РЕШЕНИЕ
№ 741
Плевен, 17.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, V–ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори октомври
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело № 548 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 год.и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от
Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба от Д.Й.Д. с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си адв.П.А. *** със съдебен адрес ***, против Заповед
рег.№8121К-6761/8.06.2020 год. на Министъра на вътрешните работи, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното правоотношение в МВР на ст.инсп.Д..
В жалбата, след изложение на установената от ДНО
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, се излагат доводи, че констатираните административни нарушения,
осъществени в извънработно време и извън кръга на служебните ми задължения, не
могат да се вменят като най-тежки такива на жалбоподателя така, че да търпи и
най-строгото наказание „уволнение”. Счита, че непредставянето на автомобила на
периодичен преглед за техническа изправност и управлението му без свидетелство
за правоуправление и контролния талон към него не съставляват тежки нарушения по смисъла на закона. Аргумент за това са административните наказания, които
са предвидени за тези нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДвП
собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в
определения срок превозно средство за технически преглед се наказва с глоба 50 лева. А съгласно чл. 183, ал.1 от ЗДвП се наказва се с глоба 10 лева водач, който не носи определените документи
- свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство. Според жалбоподателя ниският размер на глобите показва незначителната степен на обществена опасност
на тези две административни нарушения. Сочи още, че за посочените нарушения по
чл.100, ал.1, т.1, чл.147, ал.1 и чл.174, ал.З от ЗДвП му е съставен АУАН и съответно издадено
Наказателно постановление, което е обжалвал в PC-Левски. По отношение на
третото административно нарушение - по чл.174, ал.З от ЗДвП, а именно отказа да
бъде изпробван за употреба за алкохол, твърди, че от 8.02.2008г. започнал да
употребява противогрипни лекарствени медикаменти, в това число антибиотик
„Оспамокс” от 1000 мг., сироп за кашлица „Димекс” и противовъзпалителни
таблетки „Нурофен”, които приемал през 8
часа в денонощието - сутрин в 06.30 часа, следобяд в 14.30 часа и вечер в 22.30
часа. На 10.02.2020г. от грип заболяла и дъщеря му, на която личният лекар
предписал също антибиотик „Оспамокс” и сироп за кашлица „Димекс”. На същата
дата споделил с личния лекар, че и Д. има грипни симптоми, като споделил какви
лекарства е започнал да употребява, при което личният му лекар предписал да
продължи лечението с тези медикаменти. Твърди, че от служебната практика му е
известно, че употребата на сироп за кашлица „Димекс” дава положителен резултат
при изпробване с техническо средство за алкохол, тъй като медикамента съдържа в
себе си етанол /алкохол/, а употребата на таблети „Нурофен” дава положителен
резултат за уповайщи вещества. В периода, от който започнал употребата на тези
лекарства, не е управлявал автомобила, а същият е бил управляван от съпругата
му И.Д.. Сочи, че на 11.02.2020г. автомобилът през целия ден е бил
ползван от съпругата му И.Д.,
която е придвижила семейството до ресторант за тържество, впоследствие
превозила до ресторанта и сем. К.. Тъй
като по време на тържеството съпругата му употребила половин чаша вино, Д.
управлявал автомобила на връщане. Тъй като не предвиждал, че ще управлява
автомобила, не бил взел в себе си свидетелството за управление на автомобила и контролния
талон към него. В ресторанта не употребил алкохол, а пил вода и за наздравица
за рожденика поръчал една безалкохолна бира. Автомобилът действително не е
представял за следващия се периодичен технически преглед след изтичане на срока
на предходния, тъй като имал намерение да продаде автомобила, поради физическата
му амортизация /на повече от 16 години/. При спирането му за проверка от
патрулния екип на „Пътна полиция” твърди, че е оказал пълно съдействие, като
обяснил защо не желае да даде проба за алкохол и уповайщи вещества. Обяснил на
проверяващия полицай какви медикаменти приема, като проверяващият се съгласил,
че таблетките „Нурофен” ще дадат положителен резултат за упойващи вещества, а
за сиропа, че също ще даде отражение, но в хода на евентуална проверка щял да
докаже, че е пил лекарства. Отказал да
даде проба, тъй като му е известно, че чл.28, б. „б” от Етичния кодекс
регламентира, че в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на
забраната да не управлявам моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по
време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното
работно време или по времето на ползване на отпуск, а даването на проба
евентуално би показало положителни резултати за алкохол и уповайщи вещества,
независимо, че не е употребил такива. Това, че не е употребил алкохол е било
видно и от състоянието му - бил в абсолютна кондиция и адекватно състояние с
изключение на кашлицата, нито е залитал, нито е говорил несвързано, за да има някакви
съмнения за употребата от него на алкохол. Невярно е твърдението според
жалбоподателя, че е лъхал на алкохол.
Според Д. отказа му да даде проба за алкохол съставлява административно
нарушение, но счита, че не е с най-висока степен на обществена опасност, с
което да е застрашил живота на себе си или на околните или да е създал
предпоставки за ПТП.
Сочи още в жалбата, че ДНО е приравнил отказа му да бъда проверен за
алкохол с управление на МПС след употреба на алкохол или на друго упойващо
вещество, като на това основание е приел, че е налице висока степен на тежестта
на нарушението, което приравняване намира за недопустимо от законова гледна
точка. Счита, че извършената на 11.02.2020г. проверка спрямо него е била целенасоча, неслучайна и предварително
подготвена, именно с цел вменяване на нарушения, последствията от които са
очевидни. Повод за това негово предположение е факта, че патрулният автомобил е
бил около ресторанта доста време преди времето за започване на работната им
смяна и неколкократно са обикаляли около него. Впоследствие разбрал, че
графикът на патрулния автомобил, който е следвало да бъде нощна смяна от 19.00
ч. в последния момент е бил променен състава на екипа. Счита, че извършените от него административни нарушения
по ЗДвП в извънработно време и извън кръга на служебните му задължения, не са
достатъчно основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание
„Уволнение”. Сочи още, че вменените му
административни нарушения на ЗДвП не представляват нарушение на посочените от дисциплинарнонаказващия
орган правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Извършените административни нарушения по своя смисъл не представляват
„действия, уронващи престижа на службата”. Съгласно Тълкувателно постановление
№3/07.06.2007г. на ВАС по т.д. №4/2007г. е задължително действията да са
станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се
отразило негативно върху авторитета на МВР. В случая административните
нарушения на ЗДвП са станали достояние единствено на служителите от патрулния
екип на „Пътна полиция” и на придружаващите го в автомобила лица - съпругата му
и сем. К., тоест нарушенията му не са станали публично достояние, с което би се
накърнил авторитета на МВР. Невярно е твърдението, че действията му са станали
достояние на служители на ФСМП-Б., тъй като такива не са присъствали при
проверката на 11.02.20020г., нито пък е посещавал лично ФСМП-Б. на тази дата,
където да станат достояние административните му нарушения. В заключение моли за
отмяна на заповедта.
В съдебното
заседание по съществото на спора жалбоподателят се представлява от адв. Г. с
пълномощно на л.121 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея
основания, по същество моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. Допълнително са представени и писмени бележки
от упълномощения със същото пълномощно на л.121 от делото адв.А., в които се
излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата-Министърът на
МВР в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт П. с надлежно пълномощно
на л. 134 от делото , която моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди оспорената
заповед. Излага подробни съображения в представени по делото писмени бележки.
Административен съд - Плевен, пети състав, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност съгласно разпоредбата на чл. 168
от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С Докладна записка рег.№316р-5132/12.02.2020 год. на
л.108 мл.автоконтрольор Н. И. е уведомил Началник сектор ПП-Плевен, а с
Докладна записка рег.№316р-5261/12.02.2020 год. на л.107, от своя страна
Началник сектор ПП е уведомил Директора
на ОД на МВР-Плевен за извършени на 11.02.2020 год. административни нарушения
на ЗДвП от Д. с мнение, че същите съставляват нарушения на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР. Въз основа на предложение
рег.№316р-5915/17.02.2020 год. от Директора на ОД на МВР-Плевен на л.104-106, е
издадена Заповед №8121к-4044/26.02.2020
год.на Министъра на МВР-Плевен на л.22-25 от делото, с която е образувано дисциплинарно производство срещу Д., във
връзка с данни за извършени административни нарушения от същия, за които е
съставен АУАН GA 203005/11.02.2020 год.,
приложен на л.94-95 от делото. Въз основа на АУАН е издадено приложеното на
л.96-97 от делото Наказателно постановление №20-0938-000194/25.02.2020 год. на
Началник сектор „ПП”-Плевен. Нарушенията се изразявали в това, че управляваният
от Д. автомобил не е представен на задължителен периодичен преглед за проверка
на техническата изправност; не носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и контролни талон от СУМПС; отказал е да му бъде
извършена проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен номерARDM 0254 и след като му е издаден талон за медицинско
изследване №0001267 и холограмни стикери №А013029, служителят не се е явил в
указания срок във ФСМП-Б. за даване на кръвна проба - нарушения на разпоредбите на чл.147, ал.1,
чл.100ь ал.1, т.1 и чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата. Описано е в
заповедта за образуване на дисциплинарно производство, че се касае за деяние,
несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите в МВР, с което се
уронва престижа на службата, което се квалифицира като тежко нарушение на
служебната дисциплина и е основание за налагане на най-тежкото наказание
–дисциплинарно уволнение съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР – деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата. Със заповедта
Д. временно е отстранен от длъжност и е определен и дисциплинарно-разследващ
орган. Същата е връчена на Д. на
4.03.2020 год.
До Д. е изпратена Покана за запознаване със заповедта
за образуване на дисциплинарно производство и временно отстраняване от длъжност
и за
даване на писмени обяснения рег.№316р-7828/2.03.2020 год.на л.54-57 от
делото, във връзка с констатираните административни нарушения, връчена му на
4.03.2020 год.
Д. се е възползвал от правото си и е дал писмени
обяснения с рег.№1772р-3311/5.03.2020 год..
Снети са писмени сведения от И.К., Р.Г., И.Д., Й.К.,
инсп.Б. И., мл.инсп.Н. И., мл.инсп.Д.Х., приложени на л.63-73 от делото. В
Протокол рег.№316р-15255/5.05.2020 год. е
обетивирано запознаване с видеофайлове от АИС ВПК-2, монтирана в „***” с
рег№***. В протокола са описани всички възприети от ДРО действия, извършени от
жалбоподателя и от контролните органи при процесната проверка. Протоколът е
приложен на л.74-75 от делото.
За резултатите от проведеното дисциплинарно
производство срещу Д. е изготвена обобщена справка рег. № 1772р-5487/8.05.2020
год. на л.165-178 г. от дисциплинарно-разследващия орган. В справката са
описани извършените от ДРО действия и събраните материали и са направени
следните изводи и заключения:
1. На 11.02.2020 год. около 22:50 часа в гр.Б.,
обл.Плевенска, на ул „***” до №***, ст.инсп.Д. е управлявал лек автомобил „***”
с рег.№***. След като е бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР-Плевен, Д. отказал да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабр.№ARDM0254. За констатираните нарушения- управлява автомобил,
без да го е представил на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата изправност, не носи СУМПС от съответната категория и контролния
талон от СУМПС и отказ да му бъде извършена проверка за алкохол, на служителя е
съставен АУАН серия GA 203005 и му е издаден талон за
медицинско изследване на кръвна проба №0001267. Не е дал кръв за медицинско
изследване. Твърденията, че ст.инсп.Д., че е отказал проба за алкохол, тъй като
част от употребяваните от него лекарствени продукти за простуда и грип могат да
повлияят на стойността на отчетения резултат за наличие на алкохол в кръвта , както и твърдението, че е отказал
такава, защото полицейските служители не са му обяснили правилно влиянието на
тези медикаменти върху резултата от кръвната проба, според ДРО са останали
изолирани и не се потвърдили от събраните доказателства, поради което ДРО не ги
приел за достоверни;
2.ДРО е приел в обобщената справка, че с деянието си
ст.инсп.Д. виновно е нарушил етичните принципи, заложени в т.28, б.”а” и „в” от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с
МЗ№8121з-348/25.07.2014 год., с които се е запознал срещу подпис, обективиран в
Протокол рег.№241р-10548/29.11.2016 год.и Протокол от 14.08.2018 год. По този
начин Д. виновно е нарушил етичните принципи, посочени в т.15, т.19 и т.20 от
Етичния кодекс. Като е развил подробни съображения, че с деянието си Д. е
нарушил установения обществен ред и е квалифицира деянието като такова, с което
се уронва престижа на службата, ДРО е
направил извод, че с описаното деяние Д. виновно е допуснал нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР-неспазване
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР-т.15,
т.19, т.20, т.28, б.а” и б.”в”, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, и е направено предложение на Д. да бъде
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8
от ЗМВР служебното му правоотношение да бъде прекратено.
Обобщената справка е заведена в МВР с
рег.№1772р-5487/8.05.2020 год. и върху нея министъра на вътрешните работи е
отбелязал „запознат” и се е подписал.
На Д. е изпратена покана рег.№ 1772р-5505/8.05.2020
год. на л.58 от делото за запознаване с
обобщената справка и за даване на допълнителни обяснения и възражения, връчена
на Д. на 11.05.2020 год.
Д. се е запознал с Обобщената справка на 11.05.2020
год., видно от отбелязването върху самата справка и от обяснението на л.62 от
делото и е посочил, че не е съгласен с изложеното в нея.
Изготвено е и Становище с рег.№1772р-5583/11.05.2020
год.от ДРО.
Издадена е оспорената в настоящото производство
Заповед рег.№8121К-6761/8.06.2020 год. на Министъра на вътрешните работи, с
която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено служебното правоотношение в МВР на ст.инсп.Д.. Заповедта е връчена
на Д. на 12.06.2020 год., а жалбата против нея е подадена на 23.06.2020 год. и
е заведена в деловодството на органа с вх.№789700-3459.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане като подадена
против индивидуален административен акт, който засяга по неблагоприятен начин
жалбоподателя, в установения от закона срок и от надлежна страна, имаща право и
интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.204, т.1 от ЗМВР,
дисциплинарни наказания се налагат от министъра на вътрешните работи или
определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за всички
наказания по чл. 197, в
т.ч. уволнение, каквото е процесното, за държавните служители на висши
ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на
изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния
секретар на МВР. Видно е от материалите по дисциплинарната преписка, че
дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено от Министъра на вътрешните
работи на държавен служител на ръководна длъжност-Началник на група „Криминална полиция” към РУ-Б. при ОД на
МВР-Плевен. Следователно, заповедта е издадена от компетентен орган.
Оспорената заповед е издадена в предвидената в чл.59
от АПК и разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР писмена форма.
В заповедта са описани всички събрани по
дисциплинарната преписка доказателства,
обсъдени са и са направени съответни изводи въз основа на тях. Освен това е посочено, че нарушението на служебната
дисциплина е установено въз основа на доказателства, събрани при проведено
дисциплинарно производство и приключило с обобщена справка
рег.№374р-159/3.01.2019 год. и становище
рег.№1772р-5487/8.05.2020 год., органът се е позовал и на изготвеното становище
рег.№1772р-5583/11.05.2020 год., поради което съдът счита, че административният
орган се позовава на всички събрани в хода на проведеното срещу Д.
дисциплинарно разследване доказателства, отделно индивидуализирани и по отделно
в оспорената заповед, с което е спазено изискването за форма. В подкрепа на
този извод е и възприетото в съдебната практика, че мотивите на
административния орган може да се съдържат в друг документ, съдържащ се в
административната преписка-ТР №16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. Заповедта съдържа и
всички останали реквизити, разписани в чл.210, ал.1 от ЗМВР-
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Изложено е в заповедта установеното от фактическа страна и са
направени съответните правни изводи.
Заповедта, предмет на контрол в настоящото
производство, е издадена при спазване на предвидената в чл. 207 от ЗМВР
процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по
чл. 207, ал.1, т.1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган,
който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите
служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата си
и да представя доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и
изпратени на дисциплинарно-наказващия орган. Предвид датата на извършване на
нарушенията-11.02.2020 год. и датата на издаване на оспорената
заповед-8.06.2020 год., наказанието е наложено в едногодишен срок от извършване
на деянията. Спазен е и двумесечният срок по чл. 195 от ЗМВР от откриване на
нарушението. Началният момент на теченето на срока от откриването на
нарушението е постъпването на обобщената справка с рег.№1772р-5487/8.05.2020
год. в МВР, а именно-на дата 8.05.2020
год., на която дата е заведена справката в деловодството на МВР, тъй като
именно тогава са били налице достатъчно данни и доказателства за извършените
нарушения. Считано от тази дата до датата на издаване на оспорената заповед е
изминал срок, по-кратък от два месеца. В хода на проведеното дисциплинарно
производство са изискани и дадени писмени обяснения от жалбоподателя, като са
спазени изискванията на чл. 206, ал. 1
от ЗМВР – след запознаване с обобщената справка и всички материали от
проведеното дисциплинарно производство и преди налагане на наказанието са изискани
писмени обяснения на служителя, каквито Д. не е депозирал, единствено в
обяснение с рег.№1772р-5528/11.05.2020 год. на л.62 е описал, че се е запознал
с обобщената справка и не е съгласен с изложеното в нея, със снетите сведения
от служителите на ОД на МВР-Плевен. Върху това обяснение ДНО е поставил
резолюция-„Запознат “. Заповедта за
образуване на дисциплинарното производство по чл.207 от ЗМВР, както и заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното
правоотношение на Д. са били връчени на
жалбоподателя надлежно, по време, когато не е ползвал законоустановен
отпуск.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с
приложимите материалноправни норми на закона.
Дисциплинарната отговорност на Д. е ангажирана затова,
че на 11.02.2020 год. около 22:50 часа в гр.Б., обл.Плевенска, екип на сектор
„Пътна полиция” в отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен в състав
:младши автоконтрольор Н. И. и младши автоконтрольор Д.Х., в присъствието на
инспектор Б. И.-сектор „Криминална полиция” при ОД на МВР-Плевен, на ул „***”
до №***, спрял за проверка движещ се в посока ул „***” лек автомобил „***” с
рег.№***. Служителите на сектор „ПП” и инспектор И. установили, че автомобилът
е управляван от ст.инсп.Д., без да го е
представил на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата
изправност в нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП; не носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролния талон от СУМПС, с което
е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен №ARDM 0254 в нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. След като
му е издаден талон за медицинско изследване №0001267 и холограмни стикери
№А013029, служителят не се е явил в указания срок във ФСМ-Б. за даване на
кръвна проба.
Тези деяния са безспорно установени и доказани от
всички материали по дисциплинарното производство-писмените доказателства и
обясненията на проверяващите служители и пътувалите с жалбоподателя лица и не
се отричат от самия Д.. Последният не отрича, че не е носил в себе си СУМПС и
контролен талон към него, че не е
представил автомобила на годишен технически преглед и че е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта. Но сочи
извинителни според него причини за това свое поведение.
Обстоятелството, че Д. не е имал първоначално
намерение да управлява МПС и затова не е носил в себе си СУМПС и контролен талон
налага единствено извод, че не е следвало да предприема управление на автомобил
при липса на изискуемите от закона документи. Следвало е предприеме действия и
да се прибере вкъщи по друг начин-с такси, пеша, но не и да допуска нарушение
на правилата за движение.
Обстоятелството, съобщено от св.Д.-съпруга на
жалбоподателя, че собственият автомобил, който е управлявал, не е бил
представен на годишен технически преглед, тъй като е бил стар-на 16 години и са
смятали да закупят нова кола, не съставлява извинителна причина за неспазване
разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Чрез извършването на периодични
прегледи се установява техническата изправност на пътните превозни
средства от гл.точка годността им за движение по пътищата, защото ако са
технически неизправни, те са потенциално опасни както за живота, телесната
цялост и здравето на останалите
участници в движението, както и за целостта на имуществото на
гражданите-собствените им движещи се по пътя ПС, сградите, разположени в
близост до пътни участъци и т.н. Затова разпоредбата на чл.2 от Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства предвижда, че периодичните прегледи на
ППС са задължителни за всички моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета, регистрирани в Република България. Затова жалбоподателят, след като
е имал намерение да си закупи нов автомобил, който занапред да управлява, е
следвало изобщо да не управлява стария автомобил. Затова, като е управлявал
същия в нарушение на изискването за установяване изправността на същия, той
съзнателно е извършил нарушение на правилата на ЗДвП.
Твърденията, че Д. е отказал проба за алкохол, тъй като част от
употребяваните от него лекарствени продукти за простуда и грип могат да
повлияят на стойността на отчетения резултат за наличие на алкохол в кръвта , както и твърдението, че е отказал
такава, защото полицейските служители не са му обяснили правилно влиянието на
тези медикаменти върху резултата от кръвната проба, също не съставляват
извинителна причина за отказа на жалбоподателя да даде проба за алкохол. Макар
че жалбоподателят не е представил писмени доказателства за извършен медицински
преглед-например амбулаторен лист, както и рецепта за предписани лекарства,
респ. не е поискал да бъде призован и разпитан като свидетел личния му лекар,
който да установи, че макар и впоследствие, след началото на заболяването на Д.,
е водил разговори с него за адекватност на „самопредписаното” лечение и за
неговото продължаване с медикаментите, които съобщава, че е ползвал, съдът
приема за доказано от свидетелските показания на св.Д. и К., че жалбоподателят
е имал здравословно неразположение на процесната дата и изобщо няколко дни в
този период и е ползвал съобщените медикаменти. И това обстоятелство обаче
според съда не е извинително за неговото поведение. То впрочем според настоящия
състав на съда е и доста противоречиво в процесната вечер на проверката.
Защото, ако като служител на полицията му е било служебно известно , че всички
тези или част от тези използвани от него медикаменти съдържат алкохол, който
при проверка ще отчетен определен положителен резултат, не е следвало изобщо да
предприема управление на МПС. А от друга страна е предприел такова и при спирането
на контролните органи е използвал същата тази своя служебно известна
информация като извинителна причина да
не даде проба за алкохол и по този начин да наруши закона. По делото е
изслушана по искане на жалбоподателя съдебно – медицинска експертиза, която
като неоспорена съдът кредитира с доверие като обективна, безпристрастна,
компетентна и съответна на останалите
събраните по делото доказателства, от заключението на която се
установява следното: „Димекс сироп“ е комбиниран лекарствен продукт с изразено
противокашлично действие. В сиропа се съдържат дифенхидраминов хидрохлорид и
амониев хлорид. Опаковката е 125 мл. Този лекарствен продукт, според описанието
в рецептурния справочник, съдържа 7,68 об.% етанол (алкохол), т.е., 312 mg
(0,384 ml) в 5 ml сироп, еквивалентно на 7,8 ml бира или 3,2 ml вино. На
основата на тези данни може да се изчисли, че 30 мл от лекарството съдържат
1,95 г. алкохол 96°. За изчисляване на алкохолната концентрация в кръвта при
липса на химическо изследване се използва посочената в заключението формула
и при лице с тегло 85 кг., каквото е съобщил жалбоподателят, че
има, се налага извод, че при изпиване на 30 мл от лекарството наведнъж
(приемана дневна доза според информацията от делото), нивото на алкохол в
кръвта може да достигне до 0,03%о. Допълнително ВЛ е посочило, че няма никакво
значение колко дни е приеман лекарствения препарат, тъй като поетият алкохол не
се натрупва (не кумулира), а поетото количество ще се елиминира за съвсем
кратко време; между отделните приеми има
период от 6 часа, през които алкохолът се елиминира, т.е., от еднократен прием
съдържанието на алкохол в кръвта е три пъти по-малко - 0,01 %о; ВЛ е направило
извод, че поеманото лекарство води до много ниско ниво на алкохол в кръвта и
издишания въздух, поради което няма да се отчете при изпробване с техническо
средство „Дрегер“.
Според заключението на
експертизата, съобразно описанието на
лекарствения препарат „Нурофен Стопколд“ , основната съставка е ибупрофен,
който принадлежи към групата на нестероидните противовъзпалителни и
антиревматични лекарствени продукти (НСПВС) и псевдоефедринов хидрохлорид 30
mg. Другите съставки са: микрокристална целулоза, кроскармелоза натрий,
повидон, калциев фосфат, магнезиев стеарат, хипромелоза, талк, оцветител мастеркот
жълто FA (съдържа алуминий и ЕИО), черно мастило Опакод S-1-277001.ВЛ е
посочило, че нито една от съставките на лекарството не може да даде положителен
резултат за етанол (алкохол), както и за други упойващи вещества. Чрез Дрегер
може да се засечат най-разпространените наркотици, както и някои съставки на
лекарствени препарати - кодеин, бензодиазепин, но те не присъстват в посочените
лекарства.
Според заключението на ВЛ лекарственият препарат „Оспамокс“ представлява
филмирани таблетки от 500 или 1000 mg. Всяка филмирана таблетка съдържа
амоксицилин трихидрат, който съответства на 500
mg амоксицилин.Оспамокс е антибиотик, принадлежи към група лекарства,
наречени „пеницилини”. „Парацетамол“ таблетки съдържа активно вещество
парацетамол, което притежава изразено болкоуспокояващо и температуропонижаващо
действие. Активното вещество е Парацетамол 500 мг в една таблетка. Другите
съставки са: повидон, лактоза монохидрат, пшенично нишесте, магнезиев стеарат,
талк. Според ВЛ в състава на тези лекарствени препарати няма такива, които да
водят до наличие на алкохол в кръвта (независимо приемани поотделно или
заедно).
Налага се извод, че алкохолната концетрация при
употребата на сироп за кашлица Димекс е толкова ниска след приема му – 0.03
промила, че тя изобщо не би довела до наличието на съставомерно количество
алкохол в кръвта. Според разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП минималното
наличие наказуемо количество алкохол в кръвта е 0.5 промила, което е около 17
пъти по – високо от количеството при използване на съобщените медикаменти.
Това, видно именно от заключението на експертизата е напълно обективно
установимо . т.е. ако жалбоподателят в момента на проверката е дал проба за
алкохол и тя е отчела резултат от около 0.03 промила, на първо място това би
било доказателство за използването на съобщените от Д. медикаменти и на второ
място, не би било съставомерно на нормата на чл.174, ал.1 от ЗДвП, която
запретява управление на МПС след употреба на алкохол. И най-важното според
съда- ако жалбоподателят поддържа, че не знае както количество алкохол би отчел
уредът при използване на съобщените медикаменти и ако е имал съмнения, че това
количество би било съставомерно, то тогава, не е следвало да предприема
управление на МПС, каквото е предприел. Още повече, че именно като служител в
системата на МВР и както самият той е съобщил при проверката и впоследствие в
хода на дисциплинарното и съдебното производства, е знаел, че тези
медикаменти съдържат алкохол и именно
затова не е следвало да управлява МПС, още повече ако не е знаел какво
количество алкохол би било отчетено при употребата им и дали то евентуално не
би повлияло не само на отчитания резултат, но и на реакциите на водача при
управление на МПС. Затова употребата на медикаменти в случая не е извинително ,
а отказът на Д. да даде проба за алкохол е укорим и сочи на неправомерност
на действията му.
Представеното от пълномощника на Д. решение по анд №62 по описа на РС-Левски за 2020 год.
не е влязло в сила, поради което не е задължително за настоящия съд, по
аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК. От друга страна и по аргумент от
разпоредбата на чл.194, ал.3 от ЗВМВР, държавните служители в МВР носят
дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за
търсене и на друг вид отговорност. Като в последния случай установените в
дисциплинарното производство факти и обстоятелства, станали основание за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, се доказват на общо
основание с всички допустими доказателствени средства в хода на самото
провеждано дисциплинарно производство и независимо от установените такива в
други по вид инициирани срещу служителя производства за същото деяние. В случая
така описаните факти сочат на осъществени състави на административни нарушения
по чл.чл.100, ал.1, т.1 , чл.147, ал.1 и чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което, освен
към дисциплинарна, Д. е привлечен и към административнонаказателна отговорност.
ДРО е приел в обобщената справка, че с деянието си
ст.инсп.Д. виновно е нарушил етичните принципи, заложени в т.28, б.”а” и „в” от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с
МЗ№8121з-348/25.07.2014 год., с които се е запознал срещу подпис, обективиран в
Протокол рег.№241р-10548/29.11.2016 год.и Протокол от 14.08.2018 год. По този
начин Д. виновно е нарушил етичните принципи, посочени в т.15, т.19 и т.20 от
Етичния кодекс. Като е развил подробни съображения, че с деянието си Д. е
нарушил установения обществен ред и е квалифицира деянието като такова, с което
се уронва престижа на службата, ДРО е
направил извод, че с описаното деяние Д. виновно е допуснал нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР-неспазване
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР-т.15,
т.19, т.20, т.28, б.а” и б.”в”, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.
Не се спори и се установява
от протоколите на л.76-80 от делото, че Д. е запознат срещу подпис с разпоредбите
на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Според съда така осъщественото от Д. деяние напълно съответства на състава на
вмененото му нарушение: Дисциплинарната отговорност на Д. е ангажирана за нарушения на ЕК, подробно описани в
оспорваната заповед. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР тежки
нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание
"уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Поведението на
жалбоподателя, така както е описано в заповедта, според съда представлява
нарушение на етичните правила за поведение и обосновава ангажиране на
дисциплинарната му отговорност.
Доколкото ЕК изисква поведение на
полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава
хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, и да носи
отговорност за действията си, с поведението си Д. е нарушил т. т. 15, 19, 20, 28, б. „а” и "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Изрично в ЕК е посочено, че държавният служител
независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение
се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в
Република България и на разпорежданията
на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. Затова
е без значение колко тежко е нарушението на правилата на ЗДП и дали за него се
предвижда нисък или висок размер наказание, това не отменя задължението на
служителите на МВР да спазват всички установени правила. Той е длъжен да
съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, длъжен е
да пази доброто име на институцията, която представлява, както и да насърчава
хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. В случая, с
поведението си Д. е нарушил посочените в административния акт конкретни норми
от ЕК, поради което правилно е
ангажирана дисциплинарната му отговорност на посоченото в акта правно
основание.
Нарушението на нормативно установените правила има за
резултат неопазване доброто име на институцията - МВР, даване на лош пример на
другите служители на МВР и на гражданите (пътниците в колата) относно спазване
на правилата за движение по пътищата, установени със ЗДвП. Тези деяния са
несъвместими и с наложените в обществото морални норми и принципи, насочени към
спазване на установения в страната обществен и правов ред, поради което се
определят в практиката като деяния, водещи до намаляване или загуба на доверие
в полицията, което може да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната
полицейска дейност. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно постановление
№ 3 от 07.06.2007 г. по т. д. № 4/ 2007 г. на ОС на съдиите от ВАС, според
което ".... не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е
поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или
загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е
необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително
действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица,
което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните
работи. " В този смисъл дори не е необходимо да са настъпили конкретни
последици от деянието, както и дали същото е станало достояние на когото и да
било. Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, годни да опровергаят
изводите на ответника. Съдът приема тези факти за безспорно установени, така,
както ги е установил и дисциплинарно наказващият орган, като от направеното в
Заповедта описание на фактическата обстановка е достатъчно да се приеме, че
извършеното от Д. представлява поведение в разрез с норми на Етичния кодекс, с
който същият е бил запознат срещу подпис.
В съответствие с установените факти и доказателствата
за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР,
дисциплинарният орган законосъобразно е наложил на извършителя за установеното
деяние, предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР,
наказание "уволнение", т. е. наложеното наказание съответства по вид
и тежест на тежестта на извършеното нарушение. Правилно е приложен и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР,
съобразно който при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение"
служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява.
Предвид установеното, оспорената Заповед е издадена от
компетентен орган, при спазване на регламентираната форма, при липса на
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Безспорно в
случая оспореният акт отговаря на целта на закона - да се въздейства на
наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да
не извършва други дисциплинарни нарушения, както и възпитателно и превантивно
върху останалите служители, за да се постигне обществена обстановка, в която да
не се създават предпоставки за уронване престижа на МВР, чиито служители
изначално са призвани да спазват закона и да дават пример с поведението си на
останалите граждани.
Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва
да бъде отхвърлена, а оспореният акт – потвърден.
Воден от изложените мотиви и на основание чл.172
ал.1 и ал.2 пр. последно от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Д.Й.Д. с ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника адв.П.А. *** със
съдебен адрес ***, против Заповед рег.№8121К-6761/8.06.2020 год. на Министъра
на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ:/П/