Решение по дело №221/2020 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 531
Дата: 16 септември 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Мая Петрова Величкова
Дело: 20202000600221
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 53116.09.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Бургас
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Светла М. Цолова

Мая П. Величкова
Секретар:Петя Е. Помакова Нотева
Прокурор:Йовита Манолова Григорова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно
наказателно дело № 20202000600221 по описа за 2020 година
Производство e по реда на чл.48 ал.1 и 2, вр. чл.44 от ЗЕЕЗА.
С Решение № 84/28.08.2020 год., постановено по ЧНД № 251/ 2020
год., Окръжен съд-Ямбол е допуснал предаване на исканото лице Х. А. П.
/H.T./, български и турски гражданин, на издаващата държава Република
Гърция по Европейска заповед за арест № 44/2020 г., издадена на 04.05.2020 г.
от Апелативна прокуратура на Тракия, Република Гърция.
Със същото решение съдът е взел по отношение на исканото лице Х.
А. П. /H.T./ мярка за неотклонение „Задържане под стража” до фактическото
му предаване на издаващата държава Република Гърция.
Срещу постановеното решение е постъпила жалба от упълномощения
защитник на исканото лице П. – адвокат С.Ш. от Адвокатска колегия –
Хасково, в която се излагат съображения за необоснованост, неправилност и
несъобразеност на атакувания акт с изискванията на закона, както и
постановяването му при нарушение на процесуалните правила. Поддържа се
оплакване, че съдебният акт е постановен от съдебен състав, член на който
счита и представя исканото лице като виновен. По този начин членът на
съдебния състав е пренебрегнал постановената презумпция за невиновност и
1
необосновано е представил исканото лице като виновен в Определение №
302/17.08.2020 г. по ЧНД № 249/2020 г. на ОС-Ямбол, а самата ЕЗА е с цел
повдигане на обвинение за предполагаемо извършване на престъпление.
Счита се, че издадената от гръцките власти ЕЗА не отговаря на изискванията
на закона, тъй като се основава на заповед за арест, която не е издадена или
потвърдена от съдебен орган, както и че деянието, за което се иска повдигане
на обвинение, не е описано по време, място и начин на извършване и
последното не съответства на българския НК. Иска се да се отмени изцяло
постановеното решение и да се отмени наложената най-тежка мярка за
неотклонение на исканото лице.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция исканото лице Х. А.
П. /H.T./ се явява лично и с упълномощения си защитник – адвокат С.Ш. от
АК-Хасково. Излага доводи за наличието на основания за отмяна на
постановеното решение, както и отмяна на наложената мярка за
неотклонение. Сочи, че атакувания акт е постановен от незаконен състав по
наведените в жалбата доводи. Твърдят се нарушения на чл.6 от Хартата на
основните права на Европейския съюз. Твърди се, че конкретната ЕЗА не
отговаря на изискванията на закона, както и че не е издадена от лице, което
има статут на магистрат, а също и не е посочено дали подлежи на обжалване
издадената ЕЗА.
В своя лична защита исканото лице заявява, че не знае нищо за това,
за което е издадена ЕЗА. Съгласен е да отиде, но да не лежи, а да се гледа
делото. В последната си дума посочва, че не е виновен.
Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас изразява
становище за допустимост на жалбата, но я намира за неоснователна.
Посочва, че са налице всички материални изисквания на процесуалния закон
и конкретно тези, визирани в чл.37 и сл. от ЗЕЕЗА. Намира искането за отвод
на член от състава за недопустимо в настоящото производство. Обосновава
наличие на изискуемите по ЗЕЕЗА предпоставки за допускане изпълнението
на издадената Европейска заповед за арест и предаване на исканото лице П.
на властите на Република Гърция. Твърди наличие на аналогичен състав по
българския НК, а именно по чл.159б ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК, както и
изискуемата писмена гаранция по смисъла на чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА. Заявява, че
2
ЕЗА е издадена от надлежен орган в рамките на неговата компетентност.
Пледира актът на ОС - Ямбол да бъде потвърден.
След като се запозна с постъпилата жалба, изслуша становищата на
страните, прецени данните по делото и съобрази закона, въззивният съд
намери, че жалбата е процесуално допустима, но по същество се явява
неоснователна.
Производството пред ОС-Ямбол, установяващо се като такова по
чл.44 от ЗЕЕЗА, е образувано по повод постъпила в съда Европейска заповед
за арест, издадена на 04.05.2020г. от Апелативна прокуратура на Тракия,
Република Гърция по отношение на исканото лице български и турски
гражданин Х. А. П. /H.T./, въз основа на заповед за арестуване 29/2019г. на
следователя на Районен съд Александруполис, с цел провеждане на
наказателно преследване спрямо лицето за деяние квалифицирано от
издаващата страна като „оказване на помощ за незаконно влизане и
пребиваване“ на мигранти на територията на Република Гърция. Исканото
лице П. е роден на *** в гр.К.,област С., с постоянен адрес по българска лична
карта с.Я., област С., ул.“З.“ № ** и адрес в Република Турция гр.Е., област
Т., кв.“С.“, бул.“С.“ № **, ЕГН **********.
Описаната в заповедта деятелност касае деяние квалифицирано от
издаваща държава като „оказване на помощ за незаконно влизане и
пребиваване“ на мигранти на територията на Република Гърция, което е
описано, че съставлява тежко престъпление по чл.26, 27, 45, 47, 51, 52, 53, 57,
83 и 94 от НК на Република Гърция и чл.30 пар.1а-б-в от Закон номер
4251/2014 и е наказуемо с лишаване от свобода от две до петнадесет години
за всяко транспортирано лице, т.е. същата попада в списъка по чл.36 ал.3 т.13
от ЗЕЕЗА и двойната наказуемост на деянието не е въведена като условие за
предаване на издирваното лице. Правилно, изхождайки от фактическото
описание на престъпленията, във връзка с които се издирва Х. А. П. /H.T./,
съдът е направил извод, че същите намират аналог и в българския
наказателен закон, а именно деяния по чл.280 ал.2 т.4 от НК на Република
България.
Коректно изведените по-горе констатации от съда, правилно са дали
основание за извод на последния, че са изпълнени формалните изисквания по
3
чл.36 от ЗЕЕЗА, досежно условията за прилагане на Европейската заповед за
арест, както и условията по чл.37 от ЗЕЕЗА относно формата и съдържанието
на процесната ЕЗА. Неоснователно е наведеното от защитата на исканото
лице, че настоящата ЕЗА не е издадена от надлежен орган в рамките на
неговата компетентност. Напротив, ЕЗА № 44/2020 е издадена от Апелативна
прокуратура на Тракия, Република Гърция, по отношение на исканото лице Х.
А. П. /H.T./, въз основа на Заповед за арестуване 29/2019 на съдебен орган и
по-точно на следовател на Районен съд Александруполис, с цел провеждане
на наказателно преследване спрямо исканото лице в Република Гърция. На
л.19 от делото, в началото на процесната ЕЗА, е посочено, че ЕЗА е издадена
от компетентен съдебен орган, а в края – на л.27 от делото, е подписана и
подпечатана от съдебната власт, издала заповедта или представителя й, а
именно от Заместник апелативен прокурор Лампрос Цогас, на дата
04.05.2020г., като са посочени наименованието, адреса, телефона, факса и
електронния адрес на издаващия орган. Съобразявайки всичко изложено,
настоящият състав на съда намира, че са изпълнени в цялост всички
изискуеми предпоставки, визирани в чл.37 ал.1 т.1-7 и ал.3 от ЗЕЕЗА.
Като законосъобразни съдът преценя също изводите на съда, че не е
налице и никое от основанията по чл.39 от ЗЕЕЗА, налагащи отказ от
изпълнението на Европейската заповед, а именно престъпленията, за които е
издадена заповедта, не са амнистирани в Република България и не попадат
под нейната наказателна юрисдикция; исканото лице Х. А. П. /H.T./ не е
осъдено за същите престъпления, с влязла в сила присъда на български съд
или на съда на трета държава-членка на ЕС, както и лицето не е малолетно,
съгласно българското законодателство.
Обсъждайки предпоставките по чл.40 от ЗЕЕЗА, при които може да
се откаже изпълнението на Европейската заповед, сходно с първата
инстанция, настоящият състав на съда не установи наличие на такива.
Престъпленията, за които се иска предаване с цел наказателно преследване на
българския гражданин, не са извършени на територията на Република
България. Същевременно, за същото престъпление в Република България не
са образувани наказателни производства, съответно и не са прекратявани,
нито то е подсъдно на българския съд, за да се прави преценка за изтекла
законова давност. Липсват също данни Х. П. /H.T./ да е изтърпял или да търпи
4
наказание по влязла в сила присъда за същото престъпление. Следователно не
са налице основанията на т.1, т.1а, т.2, т.3, т.4 и 5 на чл.40 ЗЕЕЗА.
Европейската заповед за арест не е издадена за престъпление, за
което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка изискваща
доживотно задържане по смисъла на чл.41 ал.2 ЗЕЕЗА. По делото е постъпила
допълнителна информация от издаващата държава, касаеща даването на
гаранции по чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА. С нарочно писмо, изходящо от Апелативна
прокуратура Траки от 27.08.2020г., изпратено по факс до Окръжна
прокуратура-Ямбол /л.87 от делото/, е заявена изрична позиция на
компетентния орган, че в случай на осъждане с влязла в сила присъда на
наказание „лишаване от свобода“ или друга санкция, преследваното лице П.
ще бъде върнат обратно в Република България, след изслушването му, за да
изтърпи евентуално наложено му наказание. При това положение съдът
счита, че Република Гърция недвусмислено е предоставила гаранциите по
чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА, предвидени и в чл.5 ал.3 от Рамковото решение на
Съвета от 13.06.2002 г. относно европейската заповед за арест.
Съдът не констатира наличие на основания за отлагане изпълнението
на заповедта, както и основания за условното й изпълнение при хипотезата на
чл.52 от ЗЕЕЗА. По делото не са налице данни за образувани и неприключили
наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ
характер срещу Х. П..
Съобразявайки горното, въззивният съд възприе за правилни
изводите на ОС - Ямбол, че са налице всички изисквания на българския закон
- ЗЕЕЗА и на Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г. за
предаване на исканото лице.
В жалбата и в съдебно заседание се повдига спор относно
предубедеността на член от съдебния състав постановил атакуваното
решение. Настоящата инстанция не намира, че е нарушена презумпцията за
невиновност при произнасяне и разглеждане на производството относно
вземане на мярка за неотклонение задържане под стража на исканото лице П..
Произнасянето на съда относно мярката за неотклонение е по реда на чл.64 от
НПК и същото не е основание за отвод на съдебния състав по чл.29 от НПК в
настоящото производство. Поради това наведеното в жалбата на защитника
5
на исканото лице за отвод на член от съдебния състав е неоснователно.
Неоснователно е и наведеното в пледоариите на защитата на исканото
лице нарушение на чл.6 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
а именно правото на свобода и сигурност. Всеки има право на свобода и
сигурност, като произнасянето на съдебните състави във връзка с издадената
ЕЗА не нарушава това право на исканото лице, а от там и правото на исканото
лице да се счита за невиновно до установяване на противното с влязъл в сила
съдебен акт. Поради което настоящата инстанция не констатира нарушение на
чл.6 от ХОПЕС относно исканото лице Х. П. /Т./.
Мотивиран от горните съображения, въззивният съд прие, че в случая
са налице всички законови предпоставки за допускане изпълнението на
процесната Европейска заповед за арест и предаване на исканото лице П. на
издаващата заповедта държава Република Гърция, във връзка с провеждане на
наказателно преследване срещу него за извършени престъпления на
територията на същата. Поради това следва да потвърди Решение №
84/28.08.2020г., постановено по ЧНД № 251/2020г. по описа на Окръжен съд -
Ямбол, с което е допуснато предаване на исканото лице Х. А. П. /H.T./, роден
на *** в гр.К.,област С., постоянен адрес по лична българска карта с.Я.,
област С., ул.“З.“ № **, адрес в Република Турция гр.Е., област Т., кв.“С.“,
бул.“С.“ № **, български и турски гражданин, ЕГН **********, на
издаващата държава Република Гърция по Европейска заповед за арест №
44/2020г., издадена на 04.05.2020г. от Апелативна прокуратура на Тракия,
Република Гърция.
С оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции и предвид
разпоредбата на чл.44 ал.7 от ЗЕЕЗА, законосъобразно се явява и решението
на Окръжен съд-Ямбол за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по отношение на исканото лице Х. П./H.T./, до фактическото му
предаване на издаващата държава.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.48 ал.2 от
ЗЕЕЗА, Бургаският апелативен съд

6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 84/28.08.2020г., постановено по ЧНД
№ 251/2020г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което е допуснато
предаване на исканото лице Х. А. П. /H.T./, роден на *** в гр.К.,област С.,
постоянен адрес по лична българска карта с.Я., област С., ул.“З.“ № **, адрес
в Република Турция гр.Е., област Т., кв.“С.“, бул.“С.“ № **, български и
турски гражданин, ЕГН **********, на издаващата държава Република
Гърция по Европейска заповед за арест № 44/2020г., издадена на 04.05.2020г.
от Апелативна прокуратура на Тракия, Република Гърция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е взетата по
отношение на исканото лице Х. А. П. /H.T./ мярка за неотклонение
„Задържане под стража” до фактическото му предаване на компетентните
власти на Република Гърция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
На основание чл.53 ал.2 от ЗЕЕЗА заверен препис от влязлото в сила
решение по Европейската заповед за арест да се изпрати незабавно на
Върховната касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7