Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 09.10.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 145
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
във вр. с чл. 485, ал. 1 от ТЗ.
Ищецът – „Ц.к.б.” АД твърди, че „Ш.**”
ЕООД, ЕИК:*********, е издало запис на заповед, с който безусловно се е
задължило да плати на “ЦКБ” АД или на нейна заповед сумата от 188 100 лева,
платима на предявяване със срок 106 месеца от датата на издаване в “ЦКБ” АД,
клон Централен, ул. „*********, място на издаване: гр. София; дата на издаване:
19.06.2008г., сумата по записа на заповед е платима без протест и без разноски.
Твърди, че за издателя „Ш.**” ЕООД записът на заповед е подписан от управителя
на дружеството Ж.Д.Ф.. Плащането по записа на заповед е обезпечено изцяло чрез
поръчителство, на основание чл. 483 от ТЗ, като записът на заповед е авалиран от ответниците Ж.Ф. и Ф.Ф. в качеството им на поръчители - изразено, на основание
чл. 484 от ТЗ, с думите "като поръчител" и полагане на подписите на
двамата поръчители върху записа на заповед. Посочва, че записът на заповед е
предявен за плащане на издателя „Ш.**” ЕООД и на авалиста
Ж.Д.Ф. на 19.10.2015г., което е отбелязано на гърба на записа на заповед и е
удостоверено с подписа на Ж.Д.Ф.. По него не са извършвани плащания. Посочва,
че в районен съд гр. София е подадено от банката заявление с вх. № 3063566 от
11.08.2017г. с правно основание чл. 417 от ГПК срещу авалистите
Ж.Ф. и Филии Ф., по което е образувано ч. гр. дело № 55445/2017г. по описа на
СРС, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на двамата авалисти да бъдат осъдени солидарно да заплатят на „ЦКБ“ АД
сумата 70 868, 46 лева, представляваща част от общо дължимата по записа на
заповед сума от 188 100 лева, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 11.08.2017 г. (датата на подаване на заявлението в съда)
до изплащане на вземането. На 28.08.2017 г. е издадена заповед за незабавно
изпълнение на посочените в заявлението суми. В допълнителната искова молба
ищецът е признал заявените от ответниците факти:
банката се е снабдила по ч. гр. д. № 70747/2015г. по описа на СРС, 70 - ти
състав с изпълнителен лист въз основа на посочения договор за банков кредит
срещу кредитополучателя, образувано е изп. д.
№2016840040001, тъй като длъжникът „Ш.**” ЕООД не е оспорил задълженията по
кредита, нито е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Посочва, че по
това изпълнително дело са му разпределени 213 612, 53 лева, като непогасеният
остатък по задължението е 75 749, 80 лева. Съобразно постановлението за
разпределение на първо място се погасяват разноските и лихвите, поради което
поддържа, че остатъкът от 75 749, 80 лева представлява непогасена главница по процесния кредит на „Ш.**” ЕООД. Заявено е, че заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по процесния
запис на заповед срещу авалистите Ж.Ф. и Ф.Ф. е подадено след влизане в сила на постановлението за
разпределение по посоченото изпълнително дело. Твърди, че по процесния договор за предоставяне на комбиниран кредит -
овърдрафти кредит с погасителен план № 03100РО-АА-0006 от 01.02.2007г., изменян
с анекси №1 от 19.06.2008г, №2 от 14.11.2008г. и № 3 от 01.02.2012г, „Ц.к.б.“
АД е обявила предсрочна изискуемост, считано от 19.10.2015г. Със заявление вх.
№ 3081207/18.11.2015г. на СРС е поискано издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката срещу
кредитополучателя „Ш.**” ЕООД за следните суми: общ размер 250 058, 26 лева, от
които: просрочена главница — 151
043, 99 лв.; 2 916 лв. - просрочена такса за управление на кредита; 711, 66 лв.
- платени за сметка на кредитополучателя премии по застрахователни полици; 35
365 лв. - договорни лихви за периода 01.12.2012г. до 19.10.2015г.; 60 021,61
лв. - обезщетение за забава, на основание чл. 18 от договора за кредит за
периода 21.12.2012 до 17.11.2015г., както и за законна лихва върху главницата,
считано от 18.11.2015г. до окончателното погасяване. По ч. гр. д. №
70747/2015г. на СРС са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист с дата
02.12.2015г. На 12.01.2016г. покани за доброволно изпълнение по изпълнителното
дело са връчени и на Ж.Д.Ф. и Ф.Г.Ф., в качеството им на трети лица - ипотекарни длъжници, които са
дали за обезпечение на кредита свой недвижим имот. Ипотекарните
длъжници също не са подавали възражения. Посочва, че
обезщетението за забава е уговорено в чл. 18 от процесния
договор за кредит и е в размер на 35% годишна лихва, като неговия размер не е променян
през целия период на действие на договора за кредит. Твърди, че спорът между
страните е за размера на присъдените 35 365 лв. - договорни лихви за периода
01.12.2012г. до 19.10.2015г. Извън горната лихва, всички останали лихви и такси
по договора за кредит преди обявяването на кредита за предсрочно изискуем са
заплащани доброволно от длъжника „Ш.**” ЕООД, без наличието на каквито и да
било възражения от негова страна относно техния размер. Следователно по
отношение на доброволно платените лихви и такси от страна на „Ш.**” ЕООД, преди
обявяването на предсрочната изискуемост, възраженията на ответниците
са изцяло неоснователни, а също така е преклудирана и
възможността за това. Относно извършените погашения на задълженията в изпълнителното
производство оспорва възможността в настоящото исково производство да се
разглеждат направените от ответниците възражения, тъй
като разпределението извършено по това дело е влязло в сила. Относно
направените от ответниците възражения, че същите имат
качеството потребител, се оспорва този факт, тъй като кредитът е предоставен на
търговско дружество във връзка с извършваната от него дейност. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което се установи, че ответниците
дължат солидарно на ищеца следните суми:
- 70 868, 46 лева - главница,
част от 188 100 лева, по описания по- горе запис на заповед, заедно със
законната лихва от 11.08.2017г. - датата на депозиране на заявлението в съда,
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Претендира присъждане на разноски в настоящото производство. В определения от
съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмени бележки по
делото.
Ответниците – Ж.Д.Ф. и Ф.Г.Ф.
са депозирали писмен отговор извън
определения от закона срок. В него посочват, че с процесния
запис на заповед са обезпечени вземания на банката, произтичащи от договор за
предоставяне на комбиниран кредит - овърдрафт и кредит с погасителен план №
03100РО - АА - 06 от 01.02.2007г., изменян и допълван с анекс № 1 от
19.06.2008г., анекс № 2 от ноември 2008г. и анекс № 3 от 01.02.2012г. Твърдят,
че ищецът недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави е увеличавала възнаградителната лихва, което е довело до нееквивалентност
на насрещните престации. Съгласно чл. 10.1 и чл. 13
от сключения между страните договор банката е присвоила правото едностранно и
произволно да променя цената на кредитния ресурс. Ответниците
поддържат, че това е в нарушение на чл. 58, ал. 2, чл. 59, ал. 2 от Закона за
кредитните институции и съответно чл. 8 и чл. 20 от ЗЗД, поради което е
недопустимо извършеното от банката едностранно изменение на размера на възнаградителната лихва. Посочват още, че независимо, че
дружество „Ш.**“ ЕООД, чиито задължения са обезпечени от авалистите
по процесния запис на заповед, не е усвоявало винаги
пълния размер на разрешения овърдрафт, кредитодателят
е начислявал завишени лихви върху целият размер на кредитора, което
допълнително без правно основание е довело до натрупване на неоснователна
печалба. Твърдят, че Ф.Ф. има качеството на
потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП и се
ползва от защитата, предоставена му с нормите на чл. 143 и сл. от ЗЗП, тъй като
той като физическо лице - длъжник при авалирането на
записа на заповед е действал извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Ф.Ф. е авалирал
процесния запис на заповед без да е в каквато и да е
била функционална или търговска връзка с дружеството „Ш.**“ ЕООД - той не е бил
собственик на капитала му или пък негов управител, с оглед на което се ползва
от системата на потребителската защита, регламентирана в чл. 143 от ЗЗП. Твърдят,
че клаузите на чл. 10.1 и чл. 13 от договора за предоставяне на комбиниран
кредит от 01.02.2007г. са неравноправни, тъй като всички причини, при които
може да се извърши промяна на лихвения процент и липсва методология, която да
представлява математическа формула с конкретно посочени количествени измерения и относителна тежест. На следващо
място посочва, че банката се е снабдила по ч. гр. д. №70 747/2015г. по описа на
СРС, 70 състав с изпълнителен лист въз основа на посочения договор за банков
кредит, образувано е изп. д. №2016840040001, по което
са удовлетворени претенциите на ищеца. Молят да се постанови съдебно решение, с
което се отхвърли предявения иск. Претендират направените по делото разноски.
Направено е възражение за прихващане със сумата от 50 000 лева - по 25 000 лева
за всеки ответник, представляващи неправомерно получени от баката възнаградителни лихви, лихви за неразрешен овърдрафт и
такси. В допълнителния отговор ответниците са
изложили възражения относно начина, по който е извършено разпределението от
частния съдебен изпълнител. Поддържат, че в настоящото производство могат да
бъдат разгледани тези възражения, въпреки, че не оспорват факта, че свършеното
разпределение от съдебния изпълнител е влязло в сила.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото, намира следното за установено от
фактическа страна:
В направения от съда доклад на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК са отделени като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
- с процесния
запис на заповед са обезпечени вземанията на ищеца, произтичащи от договор за
предоставяне на комбиниран кредит – овърдрафт №03100РО – АА – 0006 от
01.02.2007г., изменян с анекси №1 от 19.06.2008г., анекс №2 от 14.11.2008г. и
анекс №3 от 01.02.2012г.,
- банката се е снабдила по ч. гр.
д. №70 747/2015г. по описа на СРС, 70 – ти състав с изпълнителен лист въз
основа на посочения договор за банков кредит срещу кредитополучателя,
- кредитополучателят не е
възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение,
- образувано е изп. д. №2016840040001, въз основа на издадения
изпълнителен лист срещу кредитополучателя,
- по това изпълнително дело е
извършено разпределение, което е влязло в сила.
По делото на страници 6 е
представен запис на заповед издаден на 19.06.2008г. в гр. София от „Ш.**” ЕООД
в полза на „ЦКБ” АД за сумата от 188 100 лв., вписано е мястото на
плащане, както и падеж – на предявяване в срок до 106 месеца от датата на
издаване на ценната книга. Документът е подписан от управителя на дружеството
издател – първия ответник и върху него като поръчители са се подписали – първия
и втория ответник. На гърба на ценната книга е отбелязано, че на 19.10.2015г. в
гр. София същият е предявен за плащане на издателя и на първия ответник като
поръчител, за което последните са се подписали.
По делото на страници 196 - 197 е
представено разпределение, което е извършено по изп.
дело №20168400400001, въз основа на което на ищеца е определено да получи
сумата от 213 612, 53 лв., представляваща част от общ размер на дълга към
23.06.2017г. – 289 362, 33 лв.
От представеното удостоверение за
семейно положение изх. №78 от 16.01.2007г. издадено от СО – район Овча купел се
установява, че ответниците са съпрузи.
По искане и на двете страни в
процеса по делото е допусната съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение
не е оспорено то страните и съдът кредитира като обективно и компетентно. В
него е посочено, че получената сума по сключения договор за банков кредит е
180 000 лв., като размерът на неиздължената главница към датата на
подаване на заявление от ищеца срещу кредитополучателя – 18.11.2015г. е
151 043, 99 лв., договорната лихва е в размер на 35 365 лв.,
обезщетението за забава е 60 021, 61 лв. определено за периода
21.12.2012г. – 17.11.2015г. и просрочената такса за управление на кредита е
2 916 лв. определена за периода 01.02.2013г. – 19.10.2015г. В заключението
е определен размерът на дълга към настоящия момент 85 991, 80 лв., от
които 70 868, 46 лв. – главница, съдебни разноски – 1 717, 37 лв.,
присъдени разноски – 1 417, 37 лв. и законна лихва – 11 988, 60
лв.
На 18.11.2015г. е подадено заявление
с вх. № 3081207 по описа на СРС е поискано издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката от
ищеца срещу кредитополучателя „Ш.**” ЕООД, въз основа на което е образувано е
ч. гр. д. № 70747/2015г. по описа на СРС, 70 – ти състав. На 02.12.2015г. са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. На 12.01.2016г.
по изп. д. № 2016840040001 са връчени покани за
доброволно изпълнение по изпълнителното дело на Ж.Д.Ф., в качеството и на
представляващ „Ш.**” I ЕООД и на Ж.Д.Ф.
и Ф.Г.Ф., в качеството им на трети лица - ипотекарни длъжници. Няма подадено възражение срещу така издадената
заповед за незабавно изпълнение и същата е влязла в сила.
На 11.08.2017г. е подадено
заявление от ищеца с вх. №3063566, въз основа на което е образувано ч. гр. д.
№55 445/2017г. по описа на СРС, 34 състав. На 28.08.2017г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 417 от ГПК – процесния запис на заповед срещу двамата ответници, в качеството им на авалисти
на описания по-горе запис на заповед, както и изпълнителен лист. На
13.11.2017г. е връчена покана за доброволно изпълнение на всеки от двамата ответници по образуваното изпълнително дело №20168400400502
по издадения изпълнителен лист. На 23.11.2017г. е подадено възражение от всеки
от ответниците срещу издадената заповед за изпълнение
на основание чл. 417 от ГПК.
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи:
Относно
предявения иск
Съгласно направения по делото
доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:
-
съществуване
на редовен от външна страна запис на заповед,
-
предявяване
на записа на заповед,
-
изпълнение
на задълженията си по сключения и описан
по-горе
договор за банков кредит,
- размерът на получената от ищеца
сума по посоченото по-горе изпълнително дело, а в доказателствена
тежест на ответника е да установи настъпването на следните факти:
- съдържание на каузалната сделка
– права и задължения на страните по нея,
- на какви части е ползван
кредита – дата, размер на тегления овърдрафт и съответно възнаградителната
лихва върху каква сума е определена,
- изменение на размера на възнаградителната лихва – на кои дати, в какъв размер и по
какъв начин това е променило общия размер на дължимата възнаградителна
лихва,
- съдържание на извършеното
разпределение по посоченото изпълнително дело и
- погасяване на задълженията по
каузалната сделка.
От представения по делото и
описан по-горе запис на заповед се установява, че същият е редовен от външна
страна, като съдържа всички елементи на съдържанието на ценната книга и е
предявен за плащане в уговорения в него срок на издателя.
В настоящия казус ответниците са въвели като твърдение, че тази ценна книга е
издадена като обезпечение във връзка с каузално правоотношение, което е
възникнало между „Ш.**” ЕООД, чиито управител е първия ответник и ищеца по
сключен между страните договор за кредит. С Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в
т. 17 е предвидено, че при предявен установителен иск
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по
чл. 417, т. 9 ГПК на основание запис на заповед, при въведени от страните
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издадена тази ценна книга, на изследване подлежи
и каузалното правоотношение. По делото изрично е отделено като безспорно между
страните, че процесния запис на заповед е издаден
като обезпечение на посочения от ответниците договор
за кредит.
От приложеното към настоящото
дело гр. д. №70 747/2015г. по описа на СРС, 70 състав се установява, че
относно договора за кредит е издаден изпълнителен лист и съответно образувано изп. дело №20168400400001. От описаното по-горе
разпределение, което е извършено от частния съдебен изпълнител и приложените
към него платежни нареждания, се установява, че ищецът е получил от
кредитополучателя сумата от 213 612, 53 лв., като незаплатения остатък на
дълга е в размер на 75 749, 80 лв. От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че към датата на нейното изготвяне
размерът на непогасената главница по кредита е равен на сумата, за която е
предявен настоящия иск. От ответниците не са
ангажирани други доказателства по делото относно погасяване на размера на
задължението на ищеца по договора за кредит. С оглед на изложеното съдът
приема, че към настоящия момент по каузалното правоотношение, което е
обезпечено с процесната ценна книга, съществува
вземане на ищеца в размер на сумата, за която е предявен настоящия иск.
В отговора на исковата молба,
депозиран след определения от закона едномесечен срок, ответниците
са направили следните възражения:
- за нищожност на чл. 10.1 и чл.
13 от договора за банков кредит, които регламентират възможността за изменение
на възнаградителната лихва, като се твърди, че същите
противоречат на добрите нрави и на чл. 58, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, съответно на чл. 8 и чл. 20 от ЗЗД,
- относно втория ответник се
твърди, че същият има качеството на потребител и съответно се ползва от защита
в това си качество – като посочените по-горе клаузи от договора по отношение на
него са неравноправни на основание чл. 143 от ЗЗП,
- направени са възражения относно
начина, по който е извършено разпределението на сумите в изпълнителното
производство, въпреки, че не оспорват факта, че това изпълнително действие е
влязло в сила и
- възражения относно размера на възнаградителната лихва, определен от ищеца като дължим,
като се поддържа, че ищецът е начислявал тази лихва върху целия размер на
кредита, а не на съответната ползвана част от овърдрафта.
С оглед факта, че отговорът на
исковата не е депозирана в срок по чл. 131 от ГПК, направените от ответника
възражения /трето и четвърто/ не следва да бъдат разглеждани, освен това за
нищожност на договорните клаузи, тъй като съдът следи служебно за нищожността и
те не са обвързани от преклузивни срокове.
Първото
възражение на ответника за нищожност на чл. 10.1. и чл. 13 от договор за
предоставяне на комбиниран кредит - овърдрафти кредит с погасителен план №
03100РО-АА-0006 от 01.02.2007г. на основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 58, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ не следва да
бъде уважено по следните съображения. По делото на страници 31 – 33 е
представен посочения по-горе договор за предоставяне на комбиниран кредит. В
чл. 10.1 от същия е описан начина, по който се формира размерът на възнаградителната лихва и размерът на същата към момента на
сключване на договора. В чл. 13 от договора неизчерпателно са изброени
предпоставките, при които се променя общия лихвен процент по договора. Действително
в договора е дадена възможност на кредитодателя
/ищеца/ за по-голяма дискреция при вземане на решение
от него за промяна на лихвата. Така посочените текстове от договора за банков
кредит не противоречат на посочените текстове от ответниците,
тъй като в първия от тях – чл. 58, ал. 2 от ЗКИ се отнася до разходите по
кредитите, а не до лихвата по кредита, а вторият текст чл. 59, ал. 2 от ЗКИ се
отнася относно начина, по който следва да бъдат формулирани условията – по ясен
и разбираем начин, като и в двата текста общото е, че се отнасят относно
информацията, която банката предоставя на кредитополучателя, а не относно
минималното необходимо съдържание на договора за банков кредит. Това е така,
защото страни по договора за кредит са търговци. Това са субекти, спрямо които
не намират приложения правилата на ЗЗП,
както и правната уредба на ПЕС по повод защита на потребителите. Тоест не са
налице такива строги изисквания към съдържанието на договора за кредит в частта
относно начина на определяне на лихвата, както и на условията, при които тя
може да бъде изменена, както ако едната страна беше потребител.
Второто възражение за нищожност е
направено само от втория ответник по делото, като същият поддържа, че има
качеството потребител и съответно на това основание поддържа, че същите две
клаузи от договора, посочени в предходния абзац по отношение на него са нищожни
на основание чл. 143 от ЗЗП. С Решение на СЕС от 19.11.2015 г. по дело С-74/15
е даден следният отговор на отправеното преюдициално
запитване: „Член 1, параграф 1 и член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори трябва да се тълкуват в смисъл, че тази директива може да се прилага
към договор за обезпечение върху недвижим имот или за поръчителство, сключен между физическо лице и кредитна
институция за гарантиране на задълженията, които има търговско дружество
към тази институция по силата на договор за кредит, когато това физическо лице
е действало за цели, които не попадат в рамките на упражняваната от него
дейност по занятие, и то няма връзка от функционално естество с посоченото
дружество”. С Решение на СЕС от 14.03.2013 г. по дело C-419/11 е постановено,
че „… физическо лице, което има тесни професионални връзки с дружество, като
например управлението или мажоритарно участие в същото, не може да се счита за
потребител по смисъла на тази разпоредба, когато поръчителства по запис на
заповед, издаден за гарантиране на задълженията, които това дружество има по
договор, свързан с получаването на кредит“. Посочената практика на съда е
възпроизведена и в Решение № 38/23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2754/2015 г.,
ТК. От събраните по делото доказателства не се
установява вторият ответник да има тясна връзка с търговското дружество страна
по договора за кредит, а единствено лични отношения с управителя на това
дружество – тези две лица са в брак. В този случаи съгласно съгласно
първото посочено решение на СЕС този ответник има качеството на потребител и се
ползва от защита уредена в ЗЗП. В този смисъл е и съдебно решение №84 от
07.02.2017г. постановено по т. д. №1934/2015г. по описа на ВКС, I Т. О. Съгласно
чл. 143, т. 10 от ЗЗП неравноправна клауза е тази, която „позволява на търговеца
или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа
на непредвидено в него основание“. В
разглеждания случай в сключения договор за банков кредит между ищеца и „Ш.**“
ЕООД в текстовете по т. 10.1 и т. 13 не са изброени изчерпателно всички случаи,
при които е дадена възможност на кредитодателя да измени
уговорения размер на възнаградителната лихва, а е
посочено, че това може да бъде направено „и при наличие на други непосочени в
договора основателни причини“, както и не е посочено при промяна на изброените
индекси по какъв начин се изчислява /тоест каква е формулата/ промяната на
базовия лихвен процент, представляващ един от компонентите, който заедно с
договорената надбавка от 5% дава общия размер на възнаградителната
лихва. Съдът приема, че в резултат на посочените липси в съдържанието на тези
клаузи от договора се достига като резултат до посоченото в чл. 143, т. 10 от
ЗЗП – а именно, възможност на кредитодателя едностранно
на непосочено в договора основание да измени условията на същия, в конкретния
случай – размера на възнаградителната лихва, поради
което следва да се приеме, че тези клаузи като неравноправни на основание чл.
146, ал. 1 от ЗЗП са нищожни и не произвеждат действие. Съгласно заключението
на съдебно – счетоводната експертиза начислените договорни лихви по процесния договор за кредит при 12% лихва за периода
01.02.2012г. – 17.11.2015г. са в размер на 52 252 лв., а при 9% лихва
/това е първоначално уговорения между страните размер на възнаградителната
лихва/ са в размер на 39 224, 25 лв. или разликата е 13 027, 75 лв.
Видно от приложеното гр. д. №70 747/2015г. по описа на СРС, 70 състав
предсрочната изискуемост по договора за кредит е настъпила на 19.10.2015г.,
така е вписано в заявлението и доколкото не е подадено възражение от длъжника,
следва да се приеме, че същият не е оспорил това. В заявлението и съответно в
издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ е
вписано като размер на договорната лихва, която се претендира 35 365лв. за
периода от 01.12.2012г. – 19.10.2015г. Следователно ищецът /заявител в посоченото
гражданско дело/ е претендирал и му е присъден размер на договорна лихва
по-малък от този, който е уговорен съгласно сключения договор 9% /при
съпоставка с определения размер в заключението на експертизата, посочен
по-горе/. От изложеното може да бъде
направен изводът, че направеното възражение от страна на втория ответник е
основателно, но предвид обстоятелството, че ищецът /кредитодател/
е претендирал по-малка сума за договорна лихва от тази, която е първоначално
уговорена, това не води до изменение в извода на съда относно общия размер на
дължимата главница по договора в размер на цената на иска.
Предвид приетото от съда,
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като се признае за установено, че
ответниците имат задължение към ищеца в размер на
сумата от 70 868, 46 лв., заедно със законната лихва от 11.08.2017г. - датата на депозиране на
заявлението с вх. № 3063566 с правно основание чл. 417 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата.
Относно
направените разноски
Направените от ищеца разноски са:
в заповедното производство – 1 417, 37 лв. – заплатена държавна такса и 50
лв. – възнаграждение за юрисконсулт и в исковото производство - 1 417, 37
лв. – заплатена държавна такса и 300 лв. – депозит по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза.
С оглед изхода от настоящия спор
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски по делото, които са общо в
размер на 3 184, 74 лв.
С тези мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
СА УСТАНОВЕНО по
предявения от Ц.К.Б.“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление ***
срещу Ж.Д.Ф., ЕГН - ********** и Ф.Г.Ф., ЕГН – ********** и двамата със съдебен
адрес: ***1 – чрез адвокат Д.Ф. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във
връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 485,
ал. 1 от ТЗ, че Ж.Д.Ф., ЕГН - **********
и Ф.Г.Ф., ЕГН – ********** имат солидарно задължение към Ц.К.Б.“ АД, ЕИК – *********
в размер на сумата от 70 868, 46 лева лв., дължими в качеството им на авалисти по запис на заповед издаден на 19.06.2008г. от „Ш.**“
ЕООД за сумата от 188 100 лв., с падеж – на предявяване в срок от 106
месеца от датата на издаването и предявен на издателя на 19.06.2008г., който е
издаден като обезпечение на задълженията на кредитополучателя по договор за
предоставяне на комбиниран кредит – овърдрафт и кредит с погасителен план
№03100РО – АА – 0006 от 01.02.2007г., сключен между „Ц.к.б.“ АД, в качеството й
на кредитодател и „Ш.**“ ЕООД, ЕИК –*********, в
качеството му на кредитополучател, ведно със законната лихва, считано от датата,
на която е подадено заявлението по чл. 417 от ГПК - 11.08.2017г. до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Ж.Д.Ф., ЕГН - **********
и Ф.Г.Ф., ЕГН – ********** и двамата със съдебен адрес: ***1 – чрез адвокат Д.Ф.
да заплатят на „Ц.К.Б.“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление
*** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата 3 184, 74 лв.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на съдебното
решение заверен препис от него да се приложи към гр. д. №55 445/2017г. по
описа на СРС, 34 състав и делото да се върне на СРС.
СЪДИЯ: