Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин
Пелин, 02.07.2018 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 410 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Б.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 42-0000506/ 10.03.2017 г. на Началника
на ОО АА в ГД АИ, с което за нарушение чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ му е наложена глоба от 2000 лева на основание чл. 93, ал. 1, т.
1 ЗАвПр.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му.
В съдебното заседание жалбоподателят лично
чрез процесуалния си представител адв. И. поддържа жалбата и моли за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебното заседание въззиваемата
страна не изпраща представител.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
На 17.02.2017 г. свидетелите С.А.И. и Д.Д.М.
спрели за проверка микробус, управляван от жалбоподателя. В автомобила се
возили свидетелите А.-М. Тодорова Хуристчиева, В.Р.П., М.Н.С. и А.Р.Л..
Проверени били личните документи на пътниците, като се установило, че свидетелката
В.Р.П. е без лична карта. По указания на дежурния в РУ Елин Пелин микробусът и
пътниците били закарани в РУ Елин Пелин. Свидетелят С.А.И. написал докладна
записка, а В.Р.П. се подписала под „сведение“. След подаден сигнал в РУ Елин
Пелин пристигнали свидетелите И.Л.Т. и М.Ц.Я., служители на ДАИ, като
последните не разговаряли с никой от пътниците в микробуса.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 233655/ 17.02.2017 г. от И.
Любомиров Т., инспектор в ОО АА, за това, че жалбоподателят на 17.02.2017 г.
около 14.10 ч. в с. Горна Малина ПП в хан Столник с посока на движение гр.
София, като водач на лек автомобил от кат. М1G марка Мерцедес Вито 110Д с рег. СО2111ВР, собственост на
Атанас Б.М., извършва обществен превоз на пътници от с. Горна Малина до гр.
София, като извършва следното нарушение в момента на проверката от мл.
автоконтрольор Светлозар И. и мл. инспектор Д. М. *** водачът превозва пътници
срещу заплащане без да притежава лиценз на общността, без удостоверение за
превоз на пътници на територията на Р България и с МПС, което не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници- видно от докладна записка 262р-1883 от 17.02.2017 г. и сведение от В.Р.П.,
с което е нарушил чл. 6, ал. 1 ЗАвПр. Актът е подписан от актосъставителя И.
Любомиров Т., свидетеля при съставяне на АУАН М.Ц.Я., както и е връчен на М.Б.М.,
като последнит получила препис от АУАН и не е вписал „ще обжалвам”.
На 20.02.2017 г. е издадена заповед за
ПАМ, с която на основание чл. 107, ал. 1 вр. чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т.
1 и т. 4 ЗАвПр е спрян от движение лек автомобил от кат. М1G марка Мерцедес Вито 110Д с рег. СО2111ВР, собственост на
Атанас Б.М.. Според отбелязването върху нея е била връчена на М.Б.М. на
24.02.2017 г.
Въз основа на АУАН на жалбоподателя е
съставено наказателно постановление № 42-0000506/ 10.03.2017 г. на Началника на
ОО АА в ГД АИ, с което за нарушение чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ му е наложена глоба от 2000 лева на основание чл. 93, ал. 1, т.
1 ЗАвПр, за това, че на 17.02.2017 г. около 14.10 ч. в с. Горна Малина ПП в хан
Столник с посока на движение гр. София, като водач на лек автомобил от кат. М1G марка Мерцедес Вито 110Д с рег. СО2111ВР, собственост на
Атанас Б.М., извършва обществен превоз на 5 броя пътници от с. Горна Малина до
гр. София, видно от докладна записка 262р-1883 от 17.02.2017 г. и сведение от В.Р.П.,
като извършва следното нарушение: 1. водачът извършва обществен превоз превозва
пътници без заверено копие на Лиценз на общността ил удостоверение за обществен
превоз на пътници на територията на Р България и не е включен в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз.
Със заповед от 15.05.2015 г. на
министъра на МТИТС са определени длъжностните лица, компетентни да издават наказателни
постановления по ЗАвПр.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на
свидетелите И.Л.Т., М.Ц.Я.,
А.-М. Тодорова Хуристчиева, С.А.И., Д.Д.М., В.Р.П., М.Н.С. и А.Р.Л., възприемайки
ги като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи помежду си. Свидетелите И.Л.Т. и М.Ц.Я. заявяват,
че не разговаряли с никой от пътниците в микробуса. Свидетелят С.И. няма спомен
за случая, не си спомня дали пътниците са писали сведения и дали е разговарял с
някой от тях. Свидетелят Д.Д.М. помни проверката, като заявява, че едно от
возещите се лица е било без лична карта, след което микробусът бил придружен до
РУ Елин Пелин и други негови колеги поели случая. Свидетелката А.-М. Тодорова
Хуристчиева сочи, че видяла М. ***, които й казал, че отива в гр. София, като
свидетелката не му е плащала за превоз. Свидетелката А.-М. Тодорова Хуристчиева
сочи, че В. била без лична карта и след това били заведени в РУ Елин Пелин.
Свидетелката В.Р.П. сочи, че била много притеснена за това, че била без лична
карта и затова се подписала на сведение. Свидетелките М.Н.С. и А.Р.Л. сочат, че
са учителки в училище в с. Горна Малина, а М. бил техен ученик, който предложил
да ги закара до гр. София, като не са давали пари за превоз.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 15.03.2017 г. и е обжалвано на 20.03.2017
г.
Жалбата е основателна по следните
съображения:
Съставените АУАН и НП, съдът приема,
че са издадени при формално спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В
разпоредбата на чл. 40, ал.1- ал.4 ЗАНН се регламентира начина на съставяне на
АУАН, а именно: с участието на нарушителя и свидетелите, присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Законът е предвидил присъствието на
свидетели - очевидци, било на извършване на административното нарушение, било
на констатирането му от актосъставителя, без да се и изисква някакъв специален
брой на тези свидетели. Ал. 3 на чл. 40 от същата разпоредба предвижда, че
когато отсъстват такива свидетели или е невъзможно акта да се състави с тяхно
участие, той се изготвя в присъствието на други двама свидетели, като това
изрично се отбелязва. В настоящия случай актосъставителят е съставил акта в
присъствието на М.Ц.Я., който не е бил на мястото на нарушението. Това
нарушение при съставяне на АУАН не следва да се приравнява на абсолютно
нарушение на процесуалните правила, а единствено да обуслови полагането на по
сериозни процесуални усилия в процеса на доказване чрез допускане и събиране на
по-голям обем гласни доказателствени средства в съдебната фаза на
производството. В случая съдът е събрал всички възможни доказателства чрез
разпити на лицата, които са присъствали при спирането на автомобила - С.А.И., Д.Д.М.,
А.-М. Тодорова Хуристчиева, В.Р.П., М.Н.С. и А.Р.Л..
Атакуваното наказателно постановление
е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена, налице е
съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление.
В случая от събраните по делото
доказателства и тяхната съпоставка, не може да се направи извод, че вмененото
нарушение на жалбоподателя е доказано по безспорен и категоричен начин.
Според чл. 6, ал. 1 ЗАвПр обществен
превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари -
лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на
таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на моторните
превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България. Водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва със глоба 2000 лв. - при първо нарушение (чл. 93,
ал. 1, т. 1 ЗАвПр).
Проверяващите не са установили с
безспорни доказателства дали жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници
срещу заплащане. Свидетелката В.Р.П. е категорична, че не е плащала за превоза
на жалбоподателя М.Б.М., като такива са и показанията на свидетелките А.-М.
Тодорова Хуристчиева, М.Н.С. и А.Р.Л.. Свидетелите И.Л.Т. и М.Ц.Я. не са извършили никаква
проверка по случая, а са съставили акт по изготвена докладна записка на С.И.. Свидетелят С.И. няма спомен за случая, не
си спомня дали пътниците са писали сведения и дали е разговарял с някой от тях.
Не са налице доказателства за извършване от жалбоподателя на обществен превоз и
за плащането на превоза. Наказващият орган не извършил допълнително разследване
на спорните доказателства, а издал процесното наказателно постановление по чл.
52, ал. 4 ЗАНН.
Административно-наказващият орган не
доказа по безсъмнен и категоричен начин, с допустими от закона доказателства,
че нарушението е извършено от жалбоподателя. С издаването на наказателното
постановление наказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила по ЗАНН, като при нарушаване разпоредбата на чл. 53, ал.
1 ЗАНН е наложил административно наказание, без да е установил по безспорен
начин извършването на нарушението.
Предвид на изложеното съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно
следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
42-0000506/ 10.03.2017 г. на Началника на ОО АА в ГД АИ.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: