Р Е Ш Е Н И Е
Номер 98 23. 09. 2020 година град
Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
на четвърти
септември 2020 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 151 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х
от АПК във вр. с чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9/ 21.03.2015 г. за прилагане на
подмярка „4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от
2014 – 2020 г. (Наредба № 9).
Делото е образувано по жалбата на З.Е.П. ***, чрез а.. А М., против Заповед
№ 03-РД/ 6969 # 1 от 24.04.2020 г. на изп.директор на ДФ“Земеделие“, с
която е отказано финансиране по
заявление за подпомагане по подмярка 4.1“Инвестиции в земеделските стопанства“
от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020 г. с идентификационен № 25/04/1/0/02271 и УРН
404918. Жалбоподателката счита издадената заповед за нищожна,
респ.незаконосъобразна поради неспазване
на установената форма, съществено нарушение на адм.производствените правила и
несъответствие с целта на закона. С атакуваната заповед административният орган
не се е съобразил с влезли в сила решения на Адм.съд-Търговище
и ВАС.
В съдебно заседание по делото, жалбоподателката редовно призована не се
явява, представлява се от а..М., който поддържа жалбата и изразява
становище за прогласяване на нищожост,
респ.отмяна на процесната заповед. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – изп. директор на
ДФ”Земеделие”, редовно призован се представлява от ст.Ю.. А., редовно упълномощен
и приет от съда, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
разноски.
Съдът като прецени
допустимостта на жалбата, приема за установено следното:
Настоящото производство се основава и предшества на влязло в сила решение
№47 от 2.04.2018 г. постановено по АД № 23/2018 г. по описа на
Адм.съд-Търговище и оставено в сила с решение №6072 от 22.04.2019 г. по АД №7908/2018 г. по описа на ВАС.
Доказателствата по цитираните дела са приобщени към настоящото производство.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна – адресат на акта, налице е
правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК,
последната е основателна при следните съображения:
Видно от решенията по цитираните по-горе дела, жалбоподателката е земеделски производител
от 12.01.2012 г.
Същата е кандидатствала като
физическо лице със заявление за подпомагане по подмярка 4.1“Инвестиции в
земеделските стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и получила идентификационен № 25/04/1/0/02271 и УРН
404918 на 07.12.2016 г.
На 11.07.2017 г.било издадено Уведомително писмо № 1919 до жалбоподателката
за отстраняване на нередовности в подаденото
заявление за подпомагане.
На 21.09.2017 г. жалбоподателката изпратила до зам. изпълнителния директор на
ДФ“З“ набор от документи за изправяне на нередовности в подаденото заявление за
подпомагане по подмярка 4.1 .
На 19.12.2017 г. изп. директор на ДФ“Земеделие“ е издадал заповед
№ 03-РД/ 6969, с която отказал да бъде финансирано заявлението за подпомагане.
По делото е било представено копие от Решение №
ШУ-01-ОС/ 2017 г. за преценяване на вероятната степен на отрицателно
въздействие, с което е съгласувано инвестиционно предложение “Изграждане на
кравеферма в имот № 029017 в землището на с. Величка, общ. Омуртаг, създаване
на сливова градина в имот № 016034 в същото землище и отглеждане на създадената
сливова градина в имот № 015007 в същото землище.“
По делото е било представено Разрешение за строеж № 7/ 07.02.2017 г. , с което се разрешава на жалбоподателката да
построи „Говедовъдна ферма“ в ПИ № 029017 в землището на с. Величка, общ.
Омуртаг.
По дело АД № 23/2018 г. по описа на Адм.съд-Търговище е била допусната и изслушана
съдебно-икономическа експертиза с вещо лице икономист.
При
разглеждането на делото съдът е отменил оспорения акт. Приел е, че обжалваната
заповед е незаконосъобразен административен акт, тъй като при издаването й са
допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
За да мотивира този извод, съдът е приел, че с разпоредбата на чл. 39, ал.1 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка "4.1.
"Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в
материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода
от 2014 – 2020 г. /Наредба № 9/2015г./ са визирани основанията, при наличието
на които подаденото заявление за подпомагане получава пълен или частичен отказ
от финансиране. Оспорената заповед, с която е постановен пълен отказ от
финансиране на заявлението, е издадена на основанието по чл.39, ал.1, т.5 от
Наредба №5/2015г. поради недостатъчен бюджет за финансиране на подаденото
заявление за подпомагане, определен в заповедта за откриване на съответния
прием.
Съгласно чл. 41, ал.1 от Наредба № 9/2015г. постъпилите
заявления за подпомагане се оценяват съгласно критериите за оценка посочени в
Приложение № 7, като съответствието с критериите за оценка се преценява към
датата на подаване на заявлението за подпомагане съобразно приложените към
заявлението за подпомагане документи. Заявленията за подпомагане се класират
според получените при оценката точки и се одобряват в низходящ ред до размера
на определения за съответния прием бюджет. Подбора на проектите се извършва
като се оценят по предварително нормативно заложени критерии, посочени в
Приложение № 7 към чл. 30, ал.5 от Наредба № 9/2015г. В Приложение № 7 в
табличен вид са посочени отделните приоритети по чл. 30, ал.1 от Наредба №
9/2015г., като към всеки един са дадени различни критерии, на които следва да
отговаря заявлението, а срещу всеки критерии е посочена цифрова величина,
определяща максимален брой точки. При определяне размера на точките са дадени
минимални изисквания за изпълнение на критериите и отделно пояснения при какво
изпълнение на критериите като процентно съотношение какъв брой точки следва да
получи дадено заявление.
Подаденото от жалбоподателката заявление е било
оценено по допустимите и относими към проекта критерии по т. 1.2, 3.1, 4.1,
5.1, 8.3 и 9.1 от Приложение № 7 на Наредба № 9/2015г., като по критериите по
т. 8.3 и т. 9.1 жалбоподателката е получила 0 т.
Назначеният съдебен експерт е дал заключение, че
проектът на жалбоподателката е неправилно оценен по посочените две точки и
следва да му бъдат присъдени съответно 10, т. и 7, т. като аргументите на ДФЗ
се основават главно на "Насоките за прилагане на оценка на Приложение №
7"/Насоки/, които са представени и по делото.
Във връзка с представените Насоки, на които се е позовал административния
орган, е било прието, че те не
съставляват нормативен акт, нито са част от друг такъв и не могат да бъдат
приети и като автентично тълкуване на разпоредбите на Наредба № 9/2015г., тъй
като с оглед чл. 51 ЗНА същите е следвало да бъдат обнародвани и разгласени по
реда на разгласяване на Наредбата. Кредитирано е заключението на приетата
експертиза, според която проектът на оспорващата страна е следвало да бъде
оценен на 56 точки, което променя класирането на проекта.
Основния спорен въпрос се е състоял относно
оценяване на проекта по критериите по т.8.3 и 9.1 от Приложение №7 към Наредба
№9/2015г. По критерия по т.8.3. – Проекти с инвестиции за строителство или
обновяване на сгради, помещения и друга недвижима собственост, пряко свързани с
производството, съхранението и подготовката на продукцията за продажба,
включително съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника,
които са монтирани в тях, проектът на жалбоподателката е оценен с 0 точки, тъй
като според административния орган не постига минималното изискване да
съставлява 65% от допустимите инвестиционни разходи по проекта. При оценката на
заявената инвестиция по този критерий са оценен единствено СМР за животновъдна
ферма, поради което е изчислено процентно съотношение 61%. От заявените разходи
са извадени разходите „Трифазен автоматичен дизелов генератор“, поради липса на
подробна техническа спецификация в офертата на „Дизел Център“ ЕООД. ВАС е
приел , че този извод на административния орган за недопустимост на
инвестицията не е съобразен с обясненията на кандидата, дадени в уведомително
писмо от 21.08.2017г. В изпълнение на дадени указания за непълнота на проекта,
жалбоподателката е представила подробна техническа характеристика към офертите
на „Стил Профил“ ЕООД и „Еко бултак“ ЕООД и е обяснила, че третия оферент
„Дизел Център Цонев“ ЕООД е отказал да представи подробна техническа
характеристика, тъй като при конкретно посочен модел на техническото
оборудване, техническите характеристики са константна величина и не следва да
се изписват отделно. Това обстоятелство не е било взето предвид от
административния орган в нарушение на разпоредбата на чл.37, ал.2 от АПК,
според която не подлежат на доказване факти, които са известни на органа. В
случая са представени подробни технически характеристики от двама от
оферентите, и доколкото става реч за точно определен модел на генератора, то
изискването за установяване на релевантния факт е изпълнено. На следващо място
от инвестиционните разходи по критерия по т.8.3. са изключени „Торова площадка
и торова шахта“, „Външна ограда“ и „Благоустрояване“. Изключването на
инвестицията за торова площадка и торова шахта, както и за изграждане на ограда
на животновъдния обект не е съобразено с изискванията на Наредба №44 от
20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1, т.7 от Наредба №44/2006 г. животновъден
обект за отглеждане на едри преживни животни следва да отговаря на изискването
да има обособено място в животновъдния обект за временно съхранение на тор и
обеззаразяване, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане.
Изграждането на торова площадка и торова шахта е нормативно предвидено
изискване за регистрация на животновъдния обект, поради което това съоръжение е
необходимо присъщо за функциониране на животновъдния обект. Съгласно
разпоредбата на чл.4, ал.1, т.5 от Наредба №44/2006 г. животновъдните обекти за
отглеждане на селскостопански животни включва, като мярка за биосигурност, да
са оградени по начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното
благополучие на животните, който не позволява свободен достъп на хора и други
животни. Формално и без да съобрази изискванията за регистрация и съответно
функциониране на животновъдния обект, административния орган е изключил при
оценката по критерия по т.8.3. от Приложение №7 инвестицията за изграждане на
ограда.
ВАС е приел, че преценката за допустимост е предоставена на административния
орган, който следва да се произнесе по функционалната свързаност на заявените
разходи с предназначението на обекта и целта на проекта и при решение за
изключване да мотивира извода си. Без правно значение са писма изх.№ 10-257 от
15.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните и становище на заместник
министъра на земеделието, храните и горите изх.№ 10-4848 от 25.10.2017 г., тъй
като те са издадени след приключване на периода за прием на заявленията и не
могат да въвеждат изисквания за изключване, които не са били публично
оповестени до приключване на приема на заявленията. За обосновани са приети правните изводи съда за
незаконосъобразност на оспорения акт, в частта с която проекта е оценен с
0точки по критерия по т.9.1 от Приложение №7 на Наредба №9/2015г. Мотивите,
изложени от административния орган по този критерий буквално преповтарят
изисквания, посочени в Насоките, които както бе посочено нямат характер на
нормативен акт и не създават общовалидни правила, отнасящи за неопределен кръг
адресати и с многократно правно действие. Посочено е било в адм. акт, че
допустимите инвестиционни разходи по проекта осигуряващи съответствие на
стопанството с изискванията на стандартите на ЕС се доказват с посочени
документи, които не са представени от кандидата. С уведомително писмо изх.№
01-6500-4248 от 11.07.2017 г. кандидата е уведомен за установена нередовност,
изразяваща в непълнота и неяснота на проекта. Посочени са конкретни непълноти
на проекта и са дадени указания за представяне на необходими документи, както и
за отстраняване на неясноти. В уведомителното писмо не е посочено, че за критерия
по т.9.1. от Приложение №7 следва да се представи становище от БАБХ, от което
да е видно кои от предвидените инвестиционни разходи са насочени към постигане
на стандартите на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.3 от Наредба №9/2015г.
в случай на липса или нередовност на документи, при възникване на необходимост
от предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените
данни и посочените факти по ал. 1, т. 2 и 3, както и с цел да се удостовери
верността на заявените данни, административния орган указва на кандидата
необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи. За
установените липси или нередовности кандидата е уведомен и в изпълнение на
дадените указания е представил необходимите документи и е отстранил установените
несъответствия. Непредставянето на документи, удостоверяващи съответствие на
проекта с приоритета по т.9 и критерия по т.9.1. се дължи изцяло в поведението
на административния орган, който не е изпълнил задължението си по чл.37, ал.3
от Наредба №9/2015г. Лишено от нормативно основание е изразеното становище, че
точките по критерий 9.1 се присъждат само за животновъдни ферми за отглеждане
на крави за производство на мляко, но не и за изграждане на ферма за отглеждане
на крави за месо. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба №9/2015 г.
финансовата помощ се предоставя на земеделски стопани за инвестиции в техните
стопанства, пряко свързани с една или няколко от дейностите на първично
селскостопанско производство и съхранение само на собствени земеделски
продукти, както и подготовката на продукцията за продажба. Съгласно ал.2 на
същата разпоредба земеделски продукти по ал.1 могат да бъдат само продукти,
включени в приложение №1. В таблица №2 за сектор „Животновъдство“ от приложение
№1, т.1 е посочено говеда /крави/ - всички видове, включително и за разплод. В
нормативния акт, в това число и в Приложение №7 по прилагането на приоритета по
т.9 и критерия по т.9.1. липсва изрично изключване на прилагането им по
отношение на животновъдни ферми за производство на месо. Посочване на правно
основание за изключване не е посочено при първата оспорена заповед, поради което е прието, че изводът на
решаващия съд за незаконосъобразност на заповедта и в тази, че е правилен.
Настоящият
състав приема, че е налице произнасяне по въпроса дали точките по проекта
са правилно присъдени от страна на ДФЗ и съответно прието окончателно от ВАС,
че оценката на проекта е неправилна. С атакуваният акт Заповед № 03-РД/6969#1 от 24.04.2020 г. на ДФЗ, е записано,
че с нея се „изменя” Заповед № 03-РД/6969 от 19.12.2017 г. на ДФЗ.
Вместо ДФЗ да се произнесе отново по подаденото заявление, при съобразяване с
мотивите по тълкуване и прилагане на закона, дадени в Решение № 47/27.04.2018
г. по адм.д.№ 23/2018 г. по описа на АСТ
и Решение № 6072/22.04.2019 г. по адм.д.№ 7908/2018 г, по описа на ВАС,4 отд.,
и съответно е постановен „отказ“, да се издаде нова
заповед, с която да се финансира заявлението. Заповед № 03-РД/6969 от 19.12.2017
г. на ДФЗ не е обжалвана по административен ред, а е обжалвана по съдебен ред и
е отменена с влязло в законна сила на 22.04.2019 г. съдебно решение. Съдът
намира за основателни доводите изложени в жалбата, относно това, че отмяната е
цялостно заличаване на правното действие на акта или само на негова част. В
случая въпросната заповед е отменена изцяло, тоест е заличено нейното правно
действие изцяло. Поради това всеки индивидуален административен акт (заповед),
с който се „изменя” друг вече несъществуващ в правния мир индивидуален
административен акт (заповед) би следвало да се приеме за нищожен. Обжалваната
заповед е нищожен административен акт, веднъж на основание чл.77, ал.2 от АПК,
защото е издаден в противоречие с влязло в сила решение на съда (Решение №
47/27.04.2018 г. по адм.д.№ 23/2018 г. по описа на АСТ и Решение №
6072/22.04.2019 г. по адмд.№ 7908/2018 г. по описа на ВАС, 4 отд.), в мотивите
на което съдът е приел, че заявлението е следвало да бъде оценено с 56 точки и на
второ място, защото с обжалваната заповед се „изменя” несъществуващ в правния
мир-административен акт. Акт, с който се изменя несъществуващ друг акт, не би
могъл да породи правно действие.
Водим
от горното и на осн. чл.172, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по жалба на З.Е.П. ***969
# 1 от 24.04.2020 г. на изп.директор на ДФ“Земеделие“, с
която е отказано финансиране по
заявление за подпомагане по подмярка 4.1“Инвестиции в земеделските стопанства“
от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г. с идентификационен № 25/04/1/0/02271 и
УРН 404918 , със стойност на проекта 412 316, 28 лв. поради недостатъчен бюджет
по подмярката и с която е изменена.
ОСЪЖДА ДФ“Земеделие“ да
заплати направените по делото разноски на З.Е.П. *** сумата в размер на 1010 лв., съставляващи държавна такса и а..
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на
Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е
изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: