№ 4
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000502203 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 262832 от 29.04.2021г., постановено по гр.дело № 3962/2018г.
на Софийския градски съд, ГО, 17 състав, е отхвърлен искът с правно основание
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от П. С. П. против „Ню Медия Груп” АД
за осъждане на ответника на плати на ищеца сумата 200 000 лева, като
обезщетение за неимуществени вреди от публикация в бр.23 от 11.06.***г. на
вестник „Уикенд“, озаглавена „Диабет стопи П. Л.“.
Въззивна жалба против решението е подадена от П. С. П., чрез назначения от
съда особен представител адв. И. Б., с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Сочи се, че съдът е пренебрегнал безспорно установения по
делото факт, че към датата на процесната публикация ищецът П.П. не е бил
осъден с влязла в сила присъда и че към този момент същият е притежавал
качеството „обвиняем”, а не „осъден да доживотен затвор“ и „убиец на Ш.“.
Оспорва се извода на съда, че не е необходимо за лицето да има влязла в сила
присъда за деяние, съставляващо престъпление, за да се докаже достоверността на
изнесеното в статията. Твърди се, че по делото не е установено ответникът или
негови служители да са извършили предварителна проверка на изнесената в
статията информация, а от друга страна, чрез събраните по делото гласни
доказателства твърденията в статията, че ищецът „едва се държи на краката си” и
че е „отслабнал с 20 кг” категорично са опровергани. Поддържа се, че в статията
не се съдържат оценъчни твърдения, както неправилно е посочил съставът на
СГС, а фактически твърдения за влошено физическо и психическо здраве на
ищеца, които не са доказани, с клеветнически и обиден характер са и създават
1
невярна представа у читателя относно изложените обстоятелства и с които се
цели да се срине психически ищеца преди приключване на наказателното
производство. Предвид изложеното се иска да бъде отменено решението и вместо
това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен
размер. Претендират се и разноски.
Въззивна жалба против решението на СГС е подадена лично от П. С. П. с
искане да бъде отменено решението и вместо това да се постанови друго, с което
предявеният иск бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемият ответник „ Ню Медия Груп” АД
не взема становище по жалбите.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от П. С. П., с която
против „Ню Медия Груп” АД е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във
вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
200 000 лева, причинени от статия в бр. 23 от 11.06.***г. на вестник „Уикенд” с
издател-ответникът и озаглавена „Диабет стопи П. Л.”.
В исковата молба се твърди, че в процесната статия са използвани обидни и
клеветнически изрази, които подронват доброто име на ищеца в обществото и са
му нанесли непоправими неимуществени вреди. Сочи се, че към момента на
публикацията ищецът не е бил осъден с влязла в сила присъда за убийството на Е.
Ш., но въпреки това в подзаглавието на статията е използван изразът „убиецът на
*** Е. Ш.…“. Твърди се, че противно на посоченото в заглавието и в самата
публикация „Диабет стопи П. Л.”, „болен от диабет”, „психарят от ***”
„отслабнал с 20 кг” ищецът никога не е боледувал от диабет, не е отслабнал, а
напротив последните 4 години дори е напълнял до 104 кг и е напълно психически
здрав. Сочи се, че изразът „маниакът любител на огнестрелно оръжие“ също е
обиден и клеветнически, тъй като ищецът е обикновен ловец и не притежава
повече оръжие от средностатистическия български ловец.
Ищецът твърди, че процесната публикация му нанесла непоправими
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, яд, безпокойство, стрес,
липса на желание за живот. Предвид изложеното иска да бъде осъден ответникът
да му плати претендираното обезщетение, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Ню Медия Груп” АД не
взема становище по иска.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
В брой 23 от 11.06.***г. на вестник Уикенд с издадел „Ню Медия Груп” АД
2
е публикувана статия със заглавие „Диабет стопи П. Л.“ и с подзаглавие „Убиецът
на *** Е. Ш. се готви да съди България”. Статията започва по следния начин:
„Осъденият на доживотен затвор за разстрела на *** Е. Ш. психар от *** П.С. го е
закъсал жестоко с тежък диабет, научи „Уикенд” от свои хора в *** затвор”..... и
продължава: „В момента П. Л., както е известен в родния си град маниакът
любител на огнестрелно оръжие, е в добро състояние, но е отслабнал с 20 кг.”
Посочено е също че: „Великотърновският съд даде на С. доживотен затвор без
право на замяна миналия ноември….той вече обжалва присъдата си,
......отключеният диабет пък послужи за повод защитниците на П. да поискат по-
лек режим за стрелеца, като молбата ще бъде разгледана в близките седмици.”
В първоинстанционното производство е приета справка за съдимост на П. С.
П. с рег. № 1236 от 26.11.2020г. според която същият е признат за виновен с
присъда № 111 от 19.11.2015 г. по нохд № 462/2014г. на Окръжен съд – Велико
Търново, потвърдена с решение № 244/08.02.2017г. по внохд № 202/***г. на АС-
Велико Търново, потвърдено с решение № 112/21.08.2017г. по нак.дело №
402/2017г. на ВКС, в това, че на 14.03.2014 г. около 6 часа в гр. ***,
Великотърновска област, на ул. ***” № 12, ет.1 в апартамент № 1 предумишлено,
по начин опасен за живота на мнозина - с полуавтоматична ловна карабина
„Arsenal“, модел „SLR-95 Н“, кал. 7,62x39 мм. с № ВА490183 и полуавтоматична
едноцевна пушка „BAIKAL“, модел „MP-153“, кал.12/12x89/ с № **********
направил опит да умъртви повече от едно лице и умъртвил Е. Е. Ш. - всички в
качеството им на полицейски органи - служители на МВР при изпълнение на
службата им - участие в провеждане на полицейска операция на територията на
ОД на МВР – Велико Търново, като от деянието, макар да е довършено, не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици
и на основание чл. 116, ал. 2, пр. 4 във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 1, алт. 1 и т. 9
във вр. с чл. 115 и чл. 18, ал. 1, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание
доживотен затвор без замяна.
Според справката за съдимост ищецът П. С. П. е признат за виновен и в това,
че за времето от 18.06.2012 г. до 14.03.2014 г. в гр. ***, Великотърновска област,
на ул. „***” № 12, ет.1 в ап. 1 държал огнестрелни оръжия - ловна карабина
„ИЖ“, модел „18 МН“, кал. 7,62x63 мм. /30-06 Springfield/ с № 031806ЗЗ4;
полуавтоматична ловна карабина „Arsenal“, модел „SLR-95 Н“, кал. 7,62x39 мм с
№ ВА 49 01 83, разработена на базата на „АК- 47“, кал. 7,62 мм; полуавтоматична
едноцевна пушка „BAIKAL“, модел MP -153, кал. 12 /12x89/ с № ********** и
двуцевна гладкоцевна пушка „ИЖ“, модел „27 ЕМ-1С“, кал. 12, № ********* с
вертикално разположение на цевите /надцевка/ на обща стойност 1 488 лева и 343
броя боеприпаси за огнестрелни оръжия, от които: 50 броя патрони с кал. 7,62x63
мм, произведени в завод „Sellier & Bellot“ в Република Чехия; 107 броя патрони,
от които: 97 броя патрони с кал. 7,62x39 мм, произведени в завод „Арсенал“ в
Република България - 1994 г., 7 броя патрони с кал. 7,62 х 39 мм, произведени в
„Sellier & Bellot“ в Република Чехия, 2 броя патрони с кал. 7,62 х 39 мм,
произведени в „Prvi partisan“ в Република Сърбия и 1 брой патрон с кал. 7,62x39
мм; 25 броя патрони с кал. 7,62x39 мм, произведени в завод „Арсенал“ в
Република България през 2006г.; 101 броя патрони с кал. 12 /сачми - 11/0/,
произведени в завод „CLEVER“ в Република Италия; 7 броя патрони с кал. 12
/сачми - 13/0/, произведени в завод „NOBEL SPORT“ в Кралство Испания; 50 броя
патрони, кал. 12 /сачми - 13/0/, произведени в завод „Арсенал“ в Република
3
България; 3 броя патрони, кал. 12 /бренеке/, произведени в „ROTWEIL“ във
Федерална република Германия, всички на обща стойност 42,63 лева, без да има
за това надлежно разрешение и на основание чл. 339, ал.1, пр.2, във вр. с чл. 36 и
чл. 54 НК му е наложена наказание лишаване от свобода 8 години.
Приета по делото е служебно изисканата от състава на СГС медицинска
документация относно здравословното състояние на ищеца в периода от
18.02.2015г. до 20.12.2019г. Според представената епикриза от 31.07.2014г. на
СБАЛЛС-Ловеч-Психиатрично отделение, П. С. П. е с диагноза смесено
личностово разстройство.
В първонистанционното производство са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят Г. В. В. твърди, че се познава с ищеца от 90-те години, без да са
приятели, но в периода от 2015г. до 2018г. били заедно в една килия в затвора в
***. Твърди, че в този период получавал в затвора вестник Уикенд и така П.
прочел процесната публикация, като останал много учуден и крайно възмутен от
нея. Твърди, че и преди това имало статии, в които се казвало, че П. бил луд и
психопат и всичко това му се отразявало зле. Твърди, че към момента на
стрелбата-14.03.2014г. ищецът нямал здравословни проблеми, но на тази дата бил
получил 12 огнестрелни рани. Сочи, че в затвора П. не е имал здравословни
оплаквания, че там води здравословен начин на живот, че не е психически болен;
не е имал промяна в теглото. Твърди, че процесната статия му се отразила зле, че
когато започвал да говори за нея, се появявали сълзи в очите му.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната
гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по иск по чл. 49 ЗЗД във вр.
с чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав
- противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по
трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на
възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и
причинения вредоносен резултат. По чл. 49 ЗЗД отговаря и собственикът на
електронна медия или печатно издание за вредите, причинени от автори на
статии, публикувани в изданието и съдържащи обидни и клеветнически
квалификации по отношение на визираните в тях лица. Отговорността му
произтича от качеството му на възложител, тъй като се касае до извършване на
действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той упражнява
собствена дейност и резултатът от който ще рефлектира в неговото имущество,
независимо от това дали авторите на публикациите се намират с него в
трудовоправни отношения или са свободно практикуващи журналисти. В този
смисъл решение № 340/15.07.1998г. на петчленен състав на ВКС, постановено по
гр. д. № 178/1997 г. Издателят чрез длъжностните си лица определя вида и
съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл.
49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване
на печатни материали.
В разглеждания случай в обстоятелствената част на исковата молба и
заявения петитум, които определят предмета на спора и фактите, по които се
4
дължи произнасяне, са наведени твърдения, че заявените за обезвреда вреди са
причинени от противоправно поведение на служител на ответника, на който е
възложено изготвянето на статия, разпространена, чрез собственото на ответника
издание вестник Уикенд-брой 23/11.06.***г., в която са използвани думи и
изрази, с които са нарушени абсолютни субективни права на ищеца, като същият
е наклеветен, обиден и опозорен.
В случая по делото не се спори, че процесната статия е публикувана във
вестник, издаван от ответника „Ню Медия Груп” АД, както и че статията е
написана от лица- служители при ответника или от лица на които същият е
възложил написването й. Няма спор и, че към датата на публикуване на процесния
материал е била постановена осъдителната присъда по нохд № 462/2014г. на ОС-
Велико Търново, с която ищецът е бил признат за виновен за извършване на
престъпление по чл. 116, ал.2, пр.4 във вр. с чл. 115 НК.
Въззивният съд напълно споделя изводите на състава на СГС, че в
конкретния случай не е изпълнен фактическият състав на непозволеното
увреждане и не са налице предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответното дружество.
На първо място, в публикуваната статия, съдържаща изразите „убиецът на
Ш.” и „осъден на доживотен затвор“ не са изнесени неверни, позорящи или
клеветнически твърдения, от които да е пострадало доброто име на ищеца, а
напротив - същата вярно отразява настъпилите към онзи момент-11.06.***г. факти
– че ищецът е осъден на доживотен затвор от Великотърновския съд за
убийството на Е. Ш. и че е обжалвал присъдата. Трайната и непротиворечива
съдебна практика приема, че при обидата деецът дава своя негативна оценка за
личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и
пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството му. Унизителният
характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото
морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е
обстоятелството дали казаното отговаря на действителността и дали направената
от дееца оценка е основателна. Клеветата се възприема като действие, при
което клеветникът разгласява позорно обстоятелство за другиго или му приписва
престъпление. Разгласяването на позорно обстоятелство е довеждане до знанието
на трето лице за такова обстоятелство, което деецът свързва с личността на
пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен
факт за пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в
обществото.
Съобразявайки това, САС намира, че написването на статията и разгласената
с нея информация не представлява противоправно действие по смисъла на чл. 45
ЗЗД. Обстоятелството, че присъдата е влязла в сила на 21.08.2017г. - 1 година и 2
месеца след публикацията, не променя извода за липса на противоправно деяние
към 11.06.***г.
Вярно е, че когато се касае за наказателно преследване, издателят на печатно
издания, както и неговите служители следва да се съобразят с установената с
разпоредбите на чл. 31, ал. 3 от КРБ и чл. 16 НПК презумпция за невиновност,
която може да бъде опровергана само с влязла в сила осъдителна присъда по
отношение на конкретното лице. Журналистите и печатните издания следва да
съобразяват, че до постановяване на влязла в сила осъдителна присъда спрямо
ищеца, същият е невинен по повдигнатото му обвинение за извършено
5
престъпление по чл. 116 НК и като такъв следва да бъде третиран от всички
правни субекти - физически лица, държавни органи, включително и от
журналистите.
Въззивният съд в случая съобрази съдебната практика на ЕСПЧ, в която
последователно се приема, че отразените в конкретна статия факти и
обстоятелства трябва да се разглеждат така, както са изглеждали и са били
възприети от журналиста към момента на настъпването им, а не от дистанцията на
времето. В този смисъл, САС намира, че употребените в статията изрази „осъден
на доживотен затвор“ и „убиецът на Ш.” не съставляват клеветническо и
позорящо твърдение, приписващо престъпление, доколкото изнесените факти
отговарят на обективната действителност към момента на публикацията -
обективен факт е постановената на 19.11.2015г. осъдителна присъда на ОС-Велико
Търново, с която обвиняемият П. е признат за виновен за извършване на
посоченото престъпление – убийство и наложеното му наказание – доживотен
затвор. След като разпространените със статията фактически твърдения са верни,
издателят не носи отговорност дори и тези твърдения да позорят адресата.
Въззивният съд е на мнение, че вредата за доброто име на ищеца произтича не от
употребените от ответника изрази „убиец” и „осъден на доживотен затвор“, а от
посочените в нея верни факти за осъждането му, макар и само на първа
инстанция, като интересът на ищеца да защити репутацията си не е достатъчен, за
да превиши по значение интересът на обществото да бъде информирано по
темата, която е придобила обществен интерес. Употребената в заглавието на
статията дума „убиец” несъмнено е с негативно съдържание, но съдът намира, че
в случая същата не е използвана с цел да бъде обиждан ищеца или да бъде
клеветен, както и за да се урони честта и името му. САС съобрази, че според
практиката на ЕСПЧ простата преценка на всяко от твърденията за употреба на
клеветнически и обидни изрази и думи, би означавала да се изгуби от поглед
цялостното съдържание на статията и нейната същина. Поради това приема, че
употребената дума „убиец” и изразът „осъден на доживотен затвор“ не следва да
се тълкуват изолирано и самостоятелно, а в контекста на цялата статия, като в тази
връзка намира, че думата и изразът са използвани именно за да информират
обществото за повдигнатото на ищеца от прокуратурата обвинение за убийство,
осъдителната присъда, с която е признат за виновен за убийство и с която му е
наложено наказание доживотен затвор. Предвид това, въззивният съд смята, че
посочените дума и израз не са употребени, за да бъде ищецът умишлено обиден
или наклеветен, а с ползването им в заглавието и в статията се цели да се привлече
вниманието на обществеността към публикацията и отразения с нея случай, което
само по себе си не води до извод за противоправност на деянието.
По отношение на употребения в статия израз „***” въззивният съд намира,
че същият не е обиден, нито клеветнически. Както се посочи вече обидната или
клеветническата дума би следвало да съдържа нещо унизително за честта и
достойнството на другиго, каквото съдържание не носи използването на прякор.
Именно като прякор е използвана думата „***”, а не като квалификация за
психичното здраве на П.П., дадена от автора на статията. САС прави този извод,
на първо място от факта, че думата е изписана с главни букви след собственото
име на ищеца, което е способ за обозначение на прозвище или прякор;
използването на прякора в печатното издание е извършено с цел да се отличи
лицето от други лица, а не за да бъде унизено или да бъдат подронени честта или
6
достойнството му; в статията изрично е посочено, че ищецът е известен с този
прякор в родния си град. Използването на този прякор от печатното издание не е
целяло да се засегне личността на П. и да се изрази неуважение към него.
Въззивният съд напълно споделя изводите на СГС, че не е налице
противоправно поведение на автора на статията по отношение на употребения в
статията израз „психар“, който е жаргонен и означава, освен психичноболен, така
и опасен и непредвидим човек. От данните по делото се установява (епикризата от
31.07.2014г.), че ищецът е с диагноза смесено личностово разстройство, че още
през 90-те години е участвал в конфликти със съседи, ученици и др.,
включително, че от 2010г. не е напускал жилището си и го е укрепил
допълнително „за да предотврати навлизането на полицаи в него“, възпрепятствал
е изпълнението на служебните задължения на полицейски служители. Предвид
това въззивният съд намира, че употребата на думата „психар“, макар да съдържа
негативната оценка на автора на статията за личността на П., не е от такова
естество и с такова съдържание, че да засяга честта и достойнството му. С
използването на тази дума не е осъществено и клеветничество спрямо ищеца, тъй
като не е разгласено позорно обстоятелство. Коментарът макар и груб, не може да
се приеме за обиден и не надхвърля конституционно гарантираното право на
ищеца, тъй като липсва противоправно засягане на достойнството му. По тези
съображения съдът приема, че не се установява противоправност на извършеното
действие от страна на автора на статията, макар с използваната дума, внушенията
по отношение на личността на ищеца да са негативни и ищецът да ги е възприел
като насочени против честта и достойнството си.
По отношение на изложената в статията информация, че ответникът е болен
от диабет и е отслабнал с 20 кг, въззивният съд намира следното:
В статията е посочено, че по данни от *** затвор авторът е научил, че
ищецът „го е закъсал жестоко с тежък диабет“, че е „в добро състояние, но е
отслабнал с 20 кг”, както и че „отключеният диабет пък послужи за повод
защитниците на П. да поискат по-лек режим за стрелеца, като молбата ще бъде
разгледана в близките седмици“. Действително в приетата по делото медицинска
документация липсват данни за подобно заболяване на П.. Въззивният съд
споделя становището на състава на СГС, че верността на така изнесената
информация е без значение, доколкото същата не е нито обидна, нито
клеветническа и по никакъв начин не уронва името на ищеца в обществото. Макар
цитираните изрази да са възприети от ищеца, като негативни спрямо него, те не са
израз на противоправно поведение на служители на ответника. Чувствата са
субективно преживяване на ищеца, отражение на личния му мироглед и
ценностна система и съществуват изцяло в неговото съзнание и в случая по реда
на деликта не следва да бъдат възмездени, тъй като от изложеното по-горе е
видно, че поведението на автора на статията не може да се окачестви като
противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Употребеният в статията израз „маниакът любител на огнестрелно оръжие“ е
оценъчно твърдение, което видно от обсъдената присъда на ОС-Велико Търново и
епикризата от 31.07.2014г. отговаря на пристрастеността на ищеца към
огнестрелното оръжие. Думата „маниак“ се използва за човек, обзет от някаква
мания и както е посочил състава на СГС не носи задължително отрицателен заряд.
В обобщение, САС намира, че цитираните думи и изрази в статията,
публикувана на 11.06.***г. във в. „Уикенд“-издание на ответника, нямат
7
клеветнически и/или обиден характер, нито са опозоравящи и злепоставящи
ищеца, за да се приеме, че с поведението си служители на ответника или лица, на
които той е възложил работа, са нарушили общия дълг да не се увреждат морални
интереси на други лица.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат напълно с изводите на
първоинстанционния съд поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262832 от 29.04.2021г., постановено по гр.дело №
3962/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 17 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8