Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе,
20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VII граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Дарина Илиева, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова гр. д. № 4417 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на М.И.Р., ЕГН **********, срещу „ТиМ Билдинг
Кънстракшън Къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 07.06.2018 г., като работник по трудово правоотношение с
ответника, по време на работа и при изпълнение на трудовите си функции
осъществявал ремонт на покрив на складово помещение, при което паднал от
височина около 10 метра и претърпял множество травматични увреждания. Поддържа,
че за периода от настъпване на трудовата злополука до момента на предявяване на
исковете здравословното му състояние е определено с Решение на ТЕЛК като
временно неработоспособен до 02.04.2019 г. вкл. Сочи, че след този период подал
молба за пенсиониране по болест, по която компетентният орган не се е
произнесъл. Твърди, че здравословното му състояние към депозиране на исковата
молба не е възстановено, като през целия период от настъпване на инцидента до
настоящия момент, е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни
болки, страдания и битови неудобства. Иска от съда ответникът да бъде осъден да
му заплати обезщетение за тези вреди в размер на 80 000 лв., както и законна
лихва върху посочената сума за периода от датата на увреждането /07.06.2018 г./
до окончателното плащане.
Ответникът
оспорва иска с твърдения за неоснователност досежно претендирания размер.
Навежда възражение за проявена от страна на ищеца груба небрежност, изразяваща
се в липса на елементарно внимание и старание, тъй като работникът пренебрегнал
основни правила за безопасност на труда, поради което била прекъсната
причинната връзка между обстоятелствата, обуславящи отговорността на
работодателя, и настъпилите вредни последици.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На основание чл.
153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
производството съдът е отделил обстоятелствата, че към 07.06.2018 г. между
страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „работник строителство“ при ответника; че с административен
акт декларираната от ответника злополука с ищеца е призната за трудова по
установения в закона ред, както и че в резултат от същата са настъпили сочените
от ищеца травматични увреждания.
От
представеното като писмено доказателство по делото разпореждане № 95/24.07.2018
г. на ТП – Русе на НОИ се установява, че декларираната от осигурителя с декларация
вх. № 95/20.07.2018 г. злополука е призната за трудова такава по см. на чл. 55,
ал. 1 КСО - злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа
– при ремонт на покрив пострадалият загубил равновесие и паднал от високо на
земята.
Видно от представената по делото
медицинска документация – епикризи, амбулаторни листове, болнични листове,
протоколи за медицински комисии, резултати от изследвания и експертни решения
на ТЕЛК за общи заболявания (л. 19 – л. 45 от делото), ищецът е бил временно
неработоспособен за периода от настъпване на злополуката до 01.06.2019 г., за
което време е проведено спешно оперативно лечение, извършени са прегледи от
множество специалисти, проведено е медикаментозно лечение.
Установява се от приетото като
писмено доказателство по делото Експертно решение № 2535/14.08.2019 г. от 102-ро
заседание на ТЕЛК общи заболявания първи състав, УМБАЛ Русе, че на ищеца е
определена 40% трайно намалена работоспособност за срок от две години с водеща
диагноза „Дифузна травма на главния мозък“. Прието е, че противопоказни за
ищеца условия на труд са следните: „тежък физически труд, натоварване на горни
крайници“.
По делото е прието удостоверение за
изплатени на ищеца парични обезщетения за временна неработоспособност № 17-00083069/08.05.2019
г., издадено от ТП – Русе на НОИ, видно от което е, че в периода от м. 06.2018
г. до м.04.2019 г. Р. е ползвал отпуск за временна неработоспособност, като му
е изплащано парично обезщетение вместо пропуснатия трудов доход.
Част
от доказателствената съвкупност по делото са събраните чрез разпита на
свидетелите Й.Г.Р., П.Ц.П., А.Я.А. и М.Ц.Е. гласни доказателствени средства.
Свидетелите А.А. и М.Е., работили
заедно с ищеца в деня на инцидента, сочат, че сутрин работниците минавали
инструктаж, за което се подписвали. Технически ръководител на обекта бил П.З.,
който изисквал, когато се работи на покрив, работниците да са с колани и каски.
Съгласно показанията на св. Е. обезопсителните колани, с които ответното
дружество разполагало, били четири на брой и по принцип трябвало да се ползват
при височинни работи. Конкретният ден бил горещ, работниците преминали
инструктаж, били предупредени да използват колани и каски, да не употребяват
алкохол. На покрива били пет човека, всички били без каски, не поставили
обезопасителни колани, защото ходели напред-назад, като свидетелите сочат, че
на обекта е имало каски, гащеризони с обезопасителни колани и работни обувки. Изнасят,
че самият З. в деня на инцидента не е бил с работниците на покрива, а „бил
долу“ и не виждал бригадата. Р. режел плоскостите на покрива, а свидетелите ги
монтирали. М. носел шапка с козирка, бил с маратонки, къси гащи и гол до кръста,
като А. и Е. не са видели падането, защото били с гръб в този момент. Свидетелстват,
че им било известно обстоятелството, че обичайно пострадалият пиел бира по
време на обяд, но в деня на злополуката не са обядвали с него и не са го видели
да употребява алкохол. Според свидетелите през пролетта на т.г. Р. идвал да
види колегите си, опитал се да работи, но не бил в кондиция, вършел всичко
по-бавно, макар че му давали лека работа.
От свидетелските показания на св. Й.Р.
/майка на ищеца/ и на св. П.П. /дългогодишен приятел на ищеца/ се установява,
че пострадалият прекарал първите двадесет дни след инцидента в интензивно
отделение в болница, след което бил преместен, за да бъде лекуван, в
неврохирургично отделение, от което бил изписан след още двадесетина дни.
Грижите за ищеца поела свидетелката Р. в къщата й в с. Щ., като й помагали
сестрата на ищеца и съпругът на последната. Съгласно показанията на Р. в
първите седмици след изписването на сина й от болницата същият буйствал нощем,
за което му били изписани успокоителни и болкоупокояващи медикаменти.
Посочените свидетели безпротиворечиво изнасят, че месеци след инцидента Р. не
разпознавал никого, говорел несвързано, бил само на легло, започнал да става
след 2-3 месеца и тогава взели инвалидна количка, съгласно показанията на
майката. Свидетелите Р. и П. изнасят още, че ищецът не можел да се обслужва
сам, не се ориентирал пространствено, изпитвал постоянен страх. С времето
спомените му започнали да се възвръщат, като осъзнавайки състоянието си, се
чувствал в тежест на близките си, понякога ставал агресивен, имал помисли за
самоубийство. Според Р. и П. пострадалият имал нарушена координация, забавени
движения на главата, не чувал с едното ухо, а преди инцидента не е имал
проблеми с говора, паметта, равновесието, слуха. Опитал се да работи, но
реакциите му били забавени, съответно качеството на работата – различно, което
го притеснявало. Липсвало му общуването с хора.
От приетото по делото и неоспорено
от страните заключение на съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото
лице д-р С. въз основа на представената по делото медицинска документация, се
установява, че в резултат от злополуката пострадалия е получил множество травми
на главата: морфологично счупване на черепа вдясно, счупване на медиалната
стена на десен максиларен синус, контузия на мозъка, колекция на кръв в
субарахноидалното пространство, колекция от въздух в черепната кухина, оток на
мозъка, временна травматична кома, счупване на седмо и осмо ребра вдясно,
счупване на гръдната кост, колекция от кръв и въздух в дясно плеврално
пространство, наложили торакоценентеза, контузии на белите дробове, пукнатина
на слезката, разкъсване на черния дроб, колекция от кръв в коремната кухина,
супкапсуларен кръвоизлив, на десния бъбрек, счупване на десни хълбочна,
седалищна и срамна кости, със засягане на ацетабулума, остра посткръвозагубна
анемия, наложила кръвопреливания, хроничен субдуларен хематом. Същите са
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно
затрудняване на движенията на снагата и десен долен крайник за срок повече от
тридесет дни, постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, трайно
затрудняване на движението на десен горен крайник за срок повече от тридесет
дни, трайно отслабване на слуха. Вещото лице е посочило, че са налице
усложнения по отношение на централната нервна система – хроничен хематом, като
е трудно да се прогнозира неговото развитие, но усложненията са били налице в
продължителен период от време, като са налице и към момента. Прието е, че болковият
синдром е изразен след травмата и по време на болничното и
домашно-амбулаторното лечение. Експертът е заключил, че е налице пряка причинна
връзка между събитието и уврежданията, като единствено във връзка с нарушенията
във функциите на щитовидната жлеза тази връзка е изключена. Налице е загуба на
слуха с дясното ухо, което определя квалификацията трайно отслабване на слуха,
като не се изключва последно да е пожизнено. Налице е ограничена подвижност на
дясната очна ябълка от травмата, което е продължително и може да остане за цял
живот. По отношение на лечението експертът сочи, че наличният хематом намалява
пространството в черепната кухина, което постравматично състояние може да
доведе до усложнения и увреждания при повишаване на вътречерепното налягане,
както и до усложнения свързани с дразнене на мозъка.
Вещото лице е пояснило заключението
си по реда на чл. 200 ГПК в открито съдебно заседание, проведено на 20.11.2019
г., като е посочило, че затруднението в движението на десния крак е с централен
произход във връзка с мозъчната травма, а не със счупването на крайника. Загубата
на слуха е също в резултат на мозъчното увреждане. Пояснено е, че макар
освидетелстваният да е имал увреждане на лявото око по рождение, от травмата на
дясното око има нарушена проводимост на нервите, които управляват мускулите,
като периферното зрение не е нарушено. Тежкото общо състояние на лицето в резултат
от травматичните уврежданиия не е позволило оперативното лечение на хематома в
черепната кухина с оглед високия риск, а предприетото медикаментозно лечение експертът
оценява като правилно в случая. Настъпилите в последствие усложнения не
минимизират този риск, в която връзка вещото лице заключва, че отказът на пациента
да бъде опериран не съставлява отказ от лечение, а избор на такова, с оглед
високия оперативен риск. Именно поради последното това състояние се квалифицира
като постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй като
хематомът няма да изчезне, а ще остане. Д-р С. е посочил, че решението на ТЕЛК,
с което е определен процентът неработоспособност по отношение на физическото
състояние на лицето, не обхваща трайното отслабване на слуха. Вещото лице е
подчертало, че е налице остатъчно затруднение на движенията на долните крайници
– пареза и нарушение на походката, има остатъчни травми и по отношение на
централната нервна система, а пълно възстановяване на слуха и по отношение на
хематома няма да настъпи. Що се касае до уврежданията на вътрешните органи и
счупването на таза експертът е пояснил, че е налице възстановяване, без
последствия и усложнения. В допълнение е посочено, че няма данни и пациентът не
страда от цироза.
По делото е прието заключението на
вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза, изготвена въз
основа на наличната по делото медицинска документация и личен преглед на
лицето, съгласно което пострадалият е получил следните увреждания: органично
разстройство на настроението, органично депресивно разстройство, наличие на
тревожно разстройство. Вещото лице препоръчва терапия, чиято цел е да се
предотврати настъпването на деменция. С оглед тежестта на черепно-мозъчната
травма, обуславяща психичните нарушения, експертът не очаква, че е възможно
пълно възстановяване на освидетелствания.
Изслушано по реда на чл. 200 ГПК в открито съдебно
заседание, проведено на 20.11.2019 г., вещото лице д-р Г. е пояснил, че при
паметта има увреда, която за момента не е дълбока. Относно органичното
депресивно разстройство е обяснено, че същото се лекува много по-трудно от
другите депресии, като медикаменти /антидепресант и стимулиращи мозъчната
дейност/ следва да бъдат приемани много по-продължително време за смекчаване на
симптомите. Изразено е предположение, че може да се очаква задълбочаване на
симптомите във времето с оглед тежестта на травмата, сериозните увреждания и възрастта
на пострадалия.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
По
иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ:
За
основателността на така предявения иск следва да се установи от ищеца, че е претърпял
болки и страдания от травматична увреда, причината за която е призната по
предвидения в закона ред за трудова злополука, както и че към момента на
настъпване на злополуката ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника.
В
тежест на ответника е да докаже правонамаляващите си възражения – съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия поради проявена от последния груба
небрежност.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен по следните съображения:
Безспорно
по делото е, че към 07.06.2018 г. страните са били обвързани от трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „строителен
работник“ при ответника.
На 20.07.2018 г. работодателят, на основание чл. 55, ал. 1 КСО е подал
декларация за трудова злополука, в резултат на което е извършено разследване на
декларираната злополука и на основание чл. 60, ал. 1 КСО е издадено разпореждане
от 24.07.2018 г., с което настъпилото увреждане е признато за трудова злополука
по чл. 55, ал. 1 КСО – злополуката е
станала през време и по повод на извършваната работа – злополуката е станала
през време и по повод на извършваната работа – при ремонт на покрив
пострадалият загубил равновесие и паднал от високо на земята.
Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО
има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване от
заинтересованите лица, сред които са и страните по делото /пострадало лице и
осигурител/. Доколкото няма данни и не се твърди разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО да е било обжалвано, същото
е влязло в сила, следователно гражданският съд е длъжен да приеме /поради
забраната да ревизира законосъобразността му съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК/, че е настъпило увреждане по описания в разпореждането начин и че същото
съставлява трудова злополука – а именно – че на 07.06.2018 г. през време и по
повод на извършваната работа (при извършване на ремонт на покрива на склад) ищецът
е паднал от строителния обект от значителна височина, в резултат от което е
закаран от екип на спешна помощ в болница с политравма, следвана от
продължително оперативно, болнично и домашно лечение.
От заключенията на
съдебномедицинските експертизи, които съдът кредитира като обективни и
компетентно изготвени от професионалисти, притежаващи знания из съответните
дялове на медицинските науки, се установява, че получените от ищеца травматични
увреждания /засегнали в значителна степен физическия и психическия му
интегритет/ имат траен характер, някои от тях изискват продължително лечение с
оглед трудностите в лекуването им /органичното депресивно разстройство/, а
други /хематомът в черепната кухина, травмата на дясното око и трайното
отслабване на слуха/ са с пожизнен характер. За трайния характер на уврежданията
свидетелстват и приетите по делото медицински документи, като освен
необходимостта от оперативни намеси, домашно лечение и ползването на
продължителен отпуск поради временна неработоспособност, ищецът е
освидетелстван с 40 % трайно намалена работоспособност за срок от две години,
като в този процент, както се установи, не е включено трайното намаление на
слуха, за което се посочи, че е пряк резултат от травмата. От коментираните
доказателства се налага изводът, че за в бъдеще ищецът ще бъде ограничен освен
в личния и социални си живот, а също и при упражняване правото си на труд,
предвид приетите за противопоказни условия на труд, трайността и вида на
уврежданията.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че във връзка с получените от злополуката травматични увреждания,
трайни, а някои пожизнени, по своя характер, ищецът е претърпял болки и
страдания, изпитвал и продължава да изпитва терзания и неудобства, съставляващи
неимуществени вреди, подлежащи на обезвреда по реда на чл. 200 КТ. В тази връзка
съдът намира за необходимо да посочи, че кредитира показанията на свидетелите Р.
и П., макар същите да са лица, попадащи в очертания в разпоредбата на чл. 172 ГПК
роднински и приятелски кръг, съответно законодателят да изисква същите да бъдат
преценявани внимателно и задълбочено с оглед възможната заинтересованост на
свидетелите. Тук е мястото да се подчертае, че показанията на тези свидетели са
последователни, логични, житейски правдиви и изразяват техни лични възприятия и
впечатления от периода непосредствено след настъпване на инцидента до настоящия
момент. За претърпените от едно лице неимуществени вреди най-непосредствени и
първични впечатления добиват именно неговите близки, които полагат грижи за
него в периодите на възстановителни процеси и оздравяване. Именно поради това,
съпоставяйки показанията на тези свидетели с медицинските документи, приети
като писмени доказателства по делото, както и със заключенията на вещите лица,
съдът намира, че следва да даде вяра и да приеме, че изнесените факти са се
осъществили именно по начина, описан от тези свидетели. В допълнение съдът сочи,
че не кредитира показанията на другите двама свидетели А. и Е. в частта им, че
при срещите им с ищеца през пролетта на 2019 г. не са открили промяна в поведението
на Р., че е говорил нормално, дори се качвал на скелето и се хващал да
шпаклова. На първо място, тези показания касаят период значително отдалечен от
момента на инцидента, в което време възстановителният процес при ищеца вече е значително
напреднал, а от друга страна, тези свидетели също попадат в кръга лица по чл.
172 ГПК, доколкото А. все още работи в дружеството ответник, а Е. е заявил, че
строителната фирма е на сестра му, с оглед което изнесеното от свидетелите в
тази част не разколебава изводите на съда относно интензитета и
продължителността на негативните преживявания на ищеца.
От
гореизложеното следва, че са се осъществили фактите, включени във фактическия
състав и обуславящи възникването на съдебно предявеното от ищеца вземане за
обезщетение за неимуществени вреди, а именно – налице са претърпени болки и
страдания в резултат от травматично увреждане, настъпило при действието на
трудов договор, сключен с ответника, и признато по надлежния ред за трудова
злополука.
Спорен
по делото е въпросът налице ли е основание за намаляване на отговорността на
работодателя с оглед поведението на ищеца във връзка с настъпване на събитието.
Съдът
намира, че е налице основание за прилагане в конкретния случай на разпоредбата
на чл. 201, ал. 2 КТ – намаляване на отговорността на работодателя поради
съпричиняване на вредата при условията на проявена от пострадалия груба
небрежност. Съображенията за това са следните:
В
трайната съдебна практика на ВКС се приема, че груба
небрежност при трудова злополука е налице, когато пострадалият е предвиждал
настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да
настъпят или че ще ги предотврати. Приема се, че грубата небрежност е тежко
нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я
съблюдава в конкретната обстановката, като е проявено поведение, което един
обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да го допусне.
Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането, това му поведение
следва да бъде отчетено при определяне на дължимото обезщетение, тъй като
колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо
следва да е неговото участие в обезщетяването.
В случая безспорно бе установено, че ищецът се е намирал на
строителния обект на значителна височина без да е носил лични предпазни
средства – работно облекло с обезопасителен колан и каска, въпреки че същият,
както се установява от свидетелските показания на св. А. и св. Е., е бил
инструктиран в деня на инцидента да ползва такива предпазни средства, каквито
са се намирали на територията на строителната площадка. В случая не се установява
предпазни средства да са зачислени лично на ищеца, но съдът приема, че
свидетелските показания на посочените свидетели са безпротиворечиви и същите
установяват наличието на такива на разположение на работниците на обекта.
Действително по делото се изясни, че времето в конкретния ден е било горещо,
което обстоятелство обаче не се явява извинително с оглед високорисковата
дейност, която работниците са осъществявали, като тук съдът отчита богатия професионален
опит на ищеца в тази сфера, за което свидетелства в показанията си св. Р.,
която е заявила, че „М. цял живот е работил в строителството“. Извършването на
възложените му от работодателя дейности без да ползва лични предпазни средства
в случая съставлява поведение на
пострадалия, което изразява липса на
елементарно старание и внимание, пренебрегване на основни правила за
безопасност на труда. Ищецът съзнателно е пренебрегнал основни правила на
работата в сферата на строителството като високорискова дейност, представляваща
източник на повишена опасност, при това без да положи за себе си
най-елементарната грижа, ползвайки лични предпазни средства. В тази връзка
съдът намира, че на ищеца следва да е било известно задължението му, вменено му
по силата на нормата на чл. 33 ЗЗБУТ, че всеки работещ е длъжен да се грижи за
здравето и безопасността си, в съответствие с квалификацията и дадените му от
работодателя инструкции, което изискване в случая е пренебрегнато.
Тук е мястото да се подчертае, че превенцията на риска от трудова злополука при
работа, представляваща източник на повишена опасност, каквато строителната
дейност безспорно е, съставлява отговорност и на двете страни по трудовото
правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на
работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и
включва система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на
конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови
работници и служители, след инструктаж. Видът и броят на останалите мерки,
които е трябвало работодателят да предприеме, за да осигури безопасни условия
на труд, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба,
естеството на работата и свързания с нея производствен риск. Делът на тези
мерки и значението им за превенцията на риска не изключва прилагането на чл.
201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, но
наред с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява
обезщетението при трудова злополука. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване поради допусната груба небрежност.
При тази небрежност, изразила се в липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за
безопасност от пострадалия, съпричиняването също има своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука
с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване
на обезщетението. В този смисъл са решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №
387/2010 г., ВКС, IV г. о. и решение № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. IV г.
о. и др. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата,
толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване, както е
изтъкнато в решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. на IV г. о.
на ВКС. Когато работодателят не е обезпечил конкретния работен процес с всички
възможни и необходими мерки за обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции
и механизми, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и
опита на работника степента на съпричиняване от пострадалия следва да се
намали. Когато според действащ регламент за гарантиране безопасността на
конкретен работен процес е съществувал избор на възможности, оптималното им
съчетаване е в тежест на работодателя. Когато работодателят е могъл да предприеме
съответни мерки за техническо обезопасяване на работното оборудване, които да
избегнат конкретен риск, но вместо това ги е компенсирал с организационни такива,
възложени в тежест основно на лицата, изложени на риска, във всеки конкретен
случай това е от значение за степента на неговата отговорност при допусната от
пострадалия груба небрежност, изразила се в явно пренебрегване на правилата,
отнасящи се пряко до работата му. В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се установи, че работодателят не само е допуснал до работа ищеца
без необходимите лични предпазни средства, а също и че не е предприел мерки за
всички работници на обекта да са осигурени обезопасителни колани /доколкото в
показанията си св. Е. излага, че дружеството разполага с четири колана, а на
покрива на сградата в момента на инцидента са се намирали петима работници/. Не
без значение в конкретния случай е обстоятелството, както свидетелите А. и Е.
сочат в показанията си, че техническият ръководител на бригадата не се е
намирал при работниците на обекта, т.е. не е наблюдавал непосредствено работата
им, а е бил „долу“, съответно не е осъществил ефективно контролните си функции
относно ползването на предпазните средства от работниците.
Ето защо съдът намира, че за настъпване на
вредоносния резултат в по-голяма степен е допринесло пренебрегването на
съществуващия риск от страна на работодателя, който вместо да обезпечи със
съответните ограждащи предпазни съоръжения строителната площадка и да осигури
поне толкова на брой обезопасителни колани, колкото са работниците на
съответния обект, а също и да обезпечи ефективен надзор от страна на
ръководителя на бригадата, като компенсация на липсващата превенция е разчитал
на съзнанието на работниците за спазване на дадените предписания и забрани при
работа, макар същите формално да са инструктирани и запознати с тях. Също така
отговорност на работодателя за живота, здравето и безопасността на наетите от
него работници предполага предприемане на ефективни мерки за снабдаване с ЛПС и
полагане на необходимата грижа тези предпазни средства да бъдат ползвани от
работниците с оглед осигуряване на техния физически интегритет, респективно минимизиране
на уврежданията в случай на инцидент.
Съдът намира, че недоказано по делото остана
твърдението на ответника, че грубата небрежност в поведението на ищеца се
изразила освен в неползването на личните предпазни средства, а също и в
употребата на алкохол по време на обедната почивка преди настъпване на
инцидента. По делото не е налице нито едно доказателство, което да установява
това твърдение, а доколкото ответникът носи тежестта да докаже същото главно,
то съдът следва, прилагайки последиците на доказателствената тежест, да приеме
за неосъществил се факта, останал недоказан по делото.
Ето защо, настоящият
съдебен състав намира, че съпричиняването от страна на пострадалия за
получените от същия травматични увреждания следва да намери процентното си изражение
в размер от 30 пункта.
Следващият спорен въпрос
по делото е какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените от
ищеца болки и страдания. За отговора му съдът съобразява следното:
От
представените по делото епикризи, болнични листове, експертни решения, както и от
заключенията на СМЕ, се установява, че ищецът е претърпял значителни по мащаба
и дълбочината си травматични увреждания, предопределили спешна и
животоспасяваща оперативна намеса, последвана от консервативно лечение и дълъг
отпуск поради временна неработоспоспособност, като в резултат на инцидента
трайно е намалена работоспособността на пострадалия с 40 %, без този процент да
отчита трайното намаление на слуха. Съдът взе предвид, че същественото
нарушаване на физическия и психическия интегритет са причинили на ищеца значителни
по продължителност и интензитет болки и страдания, затруднения и неудобства в
ежедневието, невъзможност за самообслужване и самостоятелно определяне режима и
ритъма на живот, които същият е изживял от датата на злополуката и които
предвид липсата на благоприятна прогноза за посочените по-горе увреждания ще се
запазят и за в бъдеще време пожизнено.
При
тези факти съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищеца във връзка с процесния инцидент неимуществени вреди е сумата
от 80 000 лв. Така определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде редуциран с 30 % частта, съответстваща на определения принос на
пострадалия за настъпване на увреждането, а именно с 24 000 лв.
С оглед събраните по делото доказателства и
направените от съда правни изводи предявеният иск за неимуществени вреди следва
да се уважи за сумата от 56 000 лв., а за остатъка до пълния предявен размер,
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Трудовата злополука е увреждане, за обезвредата на
което отговаря работодателят. Върху паричното обезщетение за неимуществени
вреди се дължи лихва за забава, чийто начален момент е денят на увреждането
/арг. от чл. 84, ал. 3 ЗЗД относно момента на изпадане в забава при деликт,
приложим в случаите на чл. 200 КТ, предвид липсата на специална разпоредба/.
Поради изложеното, искът за заплащане на законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на
увреждането /07.06.2018г./ до окончателното плащане, се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По
разноските:
Предвид
изхода от спора и двете страни имат право да претендират присъждането на
разноски съобразно съотношението на предявената и уважена, респективно
отхвърлена част на исковете.
Ищецът не е представил доказателства
за сторени в хода на производството разноски. Същият е процесуално представляван
от адв. И., адв. Цанева и адв. Н. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА с
оглед затрудненото му материално положение. По делото е представен списък по
чл. 80 ГПК, съгласно който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на
2300 лв. Съобразно изхода от спора и доколкото ищецът не е извършил разноски в
производството, тъй като не е заплатил възнаграждение на процесуалните си
представители, то сумата в размер на 1610 лв., представляваща дължимо за
процесуалното представителство възнаграждение за един адвокат, следва да бъде присъдена
в полза на адв. П.И., като бъде възложена в тежест на ответното дружество.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право да претендира разноски за производството, но искане в този смисъл не
е направено до приключване на устаните състезания по делото, с оглед на което
разноски на тази страна не се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда сумата
от 2590 лв., представляваща държавна такса за производството и платени от
бюджета на съда възнаграждения на вещите лица по изготвените СМЕ, изчислени върху
уважената част от главния иск.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ТИМ БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ж.к. „Здравец – изток“,
ул. „Орлово гнездо“ № 3, бл. „Лебед“, вх. 2, ет. 1, да заплати на М.И.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес:***, по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 56 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила
на 07.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2018 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от
80 000 лв.
ОСЪЖДА „ТИМ БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ж.к. „Здравец –
изток“, ул. „Орлово гнездо“ № 3, бл. „Лебед“, вх. 2, ет. 1, да заплати на адв. П.К.И.,
ЕГН **********, със служебен адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 1610 лв., представляваща адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТИМ БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН
КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе,
ж.к. „Здравец – изток“, ул. „Орлово гнездо“ № 3, бл. „Лебед“, вх. 2, ет. 1, да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Районен съд – Русе сумата от 2590 лв., представляваща
държавна такса и платени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по СМЕ,
съобразно уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/