№ 3452
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110140771 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от В. Д. К. срещу .......... осъдителен иск с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 70000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от настъпила на
09.04.2023 г. трудова злополука, ведно със законна лихва от датата на злополуката до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че с ответника са в трудовоправни
отношения по силата на Трудов договор № 921/16.02.2023 г., въз основа на който заема
длъжността ............“ при ответното дружество. Твърди, че по време на смяна на 08.04-
09.04.2023 г. заедно с колегата В. И са изпратени да помогнат в отпушването на лентов
транспортьор и трансферната станция. Поддържа, че на площадката при трансферната
станция средното решетъчно платно от пода било преместено, което създало отвор, водещ
до долното ниво на сградата- кота 0. При излизане от помещението ищецът не видял отвора,
тъй като липсвала поставена сигнализация, и пропаднал до долното ниво на сградата, в
резултат на което получил травми в областта на гръдния кош и главата, изразяващи се в
съчетана травма- гърди, глава и лумбални прешлени; десностранна окципитална разкъсно-
контузна рана; десностранна ретроаурикуларна разкъсно-контузна рана; левостранна
парието-фронтална корова субарахноидна хеморагия; фрактура на XII ребро в дясно с
дислокация на фрагментите; десностранен върхов пневмоторакс; контузия на бял дроб;
фрактури на трансверзални израстъци на прешлени Л1, Л2, Л3, Л4 и капковидна фрактура
на Л5. Ищецът постъпва по спешност на 09.04.2023 г. в УМБАЛ ...... АД- София, от където е
изписан на 13.04.2023 г. след предприето консервативно лечение на получените травматични
увреждания. Поддържа, че възстановителният период на получените увреждания
продължава и към настоящия момент. Следвало да бъде обездвижен с оглед поддържането
на стабилност в гръбначния стълб, като е изпитвал силни болки от получените фрактури. В
резултат на обездвижването мускулите му атрофират и болките се засилват. Твърди, че
процесният инцидент е разследван и признат за трудова злополука с Разпореждане № 33032
от 25.04.2023 г. от ТП на НОИ– София-град, влязло в сила на 12.06.2023 г. Моли за
уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, за което представя списък.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
1
исковата претенция по основание и размер. Не оспорва наличието на ТПО между страните,
както и че ищецът е претърпял трудова злополука. Твърди, че в хода на извършеното
разследване на процесния инцидент било установено, че механошлосерите са предупредили
всички работници, вкл. и ищеца, за преместването на решетъчното платно, като са обърнали
внимание, че има отвор в пода, който следва да се заобиколи. В съставената епикриза от
началника Клиника по неврохирургия УМБАЛ ...... АД- София е отбелязано, че по данни на
пострадалия „след консумация на 3 бири паднал в шахта“, поради което ответникът
релевира възражение за съпричиняване, доколкото ищецът не е положил необходимата
грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. С поведението си
ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, доколкото сам е поставил в
опасност собствения си живот и здраве. Счита претендираното обезщетение за завишено по
размер, доколкото ищецът няма трайни увреждания, нито последвали усложнения, прекарал
е 30 дни в режим на домашно лечение, не са проведени инвазивни диагностични и
терапевтични процедури. Прави възражение за прихващане на изплатената от ответника
сума в размер на 1049,19 лв.- заплатени здравни осигуровки на ищеца за минал период- от
01.03.2018 г. до 31.01.2023 г., с уважената сума по претендираното обезщетение. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във
връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ответното дружество в качеството му на работодател и ищеца В.
Д. К., в качеството му на работник, е бил сключен трудов договор, по силата на който
последният е заемал длъжността ............“, което се установява и от представения трудов
договор №921/16.02.2023 г. ведно с длъжностна характеристика към него.
За безспорно между страните е отделено и че на 09.04.2023 г. ищецът е претърпял
злополука по време на работа в помещение на ответното предприятие, за която
работодателят (осигурителят) е подал декларация за трудова злополука в ТД София- град на
НОИ с вх. №342/13.04.2023 г. В представения по делото протокол за разследване на
обстоятелствата на злополуката от 13.04.2023 г. е посочено, че по време на работната смяна
на В. К. заедно с В. И са извикани, за да помогнат в отпушването на лентов транспортьор
02М 2011 и трансферна станция като на площадката на трансферната станция е премахнато
средно решетъчно платно на пода с цел по – лесно сваляне на извадения отпадък до долното
ниво, за което всички били многократно предупреждавани, но В. К. при излизане от
помещението без да огледа пътя, по който се придвижва, попада в отвора на пода с размери
68/42/120 см и пада на долното ниво на сградата – кота 0 при височина от 460 см като
получава травми на гръдния кош и главата.
С влязло в сила разпореждане №33032 от 25.04.2023 г. на длъжностно лице при ТП на
НОИ София –град е констатирано, че декларираната от осигурителя Столично предприятие
за третиране на отпадъци злополука станала 09.04.2023 г. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1
КСО, като е посочено, че същата е станала по време и във връзка с извършваната работа –
помага за отпушване на лентов транцпортьор 02М2011 и трансферната станция като при
излизане от помещение пострадалият попада в отвор на пода и пада на долното ниво на
сградата – кота 0 вследствие на което получава открита рана на окосмената част на главата
субарахноидален кръвоизлив – неуточнен, фрактура на XII ребро в дясно, контузионен бял
дроб, фрактури на десните трансверзални израстъци на Л1-4
Според представената епикриза от УМБАЛ ...... АД - София В. Д. К. е приет на
09.04.2023 г., с диагноза „съчетана травма – гърди, глава и лумбални прешлени“, предприето
е зашиване на раните и консервативно лечение на останалите травми като е изписан на
13.04.2023 г. с подобрено соматично и неврологично състояние с препоръки да спазва
лечебно – охранителен двигателен режим за 3 седмици, диетичен режим – изключване на
кофеиносъдържащи напитки и храни и приемане на медикаменти – аналгин и парацетамол
2
при нужда.
От приобщения болничен лист от 18.04.2023 г. се установява, че за периода 09.04.2023
г. до 13.05.2023 г. ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност поради
настъпилата трудова злополука с диагноза „открита рана по окосмената част на главата“.
Установява се от приетата по делото справка от НАП, че към 11.04.2023 г., В. Д К. е с
прекъснати здравноосигурителни права, поради незаплатени осигурителни вноски за
периода м.03.2018 – м.02.2023 г. Видно от Протокол №38 от 12.04.2023 г. на КУТ при ОП
СПТО е взето решение да се заплатят здравните осигуровки на служителя и да се закупи
корсет необходим за лечението. Сумата в размер на 1049,19 лева е заплатена от ответника в
полза на НАП на 12.04.2023 г. като на ищеца е издадено удостоверение от НАП изх.
№220232301740593/12.04.2023 г. в уверение на това, че лицето е с непрекъснати
здравноосигурителни права към 12.04.2023 г.
Като доказателство по делото е приета Инструкция по здраве и безопасност ИБ 01
Общи изисквания за безопасна работа, съгласно оценените в ОП СПТО рискове“, утвърдена
от директора на .............. на 27.09.2019 г.
За вида и характера на получените от ищеца увреждания и техния интензитет е
допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена след запознаване с
наличната по делото медицинска документация, според заключението на която вследствие
процесния инцидент ищецът е получил разкъсно – контузна рана в тилната област на черепа
вдясно, разкъсно – контузна рана зад дясното ухо, кръвоизлив под обвивката на мозъка
челнотеменно в ляво, счупване на 12-то ребро вдясно, минимален върхов пневмоторакс
вдясно, контузия на белия дроб, счупване на десните напречни израстъци на първи, втори,
трети и четвърти поясни прешлени и счупване на пети поясен прешлен тип сълза, които
увреждания е възможно да се получат при падане от второ ниво. Вещото лице е посочило, че
непосредствено след инцидента за период около 30 дни В. К. е изпитвал интензивни болки
със затихващ характер, като при нормално протичане на лечебния процес без усложнения е
посочил, че периодът на възстановяване около 6- 8 месеца. Според заключението раните в
областта на главата са били обработени хирургично и са защити, а за лечение на счупените
напречни израстъци на поясните прешлени е предписан лумбален корсет. Преливани са
различни медикаменти – обезболяващи, противооточни, гастропротективни. Според вещото
лице предприетото обездвижване би довело до отслабване на мускулатурата на
обездвижената част на тялото. Ищецът е изписан от лечебното заведение в ясно съзнание,
без наличие на възбуда, първично зарастващи рани, в стабилизирано соматично и
неврологично състояние. На ищеца е назначен диетичен режим и приемане на
болкоуспокояващи при нужда, както и спазване на лечебно – охранителен двигателен режим
за 3 седмици.
Разпитан пред съда на основание чл. 200, ал. 2 ГПК вещото лице посочва, че при
установените увреждания В. К. е можел да ходи, макар и да е изпитвал болка, тъй като не са
засегнати таза и/или долните крайници на тялото. Посочва, че докато трае зарастването на
костните счупвания болката е по – интензивна, но може да се приемат болкоуспокояващи
медикаменти. Корсетът също има обезболяващо действие, тъй като обездвижва
мускулатурата на тялото. Няма изискване за постелен режим, но при легнало положение
болките са по – малко, тъй като мускулатурата се отпуска. Счупванията на израстъците на
поясните прешлени са довели до трайно затруднение в движението на снагата за срок около
30 дни. Установените счупвания са в дясната част на тялото като не се констатира да е имало
пряка опасност за живота на В. К. предвид липсата на предприети действия за
отстраняването й при наличието на счупено ребро. Вещото лице посочва, че към датата на
изслушването установените счупвания следва да са зараснали, но дискомфортът и
неприятните усещания при натоварване и смяна на времето остават. Посочва, че по делото
няма данни от които да се установява пряка зависимост между описаното състояние на
лудост и получените увреждания.
По делото са разпитани свидетелите В. Г И и Г К К – присъствали по време на
злополуката, Х П М – сестра на пострадалия и Ю А М – служител при ответника.
3
Според показанията на свидетеля В. Г И, който е колега и зет на ищеца, двамата с В. по
време на 12 часова са извикани, за да помагат при отстраняването на отпадъци на лентата
като са предупредени, че една капандура/шахта ще бъде премахната. При влизане в
помещението непосредствено след отварянето на вратата е имало шахта, която свидетелят
прескочил предвид широчината на походката си, но ищецът, който вървял зад него, паднал в
нея. Чул вик и се обърнал, но самото падане не го видял. Разказва, че помещението не е било
осветено, както и че не е имало обозначителни знаци – ленти или конуси, които да
предупреждават за дупката. Дупката била с размери около метър на метър. Били
предупредени, че ще се маха решетката от пода, но не и че вече е махната. Всички се
паникьосали. Била извикана линейка и свидетелят отишъл в болницата заедно с В.. Ищецът
изпитвал адски болки в главата, гръбнака, коленете. В болницата В. К. стоял една седмица.
След изписването се прибрал вкъщи в с. М, в която живеели заедно. След изписването
продължавало много да го боли даже станал неадекватен от тези болки. Не можел да става,
да се храни или да отиде до тоалетна, както и да обръща внимание на семейството си.
Прекарал около година на легло. Понякога изпадал в паника и се чудел къде е . Променил се
много след инцидента. Не можел да работи, да вдига тежко. И сега не работел. През времето
на възстановяване В. ходел на лекар, вкл. и на психиатър или психолог. Разказва, че преди
започване на смяната са преминали ежедневен инструктаж, както и че нито преди, нито по
време на работа В. е употребявал алкохол.
Свидетелят Г К К разказва, че процесният отвор се намирал извън помещението, в
което вървят лентите на механичния цех. Имало пасарелка и от нея била махната една
решетка, през която се изхвърля отпадъка, но оставало място около отвора, за да се минава.
Заявява, че преди инцидента покрай отвора са минали поне 3-4 човека, вкл. и ищеца. Всички
били предупредени, че решетката е махната и всеки да внимава като преминава. Навсякъде
било осветено и се виждало без проблем. Спецификата на работата налагала да се влиза и
излиза. Заявява, че и друг път се е случвало да се отваря някакъв технологичен отвор.
Посочва, че предупредителни знаци, лента или конуси се поставяли в случай, че около
отворът няма хора, което в настоящия случай не било така. Решението как да се процедира
при проблем се вземало от тези, които са на място – механик, електрошлосер, общ работник.
Няма ръководител, който да каже какво да се прави в дадена ситуация. Уведомяването, че
има отвор било посредством непрекъснато повтаряне между колегите, за да не стане
инцидент. Не можело да се сложи конус, тъй като отворът бил непосредствено до вратата на
помещението. Не знае как В. е бил повикан да помага, но когато е дошъл, решетката със
сигурност е била махната. Не видял как В. пада в отвора. Чул колегите да говорят, че преди
това е пил три бири, но той лично не го е видял да пие.
От показанията на свидетелката Х П М, която живеела с ищеца в една къща на
различни етажи, се установява, че В. стоял в болницата четири дни. След като бил изписан
от болницата бил много зле, не искал да вижда никой, вкл. и децата си, не можел да се
храни, не можел да става, не можел да говори. Бил на легло почти около година като
постоянно се оплаквал, че го боли кръста, главата, гърба. Носел корсет и с негова помощ се
изправял. Започнал да превърта, държал се неадекватно, не знаел къде се намира. След
инцидента се променил психически и физически. Всички се грижили за него. Помагали му.
Съпругата му поела издръжката на седемте им деца. След инцидента и до сега В. не работел
нищо. Ходел на прегледи и пиел лекарства, но не знаела какви. Движи се сам, но постоянно
изпитвал болки.
Ю А М свидетелства, че няколко дни след инцидента отишла в дома на В., за да получи
копие от епикризата. Ищецът отказал да изпрати епикризата, тъй като в нея пишело, че е
изпил няколко бири. Когато свидетелката го посетила в с. М В. се движел нормално,
самостоятелно, без помощно средство. Изглеждал добре и психически й се струвал
нормално. Срещата й с ищеца била преди издаване на разпореждането от НОИ за
злополуката.
При тази фактическа установеност съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест,
4
които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от
това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им,
като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряван - чл. 200, ал. 3 от КТ.
За основателността на предявените искове е необходимо ищецът да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника, че през времетраенето на трудовото му
правоотношение при изпълнение на служебните му задължения, е настъпила посочената
злополука, че същата е призната за трудова по надлежния ред, както и че вследствие на
злополуката са претърпени неимуществени вреди, и в какво се изразяват същите, както и
размера на вредите, причинно-следствената връзка между твърдените вреди и настъпилата
трудовата злополука. При доказване на тези обстоятелства от страна на ищеца в тежест на
ответника е да установи твърденията си, че от страна на работника е имало съпричиняване,
довело до настъпване на злополуката, в частност с какви свои действия и бездействия
същият е допуснал груба небрежност и е допринесъл за нейното настъпване.
По делото е безспорно установено, че между пострадалия В. Д К. и ответника е
съществувало трудово правоотношение. На 09.04.2023 г. В. Д К. е претърпял злополука,
вследствие на която е настъпила временна неработоспособност. Посочената злополука има
характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като
трудова и обстоятелствата, при които е настъпила са отразени в посочените по-горе
Разпореждане №33032 от 25.04.2023 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ София –град и
декларация за трудова злополука. Не е спорно, че пострадалият е паднал от горно ниво на
площадката на долно ниво, при което получава травми в областта на гръдния кош и главата.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза, изготвено въз основа на приетата
медицинска документация, се установява, че вследствие на падането ищецът е получил
разкъсно – контузна рана в тилната област на черепа вдясно, разкъсно – контузна рана зад
дясното ухо, кръвоизлив под обвивката на мозъка челнотеменно в ляво, счупване на 12-то
ребро вдясно, минимален върхов пневмоторакс вдясно, контузия на белия дроб, счупване на
десните напречни израстъци на първи, втори, трети и четвърти поясни прешлени и счупване
на пети поясен прешлен тип сълза. Безспорно е между страните, че В. Д К. е ползвал
болничен за временна неработоспособност за пеирода 09.04.2023 г. – 13.05.2023 г.
Съдът счита, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя.
Според разпоредбата на чл. 51 ЗЗД, приложима на основание чл. 212 КТ обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В
случая отговорността на работодателя ответник е обективна и безвиновна и произтича от
обстоятелството, че между него и ищеца е било налице трудово правоотношение и че
злополуката е приета за трудова, станала по време и във връзка с извършваната работа от
пострадалия. Обстоятелството, че трудовия договор е бил сключен за заместване на друг
служител не изключва отговорността на работодателя, тъй като определящо е наличието на
трудово правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука (така в
решение №21 от 08.03.2017 г. по гр.д. №2645/2016 г. на ВКС,4-то ГО). Основанието на тази,
самостоятелна в своето приложно поле гражданска имуществена отговорност се обяснява с
това, че законодателят поставя върху работодателя професионалния риск от увреждането на
работника/служителя, а тя е няма субективен елемент в правопораждащите я юридически
факти.
При това положение следва да се разгледа възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия поради проявена от същия груба небрежност, който
не се е съобразил с предупрежденията на останалите служители, че има отвор в пода, който
трябва да се заобиколи, както и че е консумирал алкохол преди инцидента.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 1 КТ работодателят не отговаря за вреди от
трудова злополука или професионална болест, ако пострадалият е причинил умишлено
5
увреждането, а според ал. 2 на същия член отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. При тези анализ на събраните доказателства не се установява умисъл у
работника да причини злополуката, не е доказано той да е искал, допускал и предвиждал
настъпването й, поради което и съдът не намира, че са налице основания изключващи
изцяло отговорността на работодателя.
В съдебната практика (решение № 1026 от 18.12.09г. по гр.д. № 4001/08г. на І г.о. и №
348 от 11.10.11г. по гр.д. № 387/10г. на ІV г.о. по чл.290 от ГПК, както и в № 977 от
14.01.2010г. по гр.д.№ 298/09г.на ІV г.о.) се приема, че грубата небрежност е степен на
небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-
небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия, както и че
небрежността ще е груба когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на
вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. В решение от 21.06.2011г. по гр.д.
№1248/2010г. ІІІ г.о. на ВКС е посочено, че не всяко нарушение на правилата на безопасност
на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това,
при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на
увреждането, при подчертано субективно отношение (груба небрежност).
В настоящия случай служителите В. И и В. К. и двамата на длъжност ............“ са били
извикани от служител с контролни функции да помагат при разчистването на запушен
лентов транспортьор в сградата за механично сепариране на отпадъци. На площадката при
трансферната станция механиците взели решение да се премести средното решетъчно
платно от пода, с цел по – лесно сваляне на извадения отпадък. При излизане от
помещението за ръчно сепариране, за да отидат в трансферната станция, където свършвал
лентовият транспортьор, В. заобиколил дупката в пода, но В., който вървял втори, не го
направил и паднал на долното ниво на сградата. За наличието на отвор в пода служителите
били многократно предупреждавани устно при всяко преминаване. Всеки от намиращите се
на място служител – механик, електрошлосер, общ работник, машинен оператор
предупреждавал останалите да внимават при преминаване покрай липсващото решетъчно
платно. В този смисъл дадените от свидетеля В. И показания касателно преминаването от
него над отвора по навик при липса на устни предупреждения съдът не приема за
достоверни, логични и съответни на останалите доказателства. Макар и при преместването
на решетката В. И и В. К. да не са присъствали, същите са били многократно
предупреждавани за наличието на отвор. Не е спорно, че на ищеца е бил проведен
първоначален и ежедневен инструктаж за специфичните опасности или рискове свързани с
изпълняваната работа, чиито основни задължения са премахване на големи по обем
отпадъци, отстраняване на рециклируеми материали,почистване на
механичното/технологичното оборудване съгласно указанията на техническия персонал и
др. съгласно представената длъжностната характеристика за длъжността ............“.
Установява се, че при създалата се ситуация предприетото преместване на решетъчно
платно от пода е направено без предварителна заповед или инструкция като съдът намира,
че същото е в разрез с правилата за безопасност, тъй като не са предприети необходимите
мерки за очертаване на опасната зона на работното място. Не са били поставени
предупредителни знаци, лентови ограждения или друг вид сигнализация за наличната
опасност, с което е нарушено изискването на чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба №7 от 23.09.1999 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване. Същевременно обаче се установи, че мястото е
било добре осветено и се е виждало къде е липсващото платно. Служителите са били
многократно предупреждавани за липсата на едно от решетъчните платна на площадката, с
които предупреждения всички преминаващи оттам са се съобразили, вкл. и свидетеля В. И.
Предвид това съдът приема, че пострадалият излизайки от помещението без да огледа пътя,
по който се движи, предвид множеството предупреждения, е допринесъл за настъпване на
травматичните си увреждания. Наличието на работна ситуация, при която е налице опасна
зона за всички намиращи се на място предполага по – висока степен на отговорност при
6
изпълнение на трудовите задължения и спазване на правилата за безопасност и здраве.
Гореизложеното води до извода, че В. К. е проявил груба небрежност, с която е
допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Тя се изразява в това, че знаейки за
преместеното решетъчно платно от пода е предприел движение напред без да се съобрази с
дадените предупреждения и без да прояви елементарно внимание при преминаване около
отвора, откъдето преди това са преминали и други служители. Такова поведение е правно
укоримо, при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност, защото пострадалият е бил длъжен да
избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Извършвайки това –
пострадалият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност, при подобни условия. (решение №79 от 27.02.2012 г. по гр, д.
3673/2011 на ВКС 4-то ГО, решение №21.06.2011г. по гр.д.№1248/2010г. ІІІ г.о. на ВКС). От
своя страна – работодателят (чиято отговорност е обективна), отговаря за причинените
вреди, без значение дали са в причинна връзка с неговото поведение или на негови
служители. Съдът също отчита, че работодателят не е създал необходимата организация на
работа при наличието на т.нар. опасна зона (липсваща решетка), за да осигури безопасни
условия на труд.
За наличието на съпричиняване следва да се съобрази и установеното по делото, че
преди инцидента ищецът е употребил алкохол, за което е съобщил при снемане на
анамнезата при приемането му в лечебното заведение непосредствено след злополуката.
Заявеното лично от пострадалия в такъв момент и удостоверено в представената епикриза
съдът счита, че не беше опровергано от събраните свидетелски показания чрез разпита на В.
И, които и в други части съдът приема за нелогични и несъответни на останалите
доказателства, поради което следва да се приеме, че ищецът сам се е поставил в риск от
увреждане, с което съпричинява вредата. Явяването на работа след употребата на алкохол е
нарушение не само на Кодекса на труда, но и приетата при работодателя „Инструкция по
здраве и безопасност ИБ 01 Общи изисквания за безопасна работа, съгласно оценените в ОП
СПТО рискове“.
Това че пострадалият е допринесъл за увреждането следва да бъде отчетено при
определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло
за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното
обезщетяване. Съгласно съдебната практика когато при трудовата злополука има
съпричиняване при допусната груба небрежност отговорността на работодателя трябва да се
намали в съответната степен (така в решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. №673/2011 г. на
ІV г.о. на ВКС и решение № 291 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ІV г.о. на ВКС ).
При установения механизъм на трудовата злополука като стечение на конкретни проявени и
установени по делото обективни и субективни фактори и при баланс между вредите,
намиращи се в причинна връзка с поведението на пострадалия, настоящият съдебен състав
намира, че следва да определи 50% съпричиняване, с който процент следва да се намали
размера на полагащото се на ищеца обезщетение съответно на проявената груба
небрежност.
Начинът за определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени
вреди и съдържанието на понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД са изяснени
в Постановление № 4 от 23.12.68г. на Пленума на ВС, съгласно което следва да се преценят
всички съотносими обективни обстоятелства - вид, характер на увреждането, начин на
извършване, допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания,
загрозявания, реално причинените морални страдания, възрастта на пострадалия,
общественото му положение, както и всички други релевантни към конкретния случай
факти и обстоятелства.
Вследствие на злополуката ищецът е получил разкъсно – контузна рана в тилната
област на черепа вдясно, разкъсно – контузна рана зад дясното ухо, кръвоизлив под
обвивката на мозъка челнотеменно в ляво, счупване на 12-то ребро вдясно, минимален
върхов пневмоторакс вдясно, контузия на белия дроб, счупване на десните напречни
7
израстъци на първи, втори, трети и четвърти поясни прешлени и счупване на пети поясен
прешлен тип сълза, които увреждания са били съпроводени с болки с висок интензитет към
момента на счупването до обездвижването за период около 30 дни като постепенно болките
са затихвали, в който смисъл е заключението на съдебно – медицинската експертиза при
съобразяване характера на увреждането, поради което съдът намира, че се установява
наличието на причинна връзка между настъпилото увреждане на здравето на В. К. и
претърпените от него болки и страдания. Според събраните гласни доказателства болките
продължавали значителен период от време – почти година, както и че за около една година
ищецът лежал на легло. Според заключението на съдебно – медицинската експертиза обаче
не е бил необходим постелен режим с такава продължителност, особено след зарастване на
установените счупвания, тъй като това би довело до по – голяма мускулна атрофия. Според
представения болничен лист ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност
само 35 дни като при липсата на данни за протичане на оздравителния процес съдът приема,
че възстановяването е протекло нормално и без усложнения във времевите граници
посочени от вещото лице – от 6 до 8 месеца. Не се установиха и съпровождащи заболявания,
които да са повлияли на оздравителния процес. Според експерта такива травматични
увреждания към датата на приключване на устните състезания следва да са напълно
възстановени/зараснали като нормалните за този вид счупвания болки при смяна на климата
и физическо натоварване са останали. Установи се, че на ищеца е изписан корсет и такъв е
бил носен, но същият не възпрепятствал ходенето, тъй като не са установени травми на
долните крайници или на таза. Вещото лице изрично посочи, че счупванията на израстъците
на поясните прешлени са довели до трайно затруднение в движението на снагата за срок
около 30 дни. Не се установи да е била налице пряка опасност за живота на ищеца
вследствие счупването на 12 ребро. Твърденията на свидетелите И и Мирчева за наличието
на състояние на лудост у ищеца след инцидента преценени с оглед на всички други данни по
делото по реда на чл. 172 ГПК не бяха установени. Вещото лице посочи, че няма пряка
зависимост между твърдяната лудост и получените травматични увреждания.
Неизбежно от психологическа гледна точка ищецът е търпял и търпи и душевни
страдания, свързани с конкретните фактически обстоятелства около настъпване на
злополуката, залежаването вкъщи, невъзможността да извършва тежък физически труд и
ограничените възможности при намиране на работа. Несъмнено временната
работоспособност се е отразила на изградените му житейски и трудови навици, в който
смисъл са и събраните свидетелски показания. При съобразяване на всичко гореизложено -
характера и степента на полученото увреждане, периода на лечение и възстановяване,
обстоятелството, че здравословното състояние на ищеца е възстановено, младата му възраст,
както и съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, то следва
да бъде определено по справедливост обезщетение в размер на 60000,00 лева.
С оглед приетото съпричиняване, определеният размер на обезщетение от 60000,00
лева, следва да бъде намален с 50%, поради което исковата претенция на ищеца съдът
намира за основателна до сумата 30000,00 лева като за разликата до 70000 лева като
недоказана и неоснователна подлежи на отхвърляне.
При това положение следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение
за прихващане със заплатената от него на 11.04.2023 г. сума в размер 1049,19 лева за здравни
осигуровки за минал период на ищеца. Установява се по делото, че при постъпване в
лечебното заведение непосредствено след злополуката ищецът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, поради незаплатени здравни вноски за периода м.03.2018 г. до
м.02.2023 г. Следва да се отбележи, че за да ползват медицинска помощ по линия на НЗОК,
гражданите трябва да имат непрекъснати здравноосигурителни права, което означава, че за
последните 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната им
медицинска помощ, трябва да са заплатили здравноосигурителните си вноски в случай на
самоосигуряване или ако лицето не е заето по трудово или друго правоотношение. В
противен случай пациентите следва да заплатят оказаната им медицинска помощ. Когато
задължението за внасяне на осигурителни вноски е на работодателя или на друго лице,
8
невнасянето на осигурителни вноски не лишава гражданите от здравноосигурителни права.
От приобщените доказателства е видно, че дължимите и незаплатени от пострадалия
здравноосигурителни вноски към м.04.2023 г., са заплатени от ответника на 11.04.2023 г. в
полза на НАП - ТД офис София. На В. К. е издадено удостоверение от НАП за това, че към
12.04.2023 г. неговите здравноосигурителни права са възстановени и същият е получил
лечение. Заплатената сума за здравни вноски за минал период от страна на работодателя при
начална липса на основание, което не се оспорва от ищеца и с което същият се е обогатил,
спестявайки си разходите за здравноосигурителни вноски, подлежи на връщане. Сумата е
дължима от ищеца, тъй като с нея е погасено задължението му за здравни вноски в
установения от НАП размер.
За да се породи правният ефект на заявеното съдебно прихващане е необходимо да се
установи наличието на предпоставките за това, а именно да съществуват действителни
насрещни вземания на страните с предмет пари или еднородни и заместими вещи, които са
изискуеми и ликвидни, като е необходимо изявлението на прихващащият да достигне до
насрещната страна. Необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е
изискуемо, а задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо,
но трябва да е изпълняемо. Относно другата предпоставка – ликвидността на вземанията
следва да се посочи, че тя е изискване само към активното вземане. Ликвидно е активното
вземане, определено по основание и размер, което е безспорно (установеното с влязло в
сила решение или заповед за изпълнение), но и неоспореното от длъжника, срещу когото се
прихваща, както е в настоящия случай. Установяване на ликвидността на активното вземане
в производството по спора за дължимостта на пасивното вземане, предвид предявения иск за
обезщетение, не е пречка да се породи ефектът на погасителния способ, който е винаги
ретроактивен (така в ТР №2 от 18.03.2022 г. по т.д. 2/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС). Не
е спорно между страните и че заявлението за прихващане, съдържащо описание както на
активното, така и на пасивното вземане, е достигнало до своя адресат с получаване на
отговора на исковата молба.
Зачитайки погасителния ефект на направеното от ответника прихващане съдът счита,
че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено със сумата 1049,19 лева,
с която ищецът неоснователно се е обогатил, спестявайки разходи за здравноосигурителни
вноски, поради което следва да му се присъди сумата 28950,81 лева, а за разликата до
30000,00 лева да се отхвърли поради съдебно прихващане.
Върху така определения за справедлив размер на обезщетението следва да се присъди и
законна лихва от датата на увреждането 09.04.2023 г. като законна последица от осъждането.
(решение №146 от 15.02.2010 г. по гр. д. № 848/2009 г., г. к., III Г. О. на ВКС, определение №
1122 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 661/2012 г., г. к., III Г. О. на ВКС).
По разноските.
При този изход на спора разноски следва да се присъдят и на двете страни в
производството.
Ищецът, който е представляван от адв. Д. З от САК като представител на „.........“ при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, за което е представен договори за правна защита и
съдействие, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Декларираното
обстоятелства в този смисъл, води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА и на
процесуалния представител следва да се определи адвокатско възнаграждение, което
ответникът да бъде осъден да заплати съразмерно на уважените части от исковите
претенции.
За определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на
ищеца по делото защита следва да се изходи не само от материалния интерес, но и от вида и
обема на предоставените защита и съдействие. При съобразяване актуалната практика на
СЕС – решение от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г.съдът има право да присъди разноски
за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, съобразно предвидените в НМРАВ,
вкл. и когато тя отразява реалните пазарни размери на адвокатските услуги. Макар че цената
9
на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на
пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на
услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането
на реални пазарни цени. Ето защо съдът изхождайки от правната и фактическа сложност на
делото, както и извършената от процесуалния представител дейност в защита интересите на
ответника и размера на защитавания интерес, счита че възнаграждение в размер на 3000,00
лева отразява реалната цена на положения от процесуалния представител на ищеца труд
Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата 1240,75
лева.
Независимо, че с нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и
служителите, ищци по дела за трудови спорове, каквото е и настоящото, от заплащането на
дължимите държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на
делото, същите не са освободени от репариране разноските на ответника, при отхвърляне на
исковете. Ответникът претендира заплащане на депозит за вещо лице 300,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 6000,00 лева, по отношение на които ищецът е въвел
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност, което съдът приема за основателно по
изложените по горе- съображения при зачитане актуалната практика на СЕС – решение от
25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., поради което следва да бъде намалено до сумата
3000,00 лева. Съответно на отхвърления размер на исковата претенция на ответника следва
да се присъдят разноски за депозит и адвокатско възнаграждение в общ размер от 1935,18
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда съразмерно с уважената срещу него част от иска сумата 1158,03 лева държавна такса
и 124,07 лева депозит за вещо лице.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса и депозита за вещо лице за
разглеждане на отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .............. ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: с. ......... да заплати
на В. Д. К. ЕГН ....... с адрес: с. ........ на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 28950,81 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от
настъпила на 09.04.2023 г. трудова злополука, ведно със законна лихва от датата на
злополуката до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
30000,00 лева като погасен чрез съдебно прихващане, а за разликата над 30000,00 лева до
предявения размер 70000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА .............. ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: с. ......... да заплати
на „.........“ ЕИК .......... представлявано от адв. Д. З. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата
1240,75 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на В. Д. К. ЕГН
....... по гр.д. №40771/2024 г. по описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА В. Д. К. ЕГН ....... с адрес: с. ........ да заплати на .............. ЕИК ...... със
седалище и адрес на управление: с. ......... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1935,18 лева
– разноски по делото.
ОСЪЖДА .............. ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: с. ......... да заплати
по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1158,03 лева
държавна такса и 124,07 лева депозит за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11