Р Е Ш Е Н И Е
Номер 505 02.12.2016г. град
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Г.МЛАДЕНОВА като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№794 по описа за 2016г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството
е по реда на глава „Двадесет и пета“ от Гражданския процесуален кодекс-„Бързо
производство“-чл.317 във връзка с чл.310 ал.1 т.1 и следващите от ГПК.
С решение на Пазарджишки районен съд
№608 от 25.07.2016г. постановено по гр.д.№687/2016г. по описа на същия съд е
признато за незаконно и е отменено
уволнението на И.С.В.,***, със заповед № 01 от 04.01.2016 г. на кмета на
Община Белово, възстановена е ищцата И.С.В. на длъжност главен специалист
„образование, култура и европейски програми“ в дирекция „ЕП, ХП и УТ“, отдел
„ЕП и ХП“ към Община Белово и е осъдена Община Белово да заплати на И.С.В.
сумата 2821,74 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа за
периода 04.01.2016г.-13.01.2016г. включително и 11.04.2016г. -09.06.2016г.
включително, заедно със законната лихва, считано от 01.03. 2016г., като
отхвърля иска за разликата над 2821,74 лв. до 2860,41лв. Със същото решение е
осъдена Община Белово да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд сумата
от 212,87 лв., представляваща държавна такса, а в полза на И.С.В. да заплати сумата 478,16 лв.,
представляваща разноски по делото-по компенсация.
Решението се обжалва изцяло с въззивна
жалба, подадена в законоустановения срок от Община Белово с доводи, че
решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при
допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че прекратяването на трудовото правоотношение
с ищцата е законосъобразно и обосновано, и е извършено поради съкращаване в
щата. В тази връзка са изброени взетите решения от Общинския съвет Белово във
връзка с общата численост на общинската администрация гр.Белово, настъпилата в
последствие промяна в числеността, при намалена, а в последствие и увеличена
численост, като с последното си решение №29
от 03.12.2015г. е определена обща
численост на общинската администрация от
46 щ.бр. /щатни бройки/, като въз основа
на това решение Кметът на Община Белово
със заповед от 04.01.2016г. е утвърдил длъжностното разписание както и
поименно такова, в сила от същата дата, по които нямало предвидена щатна бройка
за длъжността на ищцата-„Главен специалист „ОК и ЕП в Дирекция ЕП, ХП и УТ“ .Навежда се
от жалбоподателя извод, че тази длъжност е съкратена както от длъжностното,
така и от поименното разписание и не съществува в структурата на Общинска
администрация Белово. Ищцата нямало как
да бъде възстановена на несъществуваща по щатното разписание длъжност. Оспорена
е и претенцията на ищцата по чл.225 ал.1
от КТ доколкото не било налице незаконно уволнение. Моли да се отмени обжалваното
решение и се отхвърлят предявените искове. Няма ангажирани доказателства по реда
на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от
ищцата И.В. чрез пълномощника си адв.А.Ш.,
в който същата се квалифицира като неоснователна. Подробно се отговаря на всички
доводи изложени в последната и се акцентира на липсата на реално съкращаване в
щата и че длъжността на ищцата изобщо не е съществувала в длъжностните
разписания както преди така и след уволнението й и че не би могло да се
премахне за напред несъществуваща длъжност.Затова и липсвало реално съкращаване
в щата. Уволнението било незаконно и поради неизвършен подбор от работодателя
преди уволнението.Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноските
за въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд провери
валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност по
същество съобрази изложеното във въззивната жалба, подадена от работодателя на
ищцата, и прие за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание в чл.344 ал.1 т.т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225 ал.1 от
Кодекса на труда и по чл.86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В исковата си молба против Община
Белово, обл.Пазарджик, представлявана от кмета на общината К.Г.В., ищцата И.С.В., с ЕГН-**********
твърди, че е работила по трудово правоотношение в ответната Община на длъжност
Главен специалист в Дирекция „Европейски програми, хуманитарна политика и
устройство на територията“ в отдел „Европейски програми и хуманитарна
политика“, считано от 15.09.1992г. Твърди, че със заповед на Кмета на общината
№01 от 04.01.2016г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание
чл.328 ал.1 т.2 от КТ-съкращаване в щата, като заповедта била издадена във
връзка с решение на Общинския съвет гр.Белово №29 от 03.12.2015г.Счита, че
уволнението й е незаконно поради неспазване на процедурите, установени в чл.21
т.2 от ЗМСМА и при липса на реално съкращаване в щата. Твърди се, че с
цитираното решение на ОбС-гр.Белово била одобрена общата численост и структура
на Общинската администрация от 46 щатни бройки, и с две дирекции-“Дирекция
„Обща администрация““ с 14.5щ.бр., състояща се от три отдела : „Счетоводство и
бюджет-6щ.бр., отдел „МДТ“-3щ.бр., отдел „Деловодство, архив, домакин и човешки
ресурси“-4.5щ.бр., и Дирекция “Специализирана администрация“-12щ.бр., състояща
се от два отдела-отдел „УТ, управление на собствеността и европейски
програми“-5щ.бр. и отдел “Хуманитарна политика и ЕСГРАОН“-6щ.бр. плюс по 1щ.бр.
за директор на двете дирекции.Твърди се, че по решението на ОбС-Белово, в
дирекция „Специализирана администрация“ общата численост на персонала е 12щ.бр., от които 5бр.длъжности в отдел „УТ, управление на собствеността и
европейски програми“ и 6бр.длъжности в
отдел “Хуманитарна политика и ЕСГРАОН“. Твърди се още, че по структурата на
Общинската администрация в сила от 01.07.2012г., приета с решение на ОБС Белово
№175 от 12.07.2012г. в Дирекция „Европейски програми, хуманитарна политика и
устройство на територията“, в отдел „Европейски програми и хуманитарна
политика“ в който ищцата е работила, длъжностите за старши специалист били
6щ.бр., и в отдел „Устройство на територията и строителството“ -5щ.бр. От тази
съпоставка, ищцата навежда извод, че преди уволнението й както и след уволнението
й в посочената дирекция и отдел, където
е работила се запазва бройката от шест специалисти, поради което счита, че няма
реално съкращаване в щата. Счита, че независимо от правомощията на работодателя
да променя наименованията и основните задължения на длъжностите в
администрацията, включително и да трансформира длъжностите една в друга, в
случая той не е имал право да я уволнява, доколкото заповедта не съответствала
на определената от Общинският съвет структура на общинската администрация. Уволнението
било незаконно и поради това, че
структурната промяна, в резултат на която ищцата е била съкратена не е
породила правни последици, поради което длъжността й е останала да съществува и не следвало да се
счита за съкратена.Уволнението било незаконно, тъй като е постановено в
противоречие с решението на Общинския съвет, извършено е от некомпетентен орган
и затова заповедта била „правно невалидна“. Ищцата оспорва уволнението и на
основание чл.329 ал.1 от КТ поддържайки довод, че работодателят не е извършил
подбор между нея и останалите служители в отдела, в който работела. В тази
връзка се твърди, че в дирекцията и отделите към нея, всички служители били със
сходна или еднаква длъжност-главен специалист, което било основание
работодателят да извърши задължителен подбор преди да я уволни.Твърди, че
притежава по-високо ниво на образование от колегите си.Твърди, че има завършено
висше образование със специалност „машинен инженер с педагогическа
правоспособност, както и че има завършена и образователно квалификационна
степен „Магистър“ с квалификация “Магистър по икономика“. Твърди, че след незаконното
си уволнение е останала без работа за срок от 6месеца, като последното получено
месечно брутно трудово възнаграждение е от 652.79лв. Моли по изложените
съображения,да се признае уволнението й за незаконно и се отмени, да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност като „главен специалист“ и
се осъди Община Белово да й заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер
на 3916.74лв за шест месеца, за периода от датата на уволнението й, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от завеждането на иска,както и
направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание, проведено на
08.07.2016г. претенцията за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ е редуцирана на
сумата от 2860.41лв.Сочи доказателства.
В едномесечният срок по чл.131 от ГПК
изтекъл за ответната Община на 12.05.2016г.-четвъртък, присъствен ден (исковата
молба с приложенията е връчена на ответника на 12.04.2016г.) писмен отговор
няма депозиран от ответника директно в съда
така и подаден по пощата при условията на чл.62 ал.2 от ГПК. Ясно на
лицето на пощенският плик (л.56 от досието на делото), приложен към отговора,
се вижда, че поставеното пощенско клеймо
на Пощенска станция гр.Белово е с дата 14.05.2016г.-събота-присъствен ден
/отработва се 23-ти май (понеделник)
определен за почивен ден-Решение на Министерския съвет на РБ №935 от 30.11.2015г. за разместване на почивни
дни през 2016г./. Видно е още от плика, съпровождащ отговора на исковата молба,
че в пощенската станция в гр.Пазарджик,
където е седалището на първоинстанционния съд разглеждащ заявения трудов спор,
пощенската пратка, предназначена за съда е постъпила на 16.05.2016г./понеделник,
присъствен ден/ и е доставена фактически
в съда на 17.05.2016г., което навежда на категоричен извод за неспазен от
работодателя-ответник срок за подаване
на отговор срещу исковата молба, което води като процесуална последица
настъпване на преклузиите по чл.133 от ГПК-изгубване на процесуалната
възможност за ответника по спора да направи съответните възражения, оспорвания и упражняване на правата си по чл.211
ал.1, чл.212 и чл.219 от ГПК. За тези неблагоприятни за Община Белово последици
същата е надлежно уведомена от съда с полученото от последната съобщение на
12.04.2016г. /л.18 от досието на гр.д.№687/2916г. по описа на РС-Пазарджик/.
Първоинстанционният съд по този въпрос
относно срочността на подадения отговор от Община Белово не е взел становище, като
е разгледал по същество доводите, изложени в работодателя, тоест приел е,че в
случая е налице своевременно подаден такъв от ответната страна, което се оказва
невярно и в хода на развитието на процеса е събирал и обсъждал доказателствата,
възраженията и доводите на Общината
посочени в него.
Само за прецизност въззивният съд ги
посочва, като намира, че същите не следва да се обсъждат поради настъпила
преклузия на същите по смисъла на чл.133 от ГПК. В отговора си ответникът
Община Белово представлявана от законния си представител кмета инж.К.Г.В., чрез
процесуалния си представител адв.Ц.М., надлежно упълномощена да представлява
Общината по предявените срещу нея искове по КТ,
счита, че исковите претенции са допустими, но са изцяло неоснователни по
същество. Изразеното от работодателят становище по предявените срещу него искове е,
че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата И.В. е законно и
обосновано и че е налице съкращаване в щата.Проследяват се взетите във времето
от ОбС-Белово решения във връзка с одобряването на общата численост на
общинската администрация и съответно одобрената нова структура, като по първото поименно щатно разписание, в сила от
01.08. 2012г. ищцата е заемала
длъжността „Главен специалист „ ОК и ЕП в Дирекция“ ЕП,ХП и УТ“ , по
последващото поименно щатно разписание, в сила от 01.01.2014г. ищцата заемала
същата длъжност в същата дирекция както и по преходното щатно разписание. По
поименното щатно разписание в сила от 04.03.2014г. отново ищцата е заемала същата длъжност и в същата
дирекция.Твърди се, че по одобрените обща численост на Общинската администрация
и численост на бюджетните дейности и утвърденото от Кмета длъжностно разписание и одобреното
от него поименно разписание на длъжностите, всичките в сила от 04.01.2016г. ,са
създадени две дирекции Обща администрация и Специализирана администрация, с два
отдела-отдел „УТ и УС“ и отдел „Хуманитарна политика и ЕСГРАОН“ с общ брой на
длъжностите 12щ.бр. и че съгласно поименното разписание на тези длъжности няма
предвидена длъжността на ищцата „Главен специалист „ ОК и ЕП в Дирекция“ ЕП,ХП
и УТ“ ,като се навежда извод, че тази длъжност е съкратена както от
длъжностното така и от поименното разписание и не съществува в структурата на
Общинската администрация Белово.Твърди се, че работодателят не е предприел
процедура по предварителната закрила на работниците и служителите поради липса
на предпоставките на чл.333 от КТ. Поддържа, че ищцата не следва да се
възстановява на заеманата преди уволнението длъжност защото такава длъжност
въобще не съществува в утвърденото и действащо щатно разписание, както към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение, така и в последствие. Като неоснователна се квалифицира претенцията
на ищцата по чл.225 ал.1 от КТ с довод, че уволнението й е законно. Оспорен е и
размера на претендираното обезщетение. Ответникът заключава в отговора си, че в
крайна сметка по последното действащо разписание одобрената численост на
Общинската администрация е от 46щ.бр.
или с 2/две/ по-малко от предходно действалите и че в случая са съкратени
всички бройки на посочената длъжност, заемана от ищцата и че същата вече не съществува в действащото
щатно разписание при което за работодателят не възниква задължение да извършва
подбор на лицата, които са заемали идентични или сходни длъжности.Моли да се
отхвърлят като неоснователни всички предявени срещу Община Белово искове на
ищцата.Сочи доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
По делото няма спор, а това се
установява от събраните по делото доказателства, че ищцата И.С.В. *** по
безсрочен трудов договор на длъжността „Главен специалист „ ОК и ЕП“, като със заповед №1 от 04.01.2016г. на Кмета на
Общината е прекратено трудовото й
правоотношение поради съкращаване в щата-чл.328 ал.1 т.2 от КТ и считано от
същата дата.Според съдържанието на уволнителната заповед, представена с исковата молба от
ищцата В., същата е уволнена от длъжността „Главен специалист „Образование,
култура и европейски програми““ с място на работа Дирекция „ЕП, ХП и УТ“, отдел „ЕП и ХП“ при
община Белово. Като правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, освен посочената разпоредба на чл.328 ал.1 т.2 от КТ и във връзка
с решение №29 от 03.12.2015г. на Общински съвет Белово, а като причини за
прекратяване на трудовия договор е посочено в заповедта „съкращаване на щата“,
съгласно цитираното решение на ОбС Белово, заповед №1 от 04.01. 2016г. и
утвърдено поименно и длъжностно щатно разписание на Общината. Заповедта е
връчена на ищцата с оформен отказ да я получи, удостоверен с подписа на двама
свидетели присъствали на отказа от 04.01. 2016г. В приложеното извлечение от
ведомостта за заплати за м.декември 2015г. длъжността на ищцата е посочена като
главен специалист „ОК и ЕП“. В извлечението от трудовата книжка на ищцата липсват отразявания за точното
наименование на длъжността, която тя е заемала в ответната община към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение.
В определението си по чл.312 от ГПК
първоинстанционният съд е изготвил
доклад, в който след като е изложил становището на ищцата и това на ответната Община депозирано с
представения след срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба, е приел, че
между страните не са спорни следните факти и обстоятелства, а именно, че ищцата
е работила по трудово правоотношение при
ответника, което е било прекратено на основание, съкращаване на щата;
разпределил е доказателствената тежест между страните като е указал на ответната
Община, че носи доказателствената тежест за установяване законосъобразността на
уволнението и спазването на всички изисквания при извършването му. Съдът е
приел като доказателства всички писмени документи приложени към исковата молба
и тези приложени към неподадения в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата
молба от страна на Община Белово.
В откритото съдебно заседание е извършена
констатация по трудовата книжка на ищцата, от която е видно, че след
прекратяването на трудовото й правоотношение същата е започнала работа по
трудов договор в ОДЗ “Щурче“ с основно трудово възнаграждение 600лв, считано от 14.03.2016г. прекратен на
11.04.2016г., като считано от 13.06.2016г. ищцата е започнала работа отново по
трудово правоотношение в Агенцията по заетостта с основно месечно трудово
възнаграждение от 640лв,където работи и понастоящем.
При тези данни въззивният съд прави
следните изводи :
І.Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав,
в рамките на правораздавателната му компетентност по предвидения процесуален
ред и форма и при наличие на правен интерес на ищцата да установи незаконност
на уволнението си, да иска неговата отмяна и възстановяване на работа на
заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставането
си без работа в резултат на незаконното уволнение.
По същество обжалваното решение макар и
с посоченото по-горе допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално
нарушение, изразяващо в зачитане на
направените от ответника оспорвания и възражения и представени доказателства с
подаден извън преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК отговор на
исковата молба, като краен резултат е
правилно тъй като това не се е отразило върху изводите на съда, че уволнението
е незаконно и следва да бъде отменено, респективно ищцата да бъде възстановена
на заеманата преди уволнението длъжност и да й бъде присъдено съответното
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ при съобразяване и на факта, че през
правнозначимият 6/шест/ месечен период от време, за който най-много може да се
присъжда обезщетение за оставане без работа, считано от датата на прекратяване
на трудовия й договор, ищцата реално е работила при други двама работодатели по трудово правоотношение
(по-скоро второто от тях е служебно правоотношение-по Закона за държавния
служител).
Уволнението на основание чл.328 ал.1
т.2, предложение второ от КТ-съкращаване в щата, предполага не само формално
премахване от щатното разписание-длъжностно или поименно на съответната
длъжност като наименование и изключване от списъка на работника или служителя, който я изпълнява.
Този критерий за съкращаването на щата е строго формален, но той не е водещ,
съществен и достатъчен за да се направи еднозначен извод, че е налице реално
съкращаване в щата. Основният, решаващ и съществен елемент на основанието за
уволнение поради „съкращаване в щата“, е фактически изцяло и занапред да са
преустановени да се изпълняват в предприятието, в съответната дирекция и отдел
трудовите функции на тази длъжност като съвкупност от права и задължения, които
са вменени на съответния работник или служител било по силата на нормативен или
поднормативен акт, или да произтичат от утвърдена от работодателя длъжността
трудова характеристика, надлежно връчена на изпълняващия тази длъжност, тоест
да бъде установено по несъмнен и категоричен начин, че трудовите функции
изпълнявани на длъжността повече не съществуват, заличени са, премахнати са
окончателно и че по някакъв начин не са трансформирани в новосъздадени
длъжности и не определят в основните си и съществени свои характеристики и
елементи характера и естеството на новосъздадената длъжност.
Установяването на посочените по-горе
факти и обстоятелства, е от изключителен прерогатив на работодателя, в случая
на Община Белово и подлежат на пълно и главно доказване по смисъла на чл.154
ал.1 във връзка с чл.153 от ГПК. Видно от определението по чл.312 от ГПК
районният съд е дал указания на работодателя да установи законността на
уволнението на ищцата и че именно са били налице обстоятелствата, посочени
по-горе водещи до извод, че не само формално и но и фактически длъжността на
ищцата не съществува, трудовите й функции също са премахнати изцяло с влязлото
в сила последно действащо по време поименно и длъжностно щатно разписание, за
да се приеме ,че уволнението е законно и да бъде потвърдено от съда като се
отхвърлят исковете на ищцата, насочени към неговата отмяна, възстановяване на
работа и присъждане на обезщетение. Това обстоятелство /съкращаването в щата на
длъжността, изпълнявана от ищцата/ обаче не е установено и доказано от
работодателя което автоматично води до незаконност на уволнението поради липсата
на основанието, което посочено в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение.
В тази връзка мотивите на първоинстанционния
съд, следва да бъдат допълнени от въззивната инстанция в посочения по-горе
смисъл.
Изводите на въззивният съд за незаконност
на уволнението не биха могли да се променят дори да бъдат обсъдени доводите и
възраженията изложени в просрочения
отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, подаден от Община Белово и при
преценка на доказателствата, приложени към него. Обобщено, представените
доказателства установяват наличието на само формалния критерий за уволнението
поради съкращаване в щата-несъществуването на длъжността, заемана от ищцата в
последното одобрено по време и действащо
щатно разписание от 04.01.2016г. за Общинската администрация при Община
гр.Белово. Факт е, че и по предходните длъжности разписания на същата община
така както са описани в отговора, длъжността на ищцата също не фигурира като
наименование в тези длъжностни
разписания. Факт е и това, че по предходните поименните щатни разписания,
действали до 04.01.2016г., ищцата е посочена поименно в тях и че заема
длъжността –главен специалист „ОК и ЕП“ в отдел „ЕП и ХП“ към Дирекция“ ЕП, ХП
и УТ“. Както се посочи, по последното действащо длъжностно и щатно разписание
такава дирекция, отдел и длъжност няма описани. Липсват обаче ангажирани от
работодателя Община Белово доказателства какви са били фактическите трудовите
функции, изпълнявани от ищцата на посочената длъжност и какво е станало с тези
функции по последната одобрена структура на Община Белово с решение на
Общинския съвет №29 от 03.12.2015г. и
след влизане в сила на поименното разписание на длъжностите и утвърденото длъжностно разписание на Общинската
администрация. Неустановяването от страна на работодателят на факта за реалното
премахване на тези трудови функции на съкратената длъжност, изпълнявана от
ищцата, е напълно достатъчно уволнението
да бъде признато за незаконно и да бъде отменено.Като последица от това подлежи
на уважаване на иска за възстановяване
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност както и иска за присъждане на
обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение по чл.225
ал.1 от КТ при съобразяване на факта, че за определен и установен по делото
период от време, работникът е работил при друг работодател. Между впрочем тази
претенция е редуцирана само за периода
през който ищцата реално не е работила при друг работодател, като
първоинстанционният съд изрично в диспозитива на решението и си е посочил за
кой период и в какъв размер присъжда обезщетение, ведно със законната лихва, считано
от датата на постъпване на исковата молба в съда.
По отношение на претенцията за
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ единственото възражение на работодателят-жалбоподател
не е по отношение на присъдения размер на обезщетението или че през този период
ищцата е работила при друг работодател или че не е доказала по същество претенцията
си, а се е задоволил само да посочи, че тази претенция е неоснователна изцяло
по причина, че уволнението е законно, каквото не се установява да е налице от данните по делото и предвид изложеното
по-горе.
С оглед на изложеното обжалваното
решение следва да бъде потвърдено във всичките му уважителни и осъдителни части.
При този изход на делото, в полза на
въззиваемата И.В., ще следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция
разноски като адвокатско възнаграждение в размер на 600лв за осъществено
процесуално представителство и защита, за което е представен с отговора на
въззивната жалба договор за правна защита и съдействие №007404 от 24.10.2016г.,
която сума е заплатена в брой и договорът в случая служи като разписка
удостоверяваща плащането по посочения начин.
Водим от горното и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки
районен съд №608 от 25.07.2016г. постановено по гр.д.№687/2016г. по описа на
същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е признато
за незаконно и е отменено уволнението на
И.С.В.,***, със заповед № 01 от 04.01.2016 г. на кмета на Община Белово,
възстановена е ищцата И.С.В. на длъжност главен специалист „образование,
култура и европейски програми“ в дирекция „ЕП, ХП и УТ“, отдел „ЕП и ХП“ към
Община Белово и е осъдена Община Белово да заплати на И.С.В. сумата 2821,74
лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода
04.01.2016г.-13.01.2016г. включително и 11.04.2016г. - 09.06.2016г.
включително, заедно със законната лихва, считано от 01.03.2016г., И В ЧАСТТА С КОЯТО е осъдена Община Белово да
заплати по сметката на Пазарджишки районен съд сумата от 212,87 лв., представляваща
държавна такса, а в полза на И.С.В. да
заплати сумата 478,16лв., представляваща разноски по делото-по компенсация.
ОСЪЖДА Община Белово, с ЕИК *********, с адрес гр.Белово, ул.“Орфей“
№4А представлявана от Кмета инж.К.Г.В.,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.С.В., ЕГН **********,***, сумата от 600лв /шестстотин
лева/, представляващи сторените от страната пред въззивната инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд на Р България в едномесечен срок,
считано от 07.12.2016г.
Председател: Членове:1. 2.