Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 18,11,2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 14 състав,
в открито заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Цветелина Добрева
–Кочовски като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 5041 по описа за 2016 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Г.Г.Х. срещу Ц.ЗА С.М.П.– гр.
София искове за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, в резултат от противоправно деяние и клевета с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, а именно:
1.сума в
размер на 9000,00лв., обезщетение за
имуществени вреди за закупен трудов стаж, за периода от 28,12,2011 г. до 15,03,2016 г.;
2.сума в
размер на 7400,00лв., обезщетение за
имуществени вреди пропуснати ползи, поради неявяване на конкурс за периода 01,03,2015 г. – 15,03,2016 г.;
3.сума в
размер на 240000,00лв., обезщетение
за пропуснати ползи от невъзможност за придобиване на специалност в системата
на здравеопазването за периода от 28,12,2011г.
– 15,03,2016г.;
4.сума в
размер на 250000,00лв., обезщетение
за неимуществени вреди за периода от 28,12,2011г.
до 15,03,2016г., увреждане на здравето;
5.суми в
общ размер на 7340,00 лв.,
обезщетение за имуществени вреди, пропуснати ползи в размер на стойността на годишни отпуски за
периода от 01,05,2011 до 31,08,2012
г.;
6.суми в
общ размер на 3573,00 лв.,
обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение за периода от 01,03,2011 г. до 30,09,2011 г.;
7.суми в
общ размер на 965,00 лв.,
обезщетение за имуществени вреди разходи за лечение за периода от 01,01,2012 г. до 31,08,2012 г.;
8.обезщетение за пропуснати ползи, в размер на неполучен
доход в равностойността на трудовото възнаграждение, както следва:
- сума в
размер на 2440лв. за 2012год.
-Сума в
размер на 7320лв. за 2013год;
-Сума в
размер на 7320лв. за 2014год.,
-сума в
размер на 8880лв. за 2015год. и 2960лв. за 2016год., за периода от 01,09,2012 до 15,03,2016г., ведно със законната лихва върху тези
суми от 22,04,2016 г. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че страните по делото са
били страни по трудово правоотношение, като ищецът е уволнен на осн.чл.328,
ал.1, т.5 от КТ със заповед №ЗП-17/08,03,2011год. на Директора на ЦСМП-София, считано от датата на издаване на заповедта. Поддържа се, че с
Решение от 06,08,2015 г. по в.гр.д. № 19904/2014г. по описа на СГС, 4 Б състав,
уволнението е признато за незаконно и отменено на осн.чл.344, ал.1, т.1 от КТ и
на осн.чл.344, ал.1, т.2 от КТ ищецът е възстановен на работа на заеманата длъжност „лекар“ в ЦСМП.
Решението е влязло в сила на
15,03,2016год. предвид недопускане до касационно обжалване. Твърди се, че вследствие на уволнението за
ищеца са настъпили множество имуществени вреди за закупен трудов страж,
медицински разноски, пропуснати ползи от лишаване от възможността да получава
по-високо възнаграждение от придобиване на специалност в системата на
здравеопазването, неизплатени годишни платени отпуски и трудови възнаграждения
за процесните периоди. Реализирани са и
неимуществени вреди от влошено здравословно състояние по повод преживян стрес,
а именно сърдечно съдови
заболявания, хронично безсъние, диабет,
диабетна невропатия, нарушаване на авторитета пред пациентите.
Обосновава
отговорността на ответника като
възложител на длъжностното лице –издател на отменената заповед за уволнение,
което е действало недобросъвестно при
изпълнение на служебните си задължения „с
цел да бъде премахнат ищеца от работа,
за да се назначи друг удобен служител, който ще действа в услуга на ръководството“.
Обосновава отговорност на ответника и на основание клеветническо твърдение,
осъществено на 08,03,2011год. пред ТВ 7 от ЦСМП София град, когато Г. Г./директор
на ЦСМП/ е заявил ищецът да е допуснал „лекарска небрежност“ като е поставена
погрешна диагноза-остра вирусна инфекция, вместо хеморагичен инсулт по отношение на пациент,
който впоследствие е починал. /молба от
15,04,2019год. /. С молба уточнение от 29,05,2019год., 19,08,2019год.,
12,03,2020год. ищецът сочи кои вреди претендира на основание противоправното
деяние и кои от клеветническо твърдение. Вредите от клеветническо твърдение са
претендираните по т.2 от доклада
-имуществени вреди –пропуснат доход от по –високо трудово
възнаграждение, осуетено от невъзможност за явяване на конкурс.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът
- Ц.ЗА С.М.П.– гр. София в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърдените
нарушения на трудовия договор от страна на ЦСМП, като посочва, че ищецът вече е
провел защита срещу неправилното уволнение. Твърди, че той не се е възползвал
от възможността да претендира обезщетение по реда на КТ. Поддържа да не са ангажирани доказателства,
че ищецът се е явил на работа, за да бъде възстановен на заемната преди
уволнението му длъжност. Посочва, че възможността за специализация, от която
ищецът твърди да е бил лишен е бъдещо несигурно събитие.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковите претенции. Претендира разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
доказателствата по делото ищецът е
уволнен със заповед
ЗП-17/08,03,2011год. на
осн.чл.328, т.5 от КТ поради липса
на качества за заеманата длъжност по повод осъществен на 07,03,2011год. преглед
на пациент по време на дневно дежурство
при посещение на адрес, като след преглед на лицето К.И.е поставил диагноза „остра вирусна
инфекция“ и е насочил същия към личен лекар за уточнение на състоянието. След
повторно прието повикване за същия пациент, е извършено посещение от друг екип на ЦСМП и на
пациента е поставена диагноза „Хеморагичен
мозъчен инсулт. Кома“.
С решение от 06,08,2015год. на СГС, ГО, 4-Б въззивен състав уволнението е
признато за незаконно и отменено, а
ищецът възстановен на заеманата преди уволнението длъжност лекар в ЦСМП София. С определение
№267/15,03,2016год. на ВКС, постановено
по гр.д.№605/2016год. решението на СГС не е
допуснато до касационно обжалване.
По делото е
приложена кореспонденция между
ищеца и ЦСМП София, от която е видно
след постановяване на решението за
отмяна на уволнението ищецът да е депозирал заявления до ответника за приемане на болнични листове, искане за
разрешаване на платен отпуск и други /стр.263-стр.307
от делото/, в отговор на които е уведомяван от
ответника, че за възстановяване на
работа следва да представи съобщение
от съда, с което е уведомен за възстановяване на заеманата
длъжност.
Представено е
удостоверение от 12,03,2021год. от ЦСМП-София, ведно с уведомление, изпратено от СРС по дело
№48470/2012год., с което Г.Г.Х. е
уведомен на осн.чл.345, ал.1 от КТ, че в 2 седмичен срок от 28,09,2020год. може да се яви да заеме предишната си работа на основание влязло в
сила решение за отмяна на уволнението.
Със заповед
№ЗД-283/12,10,2020год. на ЦСМП ищецът е допуснат считано от
12,10,2020год. на заеманата длъжност преди
прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед
№ЗП-17/08,03,2011год.-лекар в ЦСМП.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните и прието от съда, от което се установява трудов стаж за ищеца 3
години, и 11 месеца, в периода от
01,02,1999год. до 16,08,2011год. размерът на
трудовото възнаграждение, което би получил при основна лекарска заплата за релевирания период от 01,03,2015год. до
15,03,2016год. в размер на 8412,77лв.,
от която 8095,45лв. -основна месечна заплата от 650,00лв. и процент за прослужено време и стаж в размер
на 317,32лв.
Размерът на възнаграждението, което ищецът би
получил за периода от 28,12,2011год. до 15,03,2016год. на основание основна
лекарска заплата за периода и при придобиване на специалност в системата на
здравеопазването по Наредба №34/29,12,2016год., сочи на разлика в заплащането
минимум от 50,00лв. при равни други условия или разликата е
2525,00лв./50,5*50/.
Допуснатите по делото СМЕ и СПЕ не са изготвени, с оглед процесуалното
поведение на ищеца и предвид неосигуряване съдействие на вещите лица за
осъществяване на личен преглед на
лицето, с оглед естеството на поставените задачи.
По делото са ангажирани от ответната страна
свидетелски показания, чрез разпит на св. Н.Б.П., които съдът намира да не установяват
релевантни за делото факти.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, за процесните суми, обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата -
физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно
деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между
деянието и вредите, характера на същите, възлагане на определена работа при или
по повод на която е настъпил вредоносния резултат.
Спорно по делото е би ли могла да се ангажира отговорността на ответника за вреди извън предвидените в Кодекса на труда обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, евентуално при признаването му за незаконно-обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, обезщетение за неизползван годишен отпуск-чл.225 от КТ, чл.224 от КТ и др.
В конкретната хипотеза, с оглед изложените от ищеца твърдения за обезщетения и периоди след прекратяване на трудовото правоотношение /макар и съизмерими с получаваното от ищеца трудово възнаграждение, стойност на обезщетение за годишен отпуск/, се обосновава извод да не са приложими специалните фактически състави на обезщетения във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото основанието на претенциите не е незаконното уволнение, а поведение сочещо на недобросъвестност на директора на ЦСМП и умишлено уволнение на ищеца, с цел назначаване на други лица, поради което се обосновава извод за искове за обезщетение основани на непозволено увреждане или с пр.осн. чл.49 от ЗЗД. Същото важи и за претенцията по т.8 от доклада, представляваща обезщетение за имуществени вреди, пропуснати ползи от получаване на трудово възнаграждение, в периода от 2012год. до 2016год./ периода на съдебното производство по обжалване на издадената заповед за уволнение/. В случай, че процесния период би съвпаднал с периода на обезщетението дължимо от работодателя по смисъла на чл.225 от КТ, ограничено в 6 месечен срок, то предвид различното основание –недобросъвестно поведение, а не незаконно уволнение исковата претенция е процесуално допустима.
Принципно при призната незаконност на уволнението с уважен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и настъпили вреди за уволненото лице, не би могла да се ангажира деликтната отговорност на длъжностното лице издало незаконната заповед, освен в случаите, когато се установи, че към датата на издаване на заповедта липсват основания за уволнението и същото е преследвало лични или други цели. В този смисъл са и разясненията дадени с т.1 от Постановление №4 от 30,10,1975год. на Пленума на ВС, което не е загубило значение. В същото е посочено, че ако ръководителят, издал неправилната заповед е причинил непозволено увреждане на работника или служителя, той носи отговорност за действително причинените вреди, когато е действал недобросъвестно и използвал служебното си положение, за да постигне лични или други не служебни цели. Доколкото добросъвестността в гражданското право се предполага в тежест на ищеца е да установи недобросъвестност на ръководителя издал заповед за уволнение през м.03,2011год.
От събраните по делото доказателства, съдът намира да не се обосновава извод за осъществен деликт от страна на директора на ЦСМП. Не са ангажирани никакви доказателства/гласни доказателства/ сочещи на умишлено издаване на заповед за уволнение, без да са налице основания за това. Няма данни целта на уволнението да е била назначаване на друго лице на заеманата от ищеца позиция. От ищеца дори не са ангажирани доказателства за твърдението му за липса на допусната лекарска небрежност предвид произнасяне на етичната комисия, както се твърди от 15,03,2011год., който факт не е бил предмет на разглеждане и в производството по чл.344, ал.1, т1 от КТ.
Претенцията за настъпили имуществени вреди за сума в размер на 9000,00лв. за закупен трудов стаж,
за периода от 28,12,2011 г. до 15,03,2016 г. е неоснователна-не са ангажирани
доказателства да са извършени разходи за закупен трудов стаж;
Претенцията
за сума в размер на 7400,00лв., обезщетение за имуществени вреди пропуснати
ползи, поради неявяване на конкурс за периода 01,03,2015 г. – 15,03,2016г. е
неоснователна; Основанието на същата е
клеветническо твърдение от 08,03,2011год., за което от ищеца не са ангажирани
никакви доказателства, а дори да се
приеме този факт за осъществен, то липсват данни за причинна връзка
между соченото деяние и претендираните
вреди.
Претенцията
за сума в размер на 240000,00лв., обезщетение за пропуснати ползи от получаване
на по-висок доход поради невъзможност за придобиване на специалност в системата
на здравеопазването за периода от 28,12,2011г. – 15,03,2016г. е неоснователна. Дори
да се приеме да са установени пропуснати ползи, то липсва пряка причинно-следствена
връзка с твърдения деликт, а именно недобросъвестното поведение да е
препятствало/ осуетило придобиване на
специализация от ищеца.
Претенцията
за сума в размер на 250000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди за периода
от 28,12,2011г. до 15,03,2016г., във връзка с влошеното здравословно състояние
на ищеца е неоснователна. Не са
ангажирани доказателства, нито за влошеното здравословно състояние на ищеца/
допуснатите СМЕ и СПЕ не са изготвени поради процесуалното му поведение/, нито
за това как уволнението е повлияло върху емоционалната сфера и преживявания на
лицето.
Претенцията
за сума в общ размер на 7340,00лв., обезщетение за имуществени вреди,
пропуснати ползи в размер на стойността
на годишни отпуски за периода от 01,05,2011 до 31,08,2012 г. е неоснователна по
изложените по-горе съображения.
Претенцията
за суми в общ размер на 3573,00лв., обезщетение за имуществени вреди-разходи за
лечение за периода от 01,03,2011г. до 30,09,2011год. и суми в общ размер на
965,00 лв., обезщетение за имуществени вреди разходи за лечение за периода от
01,01,2012г. до 31,08,2012г. е неоснователна-не са ангажирани доказателства за
извършен разход от ищеца, респективно няма данни за вреди в този размер;
Претенцията
за имуществени вреди обезщетение за
пропуснати ползи, в размер на не получен доход- равностойността на
трудовото възнаграждение за - сума в
размер на 2440лв. за 2012год., сума в размер на 7320лв. за 2013год., сума в размер
на 7320лв. за 2014год., сума в размер на 8880лв. за 2015год. и сума в размер на
2960лв. за 2016год., за периода от
01,09,2012 до 15,03,2016г. е неоснователна, поради изложеното по-горе за липса
на осъществен деликт.
Извън изложените по-горе мотиви на самостоятелно
основание исковата претенция е неоснователна предвид липсата на пасивна
материално правна легитимация на ответника. В случай, че се установи
недобросъвестно поведение на ръководителя издал заповед за уволнение през
2011год., то отговорността е за длъжностното лице, а не за работодателя. В този смисъл съдът намира за приложимо
разяснението дадено с т.2 от Постановление №9/28,12,1966год.на Пленума на ВС,
съгласно което, когато вредите са причинени по повод на извършване на възложена
работа, има връзка, но не пряка, то отговорност по чл.49 от ЗЗД не възниква.
Твърдението на ищеца сочи на осъществен деликт от директора на ЦСМП във връзка
с лично отношение към ищеца, което налага извод макар и правоотношенията между
двете лица да са възникнали във връзка с работата им в ЦСМП, то не е налице
пряко възлагане на работа, при или по повод на която да е увреден ищеца. Липсва
пасивна материалноправна легитимация и по претенцията за вреди от клеветнически
твърдения.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се дължат
на ответника, които съдът намира за доказани в размер на 10500,00лв. –адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.Г.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу Център за спешна медицинска помощ-София, с
адрес гр.София, бул************, представляван от Г. Г. искове с пр.осн. чл.49 от ЗЗД, както
следва:
1.сума в
размер на 9000,00лв., обезщетение за
имуществени вреди за закупен трудов стаж за периода от 28,12,2011 г. до 15,03,2016 г.;
2.сума в
размер на 7400,00лв., обезщетение за
имуществени вреди пропуснати ползи, поради неявяване на конкурс за периода 01,03,2015 г. – 15,03,2016 г., на
основание клеветнически твърдения;
3.сума в
размер на 240000,00лв., обезщетение
за имуществени вреди пропуснати ползи поради невъзможност за придобиване на
специалност в системата на здравеопазването за периода от 28,12,2011г. – 15,03,2016г.;
4.сума в
размер на 250000,00лв., обезщетение
за неимуществени вреди за периода от 28,12,2011г.
до 15,03,2016г., представляващи увреждане на здравето;
5.суми в
общ размер на 7340,00 лв.,
обезщетение за имуществени вреди, пропуснати ползи в размер на стойността на годишни отпуски за периода
от 01,05,2011 до 31,08,2012 г.;
6.суми в
общ размер на 3573,00 лв.,
обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение за периода от 01,03,2011 г. до 30,09,2011 г.;
7.суми в
общ размер на 965,00 лв.,
обезщетение за имуществени вреди разходи за лечение за периода от 01,01,2012 г. до 31,08,2012 г.;
8.обезщетение за имуществени вреди пропуснати ползи, в
размер на неполучен доход с равностойността на трудовото възнаграждение, както следва:
-сума в
размер на 2440лв. за 2012год.
-сума в
размер на 7320лв. за 2013год;
-сума в
размер на 7320лв. за 2014год.,
-сума в
размер на 8880лв. за 2015год.
-сума в
размер на 2960лв. за 2016год., за
периода от 01,09,2012 до 15,03,2016г.,
ведно със законната лихва върху тези суми от 22,04,2016г. до окончателното изплащане
на вземането като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Г.Х., с
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Център за спешна медицинска
помощ-София, с адрес гр.София, бул************, представляван от Г. Г. на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 10500,00лв.
-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: