Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на единадесети март две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 469 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 20200227134050, депозирана от Сдружение „Б.М.Х.О.“, ЕИК ********(Сдружението), чрез адв. О.П., против
отказ № 20200226111056/27.02.2020 г. на Агенцията по вписванията - Търговски
регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано обявяването на актуален устав по
партидата на Сдружението. Жалбоподателят сочи, че длъжностното лице по
регистрацията (ДЛР) незаконосъобразно постановило отказ, приемайки, че съгласно
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Устава на Сдружението, задължително мястото на
свикване на Общото събрание (ОС) следва да бъде в гр. София – седалището на
сдружението. Поддържа, че мотивите на обжалвания отказ са неправилни, тъй като интерпретацията
на цитираната разпоредба сочела, че тази особена хипотеза трябва да се прилага
само при несвикване на ОС в сроковете по устава от Управителния съвет, а по
искане на една трета от членовете на
сдружението. Посочва още, че от партидата на сдружението било видно, че ОС на
сдружението се е провеждало в различни населени места.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и
да даде задължителни указания на Агенцията по вписвания – Търговски регистър и
регистър на ЮЛНЦ за обявяването на актуалния устав на Сдружение „Б.М.Х.О.“.
Съдът, след като
разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към заявление Г1 вх. №
20200226111056, намира следното от фактическа и правна страна:
Със заявление Г1 вх. № 20200226111056, депозирано от адвокат О.П., представляващ
Сдружение „Б.М.Х.О.“ по силата на изрично пълномощно, е заявен за обявяване
актуален устав на сдружението. Към заявлението са приложени протокол от
заседание на управителния съвет на Сдружението от 15.11.2019 г., на което е
взето решение за свикване на общо събрание, протокол от заседание на управителния
съвет на Сдружението от 10.01.2020 г., на което е взето решение за гласуване на
нова разпоредба на устава на предстоящото общо събрание, протокол от общо
събрание на сдружението от 01.02.2020 г., на което са взети решения за приемане
на отчет за дейността за 2019 г., финансов отчет за 2019 г. и приемане на
промени в Устава. Представени са още Списък на присъстващите на ОС от
01.02.2020 г., покана за свикване на ОС, публикувана във вестник „Труд“ и в интернет страницата на БМХО, декларации по чл. 13, ал. 4
и ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, актуален устав, доказателства за платена държавна такса и
изрично пълномощно.
На 27.02.2020 г. ДЛР е постановило отказ за обявяване на изменения устав с
посочените от жалбоподателя мотиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок –
отказът е постановен на 27.02.2020 г., а жалбата е депозирана на същия ден.
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице – заявителя в
производството пред Агенция по вписванията, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, предвид следното:
Предвид
дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да
разпореди обявяване на заявения акт следва да провери дали същият подлежи на
обявяване и не е обявен в търговския регистър и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел. Съгласно чл. 13, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 62, т. 3 от Наредба №
1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
РЮЛНЦ към заявлението за обявяване на подлежащ на обявяване в ТР акт се
прилагат този акт и документите, които установяват изпълнение на изискванията, относно
приемането на подлежащия на обявяване акт, ако такива са установени със закон.
Ето защо предметът на дължимата проверка се свежда до въпросите спазени ли са
законовите изисквания за свикването и провеждането на ОС на сдружението, на
което е взето решение за изменение на подлежащия на обявяване актуален Устав.
Съгласно
чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ Общото събрание се свиква от управителния съвет по негова
инициатива или по искане на една трета от членовете на сдружението. Ако в
последния случай управителният съвет в двуседмичен срок не отправи писмено
покана за свикване на общото събрание, то се свиква от съда по седалището на
сдружението по писмено искане на заинтересуваните членове или натоварено от тях
лице. Видно от посочената норма, в закона няма изискване относно мястото на
провеждане на ОС.В чл. 15, ал. 1 от актуалния към процесния период Устав
(обявен по електронната партида на сдружението) обаче има такова изискване - Общото събрание се свиква от Управителния съвет по
негова инициатива или по искане на една трета от членовете на сдружението в населеното място, в което се намира
седалището на сдружението. Ако в последния случай Управителният съвет в
двуседмичен срок не отправи писмено покана за свикване на общото събрание, то
се свиква от съда по седалището на сдружението по писмено искане на
заинтересуваните членове или натоварено от тях лице. Предвиждането на такава
разпоредба в устройствения акт на сдружение е допустимо и в съответствие с
принципа за автономия на волята на членовете на сдружението относно определена
група въпроси, измежду които и определяне мястото на провеждане на ОС.
В
конкретната хипотеза от представените към заявлението доказателства се
установява, че Общото събрание, на което е приет актуалния устав на
сдружението, е свикано и проведено в гр. Арбанаси, докато седалището на
сдружението се намира в гр. София. Настоящият състав споделя мотивите на ДЛР,
че неспазването на действащия устав при свикване и провеждане на общото
събрание рефлектира пряко върху редовността на приетите на това събрание
решения, респективно е пречка за извършване на заявеното обявяване. По
поставения въпрос е налице съдебна практика, обективирана в постановеното по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 139 от
07.11.2016 г. по т. д. № 629 / 2015 г. на ВКС, II TO, в което е прието, че провеждането
на ОС на сдружение с нестопанска цел на място, различно от седалището му, не е
незаконосъобразно, ако ОС е преведено на определеното от УС и посочено в
поканата място, когато в Устава не е предвидено място на провеждане на
събранието. Провеждането на Общо събрание на сдружение с нестопанска цел
на място, различно от седалището на юридическото лице, е незаконосъобразно, ако
в устава на сдружението или в решението на Управителния съвет за свикване на
Общото събрание (в последната хипотеза при липса на норма за място на
провеждане на ОС в устава) е прието Общото събрание да се провежда в населеното
място по седалището на федерацията. Настоящият състав споделя това
разрешение , поради което достига до категоричния извод за незаконосъобразност
на проведеното в гр. Арбанаси общо събрание на Сдружението.
От
мотивите на посоченото решение на ВКС се установява, че в разглеждания в него
случай Уставът на сдружението е предвиждал провеждане на ОС в населеното място
по седалището само в случай, че същото се свиква по искане на 1/3 от членовете
му. В настоящия случай обаче това не е така и не могат да се споделят
доводите на жалбоподателя относно интерпретацията
на разпоредбата на чл. чл. 15, ал. 1 от Устава на Сдружението – ОС се свиква от УС по негова инициатива или
по искане на една трета от членовете на сдружението в населеното място, в което
се намира седалището на сдружението. Граматическото тълкуване на цитирания
текст изяснява езиковия смисъл на спорната разпоредба – обстоятелственото пояснения
„в населеното място, в което се намира седалището на сдружението“ пояснява
сказуемото – свиква се (общото събрание), като показва къде и при какви
обстоятелства се извършва глаголното действие, а не пояснява само последния от
двата алтернативно посочени начини на свикване. От останалите разпоредби на устава
не може да се направи извод за тълкуване на волята на членовете на сдружението
в различен смисъл от посочения.
С
оглед на горното съдът намира, че от представените доказателства не се
установява спазването на процедурата по свикване и провеждане на общото
събрание на сдружението от 01.02.2020 г. Поради това приетите от него решения
не могат да породят целените правни последици за промени в устава на
сдружението, подлежащ на обявяване в Търговския регистър. Характерът на
посочения порок не е от категорията на подлежащите на саниране по реда на чл.
22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и прави излишно обсъждането на останалите предпоставки за
наличието на законосъобразно прието решение за приемане на промени в Устава на
Сдружението.
По
изложените съображения, съдът намира, че постановеният от длъжностното лице по
регистрацията отказ е правилен и подадената жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна
Воден
от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
жалба с вх. № 20200227134050, депозирана от Сдружение „Б.М.Х.О.“, ЕИК********,
чрез адв. О.П., срещу отказ № 20200226111056/27.02.2020
г. на Агенцията по вписванията - Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ,
постановен по заявление Г1 вх. № 20200226111056.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
След
влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Агенцията по
вписванията за сведение.
СЪДИЯ: