Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по подадената от адвокат Т. К. - Р. адвокатска колегия, в качеството й на пълномощник на В. Д. С. от гр.С., въззивна жалба против Решение №151/28.10.2011 г. на С. районен съд, постановено по гр.д.№1158/2010 г.В жалбата се сочи, че се обжалва решението изцяло, но в допълнителната уточняваща молба, постъпила след подаването на жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд по допускане на делбата на недвижими имоти и движими вещи, съсобствени на страните, единствено във връзка с отхвърленото искане в делбената маса да бъдат включени придобитите от ищеца В. П. Я. банкови влогове. В съдебно заседание се заявява, че няма спор относно квотите и съделителите, както и по отношение на допуснатите до делба движими и недвижими вещи.Оплакването в жалбата се свежда до това, че съдът неоснователно е отказал да приеме за разглеждане и да включи в делбената маса притежаваните от ищеца и придобити по време на брака по твърдение на жалбоподателката влогове. Твърди се, че съдът е приел неправилно, че молбата за това е просрочена с оглед разпоредбата на чл.341,ал.2 от ГПК. Този срок според жалбоподателката не преклудира правата й да иска включване в делбата и на други имущества, извън тези по исковата молба и да събира доказателства за тях. С въззивната жалба са представени писмени доказателства относно извършването на незаконно преустройство в единия от допуснатите до делба недвижими имот, а именно този в с. В.,община С. В съдебно заседание се сочи, че поради незаконното преустройство на този имот, не може да се реализира решението по допускане на делбата. Поради това следва да се изясни този въпрос. Жалбоподателката лично заявява в съдебното заседание на 14.03.2012 г., че част от допуснатите до делба движими вещи въобще не съществуват, а за друга част- че не са при нея. Твърди, че съществува телевизор друга марка, а не такъв какъвто е допуснат до делба.Отправя се искане до съда да отмени изцяло решението и да върне делото за ново разглеждане на районния съд гр.С..Претендират се разноски. В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата. Съдът, като взе предвид съдържащите се в жалбата оплаквания и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение С. районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба между страните по делото-бивши съпрузи В. П. Я., с ЕГН * от с.В., община С. и В. Д. С., с ЕГН * от гр.С., ул.”Ц. О.”, № ..., вх. ..., .2, ап. ...., на три недвижими имота, придобити възмездно по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, а именно: 1.Апартамент №5 на втори жилищен етаж от жилищната сграда, намираща се в гр.С.,ул.”Ц. О.”, № ...., подробно описан в пункт първи от диспозитива на решението;2.Една втора идеална част от дворно място заедно с целия първи жилищен етаж и една втора идеална част от втория жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в това място, намиращо се в с.В., община С. и представляващо УПИ ХIV-114 в кв.59 по ПУП на селото, имот подробно описан в пункт втори на диспозитива на решението и 3.Сграда за сезонно ползване и инвентар, построена в имот с №253012 в местността „О. м.”, землището на с.В., подробно описан в пункт трети от диспозитива на решението. До делба са допуснати и 18 пункта движими вещи,намиращи се при ответницата-жалбоподател, както и 6 пункта движими вещи, намиращи се във владение на ищеца-ответник по жалбата, като вещите са подробно изброени и индивидуализирани в диспозитива на решението. Отхвърлен е искът за седем броя движими вещи,също описани в диспозитива на решението. Делбата е допусната при равни дялове на двамата съделители. В решението е посочено кой от двамата ползва имотите и при кого се намират движимите вещи. Видно от заявеното в съдебното заседание на 14.03.2012 г. от жалбоподателката и нейния процесуален представител, между страните няма спор относно съделителите и квотите. Не се спори и относно допуснатите до делба вещи-недвижими имоти и движими вещи. Единственото, което се съдържа като оплакване в жалбата, касае отхвърленото искане в делбената маса да бъдат включени и да бъдат допуснати до съдебна делба притежаваните и придобити по време на брака на ищеца с ответницата негови влогове. Съдът намира оплакването за неоснователно. Не е допуснато твърдяното от жалбоподателката процесуално нарушение при разглеждането на делото от първата инстанция. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.341, ал.2 от ГПК районният съд е оставил без уважение искането на В. С. да бъдат включени в делбата влоговете на ищеца, придобити по време на брака му с ищцата, респ. събирането на доказателства в тази насока. Отказът е мотивиран с просрочието на това искане, което законът ограничава до първото по делото заседание. Срокът е преклузивен и не може да бъде удължаван от съда, още повече, че правото да се иска делба на вещи извън предмета на делото не се погасява и няма давност. Делба може да бъде поискана с нов иск. Отделно стои въпросът с допустимостта на такова едно искане, което е въпрос по същество, макар че съдът в мотивите на определението си правилно е посочил, че се касае до вземания, а не до вещи и вещни права и реализацията на една такава претенция би могла да стане само по друг ред- с облигационен иск, а не по пътя на съдебната делба. На съдебна делба подлежат само вещи и вещни права, при това индивидуално определени, а не родово определени вещи. Вземанията, каквито са банковите влогове, не подлежат на съдебна делба. Институтът на съдебната делба е уреден именно в Закона за собствеността, а не в ЗЗД.В този смисъл основното оплаÛване в жалбата е неоснователно. Вторият въпрос, който се поставя от жалбоподателката е относно извършено незаконно преустройство в единия от допуснатите до делба недвижими имоти, а именно този в с.В. Представя се като доказателство констативен протокол на РДНСК В. Т. с дата 26.09.2011 г., в който е констатирано извършено без строително разрешение затваряне на тераса на втория етаж от жилищната сграда, от който страните имат една втора идеална част в съсобственост. На първо място следва да се отбележи, че такова оплакване липсва във въззивната жалба. То се въвежда устно и едва в заседанието на 14.03.2012 г., което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.259 т.3 от ГПК. Но дори и да беше въведен в жалбата, това оплакване не сочи на неправилност на решението по допускането на делбата. Видно от диспозитива на решението, съдът е допуснал до делба имота в с.В. така както е описан в нотариалния акт за собственост, т.е. във вида му преди извършването на евентуално незаконното преустройство. Посочена е тераса, а не „затворена тераса”. Този въпрос би бил релевантен евентуално във втората фаза на делбата при оценката на този имот и възлагането му в дял на някой от съделителите. Той не касае решението по допускане на делбата, още повече че в това решение имотът е допуснат до делба и описан във вида, в който е съществувал преди преустройството. Така че дори и да беше редовно въведено това оплакване в жалбата то би било неоснователно. По същия начин стои въпросът с оплакването на ищцата относно несъществуването на допуснати до делба вещи и относно тяхното местонахождение, който въпрос е поставен устно в съдебно заседание. Такова обстоятелство не е изложено конкретно във въззивната жалба, поради което съдът не следва да го разглежда. Фактът че е заявено обжалване на решението изцяло не задължава съда да се произнася по невъведени основания. Обратното би накърнило правото на защита на ответната страна, която е получила препис от въззивната жалба в писмения й вид и е имала възможност да даде отговор само на изложеното в нея. В този смисъл съдът намира подадената жалба за неоснователна. Решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Въззивната инстанция напълно споделя мотивите, изложени в него и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК. При този изход на делото разноски на жалбоподателката не следва да се присъждат. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №151/28.10.2011 г. на С. районен съд, постановено по гр.д.№1158 по описа на съда за 2010 г. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |