РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Белоградчик , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
Секретар:Наташа С. Найденова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20201310100372 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, с цена на иска 350.00 лв. – главница и по чл.
86 ЗЗД – законни лихви за забава.
В исковата молба, ищеца сочи, че на на 04.12.2015 г. между „4финанс“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка
„Вивус“ и ответника Д. К. М., е сключен Договор за кредит № **********, по
реда на чл. 6 от ЗПФУР. Твърди се, че съгласно същия член, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или
повече. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във
вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е
подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и е в съответствие
със ЗПФУР и приложимото законодателство. Ищецът сочи, че
кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
1
системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя. На
посочената страница „Вивус“ предоставят Общите си условия, които
кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски
формуляр е цялата преддоговорна информация, е която трябва да бъде
запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на
заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на
интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябва да подпише
договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона
„Подпиши”. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се
счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи
условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и
бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора
за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по
кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметката или по
избран алтернативен начин.
Ищецът сочи, че на 04.12.2015 г. страните са сключили договор за
кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № **********. В заявката си,
ответника Д. К. М. е заявила желание да й бъде отпусната сума в размер
350.00 лв. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата –
03.01.2016 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата
е отпусната от кредитодателя в „Изипей“ АД, на същия ден – 04.12.2015 г. На
падежа – 03.01.2016 г., ответницата е следвало да върне сумата от 350 лв.
Ищецът твърди, че с настъпване на падежа по договора – 03.01.2016 г.,
кредитополучателят – ответник не е погасил дължимите суми и е изпаднал в
забава. В т. 13.2 от общите условия е уговорена клауза, като съгласно същата
от 04.01.2016 г.., „4финанс“ ЕООД (Вивус) започва да начислява неустойка за
неизпълнение, чийто размер се формира чрез надбавяне на основния лихвен
процент, определен от БНБ – 10.00 % към договорния лихвен процент – в
конкретния случай - 40,95%, върху неизплатената сума за периода на
просрочието. От „Вивус“ са изпратени четири писма до ответника на адреса
му, посочен в договора за кредит.
Твърди се, че на 23.11.2018 г., „4финанс“ ЕООД, в качеството си на
2
цедент, е сключил с ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си
на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF – 2018 – 033/
23.11.2018 г., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера
вземанията спрямо ответницата по Договор № **********. По силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е
изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и
в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“
ЕООД е изпратило до ответника уведомление за цесията чрез препоръчана
писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с
основание: „Преместен“. Поради това, Уведомлението до ответницата за
извършената цесия е приложено към Исковата молба. В изпълнение на
Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД
е предоставило на „Кредитреформ България“ ЕООД Потвърждение за
прехвърляне на вземания. От сключването на договора за цесия до настоящия
момент, ответника не е върнал заетата от него сума.
Предвид гореизложеното, ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД
претендира, ответника Д. К. М., да бъде осъдена да им заплати сума в общ
размер 350.00 лева (триста и петдесет) – по Договор за кредит № **********
от 04.12.2015 г., както и законните лихви върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане и направените
по делото разноски.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответника не е постъпил.
Ответникът не се явява и не изпраща представител и в съдебно заседание.
По делото е депозирано Становище от процесуалния представител на
ищцовото дружество, в която е направено и искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, в случай, че са налице
предпоставките на чл. 238 и сл. ГПК.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид направеното искане от страна на проц. представител на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в о. с.з. на
3
17.12.2020 г., съдът, прие, че са налице всички изискуеми законови
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, тъй като ответника не е депозирал в срока по чл.
131 ГПК отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща представител в
първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. От своя страна, пълномощникът на ищеца е
направил искане постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и
е представил писмени доказателства с исковата молба.
Съдът приема, че са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК
– на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването на негов представител в съдебно
заседание /с връчването на съобщението, разпореждането на съда и
призовката за делото/.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – така
предявения иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените с исковата молба писмени
доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Доказа се съществуването на облигационно правоотношение между
страните, обективирано в Договор за кредит № ********** от 04.12.2015 г.
Доказано е отпускането на кредит от страна на ищеца, както и че сумата в
размер на 350 лв. е преведена от ищеца на ответницата, чрез Изипей – видно
от Разписка № 07000392679362 от 04.12.2015 г. Доказано е неизпълнение от
страна на ответника – да върне кредита на падежа. Налице е доказано
цедиране на вземането с договор за цесия, по силата на който с която
вземането спрямо ответника е прехвърлено на ищеца, за което ответника е
уведомен, в съответствие с изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД – с връчването на
съдебните книжа по делото.
4
При горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу
ответника и уважава предявения иск, като предвид разпоредбата на чл. 239,
ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва, че решението се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
По разноските :
Предвид на това, че съдът уважи изцяло така предявения иск, то
ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените от ищеца разноски в процеса: 50.00 лв. – държавна такса и
150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. М., с постоянен и настоящ адрес – с. Г. л., общ. Ч., обл.
В., ул. „П.“ № ...., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от Р. В. – Управител,
сумата: 350.00 лв. (триста и петдесет лева) – неизплатена главница по
Договор за кредит № ********** от 04.12.2015 г. – на осн. чл. 240, ал. 1 във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законните лихви върху главницата,
считано от 16.07.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. К. М. с настоящ адрес – с. Г. л., общ. Ч., обл. В., ул. „П.“
№ ...., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Шандор
Петьофи” № 10, представлявано от Р. В. – Управител, направените по делото
разноски – 50.00 (петдесет лева) – държавна такса и 150.00 (сто и петдесет
лева) – юрисконсултско възнаграждение.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, решението не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6