Решение по дело №476/2023 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 264
Дата: 7 юли 2023 г.
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20231510200476
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Дупница, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510200476 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-0348-000231 от 30.03.2023 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на И. Г. А., с
адрес: с. С., ул. "Х.Б.", № *** с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 850,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат множество съображения срещу законосъобразността на
наказателното постановление. Оспорват се фактите изложени в АУАН и НП. Твърдят се
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП. Иска се
отмяна на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в първото
съдебно заседание. Поддържа жалбата си и излага допълнителни съображения в нейна
подкрепа. Моли за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното си писмо взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 03.03.2023 г. около 15.22 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка и
модел "О.В." с Рег.№ ******, в гр. Дупница, по ул. „Самоковско шосе“ при складова база на
1
магазин „Те Макс“, и с посока на движение към улица Орлинска. На това място, с
автоматизирано техническо средство - TFR1-M, с радар TR4D, с фабр. № 563, автомобилът е
бил засечен да се движи със скорост от 120 км/ч, от която е приспаднат толеранс от 3% и е
определена окончателно наказуема скорост на движение от 116 км/ч, при общо ограничение
за скоростта на движение в населено място – до 50 км/ч. Нарушението е заснето с клип
№11522. Водачът е бил последван незабавно от полицейския автопатрул съставен от
свидетелите С. и Х., който го настигнали и спрели за проверка в близост до завод „Тева“.
Там показали заснетия видеоклип на водача и св. С. му съставил АУАН. Актът е подписан
от свидетелите и от нарушителя без възражения, като на последния бил връчен и препис от
АУАН срещу подпис.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-0348-000231 от
30.03.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на
И. Г. А., с адрес: с. С., ул. "Х.Б.", № *** с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” в размер на
850,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 /три/ месеца, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация
съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите справки от ОПУ-
Кюстендил при АПИ и РУ-Дупница, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
снимков материал – клип № 11522, протокол от периодична проверка на техническо
устройство и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с писмо на ГДНП,
протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10 от
Наредбата, от 03.03.2023 г., както и от останалите налични по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност установяват последователно и непротиворечиво
фактите по делото.
Наред с това следва да се отбележи, че свидетелските показания дадени от св. С. и св.
Х. са еднопосочни и не противоречат на информацията налична в писмените доказателства.
Казаното от всеки от тях е логично, последователно и ясно, поради което съдът го приема с
доверие.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районния съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да
провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и
процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и
задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издаден изцяло в съответствие с
изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал.
1 ЗАНН, издадени са от компетентен административен орган, при спазване на
процесуалните правила и срокове за това. Същите съдържат пълно и точно описание на
извършеното от жалбоподателя нарушение. Не са допуснати каквито и да е процесуални
2
нарушения.
Обосновани от доказателствата и законосъобразни с оглед приложимия закон са
решаващите изводи на АНО за съставомерност и доказаност на процесното
административно нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Същото е установено с одобрено и
годно за експлоатация техническо средство за измерване - TFR1-M, с фабр. № 563, поради
което и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, надлежното веществено
доказателствено средство за установяване на нарушението от обективна страна, са
изготвените с техническото средство снимки /клип № 11522/. Клипът, като веществено
доказателствено средство, съдържа предвидените в закона реквизити, които сочат на
движение в населено място със скорост, чиято стойност надвишава с над 50 км/ч , а именно
с 66 км/ч, разрешената такава по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, т.е. доказват се обективните признаци
на съставомерното нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за което законодателят е
предвидил кумулативно да се налагат административни наказания глоба и лишаване от
право да се управлява МПС. Безспорно от изисканата служебно справка от ОПУ-Кюстендил
при АПИ се установява, че мястото на нарушението попада в границите на населено място
при приложимо общо ограничение на максимално допустимата скорост от 50 км/ч и при
липса на поставени пътни знаци позволяващи друга, по-висока скорост на движение.
Горното, преценено в контекста на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /по аргумент
за противното/, според която при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш, сочи на необходимост от съставяне на АУАН и на НП за
констатираното нарушение, като изключва правната възможност за същото да се издаде
електронен фиш. Поради изложеното, за деянието коректно е бил съставен от
актосъставителя АУАН, а въз основа на него е било издадено и обжалваното НП. Налице е
правилно приложение на закона във връзка с общия ред на проведеното
административнонаказателно производство. Изложеното съдържание на относимите правни
норми в съвкупност с установените факти по случая, сочи на законосъобразно процедиране
на АНО, както и на неоснователност на релевираните от жалбоподателя доводи в обратен
смисъл. В същата насока е и практиката на касационната инстанция - Решение № 127 от
30.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 86 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил,
Решение № 4 от 15.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 315 / 2019 г. на Административен съд –
Кюстендил и др.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази
скоростта си на движение с указаната в закона. Изпълнителното деяние от състава на това
нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к.
нарушителят, като дългогодишен водач и пълнолетно лице е съзнавал, че е налице
ограничение на скоростта след като се движи в населеното място, съзнавал е
общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на тези
последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него превишена скорост,
независимо от наличието на общо ограничение за движение в населено място до 50 км/ч.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения
размер от 850,00 лева, съгласно действащата към момента на нарушението, а и към
3
настоящия момент законова разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6, тъй като е налице превишаване
на скоростта на движение с над 50 км/ч, а именно с установените 66 километра в час. В този
случай според чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП - „…за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50
км/ч глобата се увеличава с по 50,00 лв.“, което аритметично обосновава окончателния
размер, в случая от 850,00 лева. Правилно е наложено във фиксирания от законодателя
размер и кумулативното административно наказание – „лишаване от право да управлява
МПС“, за срок от 3 месеца.
Деянието с оглед характеристиките си и присъщата му обществена опасност не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0348-000231 от 30.03.2023 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на И. Г. А., с
адрес: с. С., ул. "Х.Б.", № *** с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 850,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
Кюстендил, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4