№ 1200
гр. Перник, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720101379 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Н. Н. в качеството на
законен представител на малолетното дете С. О. Г.. Твърди, че от съвместното
съжителство с ответника – О. С. Г. е родено детето. Излага твърдения, свързани със
съжителството с ответника, като взаимоотношенията им са се влошили след раждане
на детето, тъй като са имали битови затруднения – увеличаване на отговорностите и
разходите, а приходите им намалели, поради което през месец март 2021 г. се е
преместила заедно с детето при родителите си в гр. *******. Твърди, че от датата на
раздялата е поела грижите за отглеждане и издръжка на детето, подпомагана от своите
родители. Заявява, че ответникът не проявява загриженост за детето като срещите
между тях се ограничават от един час на месец.
Твърди, че ответникът не дава издръжка от м. октомври 2022 г., а преди това
сумите са били от порядъка на 100-150,00 лева за период от два три месеца, отказвал е
да осигури транспорт когато детето е било болно, както и че на първия рожден ден
дори не е подарил подарък, като по нейно настояване е закупил след това детска
къщичка. Поддържа, че в редките случай когато е подарявал нещо или закупувал
необходими дрехи е било по нейно настояване.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да бъдат
присъдени родителските права върху малолетното дете, местожителството му да бъде
определено при нея, да се определи режим на лични контакти с бащата (предлагайки
примерен такъв), като той бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на
350,00 лева месечно от датата на исковата молба до настъпване на обстоятелства,
водещи до необходимост от нейното изменение или отпадане на задължението за
заплащането , с падеж пето число от месеца, за който се дължи, ведно със законна
лихва в случай на забава.
Моли съда да осъди ответника да заплати издръжка за минал период – една
година преди исковата молба (от *****. до *******.) в размер на 3000,00 лева.
Моли съда да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване и
1
получаване на задграничен паспорт, като същото придружавано от майка си да пътува
до всички членки на Европейски съюз и ********** с чел почивка и туризъм, считано
от постановяване на съдебното решение до навършване на пълнолетие.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Счита предявените искове за допустими,
но частично неоснователни. Признава фактите относно съжителството, раждането на
детето и раздялата, но оспорва твърденията, изложени в исковата молба, посочени като
причина за раздялата им, акцентирайки, че по собствено желание Г. Н. Н. е решила да
се премести да живее със своите родители. Оспорва и да не е проявявал интерес към
детето, като твърди, че достъпът му е ограничаван, а в редките случаи когато била
постигната договорка, тя била отменяна в последния момент.
Счита размера на претендираната за бъдещ период издръжка за завишен с оглед
нуждите на детето.
Счита за недължима и претенцията за издръжка за минал период, тъй като
нуждите вече са задоволени, поради което суми не се дължат. Първоначално страните
са съжителствали и са били в общо домакинство, а след напускането му от ищцата,
ответникът продължавал ежемесечно да захранва банковата сметка със суми за
издръжка на детето.
Оспорва иска за даване на разрешение, заместващо неговото съгласие детето да
пътува неограничено във времето до страни извън Република България, тъй като
същото не е надлежно формулирано, както и че не се сочи конкретна нужда. Желае
производството по този иск да бъде отделено от настоящото.
Моли съда да постанови привременни мерки, които да му гарантират редовен
контакт с детето по време на процеса, както и да не се прекъсва връзката на детето със
сестра му – другата дъщеря на ответника.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение в интерес на детето и
уважи искането за привременни мерки.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, а същото се установява и от представените писмени
доказателства, че от съвместното съжителство на Г. Н. Н. и О. С. Г. е родено
малолетното дете С. О. Г..
Не се спори, че родителските права следва да се упражняват от майката (макар и
в отговора първоначално да е поддържано обратното становище), както и
местоживеенето на детето следва да бъде определено при нея.
Спорни по делото са въпросите свързани с размера на издръжката за бъдещ
период, дължимостта на такава за минал период, режима на лични отношения с бащата
и относно пътуването на детето извън пределите на страната, без разрешението на
бащата.
По делото е депозиран и приет социален доклад, от който се установява, че
детето живее при майка си, като за неговото отглеждане са осигурени добри условия,
като майката е подпомагана в отглеждането от нейните родители. В социалния доклад
се сочи, че майката разполага с необходимия родителски капацитет, като адекватно
задоволява жизнените и емоционалните нужди на детето.
2
По отношение на ответника са изготвени два социални доклада. В този на ДСП -
Перник се сочи, че жилището, с което той разполага в с. ********* (собственост на
майка му) е отремонтирано, с нови мебели и електроуреди. Стаите на втория етаж са
обзаведени с легла и гардероби, като се обобщава, че жилището е с добри битови
условия.
В социалния доклад от ДСП – ****** се сочи, че жилището, с което той
разполага в гр. ****** е с много добри условия, обособена е стая за детето,
разполагаща с всичко необходимо за възрастта му.
От разпита на свид. В. С. М. – майка на ищеца, и баба на детето, се потвърждава,
че то живее в дома , заедно с майка си. Заявява, че ответникът е купувал подаръци за
детето както и лакомства, но категорично отрича да е давал ежемесечна издръжка,
освен минимални суми до около 100 лева. Сочи, че майката не е ограничавала срещите
на детето с баща му, но той рядко проявявал интерес и го посещавал епизодично.
Детето често боледувало, като бащата бил уведомяван винаги, но не се е отзовавал, с
едно изключение. Детето било и хоспитализирано веднъж, но отново бащата не го
посетил. Сочи конкретни разходи, нужни за детето, които са заплащани от майката.
Твърди, че първи братовчед на майката пребивава в ********* и често я кани на
гости, но тя не може да го посети, тъй като ответникът отказвал да даде разрешение
детето да пътува. Това му поведение препятсва и възможността да бъде посетена
********* с цел почивка.
От разпита на свид. Л. Г. Д. – леля на ищеца се установява също, че основни
грижи за детето се полагат от майката, която подпомагана от своите родители. Също
сочи, че бащата е правил подаръци на детето, но издръжка не е предоставял освен суми
от порадъка на 50 – 100 лева. Отрича ответника да е ограничаван в срещите с детето,
но същият не проявявал интерес и от 7-8 месеца не го е виждал. Също излага
възприятията си, че детето често боледува, като ответникът не е указал съдействие за
лечението на му. Ищцата била канена от нейна приятелка в ********, но поради
невъзможността детето да пътува без разрешение от бащата не могла да я посети.
От разпита на свид. Т. Р. С. – майка на ответника се установява, че първоначално
Г. и О. са заживели заедно в къщата на баща му. Впоследствие Г. решила, че не желае
да живее повече с О. и се изнесла. Твърди, че след раздялата контактите на бащата с
детето били ограничавани. Твърди, че ответникът е плащал издръжка, но не може да
определи колко регулярно и какви суми са давани. Знае, че е превежда и суми по
договор за кредит по „****“, вкл. от самата нея, които суми са за погасяване на кредита
и за издръжка. Заявява, че ответникът желае да плаща издръжка, но търговската
дейност която упражнява не гарантира постоянни доходи. След като бащата е спрял да
плаща (около 2 годишна възраст на детето) ищцата е ограничила контактите му с
детето.
Заявява, че бившият и съпруг (бащата на ответника) редовно вижда детето и не е
ограничаван. Твърди, че за последния рожден ден на детето били купени подаръци, но
ответникът не присъствал защото не бик уведомен къде е празненството.
При така установената фактическа рамка, съдът прави следните правни
изводи.
По исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 СК:
Искът по чл. 127, ал. 2 СК е единствен правен способ за разрешение на
разногласията между родителите, които не са в брак и живеят разделени, относно
упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер
представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът се ръководи
единствено от висшия интерес на детето. Предмет на доказване са твърдените от
3
страните факти от живота на родителите и отношенията им с детето, че всеки от тях е
по-пригодният родител да упражнява родителските права и, че това е в интерес на
детето.
Както бе посочено, в конкретния случай не се спори, че родителските права
следва да се упражняват от майката и че местожителството на детето следва да бъде
определено при нея, като и двете страни апелират към съда да определи подходящ
режим на лични отношения с бащата. В унисон с така изразеното от страните
становище, съдът приема, че майката е родителят, който следва да упражнява
родителските права. Установи се, че от самото раждане на детето основните грижи са
били полагани именно от нея, хигиенните и битовите условия за отглеждане, с които тя
разполага, са благоприятни и съобразени с неговата потребности, като тя разполага с
необходимите финансови ресурси и емоционална ангажираност, за да му предоставя
ежедневни материални и духовни грижи. Детето се намира във възраст, в която от
съществено значение е изграждането на правила и наличието на авторитетна фигура,
която му оказва необходимата емоционална подкрепа.
Същевременно пълноценните контакти с баща му биха съдействали за
изграждане на връзка баща – дъщеря и допринесли за придобиването на
самостоятелност, както и за поддържане на контакт със сестрата на детето - другата
дъщеря на ответника. Тези срещи обаче следва да бъдат с първоначален адаптационен
период, доколкото по делото се установи, че детето е на три и половина години и от 7-8
месеца не се е срещало с баща си, поради което съдът приема, че връзката между
бащата и детето е нарушена. На страните е дадена възможност да представят на съда
примерен режим на лични взаимоотношения, което те са сторили. Съдът ще се
съобрази с желанието на страните, но същевременно търсейки баланс и в интерес на
детето първоначално определения режим следва да е с по кратки интервали и без
преспиване, именно с цел възобновяване връзката между детето и баща му.
Предложеният от ответника в съдебно заседание режим съдът намира за неподходящ,
тъй като същият би повлиял негативно върху графика на детето и изграждането на
навици.
По исковете с правно основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК.
С оглед изхода на спора по главния, обуславящ иск относно упражняването на
родителските права, основателни се явяват и обусловените искове за определяне и
заплащане на издръжка /включително и за минал период/, поради което същите следва
да бъдат уважени. Това е така, защото по силата на императивната правна норма,
уредена в чл. 143 СК, родителят има право и е задължен да полага грижи за
нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на ненавършилото
пълнолетие свое дете. Чл. 142, ал. 1 СК установява два критерия, съобразно които се
определя размерът на дължимата издръжка – 1) нуждите на детето и 2) възможността
на родителя да я предоставя, като той не може да се освободи от изпълнението на това
правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното състояние и
работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца.
Според практиката на ВКС нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация.
Съгласно критерия, установен в чл. 142, ал. 2 СК, минималният размер на
издръжката не може да бъде под една четвърт от размера на минималната работна
заплата за страната, в процесния случай – не по-малко от 195,00 лева при МРЗ от
780,00 лева за 2023 г. Същевременно размерът предстой да бъде актуализиран в
4
кратък срок – от 01.01.2024 г. тя ще бъде 933,00 лева
При съобразяване на обективни икономически показатели – размера на МРЗ,
както и общия разход за непълнолетен член от домакинство, съгласно данни на НСИ,
като се вземе предвид възможния реализиран от бащата доход и липсата на данни за
алиментни задължения, които последният да има към трети лица, както и с оглед
възрастта на детето, за осигуряване нуждите му от подходящо облекло, храна,
хигиенни принадлежности, при условията на чл. 162 ГПК съдът намира, че минимално
необходимите средства за издръжка за детето възлизат на 450,00 лева. Касае се за дете
на три и половина години, което макар да боледува често, то това е във връзка с
неговата възраст и не се установяват заболявания извън характерните за малки деца.
Издръжката на невършилите пълнолетие деца е дължима от всеки от родителите,
независимо при кого от тях живее детето. В този смисъл задължение да посрещат
ежемесечните разходи на малолетното дете е неговия баща, така и майка. Предвид
обстоятелството, че детето живее при своята майка, както и, че именно тя полага
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, съдът намира, че като
отглеждащ родител майката следва да поеме по-малък дял от издръжката в пари, с
оглед ежедневно полаганите от нея грижи в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето на
двамата родители, а именно сумата от 100,00 лева. Останалата част от издръжката в
размер на 350,00 лв. следва да бъде възложена върху бащата. Съдът счита, че този
размер на издръжка не би създал затруднения в посрещането от ищеца, чиито реални
доходи не бяха установени по делото единствено поради причината, че той е избрал да
се осигурява на минимален такъв. Същевременно се установи, че е собственик на
*********, занимаващо се с -***********, което неминуемо реализира оборот и
печалби в период на засилено ******, какъвто е настоящият. Също така съдът
съобрази, че от 01.01.2024 г. (вероятно преди влизане на решението в сила)
минималната издръжка на дете ще бъде 233,25 лева на месец, поради което разликата
до определения от съда размер от 350,00 лева не е значителен. Така определената сума,
която ответникът следва да заплаща като издръжка не би могла да бъде определена
като даваща възможност за водене на луксозен начин на живот и възможност те да се
разходват извън предмета на издръжката.
Основателна е и претенцията за минал период, тъй като по делото не се установи
безспорно бащата да е давал издръжка. Вярно е, че са правени подаръци, но това е
морален дълг за родителя, което не би следвало да се взема предвид при определяне на
издръжката за минал или бъдещ период. Дори да се приеме, че бащата е предал сума в
размер на „50-100-150 лева, то не се установи да е налице регулярност в плащанията и
най вече основанието за това. Представените в тази насока доказателства – извлечение
от захранване на сметка по кредит „****“, както и чат кореспонденция не установява с
необходимата за процеса категоричност, че суми са превеждани ежемесечно с цел
изплащане на издръжка. Дори свидетелят на ответника не успя да назове конкретен
превод и размер в подкрепа на твърдението за заплащане на издръжка. Заявената
претенция е в общ размер на 3000,00 лева – по 250,00 лева на месец за минал период,
поради което съдът намира, че следва да се уважи изцяло.
Страните са поискали постановяване на привременни мерки, но доколкото едва
към датата на приключване на съдебното дирене бе представен социален доклад за
ответника съдът не се бе произнесъл. В тази връзка не е налице пречка това да бъде
сторено с настоящото решение, постановено седмица след обявяването му за решаване
като те бъдат идентични с решението по спора.
По иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.
Съгласно чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
5
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето. За уважаване на депозираната
молба с посоченото правно основание, в производството, имащо характер на спорна
съдебна администрация, следва да се установи по делото, че страните са родители на
детето, които не са постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето,
както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в
интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една страна да
защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга страна техните права,
като не се ограничава излишно възможността им да пътуват, когато това е в техен
интерес. С оглед служебното задължение на съда да следи за интереса и защитата на
детето вкл. да се изключи възможността детето да бъде заведено в страни с размирици,
природни бедствия или да бъде поставено в неблагоприятни за живота и възпитанието
му конкретни условия. Правото на детето на свободно придвижване, както и правото
му да живее с родителя, на когото съдът е предоставил родителските права е защитено
и от чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето и същото не може да бъде
ограничавано, без да има основателни причини и да се налага от висшите интереси на
детето, при опасност за неговото физическо, или психическо здраве, или опасно
поведение на родителя, каквито данни в случая не са налице.
Ищцата е обоснова необходимост и интерес за детето да посещава единствено
********** където живее неин близък роднина и ********* с цел почивка . Ето защо
разрешение следва да бъде дадено единствено за тези държави като посещенията се
ограничат до двадесет дни общо за двете дестинации, а периода следва да е 5 години от
влизане в сила на решението, който срок съвпада и с валидността на съответния
задграничен паспорт.
Не може да бъде дадено разрешение за неограничен период от време, тъй като
инициативата на родителя е лишена от надлежен контрол. Съгласно ТР 1/2016 на
ОСГК - Съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило
пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в
определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е
определяем. Предвид ниската възраст на детето е малко вероятно то да имат лична
потребност, която да наложи посещение на други държави, освен тази, в която са се
установили роднини и с които контакта е важен за изграждане и укрепване на
емоционална връзка. Произнасянето на съда по този спор не се ползва със сила на
пресъдено нещо, поради което във всеки един момент е открита възможността да бъде
подадена нова молба, ако е налице промяна в обстоятелствата.
По разноските:
По този въпрос е налице противоречива съдебна практика и образувано
тълкувателно дело, но до постановяването му съдът следва да се придържа към
съдебната практика, приемаща, че при уважаване на такъв иск по спорна съдебна
администрация на ищеца не се дължат разноски единствено в хипотезата на чл. 78, ал.
2 от ГПК – когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако изрично признае иска. Това становище е споделено в определения по ч.гр.д. №
1453/2023 г., IV г.о., ч.гр.д. № 3469/2020 г., IV г.о., ч.гр.д. № 2722/2017 г., III г.о., ч.гр.д.
№ 2355/2022 г., IV г.о., ч.гр.д. № 1154/2023 г., IV г.о. и ч.гр.д. № 1533/2023 г., III г.о.
При този изход от спора на ищеца се дължат разноски, като такива са доказани и
заявени в размер на 1061,65 лева и следва да бъдат присъдени.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
6
на Районен съд Перник сумата от – 504,00 лв., представляваща дължимата държавна
такса по делото по иска за издръжка за бъдещ период и 120,00 лева по исковете за
минал период, определена като 4 % от размера на присъдената издръжка, както и 5,00
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде поставено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските
права спрямо малолетното дете С. О. Г., ЕГН ********** на майката Г. Н. Н., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на С. О. Г. при неговата майка Г. Н. Н., на адрес
гр. *******, **********, както и на всеки друг адрес, на който майката се премести да
живее, за което обстоятелство следва да уведоми бащата.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти:
до навършване на четиригодишна възраст на детето – ******** г.
Бащата О. С. Г., ЕГН ********** има право да вижда и да взема при себе си
детето всяка първа и трета седмица от месеца, в дните събота и неделя от 10:00
часа до 18:00 часа без преспиване.
от навършване на четиригодишна възраст на детето:
1. Всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 ч. в петък до 17:00 ч. в
неделя, с преспиване при бащата в петък и в събота;
2. На личните празници на детето (рожден ден и имен ден) – всяка
нечетна година от края на учебните занятия до 20,00 часа, а ако датата се пада в
почивен ден – от 09,00 до 18,00 часа.
3. Независимо от определения режим, бащата има право за взима детето
на рождения си ден за времето от края на учебните занятия до 20,00 ч., а ако
рождената дата се пада в почивен ден – от 09,00 до 18,00 часа.
4. В нечетните години – първата половина от коледната ваканция от 23.12
до 27.12 включително и първата половина от великденската ваканция, а в четните
години – втората половина от коледната ваканция (от 28.12 до 01.01) и втората
половина от великденската ваканция;
5. Двадесет и осем дена през лятото, разделен на два периода от по
четиринадесет дена, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
СЪДЪТ УКАЗВА на Г. Н. Н. ежегодно до 15.04 на същата година да уведомява
писмено О. С. Г. за летния месец, през който ще ползва платения си годишен отпуск
през календарната година. При неизпълнение на горното О. С. Г. има право да
осъществява ежегодния режим на личен контакт с детето през лятото съобразно своя
редовен платен годишен отпуск по утвърдения от работодателя му график, за което
съдът УКАЗВА О. С. Г. да уведоми майката писмено до 30.04 в същата година.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК О. С. Г., ЕГН ********** да
заплаща издръжка на С. О. Г., ЕГН ********** , чрез майката и законен
представител Г. Н. Н., ЕГН **********, в размер на 350,00 лева до 5-то число на
месеца, за който се отнася, считано от депозиране на исковата молба на *******. до
7
настъпване на основания за нейното изменение и прекратяване, ведно със законна
лихва от датата на забава до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК О. С. Г. да заплати на малолетното си
дете С. О. Г., чрез майката и законен представител Г. Н. издръжка за минал период от
28.03.2022 г. до 27.03.2023 г. в размер на 3000,00 лева, ведно със законна лихва от
влизане на решението в сила до окончателно изплащане на задължението.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а, ал. 2 от СК да се издаде паспорт на С. О.
Г., ЕГН **********, по заявление, подадено само от майката - Г. Н. Н., ЕГН
**********, без съгласието на бащата О. С. Г., ЕГН **********и след издаването му
да бъде получен от Г. Н. Н. или надлежно упълномощено от нея лице.
РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД пътувания
на детето С. О. Г., ЕГН ********** до ********* ******** и ********* без
ограничения на броя и продължителността на всяко пътуване, но за не повече от
сумарно 20 дни всяка календарна година, като при пътуванията детето бъде
придружавано лично от майката Г. Н. Н. с цел екскурзия и почивка, за срок от пет
години, считано от влизане в сила на съдебното решение, като отхвърля молбата за
пътуване до дестинации, различни от посочените и за неопределен период от време.
ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал. 4 СК предварително изпълнение на
решението в частта относно заместващото съгласие за пътуване в чужбина и издаване
на задграничен паспорт.
ОСЪЖДА О. С. Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Перник сумата в размер на 624,00 лева – държавна такса,
дължима по исковете за издръжка, както и 5,00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЯ привременни мерки до влизане в сила на решението съобразно
диспозитива му.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, в която е
постановено предварително изпълнение - в едноседмичен срок пред същия въззивен
съд.
В частта с характер на определение, с което са допуснати привременни мерки
решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8