№ 635
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513159 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20151169 от 05.07.2021 г. по гр.д. № 74347/2019 г. по описа на
СРС, 72 с-в, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК **** срещу Н. ИВ. СТ.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Н. ИВ. СТ., ЕГН
**********, дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД следните суми, представляващи 14 от общите
задължения за имота: 2558.43 лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 31.01.2019 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 393.57 лв. за периода от
14.9.2016 г. до 23.01.2019 г., сумата от 29.64 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г. ведно със
законна лихва от 31.01.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 5.47 лв. за периода от 30.01.2016 г. до 23.01.2019 г., присъдени със заповед от
28.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
6260/19 г. на СРС.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „Т.“ ООД,
като подпомагаща страна на ищеца в производството.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД с
излагане на доводи, че постановеното решение е неправилно, поради необоснованост,
1
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Неправилно, според
жалбоподателя, съдът е изключил от доказателствата по делото на основание чл.183
ГПК представения нотариален акт. Абсурдни били дадените от съда указания за
представяне на документ, чийто оригинал не се държи от страната, която представя
заверено копие. Нормата на чл.183 ГПК следвало да се прилага с разум и при преценка
на вида на документите, за който се дават подобни указания от съда. В случая
документите за собственост са публични и ищецът се снабдил с копие на нотариален
акт. В случай, че на съда му е бил необходим оригинал на този документ е следвало да
го изиска от Агенция по вписванията. Освен това така нареченото оспорване от
ответника на писмените документи представени от ищеца е бланкетно и съдът
неправилно е предприел сочените процесуални действия въз основа на него без да го
изясни и да даде възможност на ищеца за становище.
Въззивникът сочи, че процесуалните пропуски на първата инстанция са довели
до неправилно решение, което моли да бъде отменено. Съответно, предявените искове
да бъдат уважени в цялост като основателни и доказани. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ответника Н. ИВ. СТ., в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Подпомагащата страна на ищеца - „Т.“ ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищецът не е
установил при съобразяване нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, предвиждаща, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия, че ответникът е собственик или вещен ползвател за
имота, за който се поддържа, че е налице непогасено задължение за доставена и
потребена топлинна енергия.
2
Решението на СРС е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл. 272
ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това
и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 и пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за
битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на
ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление за домакинството си. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество,
но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в
този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
В производството не е установено, че ответника е собственик, носител на вещно
право на ползване или ползвател сключил договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие, за периода предмет на заявените претенции.
Както правилно е отбелязал СРС и въззивната инстанция констатира,
представения по делото пред първата инстанция договор за дарение на недвижим имот
оформен с нот.акт № 200, том втори, рег.№ 14670, нот.д.№ 338/22.12.2006 г. на
нотариус Л.Л. с район на действие – район на действие – СРС е бил изключен от
доказателствата по делото на основание чл.183 ГПК. С определение от 08.03.2021 г. на
ищеца са дадени указания по реда на цитираната разпоредба за представяне на
оригинал и/или официално заверен препис на този документ /приложен с исковата
молба/ в срок до съдебно заседание, като на страната са указани и последиците от
неизпълнението му – изключване от доказателствата по делото. За тези указания
ищецът е бил уведомен още на същата дата видно от изпратеното определение на
ел.адрес, посочен от ищеца. В срок до проведеното открито с.з. на 28.04.2021 г. ищецът
не е изпълнил дадените указания, поради които правилно и при съобразяване
процесуалните правила съдът е изключил от доказателствата по делото сочения
документ.
3
Доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на разпоредбата на
чл.183 ГПК от първоинстанционният съд, съдът намира за неоснователни. Същата
предвижда, че когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в
заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи
оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това,
представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Неоснователни са
изложените от въззивника оплаквания, че разпоредбата е приложима за конкретни
документи, но не и за посочения и изискан от съда в оригинал или в официално
заверен препис. Нормата е изрична и ясна, като не предвижда изключения и/или
ограничения за документите в какъвто смисъл са оплакванията на ищеца. Доводите на
въззивника, че съдът се е произнесъл по бланкетно оспорване, респ. при липса на
отправено искане по реда на чл.183 ГПК от насрещната страна по спора, съдът намира
за неоснователни. В подадения в срок писмен отговор на исковата молба ответникът
изрично е отправил искане за представяне в производството на оригинал или
официално заверен препис на подробно описани писмени документи, които са били
приложени с исковата молба. Между тях е посочен и договора за дарение, оформен с
посочения нотариален акт, като изрично страната е отправила искане при
неизпълнение на указанията на съда в срок документите да бъдат изключени от
доказателствата по делото. В случая е налице именно посоченото процесуално
действие от съда.
Разпоредбата на чл. 183 от ГПК позволява на страната да представи заверен
препис на документа, на който се позовава. Това облекчение обаче отпада, ако
противната страна поиска да види оригинала и в такъв случай страната, заверила
преписа, трябва да представи този оригинал или официално заверен препис от него.
Задължението важи и за хипотезата, при която оригиналът се намира у трето лице. Ако
това задължение не се изпълни, преписът трябва да бъде изключен от доказателствата
по делото, без да е налице изрично искане от страна за това процесуално действие на
съда, тъй като не се установява, че такъв документ въобще съществува. Ето защо съдът
не може да основе своите изводи на преписа, който не е годно доказателствено
средство. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 81 от
8.7.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2013 г., III Г. О., № 174 от 7.10.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1992/2013 г., II Г. О., № 239 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2012 г.,
IV Г. О., № 95 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 662/2012 г., II Г. О., № 231 от
8.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/2010 г., II Т. О, ТК, № 133 от 5.11.2010 г. на ВКС по
т. д. № 73/2010 г., I Т. О., ТК и много други. Тази практика се споделя и от настоящия
състав на СГС.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва
да бъде потвърдено, като правилно.
По разноските:
4
При този изход на спора в полза на въззивника не се следват разноски, а
въззиваемата страна не е сторила такива разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20151169 от 05.07.2021 г. по гр.д. № 74347/2019
г. по описа на СРС, 72 с-в.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – „Т.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3, пр.
1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5