Определение по дело №158/2019 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба на "Ай Би Ес Ш. България" ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, ул."Брезовска" № 36, ет.4, представлявано от пълномощника адв. Д.К. от АК-Хасково, съдебен адрес:***, против решение № 158/18.04.2019 г., постановено по АНД № 284/2019 г. по описа на Районен съд Видин.

С допълнителна молба вх.№ 1758/09.09.2019 г. касаторът е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по следните въпроси, а именно:

1. Дали предвиденото в чл.36 от Договора за функциониране на ЕС следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която за нарушение на предвидено задължение за деклариране на стока предвижда кумулативното прилагане на санкция по вид и размер, определени в чл.124, ал.1 от ЗАДС и чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС, а именно - отнемане в полза на държавата, както и имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лева, а при повторно нарушение - не по-малко от 4000 лева - за юридическите лица и едноличните търговци, като съвкупност от санкционни мерки, надхвърлящи необходимите с оглед преследването на принципа за пропорционалност на престъплението и наказанието, заложен в чл.49, §.3 от Хартата на основните права на ЕС и представляващи прикрито ограничение на свободата на движение на стоки?

2. Дали посочената норма на чл.36 от ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и в частност чл.124, ал.1 от ЗАДС и чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС на РБ, която предвижда както задържане в полза на държавата, така и налагане на имуществена санкция върху недекларираните стоки, независимо от произхода и предназначението на стоките?

3. Дали чл.17, §.1 от ХОПЕС следва да се тълкува в смисъл, че националната разпоредба на чл.124, ал.1 от ЗАДС като конфискационна мярка, санкционираща неизпълнението на задължението за деклариране не спазва точния баланс между общия интерес и изискването за защита на правото на собственост, предвидено в чл.17 от ХОПЕС?

Съдът е дал възможност на останалите страни в производството да вземат становище по искането, като в определения срок ответникът Териториална дирекция "Дунаска"-Русе към Агенция Митници е депозирал писмен отговор, с който оспорва молбата за отправяне на преюдициално запитване, като неоснователна и необоснована.

Окръжна прокуратура Видин не дава становище в указания срок.

След като се запозна и обсъди направеното искане на касатора с молба вх.№ 1758/09.09.2019 г. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, както и със становището на ответната страна, съдът намира искането за неоснователно.

Приложимата в настоящето производство разпоредба на чл.628 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, предвижда когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд да отправи запитване до Съда на Европейските общности. Алинея 3 на чл.629 от ГПК задължава съда, чието решение не подлежи на обжалване, винаги да отправи запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Нормата на чл.267 от ДФЕС определя компетентността на съда на Европейския съюз и тя обхваща тълкуването на договорите, т.е. първичното право на Съюза и валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.

В т.8 от Препоръки към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания от Съда на ЕС, (публикувани в Официален вестник на ЕС от 20.07.2018 г.), изрично се указва, че преюдициалното запитване трябва да се отнася до тълкуването или валидността на правото на Съюза, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство.

Цитираните разпоредби и текстове ясно очертават предмета на искането за тълкуване, а именно разпоредби от правото на ЕС или на актове на негови органи, които биха имали значение за правилното решаване на правен спор пред национален съд. Процесното искане има предмет, който попада извън пределите, определени с горепосочените норми, тъй като касае отправяне на преюдициално запитване за тълкуване съответствието на разпоредби на националното законодателство (чл.124, ал.1 от ЗАДС и чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС) с норми от ДФЕС и ХОПЕС.

Съдът в настоящия си състав намира, че прилагането в настоящото производство на ЗАДС и Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите и контрола върху акцизните стоки не налагат тълкуване на конкретни норми от Договора за функциониране на Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз, поради съмнение относно значението и смисъла на техните разпоредби.

Поради изложеното искането за отправяне на преюдициално запитване по горецитираните три въпроса е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, а производството по делото следва да бъде продължено.

Воден от горните мотиви Административен съд Видин,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на "Ай Би Ес Ш. България" ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, ул."Брезовска" № 36, ет.4, представлявано от пълномощника адв. Д.К. от АК-Хасково, съдебен адрес:***, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, направено с молба вх.№ 1758/09.09.2019 г.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание, като го НАСРОЧВА за 22.10.2019 г. от 09:30 часа, за която дата да се призоват страните.

Преписи от настоящето определение да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                             2.