РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и трети април
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6232 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация Русе” ЕАД, представляван от изп. директор Севдалин
Желев Желев чрез процесуалния си представител твърди, че ответникът В.Л.В. е
купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр. Русе, *****************,
с абонатен №03050410230, като по 10 бр. фактури за периода от 25.10.2017г. до
23.03.2018г. му дължи общо сумата 341.01 лв. Ответникът дължи и лихва за забава
за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на
доставката до 04.06.2018г. в размер на 6.18 лв. За събиране на вземането си
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
образувано в ч. гр. дело №3911/2018г. на Русенски районен съд. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което моли да се признае за установено по отношение на В.Л.В., че му
дължи сумите 341.01 лв за доставена и разпределена топлинна енергия по 10 бр.
фактури за периода от 25.10.2017г. до 23.03.2018г., заедно със законната лихва
от 05.06.2018г. до окончателното изплащане и 6.18 лв лихва за забава върху
главницата до 04.06.2018г. Претендира направените разноски по ч. гр. дело №3911/2018г.
на РРС, както и разноските по настоящото дело.
Ответникът В.Л.В. чрез
назначения му особен представител взема становище за неоснователност на иска.
Възразява, че за периода на фактурираните доставки от 25.10.2017г. до
23.03.2018г. доставяната топлоенергия не е била с изискваното качество и
постоянство. Не е направено точно отчитане на топлинните
уреди в дома му. В процесния период многократно и за продължителни периоди е
прекъсвано топлоснабдяването, което не е било компенсирано от страна на ищеца и
за което неточно изпълнение на задълженията се дължи обезвреда, поради което
прави възражение за прихващане за сумата 347.19 лв, представляваща стойността
на обезщетението, което ищецът следва да му заплати за прекъсванията в топлоснабдяването.
Оспорва иска по основание и размер.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от ч. гр. дело №3911/2018г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу В.Л.В. за сумите 341.01 лв главница за доставена топлинна
енергия по 10 бр. фактури за периода от 25.10.2017г. до 23.03.2018г. в имот на
длъжника в гр. Русе, ************, аб. №03050410230, заедно със законната лихва
от 05.06.2018г. до окончателното изплащане, 6.18 лв лихва за забава от падежа
на всяка фактура до 04.06.2018г. и за 77 лв разноски. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в установения в закона
едномесечен срок.
От представените по делото сметкофактури за доставена
топлинна енергия за периодите 25.10.2017г.-23.11.2017г., 24.11.2017г.-21.12.2017г.,
22.12.2017г.-22.01.2018г., 23.01.2018г.-23.02.2018г., 24.02.2018г.-23.03.2018г.,
както и от приложеното на л.20 извлечение от сметка по партида №03-05-04-1-0230
за дължими суми от В.Л.В., се вижда, че ответникът дължи на ищеца за доставена
топлинна енергия за обект в гр. Русе, ******, за исковите периоди общо сумата 341.01
лв.
От заключението на техническата експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице инж. М.Т.Д. в съдебно заседание на 23.04.2019г.,
се установява, че имотът с административен адрес гр. Русе, *************, е
присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на “Топлофикация
Русе” ЕАД под абонатен №03050410230, както и че в сградата, в която същият се
намира, е въведено дялово разпределение на топлоенергията, което през периода 25.10.2017г.
- 23.03.2018г. е извършвано от ”Техем сървисис“ ЕООД – София за топлинна
енергия за отопление и от “Топлофикация Русе” ЕАД за топлинна енергия за битова
гореща вода. В жилището на ответника има три уреда за дялово разпределение: два
индивидуални разпределители на топлинна енергия за отопление и един водомер за
битова гореща вода, които са монтирани вътре в имота. Периодът, посочен в
исковата молба, включва пет отоплителни месеца от отоплителен сезон 2017/2018г.
В имота са начислявани суми за отопление в имота от едно тяло без уред (щранг
лира в банята) и от два радиатора с индивидуални разпределители на топлинна
енергия, за БГВ и за дял от топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация. При спазване правилата за дялово разпределение, съгласно Закона за
енергетиката и действащата Наредба №16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяването и
методиката за дялово разпределение, за имота следва да се разпредели общо 3.4748
MWh топлинна енергия на стойност 322.78 лв с ДДС, а с
отчитане на таксата за услуга “Дялово разпределение на топлинна енергия” -
сумата е 340.98 лв с ДДС.
Вещото лице инж. Д. извършил и самостоятелни
изчисления за подлежащата на разпределение топлинна енергия за имота, които потвърждават,
че ищцовото дружество правилно е формирало задължението на ответника. Съдът
възприема заключението на експертизата, депозирано от лице, притежаващо
необходимата за случая компетентност.
В сумата 340.98 лв не са включени лихви за забава на
плащанията. От цит. по-горе извлечение от сметка по партида №03-05-04-1-0230 се
вижда, че размерът на лихвата за забава от падежа на всяка от фактурите за
процесния период възлиза на 6.18 лв общо. Съгласно чл.182 ГПК същото има
доказателствено значение за отразените в него факти.
Ответникът не е представил доказателства, че е
изпълнил задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената
топлоенергия за исковите периоди.
При това положение съдът намира, че
искът по чл. 422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца за сумите 340.98 лв стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 25.10.2017г. до 23.03.2018г.,
заедно със законната лихва от 05.06.2018г. до окончателното изплащане и 6.18 лв лихва за
забава за периода до 04.06.2018г. Ответникът дължи на ищеца сумата 77 лв разноски по ч. гр. дело №3911/2018г. на
РРС.
Възражението на особения представител,
че ответникът не дължи сумите за доставена и разпределена топлинна енергия за
периода 25.10.2017г. - 23.03.2018г., тъй като доставяната топлоенергия не е
била с изискваното качество, както и че отчитането на топлинните уреди в
жилището му не е било точно, не е подкрепено с доказателства, поради което не е
обосновано, направено е само формално и поради това – неоснователно.
Особеният представител на ответника е
направил възражение за прихващане със сумата 347.19 лв, представляваща
стойността на обезщетението, което ищецът следва да му заплати за прекъсванията
в топлоснабдяването.
Тъй като
прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на
по-малкото от тях, то съдът взе предвид, че вземането на ответника не е
доказано по основание и размер. По делото липсват данни топлоснабдяването на
жилището на ответника да е било прекъсвано през отоплителния сезон 2017/2018г.,
респ. в периода 25.10.2017г. - 23.03.2018г.,
в резултат на което абонатът да е претърпял вреди от неточно изпълнение на
задълженията на доставчика. Особеният представител не се е явил при разглеждане
на делото в съдебно заседание и не е установил фактите, на които основава
възражението си. Същото е неоснователно и не се обсъжда.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца 529 лв разноски по настоящото дело, от
които 75 лв за държавна такса, 202 лв за
експертиза, 152 лв за особен представител и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище
и адрес на управление в гр. Русе, ул. “ТЕЦ Изток”, представлявано от изп.
директор Севдалин Желев Желев, ЕИК *********, към В.Л.В. ***, ЕГН **********, за сумите 340.98 лв стойност на доставена топлинна енергия за
периода 25.10.2017г.-23.03.2018г., заедно със законната лихва от 05.06.2018г.
до окончателното изплащане и 6.18 лв лихва за забава за периода до 04.06.2018г.
ОСЪЖДА В.Л.В. да заплати на
“Топлофикация Русе” ЕАД сумата 77 лв разноски по ч. гр. дело
№3911/2018г.
на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА В.Л.В. да заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД сумата 529 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: