РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Д.Махмудиев
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600171 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на Решения за конфискация или отнемане и Решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ във вр. с Рамково Решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24.02.2005год. относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции.
Предмет на разглеждане е депозирана от адв. Я., в качеството му на защитник
на заинтересованото лице С. С. Б., жалба против Решение № 39/06.04.2022г.,
постановено по ЧНД №182/2022г. по описа на Окръжен съд – Хасково. Със същото е
ПРИЗНАТО Решение за налагане на финансова санкция № 2320-108.88-2020/579,
издадено на 16.02.2021г. от несъдебен орган - Landkreis Sachsische Schweiz-
Osterzgebirge - Федерална Република Германия, влязло в сила на 03.03.2021г., с което
на лицето: С. С. Б., роден на ***г., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Х., ул.
„П.“ № * и настоящ адрес в с.Б.Б., Общ. М., обл. Х., е наложена финансова санкция в
1
общ размер от 1053.50 евро, от които 1000 евро „глоба“ и 53.50 евро разноски, с обща
левова равностойност по курс на БНБ - 2060,47лв., за нарушение по § 14 от Закона за
животинското здраве, в съчетание с § 8 ал.1 от Наредбата за предпазване от
животински епидемии в рамките на вътрешния пазар и внос и пренос на животни и
стоки / В. /, на издаващата държава - Федерална Република Германия. Постановено е
решението да се изпрати на НАП за изпълнение и събиране на дължимите суми в
определената им левова равностойност.
В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на закона, тъй
като по делото не е установено по категоричен начин, че наказания по
административен ред Б. обикновено пребивава на територията на РБългария, както и че
неучастието му в процеса води до нарушаване на правото му на защита. Прави се
искане, поради изложеното, решението на окръжният съд да се отмени и да се
постанови ново, с което признаването и изпълнението на чуждото решение да се
откаже.
Засегнатото лице не се явява в съдебно заседание, не е открито на двата
известни по делото адреси и делото се разгледа в хипотезата на чл.16, ал.3 от закона.
Защитникът му – адв. Я. заявява, че поддържа жалбата и направените с нея искания по
изложените съображения.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив е на становище, че
жалбата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно моли да се
потвърди.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди по отделно и в
съвкупност приложените към делото писмени доказателства, взе предвид становището
на страните, намери за установено следното:
Депозираната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, но
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е налично Удостоверение по чл.4 от Рамковото Решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., с превод на български език, съдържащо
необходимата информация. Удостоверението е изготвено от компетентен
изпълнителен орган на издаващата държава Федерална Република Германия, а
съгласно посоченото в него с Решение № 2320-108.88 -2020/579, издадено на
16.02.2021г. от несъдебен орган - Landkreis Sachsische Schweiz- Osterzgebirge и и
влязло в сила на 03.03.2021г., засегнатото лице е санкционирано за това, че: при
проверка от Федералната полиция на 10.12.2020г. в 15.30ч. на паркинга на Х. /Н./ на
2
федерална магистрала 17 е установено, че иска да внесе в Германия, кутре /женско,
раса померан/ което нямало съответната навършена възраст от 15 седмици и нямало
изградена имунна защита против бяс – нарушение по § 14 от Закона за животинското
здраве, в съчетание с § 8 ал.1 от Наредбата за предпазване от животински епидемии в
рамките на вътрешния пазар и внос и пренос на животни и стоки / В. / на издаващата
държава.
Поради това и настоящия състав счита, че са спазени изискванията на чл.4 и чл.5
от ЗПИИРКОРНФС за форма, съдържание и удостоверяване. Удостоверението по чл.4
от Рамковото решение е изпратено по електронна поща, т.е. изпълнени са и
изискванията на чл.9 ал.3 от закона за използване на надлежно защитен начин,
позволяващ удостоверяване на автентичността им. Правилно е становището на
окръжния съд, че е бил компетентен да се произнесе по делото, тъй като съгласно чл.31
ал.1, пр.2 от ЗПИИРКОРНФС решението за налагане на финансови санкции се
признава от съда по местоживеене или обичайно пребиваване на засегнатото лице.
Категорично, на базата на изисканите справки за настоящ и постоянен адрес на Б. се
установява, че е регистриран на адреси / настоящ и постоянен/, находящи се в гр. Х. и в
с. Б.Б., общ. М., обл. Х.. Неправилно е разбирането на защитника на подсъдимия, че с
оглед данните по делото, че Б. сменя местонахождението си, пътува и сега пребивава
извън територията на РБългария, то искането за признаване, изпълнение на решение за
налагане на финансови санкции, е следвало да се отправи към компетентен орган на
друга държава, а не към органите на съдебна власт на РБългария. Законът е ясен и
защитния му прочит не може да се сподели. Тъй като, в чл.31 в условията на
алтернативност, са посочени компетентните органи и те са в пряка зависимост от
местоживеенето на лицето или от неговото обичайно пребиваване, като компетентен да
се произнесе по признаване и изпълнение на решението за налагане на финансови
санкции на засегнатото лице е както органът по адреса, на който той е регистриран
официално, че живее, така и органът по обичайното му пребиваване. В случая
изпълняващия орган на ФРГ е предпочел да сезира компетентните органи на
РБългария и основание те да откажат разглеждане на удостоверението, в закона, и в
Рамково Решение 2005/214/ПВР не се откриват. Още повече, че именно от засегнатото
лице зависи да обяви своето местоживеене/ пребиваване и адресите, на които при
нужда да бъде откриван, а по негово желание в базата данни са регистрирани като
постоянен и настоящ адрес такива, находящи се в РБългария, в района на гр. Х.. А ако
той не пребивава на тези адреси, негово задължение е да отрази актуалната
информация по пребиваването си, което очевидно не е сторил и не може да черпи
права от това. От казаното следва и че неоснователно е възражението на защитника за
нарушено право на заинтересованото лице да участва в делото, защото неучастието му
се дължи отново на неговото поведение, на нежеланието му да заяви по надлежният
ред адрес за призоваването му за производството, такава информация и близкият му
3
родственик е отказал да предостави. Законът е категоричен, че невъзможността да се
намери лицето на адреса, който сам е обявил като адрес за
местоживеене/местопребиваване не е процесуална пречка за разглеждане на делото.
И така, сезиран с акт, издаден от компетентен орган на друга държава – членка
на ЕС, компетентният да се произнесе окръжен съд Х., правилно е преценил, че е било
проведено административно производство, в рамките на което е било санкционирано
извършено от българския гражданин – С.Б., нарушение, попадащо в обхвата на тези по
чл.30, ал.2, т.7 от Закона, за които двойна наказуемост не се изисква понеже
нарушението е уредено в законодателството на издаващата държава, във връзка с
прилагане на задължения произтичащи от правни актове, приети по силата на
Договора за функционирането на ЕС, какъвто е Регламента / ЕС/ № 576/2013 на
Европейския Парламент и Съвета, относно движението на домашни любимци с
нетърговска цел. За допуснатото нарушение е наложена ГЛОБА в размер на които 1000
евро и 53.50 евро разноски, с обща левова равностойност по курс на БНБ - 2060,47лв.,
тоест размера на наложената санкция Глоба отговаря на изискванията на чл.35, т.6 от
Закона. Решението, чието изпълнение се иска, е влязъл в законна сила, видно от
отразените в удостоверението данни. Според отразеното в удостоверението
производството е било писмено, лицето е уведомено за решението и възможността да
го обжалва пред съд както и, че за същото деяние не е постановявано друго решение
срещу лицето, което да е изпълнено в държава различна от издаващата, или
изпълняващата.Не е отразено да е извършено плащане на санкцията, поради което и не
са налице основания за прихващане по смисъла на чл.17 от закона, не е предвидена
възможност за алтернативна санкция, давностният срок за събиране на глобата изтича
на 03.03.2024г., не са налице доказателства, установяващи имунитет или привилегия на
засегнатото лице, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Не се
касае за деяние, подсъдно на българския съд, тъй като не е осъществено нито изцяло,
нито отчасти на територията на РБългария, не е извършено и извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не препятства предприемане на
производство по отношение на същото.
Като е стигнал до същите изводи, а именно, че липсват законови основания за се
откаже признаването и изпълнението на решение, издадено от държава – членка на ЕС,
окръжният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се
потвърди.
Мотивиран от изложеното ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 39/06.04.2022г., постановено по ЧНД №182/2022г.
по описа на Окръжен съд – Хасково
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5