МОТИВИ към ПРИСЪДА № 9/24.01.2011г. по
нохд №2107/2010г. по описа на
По отношение на
подсъдимия С.Г.М. ***, ЕГН **********, е предявено
обвинение по чл. 343
ал. 3 б.”б” пр.1 вр. чл.343 ал.1 б.”в” НК затова , че на 16.08.2010г. в гр.Варна, при
управление на МПС – лек автомобил „Опел Вектра” с ДК№ В 3031 СВ нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на М.Л.С., като деянието е извършено в пияно
състояние.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Окръжна
прокуратура така както е предявено.
Пред съда в производство по реда на
чл.371 т.2 НПК подсъдимият признава
изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Признава
и съзнава вината си.
След преценка на събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, както и на самопризнанията на
подсъдимия , съдът прие за установено :
І.От фактическа страна
На
16.08.2010г. подс.С.М. със свои роднини присъствал на празненство в гр. Варна,
кв. Аспарухово. Употребил алкохол. М. не бил правоспособен
водач на МПС и не притежавал свидетелство
за правоуправление на МПС.
Въпреки това около 23,00 часа М. се качил в собствения
си автомобил марка „Опел Вектра"
с ДК № В 30-31СВ и започнал да
го управлява от кв. Аспарухово
в посока изхода на гр. Варна.
В автомобила пътували и други
лица – роднини на подсъдимия. Св. Нехриман Хасан, с която М.
живеел на съпружески начала седяла на предна дясна
седалка. Зад водача на задната
седалка седяла св. Л.Ч., която държала в скута си малолетната си дъщеря Рита.
До нея на
задната седалка се намирал св.
Румен Иванов, а в дясно от него
пострадалият Митко Симеонов, син на
св. Л.Ч..
Подс.М. ***
в посока изхода на гр.Варна,
на фарове . Пътят бил прав,
с добра видимост, асфалтиран, с две платна за
движение, по едно във всяка
посока, разделени със затревена островна
част разграничена с бордюри.
М.
се движел в дясното платно за движение в посока
изхода на гр. Варна,
разделено на две ленти с прекъсната
осева линия. Вдясно от платното,
по което се движел процесния
автомобил се намирал тротоар ограничен с бордюр. Скоростта на движение на подсъдимия била около 60 км/ч. На около 80м преди
пресечката с ул. „Ралица" вдясно по посока на
движението, подсъдимият отклонил своето внимание, като се обърнал
назад, тъй като му се сторило, че някоя от
задните врати се отворила. Вследствие на това загубил контрол над автомобила,
който се качил върху
бордюра вдясно по посока на
движението и се блъснал в метален стълб на пътен
знак, отклонил се вляво, след
което отново се качил върху
тротоарната част вдясно по посока
на движението, където последвал удар в задната дясна врата на
автомобила в бетонен стълб от уличното
осветление, при което
пострадалият Митко Симеонов бил изхвърлен
от купето. Вследствие на последния
удар автомобила се завъртял на
дясно с предната си част и преустановил
движението си в отбивката вдясно от пътното платно
с предната си част към него
/ перпендикулярно на пътното платно на ул. „Девня”/.
Веднага след произшествието всички
участници в него били откарани до
медицинско заведение за оказване на спешна медицинска
помощ от св.С. Чакъров/дядо на подсъдимия/, който управлявал микробус по същото време,
движейки се пред процесния автомобил.
Въпреки оказаната медицинска помощ обаче пострадалият Митко Симеонов починал.От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза се установява , че причината за смъртта е тежка
гръдна травма,
довела до разкъсване на стената
на дясната камера на сърцето. Описаните травматични увреждания са резултати на
удари и тангенциално действие / триене/с или върху твърди
тъпи предмети, включително на такива с изразен ръб или груба
повърхност и биха могли да се
получат от удари върху части
и детайли в купето на катастрофиралия автомобил с последващо изпадане от него
и удари в земната повърхност. Всички травматични увреждания са прижизнени, което се доказва
от наличните кръвоизливи в телесните кухини, кръвонасядания на меките тъкани
около счупванията на кости, вдишването
на кръв белите
дробове и др. Смъртта е настъпила в рамките на минути след
понесените травми и е била неизбежна.
От заключението на изготвената автотехническа
експертиза
се установява, че липсват доказателства за технически неизправности по автомобила. Скоростта му на движение не е невъзможно да бъде
пресметната поради липса на изходни
данни. По експертно мнение на вещото лице
тя е не повече 70-80
км./ч. Разгледан е
подробно и механизма на настъпване на удара.
От заключението на изготвената химическа експертиза става ясно, че подс.С.М.
е управлявал превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта 1,34%о, което обуславя лека степен на
алкохолно повлияване
Така изложената фактическа обстановка се установява по
един безспорен начин от самопризнанията на подс.С.М.,
както и от събраните на досъдебното производство доказателства, които напълно
ги подкрепят - свидетелските показания на Л.Ч.,
Румен Иванов и Нехриман Хасан, протокол
за оглед на местопроизшествие ведно със скица и фотоалбум към него ,
съдебномедицинска експертиза , автотехническа експертиза, свидетелство за
съдимост, удостоверение за наследници.
ІІ.От правна страна
При така изложените налични факти съдът намира, че подсъдимият С.М. с действията си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, визирано в текста на
чл. 343 ал.3 б. „б"
пр.1 от НК, като на 16.08.2010г.
в гр.Варна, при управление на МПС – лек автомобил „Опел Вектра” с ДК№ В 3031 СВ нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на М.Л.С.. Въпросните разпоредби вменяват в
задължение на водачите във всеки един момент да контролират управляваните от
тях превозни средства, като при това се съобразяват с редица външни фактори.
Неизпълнението на тези предписания от страна на подсъдимия логично е довело до
загуба на контрол над управлението от негова страна, пряка последица на което е
и настъпилият общественоопасен резултат. За настъпването му са спомогнали и
липсата на правоспособност на М., както и употребата на алкохол. Последната
обуславя и наличието на квалифициращия признак „пияно състояние” – алкохолната концентрация в кръвта на М. е 1,34%о.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината непредпазливост, в нейната разновидност „несъзнавана непредпазливост, небрежност”
– подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици , но
с оглед конкретните обстоятелства – липса на утвърдени шофьорски умения,
употреба на алкохол, е бил длъжен и е могъл да стори това.
ІІІ.Причини за извършване на престъплението - незачитане правилата за безопасност на
движението, недостатъчна концентрация при управление на автомобила, липса на
правоспособност /а оттам е неадекватни реакции/, всичко това поставено и на
плоскостта на употребата на алкохол.
ІV.По определяне на наказанието
1.Личността на подсъдимия – човек с
чисто съдебно минало, трудово ангажиран, семеен/макар и без брак/, с три
деца/тризнаци/ на по шест месеца. Отраснал без баща/не го познава/, понастоящем
живее със семейството си в едно домакинство с майка си, нейните родители, както
и с леля си – пострадалата Л.Ч.. С начално образование.
2.Наказанието – при неговата индивидуализация съдът отчете горните
обстоятелства като смекчаващи, а като отегчаващи – липсата на правоспособност
за управление на МПС. Като взе предвид и високата степен на обществена опасност
на деянието/ управлението на МПС в пияно състояние и без съответната
правоспособност напоследък взема заплашителни размери/ съдът определи наказание
на подс.М.
четири години лишаване от свобода. Предвид императивната разпоредба на
чл.373 ал.2 НПК, съдът на основание чл.58 ал.1 НК намали с една трета така
определеното наказание – до размера на две години и осем месеца лишаване от
свобода. Това наказание съдът намира , че не е необходимо да бъде изтърпяно
ефективно. Първо – налице са материалноправните предпоставки за неговото
отлагане, второ – с оглед личността на дееца /и въпреки високата обществена
опасност на деянието/ съдът счита, че целите на наказанието и поправянето на подсъдимия
биха се били постигнали и с условно осъждане, трето – за това решение на съда
изключително повлия факта, че М. има три деца /родени през юни 2010г./ и при
неработещата му съпруга тяхната издръжка пада изцяло на неговите плещи/установи
се по безспорен начин, че той работи/.
Порази тези съображения и съдът отложи изпълнението на наказанието за
срок от пет години – максимално предвидения от закона.
В този си вид съдът счита, че наказанието в максимална степен ще отговори
на изискванията, поставени пред него от разпоредбата на чл.36 НК.
V.Разноски
Съдът осъди подсъдимия С.М. да заплати и сторените по делото разноски в размер на
321,50 лева, представляващи възнаграждения на вещи лица на досъдебното
производство.
При тези си съображения Окръжният съд
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :