№ 279
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501643 по описа за 2021 година
при участието на секретар Мария Крайнова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
ищеца в първоинстанционното производство П. М. Н., конституирана на мястото на И. П. Д.
чрез адвокат Ст. Ж. срещу решение 260992 от 12.02.2021 г. на Софийски градски съд,
Първо ГО, 7 състав по гр.д. 2092/2019 г., в частта, в която е отхвърлен искът с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ срещу „Лев инс“ АД за разликата над 25 000 лева до
претендирани 58 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътен инцидент на
23.02.2016 г., в частта, в която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху
обезщетението за имуществени и неимуществени вреди от 22.12.2017 г. до 17.01.2018 г.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част с оплаквания за неправилно
приложение на критерия справедливост предвид броя, вида и тежестта на телесните
увреждания, претърпени от И. П. Д.. Твърди се, че в решението не са съобразени
представените многобройни амбулаторни листове и свидетелските показания.
Няма подаден отговор от името на ответника.
Пред настоящата инстанция е прието заключение на съдебно-психичатрична
експертиза, изготвена от д-р Р. Ц. К., която като е съобразила свидетелските показания от
с.з. на 15.09.2020 г. – л. 157 и сл. по делото на СГС и медицинските документите,
приложени по делото, е отговорила на въпросите: 1. Какви са степента и характерът на
уврежданията на И. Д. след ПТП от 23.02.2016 г. от гледна точка на психическото й
състояние; 2. Каква е връзката между психическите увреждания, ако има такива, и болките
и страданията от ПТП; 3. Как от психиатрична гледна точка се обяснява неврологичният
статус, описан в Епикриза от 08.02.2019 г. от МБАЛ „Св. Анна“ на л. 155 от делото и има ли
връзка с преживените при ПТП травми.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
1
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на водача на МПС, в което се е
возила пострадалата при ПТП И. Д., че водачът на МПС е нейната дъщеря П.Н., както и
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред
въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди между
размера, присъден от първата инстанция – 25 000 лева и размера, претендиран от П.Н. – 58
000 лева.
За определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав взе предвид изслушаните заключения на СМЕ, допълнителна СМЕ и на
СПЕ, представените медицински документи и събраните свидетелски показания.
Според епикриза към ИЗ № 3607 на болница „Царица Йоанна –ИСУЛ“ И. Д., на 82 г., е
приета в клиниката по хирургия на 23.02.2016 г. с диагноза - контузия на гръдния кош,
счупване на V - VI - VII леви ребра. Придружаващи заболявания – артериална хипертония
III ст., хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност, мозъчно-съдова болест -
координационен синдром, постфлебитен синдром на десния крак, язва на стомаха,
коксартроза и гонартроза в дясно. В пункт „обективно състояние“ е отразено, че ищцата е
постъпила в тежко общо състояние, като съзнанието е запазено. След рентегенография е
установено счупване на V - VI - VII леви ребра без разместване и хемопневмоторакс.
Проведено е лечение с венозни системи, антибиотик и обезболяващи лекарства. На
29.02.2016 г. ищцата е изписана с подобрение, с препоръка за ХДР и проследяване на
състоянието от общопрактикуващия лекар /л.34 от преписката пред СГС /. Видно от амб.
лист № 00108/ 04.07.2018 г. и амб. лист № 000121 от 25.07.2018 г. при преглед от специалист
психиатър д-р П., на И. Д. е поставена диагноза – рецидивиращо депресивно разстройство,
умерено тежък епизод, като е предписано лечение с медикаменти./л.81 от преписката пред
СГС, коментирани и в заключението на СПЕ/.
Назначената като вещо лице от СГС д-р Татяна Д. - ортопед травматолог заключава, че
И. Д. е получила следните травматични увреди при ПТП на 23.02. 2016 г.: контузия на
гръдния кош, счупване на V - VI - VII леви ребра. Тези травматични увреди са нарушили
функциите на гръдния кош и на белите дробове, като са причинили затрудняване на
дишането, придвижването и самообслужването на пострадалата за около три месеца.
Установените 14 дни по-късно - гадене и повръщане, световъртеж и главоболие, биха
могли да бъдат получени от травма на главата при процесното ПТП. Проведено е
консервативо лечение в МБАЛ „Царица Йоанна –ИСУЛ“ в периода от 23.02.2016 г. до 29.02.
2016 г. - 6 дни и домашно - амбулаторно - от 29.02.2016 г. до около 3 - 3,5 месеца.
Вещото лице е обсъдило в заключението представените по делото амбулаторни листове
за извършени на ищцата прегледи при кардиолог и невролог, като е посочило, че при
ищцата са били налице придружаващи заболявания към момента на ПТП. Позовава се на ЕР
на ТЕЛК № 3632 от 17.07.2002 г. с поставена на ищцата диагноза - Спондилартрозис
деформанс. Коксартрозис декстра. Гонартрозис декстра. АХ II ст. Корхипертоникум. МСБ -
координационен синдром. Улкус пилори. Статуспост мелена. Постфлебитен синдром на
дясна подбедрица. Дегенерация на двете очи. Затлъстяване II - III степен, като е определена
91,4 % ТНР без чужда помощ за 3 години до 01.07. 2005 г. В о.с.з. вещото лице д-р Д.
пояснява, че по повод описаните травми и увреди общият възстановителен период е около 3
месеца. Появилите се оплаквания са съчетание от съпътстващите и придружаващи
заболявания и травмата при инцидента. Предполага, че е получила една травма на главата,
което е довело до тези оплаквания. Пояснява още, че ищцата има заболявания преди пътния
инцидент, които са доказани с различни изследвания и заключението на ТЕЛК от 2002 г.,
като част от оплаквания могат да се проявят и вследствие на хипертонията.
В приетото /оспорено от ищеца/ заключение на допълнителна СМЕ с в.л. д-р В. М. –
специалист невролог се сочи, че при ПТП на 23.02.2016 г. И. Д. не е губила съзнание, не е
имала оплаквания от главата, получила е контузия на гръден кош и счупване на 3 ребра в
ляво без данни за хемопневмоторакс или контузия на белия дроб. Две седмици след
изписването от болницата ищцата е направила скенер на главата, на който липсват
травматични промени, установена е церебрална корова атрофия и микроваскуларни
исхемични лезии /микроинсулти /. Четири месеца по-късно е прегледана от психиатър,
който е констатирал умерено тежък епизод на рецидивиращо депресивно разстройство.
2
Констатираните мозъчни увреждания при ищцата - съдова левкоенцефалопатия и
церебрална корова атрофия не са в причинна връзка с претърпяното ПТП, при което ищцата
не е претърпяла черепномозъчна травма и не е губила съзнание. Д. е имала решение на
ТЕЛК за 91,4% ТНР от 17.07.2002 г., в което като част от мотивите е посочена мозъчно-
съдова болест и координационен синдром и са й определили 50% ТНР. Централният
вестибуларен синдром, описан в амб. листове след претърпяното ПТП, не е в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП, а е с голяма давност и е във връзка с хроничните й
соматични заболявания и рецидивиращото депресивно разстройство. Състоянието на
ищцата се е усложнило с мозъчен емболичен инфаркт като резултат на предсърдно мъждене
с неясна давност без прием на антикоагулант. Обоснован е извод, че умерено тежкият
рецидивиращ епизод на депресивно разстройство е влошил качеството на живот на ищцата
и общото й здравословно състояние, но няма отношение към леталния й изход.
От приетата Епикриза по ИЗ № 3360/2019 г. на УМБАЛ „Света Анна“ АД се
установява, че И. Д. на 84 г. е приета в клиниката по нервни болести на 08.02.2019 г., като е
починала в лечебното заведение на 14.02.2019 г., с поставена окончателна диагноза:
Исхемичен мозъчен инсулт /емболичен/, мултинфарктна енцефалопатия. Корова атрофия.
Артериална хипертония – III стадии. Сърдечно съдова и дихателна недостатъчност. Екзитус
леталис.
Според заключението на СПЕ, неоспорено от страните и прието от настоящия състав,
след инцидента е настъпила остра реакция на стрес, симптомите на която се проявяват в
разстояние на няколко минути след въздействие на стресогенното събитие и изчезват в
разстояние на няколко дни, често след няколко часа. Последвало разстройство в
адаптацията, което обикновено отшумява за около шест месеца. Това е състояние на
субективен дистрес и емоционално разстройство, нарушаващо обикновено социалното
функциониране, възникващо в период на адаптация към значителни жизнени промени или
последици на стресогенно събитие. Тези разстройствата се развиват като пряк резултат на
остър стрес или продължителна травма. Клиничната картина варира и включва:депресивно
настроение, тревожност, безпокойство, чувство за невъзможност за справяне, за планиране.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че острият стрес се появява след възникването
на инцидента и може да продължи няколко часа или няколко дни. След това обаче може да
премине в реакция на дезадаптация, което е отразено и се трансформира постепенно в
депресивно хипоходрични тревожни симптоми. При Д. е било налице неясно от кога,
рецидивиращо депресивно разстройство, като е възможно стресът да отключи такъв епизод,
но в депресивното разстройство има и други фактори. Стресът обаче винаги допринася за по
- тежко протичане на съответното разстройство и може да провокира нов пристъп. За
преодоляване на това състояние е нужен прием на медикаменти, назначени от психиатър.
Вещото лице е категорично, че леталният изход не е свързан с психичните промени, а
според епикризата от УМБАЛ „Света Анна“ е настъпил вследствие на хроничните й
заболявания и получен инсулт.
Свидетелката В. Г. разказва, че И. Д. била на 75 – 76 г. към момента на
катастрофата. Свидетелката пояснява, че отдавна познавала ищцата, защото били колежки
почти 20 г. И. била пенсионерка, но шиела гоблени и плетяла. Била много дейна
жена, имала си градина в с. Разлив, където прекарвала лятото и се грижила за растенията.
След ПТП свидетелката посещавала И. и вкъщи, и в болницата. Ищцата много се
променила, не желаела да разговаря с никого, изпитвала болки и страх. Не искала да излиза
никъде. Не можела да сяда, защото изпитвала болки в гърба и гърдите.
Свидетелят Е. К. живеещ на смейни начала с нейната дъщеря, разказва, че като
единствен мъж в семейството знае за всички посещения на ищцата по болници и прегледи,
защото сам организирал превоза. И. била в тежко състояние веднага след катастрофата.
След изписването и от болница имала синини по лицето. Почти не можела да разговаря.
Състоянието ú се влошило след престоя в болница ИСУЛ. Не можела да лежи. Изпитвала
болки, дори в някакво приседнало състояние била върху възглавници, за да може да
придреме, защото това не било спане, а дремене. Много трудно се обслужвала сама. После
опитвала с да ходи с помощта на столове и проходилка. Преди произшествието всяка година
ищцата ходела на село, копаела и работела по градината си.
Показанията на свидетелите съдът кредитира, доколкото са в синхрон с медицинските
3
документи и заключението на СМЕ. Съдът не кредитира показанията относно поддържането
на градина на село само от И. предвид многобройната медицинска документация,
установяваща съществувалите преди инцидента заболявания – артериална хипертония III
ст., хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност, мозъчно-съдова болест -
координационен синдром, постфлебитен синдром на десния крак, язва на стомаха,
коксартроза и гонартроза.
Като съобрази установените увреждания - контузия на гръдния кош, счупване на V - VI
- VII леви ребра, болничното лечение от шест дни и домашно лечение от около 3 - 3,5
месеца, както и затрудненото дишане през това време, възрастта на пострадалата към
момента на увреждането – 82 години, която категорично не благоприятства
възстановяването и психическото отражение на инцидента - остра реакция на стрес и
последвалото разстройство в адаптацията, съдът намира, че определеният от СГС размер на
обезщетението от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева е справедлив. Това обезщетение
отчита факта, че ищцата е имала нужда от чужда помощ, депресивното й разстройство,
както и съдебната практика по сходни случаи и застрахователните лимити към деня на
настъпване на вредите.
Неоснователни са оплакванията за занижен размер на обезщетението. Всички фактори
от значение за определянето му са отчетени от първоинстанционния съд. Следва да се
посочи фактът, че г-жа Д., на 82 г. към деня на ПТП, е имала заболявания и преди това както
неврологични (координационен синдром), така и от друго естество – артериална хипертония
III ст., хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност, МСБ (мозъчно-съдова болест),
постфлебитен синдром на десния крак, язва на стомаха, коксартроза и гонартроза, обезитас,
видно от описаното обективно състояние в медицинските документи. Централният
вестибуларен синдром, описан в амб. листове след претърпяното ПТП, не е в причинна
връзка с ПТП, а е с голяма давност и е във връзка с хроничните й соматични заболявания.
Съдът не подлага на съмнение показанията на свидетелите за промените, настъпили
при И. и нейната тревожност, която е описана и в амбулаторните листове от психиатър,
както и съобразно приетото заключение от настоящия състав, но при липсата на адекватна
подкрепа от психолог или психиатър, тяхното персистиране е закономерна последица и не
се дължи единствено на ПТП. Видно от обсъдените по-горе амбулаторни листове от д-р П.,
Д. е потърсила помощ от психиатър едва през юли 2018 г. При подобни стресогенни
събития е обичайно да се развие висока степен на тревожност и констатираната при г-жа Д.
не налага увеличаване на размера на обезщетението. Вещото лице психиатър и в писменото
си заключение и в с.з. посочва, че такова разстройство в адаптацията обикновено отшумява
за около шест месеца, но при липсата на адекватна помощ може да се задълбочи.
Съпътстващите заболявания също следва да бъдат взети предвид при обезщетяването
на вредите, но само доколкото физическите страдания на г-жа Д. са били по-интензивни и
възстановяването – по-трудно. Не може да се приеме обаче, че именно и само пътният
инцидент е предизвикал психичните промени при нея, поради което същите не могат да
обусловят по-високо обезщетение. Вещото лице психиатър е категорично, че психичните
преживявания нямат връзка с описаните в епикризата от МБАЛ „Св. Анна” от 14.02.2019 г.
заболявания, които са довели и до смъртта на Д..
При определяне на обезщетението следва да се съобрази, че колкото и трайни да са
били психическите последици от инцидента според твърденията във въззивната жалба, те са
продължили не повече от три години – до смъртта на И. Д. в деня след подаване на исковата
молба. Несъстоятелен е доводът, че тези проблеми са ускорили леталния изход. От една
страна, предмет на настоящото производство са само болките и страданията, търпени от г-
жа Д. и би било логичен, житейски и правен абсурд претенция за вреди от собствена смърт.
От друга страна, П.Н., въззивен жалбоподател, няма как да претендира обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на майка си, тъй като ПТП е в резултат на нейното
противоправно поведение.
Присъденото обезщетение от 25 000 лева представлява МРЗ от 420 лева за 2016 г. за
почти 60 месеца т.е. за близо 5 години. МРЗ, както и нивата на застрахователните лимити
растат и именно с този фактор обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани от
съдилищата, нарастват. Обезщетението обаче отразява и спецификите на конкретния случай
4
и доказаните вреди и неудобства. Неоснователен е и доводът на процесуалния представител
на жалбоподателя в хода по същество пред въззивния състав, че е минало време от пътния
инцидент, икономическите условия са се променили и обезщетението следва да се увеличи.
По начало законната лихва за забава е тази, която компенсира пострадалия за изтеклото
време по време на производството и до плащането на дължимото обезщетение. Наред с
това, трайна е съдебната практика, че обезщетението следва да отразява обществено-
икономическите фактори към деня на събитието, а не към деня на произнасяне от съда, тъй
като така се постига и един от най-важните принципи в правораздаването, а именно
неговата предвидимост.
По повод оплакването за законната лихва въззивният съд намира същото за
основателно. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя. Ето защо, законна лихва върху присъденото от СГС обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди се дължи от 22.12.2017 г., а не 15 работни дни след
този момент.
По изложените съображения въззивната жалба следва да се остави без уважение по
отношение на иска за обезщетението за неимуществени вреди, като решението бъде
потвърдено в тази част. Решението следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен
искът за законна лихва върху присъденото от СГС обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди за периода от 22.12.2017 г. до 17.01.2018 г.
За въззивната инстанция в полза на ответника по жалбата следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 260992 от 12.02.2021 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 7
състав по гр.д. 2092/2019 г. в частта, в която е отхвърлен искът за законна лихва върху
обезщетението за имуществени и неимуществени вреди от 22.12.2017 г. до 17.01.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА П. М. Н. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да заплати на „ЛЕВ ИНС“
АД, разноски за въззивната инстанция в размер на 200 (двеста) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5