О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Плевен, 2.07.2020
г
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на посочената дата, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЧЛ.
СЪДИЯТА ПАНОВА ч. гр. дело. 456/2020 г по описа на Плевенски окръжен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с пр. Основание чл. 274 ал.1 от ГПК.
С разпореждане № 3988 от 14.05.2020г
по ч.гр.дело № 1739/2020г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е отказал
на осн. Чл. 411 ал.2 т.3 от ГПК искането за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК по заявление по ч.гр.дело № 900/2020 на РС – Плевен със
заявител Теленор България ЕАД ЕИК *** и длъжник И.А.П.
ЕГН ********** за заплащане на 361,97 лв,
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги като неоснователно . На основание
чл.415, ал.1, т.3 от ГПК съдът е УКАЗАЛ на заявителя , ЧЕ МОЖЕ в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок
от съобщението, да предяви осъдителен иск за вземането си за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги против длъжника, като довнесе дължимата
държавна такса по сметка на ПлРС.
Частна
жалба срещу разпореждането е подадена от заявителя като се възразява ,че
незаконосъобразно РС е отказал издаването
на заповед за изпълнение. Твърди се ,че изводите на РС са неправилни и по
подаденото заявление не се претендира неустойка, която да представлява сбор от
всички оставащи абонаментни такси, а и съгласно клаузата за неустойка по
допълнителното споразумение между страните от 26.06.2018 г към договора за
мобилни услуги е предвидено, че неустойката не може да надвишава трикратния
размер на месечните такси. Възразява се ,че неустойката се състои от няколко
компонента, които са описани в посочената клауза. Възразява се, че заповедният
съд не е извършил подробна преценка за съответствие с критериите за нищожност на неустойка,чието
неизчерпателно изброяване е застъпено във формираната тълкувателна и друга
задължителна практика на ВКС.
Като обсъди събраните доказателства,
Плевенски окръжен съд намира следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Районен съд – Плевен е приел, че заявлението по чл.410 от ГПК, в частта му относно претенцията за заплащане
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, следва
да бъде отхвърлена като неоснователна, предвид новите изменения на ГПК - чл.411
ал.2 от ГПК във връзка със задължението на съда да преценява още в заповедно
производство, дали са налице условията за уважаване на искането. Уговорката за
заплащане на неустойка във всички приложени договори между страните е, че при
прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, той дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния
абонаментен план до края на срока на договора. Съдът е приел, че така уговорена между страните,
неустойката излиза извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този случай клаузите
за неустойка във всички приложени договори е нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ
момент – т.3 от Тълкувателно решение №1/15,06,2010 г. по тълк.д.
№1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко
от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото
неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз
основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна
такса. Следователно, според РС, уговорената по този начин неустойка за
предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
създава условия за неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В този смисъл РС е посочил константната практика на ВКС: Решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Съдът следи служебно за нищожността на
договорните клаузи - предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие
на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателствата, приложени към заявлението. При тези констатации
на съда за изначална нищожност на уговорките за дължимост
на неустойка, не би могло да се претендира и присъжда никаква сума, дори и
намалена до размер на три стандартни месечни абонамента, доколкото претенцията
се базира на нищожни клаузи. Съдът е приел, че освен посочената дотук нищожност
на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, е констатирал, че посочените клаузи са и
неравноправни, по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като задължават
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
Съдът е приел, че в случая намира приложение
нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и заявлението в частта, в която се
претендират възнагражденията за неустойки следва да бъде отхвърлено, поради
констатирани от съда неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Следва да бъде дадена възможност на кредитора, по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника за вземането си за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, и в исковия
състезателен процес, страните да вземат становище и представят доказателства в
тази насока. Доколкото обаче ГПК в цитираната норма - чл.411, ал.2, т.3, изрично
предвижда, при служебно констатиране от съда, на неравноправна клауза в договор
да откаже издаване на заповед за изпълнение, то и заявлението следва да бъде
отхвърлено в тази му част.
Разпореждането
е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО като краен резултат
РС е изложил подробни мотиви за
изводите си, които не се споделят изцялмо от
въззивния съд, но определението е
правилно като краен резултат.
Съгласно
редакцията на разпоредбата на чл. 411 ал. 2 от ГПК към датата на постановяване
на атакуваното разпореждане районният
съд разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение
в срока по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря
на изискванията на чл.
410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на
територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване
или място на дейност на
територията на Република България.
Длъжникът в конкретното заповедно
производство е потребител по по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши
проверка по чл. 411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствието на
клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и относно наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
Въззивният съд приема, че са налице основанията на чл.
411 ал. 1 т. 2 пр. 2 и т. 3 пр. 2 от ГПК по отношение на претендираното от заявителя
вземане за неустойка и съществува обоснована вероятност вземането да се
основана на неравноправна клауза, респ. на клауза, която противоречи на добрите
нрави, доколкото неравноправните клаузи са само един от случаите, в
които клаузата може да бъде приета за противоречаща
на закона и добрите нрави. Налице е установена съдебна практика,
съгласно която уговорката за неустойка в полза
на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на оставащите абонаментни такси е нищожна, т. к. позволява на оператора
да получи престация в значителен размер за сравнително
дълъг период от време, без
да предоставя услуга, при което
се създават условия за неоснователно
обогатяване и е налице противоречие с добрите нрави на осн.
чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД. С оглед съдържанието на клаузата за неустойка, която предвижда различна отговорност
за различните потребители на услуги може да се направи извод, че не е налице индивидуално уговорена клауза за неустойка между страните.
Основателно е възражението в жалбата за
наличието на мотиви на РС, които са неотносими към конкретния казус. Действително в случая се касае за клауза, която предвижда неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане
на уговорения срок при таван от три месечни стандартни абонамента. Тази клауза
вероятно е неравноправна, тъй като неустойката при неизпълнение включва както стандартните
месечни абонаменти при таван от три стандартни месечни вноски, така и
други парични суми, обосновани като отстъпки по договора от такси и продажна
цена на предоставени устройства до края на срока на договора и задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати като обща сума необосновано
висок размер на неустойка. В подаденото заявление липсва разграничаване в
размера на заявената неустойка, което да дава възможност да се прецени от какви отделни компоненти е
образуван размера на неустойката. В този смисъл крайният резултат в
произнасянето на РС – Плевен е правилен, а е в едно бъдещо исково производство
заявителят ще установи обстоятелствата, които твърди относно неравноправността на
клаузата и отделните компоненти на неустойката.
Следва да се потвърди разпореждането на Пл
РС като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото разноски не следва
да се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 3988 от 14.05.2020г по ч.гр.дело № 1739/2020г на
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :