Р Е Ш
Е Н И Е № 115/28.5.2021
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Гюмлиева
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 315 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на ЕТ“Ж.А.“***,
с ЕИК*, гр.Стралджа, представляван от Ж.А.А., чрез пълномощник адв.Д.А. ***,
против Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК
№2017-1/20.10.2020г. издаден от В.Т.Р. – на длъжност главен инспектор по
приходи в община Стралджа, в частта на начислените такси за битови отпадъци за
2017, 2018, и 2019 година във вид на главница и лихва, потвърден от Началника
на отдел „Местни приходи“ в община Стралджа. В първото по делото открито с.з. от името на жалбоподателя в
присъствието на ответната страна е направено уточнение, че жалбата е насочена
срещу акта за установяване на задължението по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, потвърден
с Писмо с изх. № С-52-1 от 06.11.2020 г. на Началника на отдел „Местни приходи“
в община Стралджа, в частта му по отношение на начислените такси битови
отпадъци, като възражението е по отношение на начислените такси за битови
отпадъци за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. – така, както е в акта във вид
на главница и лихва, а не както е записано в жалбата, т.е. и за 2020 година.В
жалбата се посочва, че издаденият акт е нищожен, издаден при особено съществени
пороци, липса на компетентност, процесуални нарушения, при неспазване на
изискванията за форма, липса на мотиви, противоречие с материалния закон и
целта на закона. Извършените нарушения при издаването на акта от ответника
засягат правото на защита на задълженото лице срещу определените в него
задължения за такси за битови отпадъци, тъй като са определени общо, което е в
нарушение на чл. 62, изр. 2 от ЗМДТ. При издаване на акта не са спазени
процесуалните правила, Началникът на отдел „Местни приходи“ Р. С. не е издала
решение във връзка с жалбата срещу акта, а е отговорила с неименувано Писмо с
изх. № С-52-1 от 06.11.2020г., което не отговаря по форма и съдържание на
административен акт. Освен това към момента на издаването му Началникът на
отдел „Местни приходи“ Р. С. е извършвала тази дейност по вътрешно
съвместителство, съгласно Заповед № 3-535 от 30.07.2020 г. на кмета на община
Стралджа на основание на чл. 16, ал. 1 от Закона за държавния служител(ЗДСл), в
нарушение на чл. 16, ал. 2 от ЗДСл заемаща тази длъжност за втори пореден път.
Заповедите за процесните
години 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., с които кметът на община Стралджа е
определил границите на районите и вида на предлаганите услуги, са качени на
сайта на община Стралджа след законоустановения срок
и публикуваното е антидатирано.
Актът е издаден в нарушение на изискванията за форма
на индивидуалните административни актове, с които се установяват публични –
държавни и общински вземания по ДОПК. Оспореният акт не съдържа никакви
фактически и правни основания, от които да се разбере на какво основание се
дължи такса за битови отпадъци в определения размер. Съдържанието на акта се
състои в цитиране на разпоредби от Закона за местните данъци и такси. Посочено
е единствено, че таксата за битови отпадъци е за нежилищни имоти, гр. Стралджа,
извън регулация, земя с площ от 900 кв. м и застроена площ от 720 кв. м на два
производствени обекта. В акта не се разбира за кои услуги общината е начислила
таксата.
Актът е издаден в нарушение на материалния закон.Размерът
на таксата е определен общо, а не за всяка услуга поотделно, както изискват
правилата на Глава трета, Раздел І от Закона за местните данъци и такси. Процесният имот, собственост на ЕТ „Ж.А.“***, извън
регулация, местност „Агерен“, не се намира в район,
включен в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за процесните
2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и реално за него не са получавани услуги по
сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане чистотата
на територията за обществено ползване по смисъла на закона, за която се
начислява такса битови отпадъци. Имотът
представлява склад за съхранение на сурова и сушена култивирана шипка и
склад за битови помещения, с два склада, с прилежащ терен от 900 кв. м,
построен е в ПИ с идентификатор ***, с начин на трайно ползване нива, същият
изцяло граничи от всички страни с имоти с НТП нива и горски път с трайно
предназначение на територията земеделска.
На последно място се счита, че издаденият акт е
издаден в нарушение на целта на закона. Процесният
акт е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, но по никакъв начин не
изпълнява горепосочената цел, тъй като с него единствено се определя една обща
сума.
По горните съображения, актът, и при пълна липса на
фактически и правни основания, следва да бъде обявен за нищожен.
В съдебно заседание жалбоподателят ЕТ“Ж.А.“*** се
представлява от Ж.А.А. и пълномощник адв.Д.А. ***.Поддържа се становището, че актът е нищожен,
алтернативно, че следва да бъде отменен. По същество се сочи, че при
оспорването на акта за установяване на задължение Началникът на отдел „Местни
приходи“ Р. С. е нарушила процедурата по оспорването на акта в качеството си на
решаващ орган – вместо да издаде решение съгласно закона, същата е издала писмо,
ненаименувано, което не отговаря по форма и съдържание на административен акт.
Видно от представените по делото доказателства, същата е извършвала дейността
си като Началник на отдел „Местни приходи“ на община Стралджа по вътрешно
съвместителство в нарушение на чл. 16, ал. 2 от ЗДСл, за втори пореден път е
заемала длъжността. Счита се, че по делото са събрани безспорни доказателства,
че ответникът не е публикувал в законоустановения
срок 31 октомври заповедите, с които се определят границите на районите и вида
на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване,
почистването на територията на община Стралджа за процесните
2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г..
Счита се, че актът е издаден в нарушение на
изискването за форма на индивидуалните административни актове, с които се
установява публични държавни вземания по ДОПК и в нарушение на материалния
закон.От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че
размерът на таксата е определен общо, а не за всяка услуга поотделно, както
изискват правилата на Глава трета, раздел І от Закона за местните данъци и
такси. Процесният имот, собственост на ЕТ „Ж.А.“***,
Извън регулация, местност Агерен, не се намира в
район, включен в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за процесните 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и че същият
не граничи с територии за обществено ползване. Установи се, че реално за него
не са получавани услуги по сметосъбиране, сметоизвозване
и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване по смисъла на
ЗМДТ, за които се начислява такса битови отпадъци.
Претендират се и разноските, направени по настоящото
производство – за адвокатски хонорар, държавна такса и за експертизи по делото.
Представени са и
писмени бележки като се поддържат съображенията за нищожност на акта и искането
за неговата отмяна. Посочва се, че Акт за установяване на задължение по чл.
107, ал. 3 от ДОПК №2017- 1/20.10.2020г. не съдържа никакви фактически и правни
основания, от които да се разбере за кои обекти и на какво основание се дължи
ТБО в определения размер. Съдържанието на акта се състои в цитиране на
разпоредби от Закона за местните данъци и такси и на общинската наредба за
местните данъци и такси.Актът не съдържа информация, за кои услуги общината е
начислила таксата. Таксата за битови отпадъци не възниква по силата на самия
закон, за да е дължима следва да са налице в своята съвкупност двете
кумулативно дадени предпоставки, а именно имота на задълженото лице да попада
измежду определените в заповедта по чл.63, ал.2 ЗМДТ и услугата да е реално
предоставяна. Липсата на едно от двете изисквания води до недължимост
на таксата и до незаконосъобразност на издадения акт, поради противоречието му
с приложимия материален закон. По делото са събрани безспорни доказателства от
извършената СТЕ с вещо лице инж. М.З., че процесния
имот собственост на ЕТ“Ж.А.“***, извън регулация, местност „Агерен“
не се намира в район включен в заповедта на кмета по чл.63, ал.2 ЗМДТ за 2017,
2018 и 2019г.и 2020 година.Същият не граничи с „Територии за обществено
ползване“, нито пък е в контакт с обслужваща и транспортна инфраструктура на
община Стралджа, поради което не е изпълнено първото от посочените изисквания.Същевременно
не е налице втората от посочените предпоставки. Ответникът не е установил, че
услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места в района където се намира процесния
имот е реално предоставяна. От извършената съдебно-икономическа експертиза по
делото се установява, че в община Стралджа няма никакви отчетно-разходни
документи свързани с ползването на депо за битови отпадъци и поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване, няма отделни графици за
почистване на територии за обществено ползване по отношение на всички имоти в
регулацията град Стралджа, включително и за имотите извън регулацията на града.
Размерът на средствата по години за определяне на разходите за дейност
„Чистота“ е обща стойност по населени места и по дейности. Вещото лице
потвърди, че няма отделни средства за дейност „Чистота“ за имотите извън
регулация. Няма аналитично
отделени и предвидени средства за имотите извън регулация.
Ответната страна Началник
отдел „Местни приходи“ в община Стралджа, редовно призована, не се явява. Депозирана
е молба от процесуалния й представител адв. А.К. с искане
да се отхвърли жалбата, искане за разноски и възражение за рпекомерност
на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. В предоставения от съда срок
са депозирани писмени бележки, със становище за неоснователност на жалбата.
Първият мотив за нищожност на акта поради неспазена форма, тъй като началникът
на отдел „Местни приходи” не издала решение, а писмо и същевременно е извършила
тези действия като некомпетентен орган, тъй като неправилно е заемала
длъжността, се счита за несъстоятелен, тъй като съгласно нормата на чл.98, ал.2
от АПК, при отхвърляне на жалбата от горестоящия адм. орган, на оспорване пред съда подлежи първоначалния
административен акт, какъвто е и настоящия случай, като и в жалбата изрично е
посочено че се обжалва този акт, а не писмото на Началник „Местни приходи”.
Видно от доказателствата по делото обжалваният акт е
издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните такси се извършва по реда на чл.4, ал. 1-5 от ЗМДТ от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични
изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината, каквато заповед е представена по делото.Актът за
установяване на задължения по декларация е издаден от компетентен орган -
главен инспектор по приходи при Община Стралджа, съобразно нормата на чл. 4,
ал. 1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията предоставени му със Заповед № 3-
128/20.03.2012г. на кмета на Община Стралджа.
Оспореният акт е издаден по реда на чл. 107, ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно издава акт за установяване
на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице
предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по
делото, че жалбоподателят не е платил задълженията си за ТБО за процесния период, за притежавания от него недвижим имот на
територията на Община Стралджа.
При издаването на обжалваният акт от
административният орган не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Следващият аргумент на оспорващия за
незаконосъобразност на акта е, че ответникът не бил публикувал в законоустановения срок - 31 октомври заповедите на кмета, с
които се определят границите на районите и вида на предлаганите услуги на
територията на община Стралджа за процесиите 2017, 2018, 2019 и 2020г.По делото
са представени доказателства за публикуването на заповед №738/28.10.16г., касаеща 2017г., а именно брой на вестник „Стралджански
вести” от 09.11.2016г. Двете страници, съдържащи заповедта необяснимо за тях не
са приети от съда, при положение че копие на този брой на вестника им е
предоставен от редактора му и няма как да го манипулират, освен това целият
брой съдържа адвокатска заверка на гърба на последната страница на вестника и
не е незаверен, както се е опитал да наведе оспорващия и както е приел съдът.
Несъответствието на датите от тези 2 страници с датата на броя е по независещи
и неизвестни за тях причини, но това не прави вестника неистински.
Публикуването на следващите 3 процесни
заповеди е установено със СТКЕ, назначена по делото, като вещото лице е дало
заключение, че Заповед №3-666/27-10- 2017г., касаеща
2018г. е публикувана на 14.02.2018г., но това не е действителната дата на
публикуване, която е по-рано, но тогава е била прехвърлена информацията от
стария сайт, от който не са запазени данните. Видно от заключението по СТКЕ,
Заповед №3- 759/31.10.2018г., касаеща 2019г. е
публикувана на 10.12.18г., а Заповед №3- 744/21.10.19г., касаеща
2020г., е публикувана на 21.10.2019г. Т.е. почти всички заповеди са публикувани
своевременно, но дори и да се приеме, че 2 от тях не са, то това не е
съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на оспорващия,
тъй като първо заповедите са публикувани в предходната година и второ - видно
от представените преписки на Общински съвет-Стралджа, през всичките тези
процесии години, когато е следвало да се публикуват заповедите, Ж.А. е бил
председател на общинския съвет и като такъв е бил своевременно запознат с
всичките четири заповеди, както и е участвал в процедурите и решенията по
приемане на план-сметките въз основа на тях, запознат е и със съответната
наредба на общински съвет за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услугите на територията не Община Стралджа.
На следващо място оспорването се базира на
обстоятелството, че размерът на ТБО била определена общо, а не за всяка услуга
поотделно. Действително в издадения акт е посочена дължимата ТБО в общ размер,
като не са посочени по отделно размерите на дължимите такси за всяка една от
услугите, които са включени в тази такса, но това не е съществено процесуално
нарушение, доколкото посредством представените и събрани по делото
доказателства се установява начина на нейното определяне.
Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 в
годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа
на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за
посочените в същата разпоредба дейности. Видно от заключението на вещото лице
по назначената СИЕ, в одобрените план-сметки с решения на ОбС-Стралджа,
е определен в промили размера на ТБО за всяка година по дейности „депо”,
„чистота” и „смет”. От приложенията към СИЕ е видно, че в план-сметките има
отделна графа „депо” и отделна „чистота”, каквито такси всъщност се дължат от
оспорващия. За процесния имот за нежилищните сгради,
за определяне на ТБО е ползвана отчетната стойност, а за земята- данъчната
оценка, тъй като начисляването на таксата е на база по-високата стойност от
отчетната и данъчната оценка.
В съдебно заседание, от оспорващия се навеждат
доводи, че процесният имот не попадал в район,
включен в заповедите на кмета. Това твърдение е невярно. От кметските заповеди
за процесиите години е видно, че имотът попада в районите, визирани в т. VII на
всяка една от заповедите. От така посочената точка става ясно, че в нея са
включени имотите извън регулация, какъвто е и имотът на оспорващия и за тях не
се събира такса сметосъбиране и сметоизвозване, а
само такава за ползване на депо за битови отпадъци и поддържане на чистота на
териториите за обществено ползване на осн. чл.63, ал.
1 от ЗМДТ, която от СИЕ стана ясно как е определена и начислена.
Оспорващият твърди, че за неговия имот не са
получавани услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Тези доводи също са
несъстоятелни. Както посочих по-горе, такса за сметосъбиране и сметоизвозване на задълженото лице не е начислявана, а само
такава за ползване на депо за битови отпадъци и поддържане на чистота на
териториите за обществено ползване. Съгласно Реш.
№4105/20.03.2019г. по адм. дело№ 10241/2018г. по опис
на ВАС, услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на
други съоръжения за обезвреждане завършва визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона
за управление на отпадъците (ЗУО) задължение на лицата, при чиято дейност се
образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на
битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването,
така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение
на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в ЗУО
са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и
правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са: правният субект да
има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; общинският съвет да е определил
размера на таксата за услугата; общината да ползва депо за обезвреждане на
битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане. Следователно, за дължимостта на таксата за обезвреждане, законодателят не е
предвидил предпоставките включване на услугата в заповедта на кмета по чл. 63,
ал. 2 ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е
декларирала, че ще предоставя услугата. Това следва от изричната разпоредба на
чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата обезвреждане на битови
отпадъци е дължима и когато имотът попада извън районите, в които общината е
организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Дължимостта
на тази такса обаче, за разлика от другите две услуги, законодателят не е
обвързал с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че
услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на
битови отпадъци. Член 71, т. 3 ЗМДТ изрично сочи, че таксата не се дължи
единствено, когато общината няма депо или друго съоръжение. С оглед на това,
законодателят е приравнил правните последици на фактическо ползване на услугата
обезвреждане на битови отпадъци на факта на ползване на депо за обезвреждане от
общината. При така установената законова регламентация, при доказаност
по делото на факта, че фирмата е правен субект по смисъла на чл. 64 ЗМДТ и че
общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, следва дължимостта на таксата за обезвреждане.
В настоящия случай от доказателствата по делото се
установява, че имотът е деклариран пред органа по приходите по съответния ред и
подлежи на облагане с ТБО. Със заповеди на Кмета на община Стралджа, издадени
по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, са определени границите на районите и видът
на предлаганите услуги. В тях са посочени изрично и изчерпателно райони, в
които единствено ще се извършват услуги само по обезвреждане на битови отпадъци
в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Процесният имот попада в обхвата на тези заповеди. Община
Стралджа е предоставяла услугите по обезвреждане на депо и поддържане на чистотата
през процесния период, в т.ч. и конкретно по
отношение на територията, където се намира имотът на жалбоподателя. От
представените по делото договори, приложенията към тях-констативни протоколи,
фактури и др. се установява, че общината предоставя услугите по обезвреждане на
депо и по поддържане на чистотата.
Установените размери на ТБО са определени съгласно
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите
на територията на Община Стралджа, както и въз основа на решения на Общинския
съвет. Приета е основа за определяне на ТБО, която е по-високата между
отчетната им стойност и данъчната оценка и промилите за съответните услуги.
С оглед документите за собственост на процесния имот оспорващият е данъчно задължено лице на
облагаем с данък недвижим имот по смисъла на чл. 11 във вр.
с чл. 64 от ЗМДТ. Налице е правна връзка между обектите на данъчно облагане и
данъчния субект, съответно между обектите по отношение, на които се определя престирането на услугата по чл. 62 от ЗМДТ и задълженото
лице.
По делото не се доказаха предпоставките на чл. 71,
т. 1 от ЗМДТ да не се събира такса. В нормата на чл.8, ал.5 от ЗМДТ,
законодателят е предоставил възможност лицата които не ползват определена
услуга през годината или през определен период да се освобождават от заплащане
на съответната такса, по ред определен с Наредба на Общинския съвет. Услугата е
предоставяна от общината за процесиите години и не е подадена декларация, че
имотите няма да се ползват през цялата година. Услугата по поддържане чистотата
на териториите за обществено ползване не е обвързана с конкретен имот, а целта
на нейното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община.
Предвид събраните по делото доказателства, се установява, че е налице реално
предоставяне на услугата по почистване на териториите за обществено ползване в процесния период. Таксата за посочената услуга се дължи за
извършени дейности на всички територии за обществено ползване, а не конкретно
на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до
него. Не са налице предпоставките да не се събира такса и по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. Не са налице и предпоставките по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ. Това е така,
защото дължимостта на тази такса законодателят не е
обвързал с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че
услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на
битови отпадъци. В случая е безспорно, че община Стралджа ползва регионално
депо за битови отпадъци. Следователно таксата и в този й компонент е дължима. Дължимостта на такса за услугата обезвреждане на битовите
отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци по аргумент на противното на чл.71, т.З от ЗМДТ
се предпоставя в зависимост от наличието на такива
депа и други съоръжения. По делото е доказано ползването от Община Стралджа на
депо за битови отпадъци и одобрени план-сметки за приходите и разходите за
дейност „Чистота” и „Депо”, приети на основание чл.66, ал 1 от ЗМДТ, в които са
предвидени разходи за обезвреждане на отпадъци, ползване на депо, ето защо,
след като генерирания на територията на общината отпадък, бива изхвърлен и
обезвреждан в депо и общината извършва разходи за тази дейност, посочената
такса е дължима, като е без значение дали жалбоподателят ползва фактически
имота си или не. Както вече бе посочено за всяка една от годините е налична
план-сметка, с която са предвидени разходи за обезвреждане на отпадъци,
ползване на депо и поддържане на чистота. Наред с това, общината доказа и
заплащане на разходи за депониране и сепариране на отпадъци и сметоизвозване за периода 2017г.- 2020г., видно от
приложените по делото 3 броя класьори, съдържащи по 4 папки всеки за всяка от
процесиите години.
С
оглед всичко изложено, се счита че оспореният акт не страда от пороци, които да
доведат до отмяната му.
Като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Предмет
на жалбата и уточнението към нея е Акт за установяване на задължение по чл.107,
ал.3 от ДОПК №2017-1/20.10.2020г. издаден от В.Т.Р. – на длъжност главен
инспектор по приходи в община Стралджа, в частта на начислените такси за битови
отпадъци за 2017, 2018, 2019 и 2020 година във вид на главница и лихва. С акта
са установени задължения за такси за битови отпадъци във вид на главница и
лихва, номер по ред 5, 6, 7 и 8 в акта както следва:
ТБО за 2017 година
-702.25 лева главница и 211.65 лева. лихва;
ТБО за 2018 г. -2106.74
лева главница и 456.75 лева лихва;
ТБО за 2019 г. -
2106.74 лева главница и 243.44 лева лихва;
ТБО за 2020 г. -
1053.37 лева главница и 32.77 лева лихва.
Актът е потвърден от Началника на отдел „Местни
приходи“ в община Стралджа с писмо с
изх. № С-52-1 от 06.11.2020г. в частта на начислените такси за битови отпадъци
за 2017, 2018, 2019 година, след произнасяне по жалба с вх.№С-52/03.11.2020г.
на задълженото лице за начислената такса битови отпадъци за същите години. Контролният
акт е връчен на адресата ЕТ“Ж.А.“***, чрез управителя му с ИД на 12.11.2020г.
Жалба до съда против Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК
№2017-1/20.10.2020г. е подадена с
вх.№2460/23.11.2020г. в частта на начислените такси за битови отпадъци за 2017,
2018, 2019 г. Въз основа на това, съдът приема, че оспорването е допустимо, като направено в
рамките на срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол в частта на установените с Акт за установяване на задължение по чл.107,
ал.3 от ДОПК №2017-1/20.10.2020г. задължения за ТБО за 2017, 2018, 2019г. във
вид на главница и лихви по подадена декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ с вх.№**********/20.10.2017г.
от ЕТ „Ж.А.“***, ЕИК *. В първото по делото
открито с.з. от името на жалбоподателя в присъствието на ответната
страна е направено уточнение, че жалбата е насочена срещу акта установяване на
задължението по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, потвърден с Писмо с изх. № С-52-1 от
06.11.2020 г. в частта му по отношение на начислените такси битови отпадъци,
като възражението е по отношение на начислените такси за битови отпадъци във
вид на главница и лихва и за 2020г., а не както е записано в жалбата за
годините 2017, 2018, 2019г. В тази част, за установени задължения за 2020
година липсва жалба по административен ред и съответно произнасяне по Акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №2017-1/20.10.2020г. на орган по приходите в община Стралджа от решаващия
орган Началника на отдел „Местни приходи“ в община Стралджа, поради което
жалбата е недопустима за разглеждане, по аргумент от чл.156, ал.1 и ал.2 от ДОПК- актът подлежи на обжалване пред съда в частта, в която не е отменен от
решаващия орган и не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е
обжалван по административен ред. В тази част жалбата следва да се остави без
разглеждане и да се изпрати на Началника на отдел „Местни приходи“ в община
Стралджа за произнасяне.
По съществото на спора в допустимата част на жалбата
срещу Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК
№2017-1/20.10.2020г издаден от В.Т.Р. – на длъжност главен инспектор по приходи
в община Стралджа, в частта на начислените такси за битови отпадъци за 2017,
2018, 2019, съдът взе предвид следното:
Със заповеди на кмета на община Стралджа, както
следва:Заповед №З-738 от 28.10.2016г., Заповед №З-666 от 27.10.2017г., Заповед
№З-759 от 31.10.2018г., са определени границите на районите, за които общината
предоставя услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“,
като в раздел VІІ от всяка заповед е предвидено за всички физически и
юридически лица, чиито имоти се намират извън районите, в които се предоставя
услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ във всички
населени места от общината, както и за всички имоти извън регулацията на
населените места, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, на осн. чл.63, ал.1 от ЗМДТ.ПИ с идентификатор *** по КККР на
гр.Стралджа е с трайно предназначение на територията „земеделска земя“, начин
на трайно ползване „нива“, застроен с две сгради с предназначение „склад“.
С Акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №2017-1/20.10.2020г. на
орган по приходите в община Стралджа са определени задължения за ТБО за 2017,
2018, 2019г. във вид на главница и лихви по подадена декларация по реда на
чл.14 от ЗМДТ с вх.№**********/20.10.2017г. от ЕТ „Ж.А.“***, ЕИК *, както
следва :за 2017г.-702.25лв. главница и 211.65 лв. лихва; за 2018г.-2106.74лв.
главница и 456.75лв. лихва; за 2019г.-2106.74лв. главница и 243.44лв. лихва.Задълженията
са установени за декларирани от жалбоподателя недвижими имоти, за които е
открит партиден № 7803F1335, с адрес на имота 8680 гр.СТРАЛДЖА извън регулация,
представляващ Земя и сграда-Земя с площ 900.00 кв.м и застроена площ 720.00
кв.м с данъчна оценка на земята към 2020 г. 963.10 лв., отчетна стойност 900.00
лв. и данъчна оценка 963.10 лв. за притежаваната 1/1
идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик;Производствен
обект - СКЛАД с година на построяване 2017 г. с конструкция М1-масивна и с РЗП
общо 360.00 кв.м, в това число: РЗП на обекта 360.00 кв.м, РЗП на мазе 0.00
кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м с данъчна оценка на обекта към 2020 г. 15199.70
лв., отчетна стойност 150000.00 лв. и данъчна оценка 15199.70 лв. за
притежаваната 1/1 идеална част декларирана от лицето
в качеството си на собственик;Производствен обект - СКЛАД с година на
построяване 2017 г. с конструкция М1-масивна и с РЗП общо 360.00 кв.м, в това
число: РЗП на обекта 360.00 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м
с данъчна оценка на обекта към 2020 г. 14201.60 лв., отчетна стойност 150000.00
лв. и данъчна оценка 14201.60 лв. за притежаваната 1/1
идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик.
Актът е обоснован с мотив, че при извършената
проверка е установено, че не са внесени дължимите суми за данък върху
недвижимите имоти(ДНИ) и такса битови отпадъци(ТБО). Въз основа на
гореизложените данни, послужили като основа за определяне на задълженията, са
установени размера на задълженията за данъци, такси и глоби по видове и периоди
и лихвите за просрочие към тях.
Актът
е издаден от В.Т.Р. – на длъжност главен инспектор по приходи при Община
Стралджа. За доказване компетентността на същата да издаде акт за установяване
на задължения, ответната страна представя Заповед № 3-128/20.03.2012г. на кмета
на Община Стралджа и се позовава на същата за да установи надлежно оправомощаване на издателя на акта. По жалба срещу акта с
вх.№С-52#1/06.11.20 г. се е произнесъл Началник отдел “Местни приходи“ в община
Стралджа – Р.В.С., назначена на длъжността „секретар“ на Община Стралджа със Заповед
на кмета на община Стралджа с №05 от 06.01.2016г., впоследствие с три
последователни заповеди на кмета с №З-58/29.01.2020г.;№З-535/30.07.2020г.;
№З-66/01.02.2021г. – да изпълнява длъжността началник отдел“Местни приходи“ до
назначаване на служител на незаетата длъжност, но за не повече от шест месеца. Съгласно
чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 3, вр. ал. 4 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите от
общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено, че
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, упражнява
правомощията на териториален директор, вкл. предвидените в чл. 107, ал. 4 от ДОПК. С оглед препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ, редът за
установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по ЗМДТ е също
този по чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ.Имотът и сградите, за които с процесния
акт е установена дължимост на ТБО се намира на
територията на община Стралджа, поради което и съдът приема, че обжалваният акт
може да породи последици спрямо адресата си. Действително Р.В.С. е изпълнявала
длъжността Началник отдел “Местни приходи“ в община Стралджа за втори пореден
път през 2020 година по допълнително служебно правоотношение при незаета
длъжност по вътрешно съвместителство, в нарушение на чл.16, ал.2 от Закона за
държавния служител, това е процесуално нарушение, което засяга компетентността на решаващия орган предвид
изискването на закона същият да се произнесе по подадена до него жалба срещу
акта за установяване на задължения като абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на съдебен контрол.В случая дори да се споделят доводите на
ответната страна, че това не влияе по същество на Акт за установяване на
задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №2017-1/20.10.2020г., тъй като същият е
потвърден, т.е. не е внесена промяна в правното положение на жалбоподателя чрез
изменение или отмяна на акта, за да е налице подлежащ на обжалване нов
административен акт, от съществено значение е компетентността на органа, издал
акта за установяване на задължения.В тази връзка съдът счита, че със Заповед №
3-128/20.03.2012г. на кмета на Община Стралджа, на която се позовава ответната
страна за да установи компетентност на издателя на акта, В.Т.Р. – на длъжност
главен инспектор по приходи при Община Стралджа не е определена за лице с
правата и задълженията на орган по приходите – изрично в заповедта на кмета е
налице изявление, че това лице се определя за публичен изпълнител. Правата на
служителите на общинската администрация на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители
произтичат не по силата на заеманата от тях длъжност, а от овластяването със
заповед на кмета по чл.4, ал.4 от ЗМДТ. С оглед на това, поради факта, че В.Т.Р.
е определена за публичен изпълнител, съдът счита, че Акт за установяване на
задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №2017-1/20.10.2020г. е издаден от материално
некомпетентен орган, порокът е съществен, тъй като засяга валидността на акта и
е основание да се обяви нищожност.
Независимо
от горното, предвид събраните по делото доказателства, съдът счита за
необходимо да изложи и мотиви за наличието на отменителни
основания.
От
изслушаната по делото техническа компютърна експертиза се установи, че няма доказателства
за публикуване на сайта на общината на всички Заповед №З-738 от 28.10.2016г.,
Заповед №З-666 от 27.10.2017г., и Заповед №З-759 от 31.10.2018г. на кмета на
община Стралджа, с които са определени границите на районите, за които общината
предоставя услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“
в срока до 31 октомври на предходната година. Не се установи и Заповед №З-738
от 28.10.2016г. да е публикувана във вестник „Стралджански вести“ в рамките на
законовия срок по чл.63, ал.2 от ЗМДТ.Дори да се приеме за вярно твърдението на
ответната страна, че тази заповед е била публикувана в брой на вестника от
09.11.2016 година - срокът за това е несъответстващ на определения в
закона.Това съдът счита за процесуално нарушение, което не е съществено, от
значение за определяне дължимостта на ТБО е
съществуването на заповед на кмета за определяне на вида на предлаганите услуги
по чл. 62 от ЗМДТ.
От
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установи и наличие на
решение на Общински съвет Стралджа - Решение №21 от 28.12.2011 г. по Протокол
№3 от същата дата за актуализация и приемане на План-сметка за „Чистота“ за
2012 г., както и определяне на размера такса за битови отпадъци по населени
места и дейности, като размерът на таксата не е променен за процесните
години. В точка 3 от Протокол №3/28.12.2011 г. е решено, че Общински съвет на
Община Стралджа определя размера на такса битови отпадъци по населени места и
дейности на база данъчна оценка на жилищни имоти на физически и юридически лица
и нежилищните имоти на физически лица и на база по- високата от отчетната
стойност и данъчната оценка на нежилищните имоти на юридическите лица. За
нежилищни имоти извън регулация са определени 2 промила за „депо“, 5 промила за
„чистота“ и 0.00 промила за „смет“ или общо 7.0 промила.Вещото лице потвърждава
изчисленията за ТБО за 2017 година -702.25 лева; за 2018 г. -2106.74 лева; за 2019 г. - 2106.74 лева. Вещото лице дава заключение, че
размерът на средствата по години за определяне разходите за дейност „Чистота“ е
обща стойност по населени места и по дейности. Няма отделени средства за
дейност „Чистота“ за имоти извън регулация. Средствата предвидени за имоти
извън регулация за ползване на депо за битови отпадъци и поддържане чистотата
на териториите за обществено ползване са общо определени за територията на град
Стралджа. Няма индивидуално утвърдени финансирания или трансфери за имоти извън
регулация. Липсва отчетност за такива услуги, извършвани в имоти извън
регулация.За проверявания период от 2017 г до 2019 г. дейностите по
сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане
чистота на териториите за обществено ползване са се изпълнявали от дружеството
„БКС-Х.Н.“ ЕООД, град София с ЕИК *********, като за това между община Стралджа
и „БКС-Х.Н.“ ЕООД има подписан договор с №462 от 16.07.2014 г. В съдебно
заседание вещото лице Т., представил съдебно-икономическата експертиза заявява,
че в план-сметките няма отделени средства за дейност „Чистота“ за имотите извън
регулация, няма документи за отчетност и разходване на такива
средства.Представя Протокол(Приложение 6) към експертизата, по какъвто образец
са отчитани дейностите.От този документ не се вижда конкретно включено ли е
почистване на обществени територии и улици. Няма възлагателни
писма от общината като възложител за почистване на обществени територии.Представените
фактури от общината касаят сметосъбиране и сметоизвозване,
депониране, сепариране на битови отпадъци. Информацията, която е в тези папки,
е свързана с твърдия битов отпадък, за кореспонденцията му от населените места
до приемането му в регионалното депо и съответно таксите, които се дължат от
община Стралджа.
По
делото се изслуша и заключение на вещо лице геодезист, според което:От север, процесният имот граничи с: ПИ № Поземлен имот *******, гр.
Стралджа, м. АГЕРЕН, вид собств.Частна,вид територия
Земеделска,категория 4, НТП Нива, площ 11358кв.м.От североизток, процесният имот граничи с: Поземлен имот *******, гр.
Стралджа, м. АГЕРЕН,вид собств.Частна, вид територия
Земеделска,категория 4, НТП Нива, площ 18398кв.м.От изток, процесният
имот граничи с : Поземлен имот *******, гр. Стралджа, п.к. 8680, м.АГЕРЕН,вид собств. Частна,вид територия Земеделска,категория 4, НТП
Нива, площ3499 кв.м.От юг и от запад, процесният имот
граничи с : Поземлен имот *******, гр. Стралджа, вид собств.
Общинска публична, вид територия Земеделска, НТП: За селскостопански, горски,
ведомствен път .Съобразно тези граници, процесният
имот с идентификатор *** не граничи с територия
за обществено ползване.
По
делото се разпитаха като свидетели: 1.Н.С.Н.(посочен от ответника), дал
показания, че не е виждал да има контейнер в имота и до имота на Ж.А., не е
виждал някой да чисти, да поддържа;2. В.Х.П.(посочен от жалбоподателя), дал
показания, че фирмата на жалбоподателя се занимава с производство на билки, има
сертификат и за био продукти, от 2017 г. работи там.
Не изхвърлят боклук, защото нямат отпадъчен продукт, от технологията, по която
произвеждат билките, крайният продукт се получава ситно смляно
брашно, което се използва за фармацевтиката и за хранителни добавки. Ако има
по-едри клечки, те се смилат и се ползват за торене на техните ниви. Други
отпадъци нямат.Откакто е назначен на работа не е имало контейнер, не е виждал и
сметоизвозваща машина да идва. Те си почистват
външните райони, дискуват ги. Те почистват от треви,
плевели, имат моторни косачки и с дискова брана. Почистват заради
сертифициращата фирма. Не е виждал общината или фирма да идват да почистват или
да тревят, да косят. Имат тяхна техника с дискова
брана и почистват всички външни и вътрешни площи.Нямат битов отпадък, защото са
по нивите с тракторите. С него има един работник, от 12.00 до 13.00 часа са в
почивка, нито обядваме там, нито нищо, навън са.
Със заповедите на кмета на общината, с които са
определени границите на районите, за които общината предоставя услугата „сметосъбиране
и сметоизвозване“ - в раздел VІІ от всяка заповед е
предвидено за всички физически и юридически лица, чиито имоти се намират извън
районите, в които се предоставя услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“
във всички населени места от общината, както и за всички имоти извън
регулацията на населените места, да се събира такса за ползване на депо за
битови отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване, на осн. чл.63, ал.1 от ЗМДТ. С Решение
№21/28.11.2011г. на Общинския съвет Стралджа по т.3 от същото е определен
размер на ТБО за нежилищни имоти на юридически лица на база по-високата от
отчетната стойност и данъчната оценка на имотите като дължими промили върху
по-високата между отчетната и данъчната стойност на имотите - 2 промила за
„депо“, 5 промила за „чистота“ или общо 7.0 промила(Приложение 3 към
предложения проект за решение).
Съобразно заключението от съдебно-икономическата
експертиза, от съдебно-техническата експертиза на вещото лице геодезист и от
свидетелските показания, съдът счита, че за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване такса от жалбоподателя не се дължи, тъй като
имотът не граничи с територия за обществено ползване и не е доказано въобще
извършване на такава дейност, тъй като няма отчетност за това, нито някой от
свидетелите по делото е виждал такава дейност да се извършва в района на имота.Ответната
страна не представи и категорични доказателства за извършване на такава
дейност.Със сключения Договор №Д-462/16.07.2014г. между община
Стралджа(възложител) и „БКС-Х.Н.“ ЕООД, гр.София(изпълнител) и трите дейности
по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци,
почистване на улици, тротоари и други обществени места на територията на община
Стралджа, вкл. при снеговалеж, обслужване на депо - са възложени на БКС-Х.Н.“
ЕООД, гр.София.представените от ответната страна констативни протоколи за
качество не съдържат информация за извършени дейност по почистване на улици,
тротоари и други обществени места.Такава информация не се съдържа и в
представените фактури, които касаят сепариране на битов отпадък, депониране на
отпадъци, сметосъбиране и извозване на битови отпадъци, почистване на съдове за
отпадъци.
Съдът счита, за безспорен като общоизвестен фактът,
че общините Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа се обслужват от
Регионално депо за неопасни отпадъци с местонахождение землището на
с.Хаджидимитрово и с.Дражево, община Тунджа, за което е издадено комплексно
разрешително с №225НО/2008 от министъра на околната среда и водите.Информация
за това се съдържа в публичния регистър на издадените комплексни разрешителни,
поддържан от МОСВ, Конкретното разрешително е достъпно на адрес: https://www.moew.government.bg/bg/prevantivna-dejnost/kompleksni-razreshitelni/publichen-registur-na-kompleksnite-razreshitelni/
Независимо от горното, в случая за имота на
жалбоподателя такса за ползване на депо за битови отпадъци, също не се дължи,
при обстоятелствата, че в района не се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, нито почистване на обществени територии. Според
новото законодателно решение в чл. 63, ал.1 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018
г., в сила от 1.01.2019 г., такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани
от общината услуги по чл. 62 на територията на общината. Отменено е предходното
законодателно разрешение за имоти, намиращи се извън районите, в които общината
е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за
ползване на депо за битовиотпадъци и/или за
поддържането на чистотата на териториите за общественоползване.В
този смисъл след като имот не генерира битови отпадъци и от същия такива не се
извозват и обезвреждат в депо – таксата
е недължима, тъй като услуги не се извършват.
Съдът споделя и доводите на жалбоподателя за неспазване
на изискването на форма с аргумент, че актът за установяване на задълженията не
е мотивиран в достатъчна степен, за да е възможна проверка за съответствието му
с материалния закон, която да се основава на фактическите основания, изложени в
същия. Липсва посочване както на стойността, която е взета предвид при
определяне на задълженията, липсва посочване на конкретен период, за който за
направени изчисленията(общо се сочи само година), липсва посочен метод на
изчисление, няма препращане и към други актове на други компетентни органи,
които са от значение за определяне размера на задълженията, не са посочени и
конкретните правни норми от ЗМДТ и от Наредбата за определяне и администриране
на местните такси и цени на услуги на Община Стралджа.С оглед на това нарушено
е изискването за форма на административния акт, което е основание за отмяна на
акта, тъй като нарушава правото на защита на задължения субект, то препятства и
съдебния контрол за законосъобразност по същество, тъй като съответствието на
акта с материалния закон следва да се проверява съобразно фактическите и правни
основания, изложени в административния акт, и съдът не следва да допълва
мотивите на органа.В случая излагането на мотиви не е преодоляно и в рамките на
реализирания контрол от горестоящия орган –
началникът на отдел“Местни приходи“ в община Стралджа, постановил по подадената
от лицето жалба с искане да се отмени акта в частта по отношение на начислените
такси за битови отпадъци за 2017, 2018 и 2019 година писмо с изх. № С-52-1 от
06.11.2020 г. Мотивите на решаващия орган се свеждат до това да посочи, че за
притежаваният от задълженото лице имот в гр.Стралджа, попадащ извън регулацията
на населеното място, представляващ два склада, всеки със застроена площ от 360
m2, съгласно удостоверение № 4/21.08.2017г., на основание Заповеди с номера 3-738/28.10.2016
г., 3-666/27.10.2017 г. и 3-759/31.10.2018 г. за определяне на районите на
обслужване за всички физически и юридически лица, чийто имоти се намират извън
регулацията на населените места се събира такса за ползване на депо за битови
отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на
основание чл.63, ал.1 и при условията на чл.71 от ЗМДТ. Горецитираните
заповеди са били надлежно обявени, като по същите не са постъпили възражения.Предвид
това е счетено, че актът е законосъобразен и правилен и не следва да бъде
отменен.ТБО се изчислява не само въз основа на заповедите за определяне на
границите на районите за предоставяне на услугите, но и въз основа на
определения размер от общинския съвет върху по-високата от отчетната
стойност/данъчната оценка на имота, и се заплаща при извършване на услугите от общината, а
последното е от значение за издаване на акта при хипотеза на неплащане на
таксата.
Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК, когато административният акт се
издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване.
В настоящия случай АУЗД съдържа като фактически основания подадената от лицето
декларация и данни за стойност на имота,
които не са достатъчни за да разбере задълженото лице по какъв начин са
направени изчисленията, не са посочени и нормативните основания за това извън
общото основание по чл.9б от ЗМДТ.
Липсват каквито и да са мотиви и по отношение на
начислената лихва като акцесорно вземане.Лихва следва
да се определи към датата на издаване на АУЗД, в размерите, предвидени със
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания(ЗЛДТДПДВ).Разпоредбата на чл.1 ЗЛДТДПДВ предвижда невнесените в срок
такси да се събират със законна лихва, като в съответствие с ПМС№426 от
18.12.2014г., законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на
основния лихвен процент на БНБ на текущата година плюс 10 процентни
пункта. В акта липсва посочване на метод
на изчисление, посочва се единствено дата, към която са изчислени задълженията,
поради което не е възможна и проверката за законосъобразност в тази му част.
Законодателят е предвидил лихви да се дължат единствено върху неплатени в срок
задължения. В конкретния случай, предвид вида на процесните
задължения –такса битови отпадъци, съдът намира, че за да бъде изобщо дължима
лихва върху тях, то в АУЗД, същите следва да бъдат индивидуализирани по вид,
основание, период и размер, да бъде установено от кой момент точно задълженото
лице е изпаднало в забава, за да може от същия този момент да бъде изчислена
дължимата законна лихва. Мотивите имат съществено значение и за съда при
осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения
административен акт.
Обобщено съдът счита, че по отношение на обжалвания
акт са налице отменителните основания нарушение на
формата и несъответствие с материалния закон, но по аргумент на по-силното
основание като издаден от некомпетен орган следва да
се обяви за нищожен в частта установените такси за битови отпадъци за 2017,
2018, и 2019 година във вид на главница и лихва. При този изход на спора
основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски за заплатена държавна
такса 50лв., съдебни експертизи по делото на стойност 1370 лева и адвокатски
хонорар 830лв., общо възлизащи на стойност 2250 лева.Спорът е с материален
интерес 5827.57лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по чл.8,
ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 Г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на стойност 621 лева.заплатеният
адвокатски хонорар от жалбоподателя по
представения договор за правна помощ е 830лева и е близък до заплатения хонорар
от насрещната страна в размер на 780 лева, поради което съдът счита
възражението в тази насока от ответната страна за неоснователно, като се има
предвид и факта, че във всяко едно от проведените по делото открити съдебни
заседания жалбоподателят е бил представляван от упълномощения адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
за нищожен Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК
№2017-1/20.10.2020г. издаден от В.Т.Р. – на длъжност главен инспектор по
приходи в община Стралджа, в частта на установените такси за битови отпадъци за
2017, 2018, 2019 година във вид на главница и лихва, номер по ред 5, 6 и 7 в
акта както следва:
ТБО за 2017 година
-702.25 лева главница и 211.65 лева. лихва;
ТБО за 2018 г.
-2106.74 лева главница и 456.75 лева лихва;
ТБО за 2019 г. -
2106.74 лева главница и 243.44 лева лихва.
ОСЪЖДА община Стралджа да заплати на жалбоподателя
ЕТ“Ж.А.“***, с ЕИК*, гр.Стралджа, представляван от Ж.А.А.,
разноски по делото за заплатена държавна такса 50лв., съдебни експертизи по
делото на стойност 1370 лева и адвокатски хонорар 830лв., общо възлизащи на
стойност 2250(две хиляди двеста и петдесет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЕТ“Ж.А.“***, с ЕИК*, гр.Стралджа, представляван от Ж.А.А., чрез пълномощник адв.Д.А. ***,
против Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК
№2017-1/20.10.2020г. издаден от В.Т.Р. – на длъжност главен инспектор по
приходи в община Стралджа, в частта на установените такси за битови отпадъци за
2020 година-ТБО за 2020 година в размер на 1053.37лева главница и 32.77лева
лихва, и ИЗПРАЩА жалбата за разглеждане в тази част на Началник отдел „Местни
приходи“ в община Стралджа.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: /п/ не се
чете