№ 252
гр. Сливен, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Белла В. Стоименова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Белла В. Стоименова Гражданско дело №
20242230104329 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Й. С. С. от **** срещу
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която е предявен иск за обявяване на
нищожността на сключен договор за предоставяне на потребителски кредит,
евентуално за нищожност на клауза от договора, въз основа на която е
сключен договор за поръчителство.
Ищцата твърди, че на 19.08.2021 г. сключила с ответника Договор
потребителски кредит № ****, по силата на който усвоила главница в размер
на 1200,00 лв. Срокът на договора бил 12 месеца при ГПР от 49,66 %. В чл. 5
от договора било уговорено кредитополучателката да сключи договор за
поръчителство с Ferratum Bank, по който ищцата дължала възнаграждение в
размер на 600,00 лв. Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен,
поради противоречие с императивни норми на закона и поради неспазване на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР -
чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала
чрез Договор за поръчителство в размер на 600,00 лева, не е включена в ГПР.
В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 49,66 %, но поради
невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за
поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
1
между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Ищцата
изтъква, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22
ЗПК, съгласно която когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1,
т. 10 ЗПК - за определяне на ГПР. В условията на евентуалност ищцата счита,
че клаузата на чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит, въз
основа на която е сключен Договор за поръчителство, е нищожна като
неравноправна на основание 143 ЗЗП и нарушаваща разпоредбите на чл. 10,
ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПК.
На изложените основания ищцата моли да бъде признато за установено,
че Договор № ****/19.08.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19
ЗПК. В условията на евентуалност, моли да се приеме за установено, че
клаузата на чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит, въз
основа на която е сключен Договор за поръчителство, е нищожна. Ищцата
моли и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията на ищцата за
нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква,
че е спазена изискуемата от закона форма, а изчисленият ГПР по кредита
отговаря на изискванията на ЗПК. Описва, че съгласно чл. 5 от договора
ищцата доброволно е поела задължение да предостави обезпечение чрез
сключване на поръчителство с лице, одобрено от ответника. Излага подробни
съображения по отношение действителността на клаузата за предоставяне на
обезпечение, като изтъква, че същата не е заблуждаваща, а е индивидуално
уговорена и е резултат от свободата на договаряне, като акцентира, че
ответното дружество и поръчителят Мултитюд Банк (Малта) са отделни и
несвързани икономически субекти. Моли за отхвърляне на иска и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли съда да го уважи
2
и да присъди направените по делото разноски. Уточнява, че посоченото
гарантиращо дружество е Ferratum bank PLC /до 30.09.2022 г./, след тази дата
дружеството е с промененa фирма – Multitude Bank PLC /Мултитюд Банк/.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с
което моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и ищцата Й. С. С.
е сключен Договор № **** от 19.08.2021 г. за предоставяне на потребителски
кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от
1200,00 лв.
Уговорено е, че срокът на договора е 12 месеца, при лихвен процент по
заема 0,00 %. ГПР е посочен като 49,66 %, а общата дължима сума по
договора възлиза на 1476 лв.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от Ferratum Bank, което ответното дружество не
спори, че е предоставено възмездно на ищцата срещу възнаграждение в
размер на 600,00 лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и
предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор №
**** от 19.08.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен
между ищцата Й. С. С., ЕГН ********** и ответното дружество „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, евентуално за нищожност на клаузата на чл. 5
от договора, въз основа на която е сключен договор за поръчителство.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира и за основателен и доказан.
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за паричен кредит, по който ищцата е усвоила сумата от 1200,00
лв.
3
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая с договора за
предоставяне на поръчителство е уговорено възнаграждение на поръчителя,
но не е посочено обаче дали тази сума е отчетена при изчисляването на ГПР, а
същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото представлява разход по
кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно
потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният
процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР
съответства на действителните разходи за кредитополучателя.
Параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието
„общ разход по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита,
4
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е
предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност
представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и това
възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в хода на
преговорите по сключване на договора.
Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита
представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а при включването
на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения
договор за кредит, който в стандартния европейски формуляр, предоставен на
кредитополучателя, е определен на 49,66 %, значително ще надхвърли
законово определения максимален размер на ГПР, поради което и договорът
на това основание следва да се счита нищожен.
Предвид обстоятелството, че процесният договор за кредит е сключен в
нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по аргумент на чл. 22
ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора. Ето защо
предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
С оглед уважаването на предявения главен иск, съдът не дължи
произнасяне по предявения евентуален иск за обявяване за нищожна на
клаузата на чл. 5 от Договор № ****/19.08.2021 г. за предоставяне на
потребителски кредит, въз основа на която е сключен Договор за
5
поръчителство.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото в общ размер на 2077,00 лв., от които 77,00 лв. - заплатена държавна
такса и 2000,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор
за правна защита и съдействие и фактура от 04.03.2025 г. Липсва направено от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищцата, поради което и съдът го присъжда изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, като кредитор, и Й. С. С., ЕГН **********,
като кредитополучател, Договор № ****/19.08.2021 г. за предоставяне на
потребителски кредит поради противоречие със закона и заобикаляне на
закона.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **** ДА
ЗАПЛАТИ на Й. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 2077,00 лв. /две хиляди седемдесет и седем лева/, представляваща
разноски по делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6