автомобил, като това обезщетение са определя от действителната
стойност на автомобила към датата на настъпване на ПТП, като от нея се
приспадне стойността на запазените части и стойността на изплатени предходни
щети на същия автомобил. Съответно първоинстанционният съд правилно е определил
каква част от претенцията на въззивника е основателна и съдебното решение
следва да се потвърди в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор въззиваемият има право на
направените от него разноски във въззивното производство в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от
02.05.2020г., постановено по
гр.д. № 7855/2019г. по описа на
СРС, в частта, с която съдът е отхвърлил
предявения от „ДЗИ -Общо З.” ЕАД, ЕИК *******срещу
ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******* иск е правно основание чл.
411 КЗ за сумата над 1154,46 лв. до сумата от 1710,17 лв., представляваща дължим остатък
от регресно вземане за възстановяване на платено по имуществена застраховка
застрахователно обезщетение за щети по т.а. „Дачия Докер“, е рег.№ *******причинени
при ПТП на 19.04.2018г. в гр. София, и ликвидационни разноски за неговото
определяне, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 07.02.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ -Общо З.” ЕАД, ЕИК******* да заплати на ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******* разноски за производството пред въззивния съд в
размер на 100 лв.юрисконсултско възнаграждение.
В останалата част съдебното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.