Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1893 21.05.2018 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на петнадесети май хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18559 по описа
на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правна квалификация чл. 200 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците И.П.Т. с ЕГН **********, Б.И.Т. с
ЕГН ********** и П.И.Т. с ЕГН **********, чрез адв. Д.П., са предявили срещу
„Либхер – Хаусгерете Марица” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Радиново 4202, общ. Марица, обл. Пловдив, обективно и субективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата
от по 100 000 лева, общо 300 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на трудова
злополука, претърпяна на 25.11.2014г. от И.Б.Т., с ЕГН ********** при ПТП, в
резултат на което на 25.11.2014г. е настъпила смъртта на същия. Претендира се
законна лихва от датата на злополуката – 25.11.2014г. г. до окончателното
изплащане на сумата, както и присъждане на разноските.
Ищците твърдят, че са законни наследници на
И.Б.Т., с ЕГН **********, който е работил на трудов договор от 2002 година при
ответника на длъжността работник производство, а с доп. споразумение от 2012г.
на длъжността ........ Същият починал на 25.11.2014г. при ПТП, което било
признато за трудова злополука с разпореждане на ТП на НОИ Пловдив от
30.12.2014г., влязло в сила. Твърди се от смъртта на наследодателя им да са
претърпели неимуществени вреди, които всеки ищец оценя на по 100 000 лева.
Твърди се, че са получили обезщетение от застрахователя ЗАД „Алианц България“
АД в размер на по 35 154,56 лева, за всеки един от тях.
Твърди се че на 25.11.2014г. работното
време на починалия било от 10:30 часа до 19:00 часа. Около 09:22 часа на същия
ден И.Т. се обадил на прекия си ръководител и го уведомил, че ще закъснее за
работа. Около 15 минути по-късно дошъл до завода с личния си автомобил и провел
разговор извън завода, с ...... В.Г. относно това, че баща му е в болница и ще
му се наложи да закъснее малко повече за работа. Г.му разрешил да отсъства с
уговорката след приключване на личните ангажименти да отиде на работа. На същия
ден, около 16:00 часа, пътувайки с личния си автомобил за работа по обичайния
маршрут И.Т. претърпял пътно-транспортно произшествие на .............при
преминаване под надлеза с ........ в гр. ....., като се блъснал челно в колона
от основата на надлеза. От силния сблъсък И. получил тежки травми, а в
автомобила избухнал пожар, което довело до смъртта на Т.. Било образувано
досъдебно производство, в хода на което се установило, че починалият не е
употребил алкохол, не е превишил допустимата скорост и автомобилът му е бил
изправен, като е загубил контрол над
автомобила по неизвестни причини. Твърди
се злополуката да е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ. Вследствие
смъртта на Т. ищците претърпели значителни неимуществени вреди – значителни
болки и страдания. Ищцата Т. преживяла силен стрес, станала много подтисната,
често плачела, избягвала среща с хора и се чувствала изключително отчаяна, като
не можела да си представи как ще продължи живота й занапред и как ще отглежда
децата си без присъствието на любимия й човек и партньор. За сина на починалия,
Б., внезапната загуба на баща му се оказала много негативна на психиката му,
той напуснал работата в предприятието, с което работил заедно с баща си, понеже
не можел да преживява отново и отново маршрута, по който баща му пътувал с
колата си преди да намери смъртта си. Б. бил много привързан към баща си, като
след кончината му се превърнал от общителен и социален тип в мълчалив и свит
младеж. Не излизал с приятели, ограничил до минимум контактите с хора.
Малолетният П. бил силно привързан към баща си, преживявал много тежко загубата
му, като три години след инцидента не бил възстановен психически, станал
затворен, избягвал контакти с връстниците си, бил тъжен и не можел да преодолее
мисълта, че баща му не е сред живите, и че го няма вкъщи.
Ето защо всеки от тях оценя претърпените
неимуществени вреди от загубата на наследодателя си на 100 000 лева.
В срок е постъпил писмен отговор от
ответника, с който се взема становище за допустимост и частична основателност
на исковете. Признава се обстоятелството, че ищците са активно легитимирани да
предявят исковете. Признават се твърденията за ТПО между страните и че ищецът е
пострадал от злополука, призната за трудова по надлежния ред, като се твърди
наличие на голяма степен съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на
резултата, поради което искът се оспорва като завишен по размер. Твърди се за
съответния ден ищецът да не се е явил на работа в хипотезата на самоотлъчка,
оспорва се необходимостта същият да посети баща си в болница, твърди се същият
с поведението си да е допринесъл в значителна степен за настъпването на ПТП,
при което е загинал, в хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ. Ето защо моли
обезщетението да се намали.
С отговора е направено искане на основание
чл. 219, ал. 1 от ГПК Застрахователно акционерно дружество „Алианц България” АД
да бъде конституирано по делото като трето лице – помагач на страната на
ответника. Представени са доказателства за това, че със застрахователна полица №
.......от 11.04.2014г. за групова застраховка „Трудова злополука на работниците
и служителите” с период на валидност 21.04.2014г. – 23.04.2015г. и общи условия
към нея ответното дружество е сключило с „Алианц България” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков” № 59, представлявано от П. Я., О. П., А. Ю. и М. С. – двама заедно
задължителна застраховка „Трудова злополука на работниците и служителите” за
рисковете – смърт, трайна загуба на работоспособност, временна загуба на
работоспособност – от трудова злополука.
С определение на съда е конституирано
„Алианц България” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, представлявано от П. Я., О. П., А. Ю. и
М. С. – двама заедно като трето лице – помагач на страната на ответника „Либхер
– Хаусгерете Марица” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
с. Радиново 4202, общ. Марица, обл. Пловдив.
В
дадения му срок за отговор същото депозира становище, с което заявява, че
оспорва изцяло исковете по основание и размер, като счита същите за недоказани.
Не оспорва сключения с ответника договор за застраховка, както и че на ищците е бил измежду лицата, чийто живот и
здраве е бил застрахован за риска „трудова злополука”. Сочи се, че на ищците, в
качеството им на законни наследници е било изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 105 463, 68 лева, по
35 154, 56 лева на всеки. Сочи, че изключителна вина за настъпване на
инцидента носи наследодателя на ищците, т.к. не
е нарушил правилата за движение. Счита предявените искове за завишени по
размер и несъответстващи на търпените вреди.
В съдебно заседание ищците, чрез
пълномощника си адв. П., поддържат исковете и молят същите да се уважат.
Претендират разноски. Представят писмена защита, с която вземат становище за
доказаност на исковете по основание и размер и молят същите да се уважат.
В съдебно заседание ответникът, чрез
пълномощника адв. Д., моли за намаляване на обезщетението. Представя писмена
защита. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства,
намери следното:
За
да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ ищците при
условията на пълно и главно доказване следва да установят следните факти и обстоятелства: че ищците са
законни наследници на починалия И.Т., че починалият е работил по трудово
правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото му правоотношение
при или по повод изпълнение на служебните задължения е настъпила посочената
злополука, че същата е призната за трудова по съответния ред, че злополуката е
довела до смърт на наследодателя на ищците, както и че същите са претърпели
неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на своя баща и съпруг,
които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука.
При
доказване на тези обстоятелства от страна на ищците, в тежест на ответника е да
установи твърденията си, че от страна на починалия работник е имало
съпричиняване, довело до настъпване на злополуката, в частност с какви свои
действия и бездействия същият е довел до настъпването й, респ. е допуснал груба
небрежност и е допринесъл за нейното настъпване.
От събраните
по делото писмени доказателства – разпореждане на ТП на НОИ от 30.12.2014г.,
трудов договор № ........2002г., ДС към него от 27.04.2012г., удостоверение за
наследници, СМЕ на труп № ../2014г., протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, от 28.02.2014г.,
констативен протокол за ПТп с пострадало лице, постановление от 20.02.2014г. за
прекратяване на наказ. производство по ДП № .../2014г. по описа на РУП-..., ОДМВП
......, се установява, че ищците са законни наследници на лицето И.Т., който е
починал на 25.11.2014г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило около 16:00
часа на ............., при преминаване под надлеза с ...... на гр. ..... Към
момента на злополуката пострадалото лице е работело по ТПО с ответника „Либхер
– Хаусгерете Марица” ЕООД на длъжност „оператор в сервизен отдел“. Настъпилото
ПТП е признато за трудова злополука с разпореждане на ТП на НОИ, което не е
обжалвано от работодателя и е влязло в сила. В разпореждането е посочено, че за
дата 25.11.2014г. регламентираното работно време на пострадалото лице е било от
10:30 до 19:00 часа, междина смяна 2, че пострадалото лице сутринта на този ден
е получило разрешение от прекия си ръководител да закъснее за работа поради
възникнали семейни проблеми, че след приключване на ангажиментите си в гр.
Пловдив на път за работното си място по обичайния маршрут, при управление на
лек автомобил ..... ДК ......., собственост на пострадалия, преминавайки по .............,
при преминаване под надлеза с ...... на гр. .... около 16:00 часа И.Т. е
претърпял ПТП, като се е блъснал челно в квадратна железобетонна колона от
основата на надлеза. В резултат на сблъсъка оборудваният с газова уредба лек
автомобил се запалил, а пострадалият получил тежки травматични увреждания на
здравето, довели до смъртта му. Смъртта на Т. се дължала на тежка гръдна и
коремна травма, с пълно травматично прекъсване на гръдната аорта, разкъсване на
черния дроб и контузия на белите дробове, с последвала остра кръвозагуба, като
непосредствена причина за смъртта, като се констатирало наличие на послесмъртно
овъгляване на кожата и на подлежащите тъкани от избухналия пожар. Сочи се, че е
налице причинно-следствена връзка между станалото на г. ПТП и получените тежки
травматични увреждания и настъпилата смърт на Т..
Представена е част от документацията, която се намира и в досъдебното
производство, видно от която след смъртта на Т. е взета кръвна проба на същия,
като не се установява наличие на алкохол в кръвта.
За настъпилата смърт на Т. при ПТП е образувано и водено досъдебно
производство за престъпление по чл. 343,
ал. 1, буква“ В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Същото е прекратено с постановление
на ОП ......от 20.02.2014г.
По делото са ангажирани доказателства, че подпомагащата страна на
23.02.2015г. е изплатила на ищците, като наследници на починалия И.Т., сумата
от по 35 154, 56 лева на всеки – обезщетение за настъпил застрахователен
риск „смърт при трудова злополука”.
По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите на
ищците Г.Г. и В.К.за установяване на търпените от тях болки и страдания и е
изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза и автотехническа експертиза
с вещите лица д-р Д. и инж. М..
От показанията на св. Г., се установява, че познава ищците, семейни
приятели са със семейството на починалия И., като малкия син на И. е връстник
на неговия син. След смъртта на И. съпругата и децата му станали затворени и
изнервени. Отказвали да ходят на гости въпреки поканите на свидетеля, плачели и
тъжели, когато ги питали къде ще почиват. Казва, че наследодателят им
осигурявал комфорт и добър стандарт, когато бил жив често излизали на
ресторант, водели социален живот, а след смъртта му спрели да общуват и излизат
сред хората. Свидетеля споделя ,че знаел от жената на И., че синовете му често
плачат преди да заспят и жалят баща си.
От показанията на св. К. се установява, че познава ищците отпреди много
добре, понеже И. е нейна братовчедка и най-добра приятелка. Казва, че
семейството на И. било добро и сплотено, децата уважавали баща си, и били
респектирани от него. Ходели често на забавления, той си играел много с децата,
като след смъртта му децата тежко понасяли загубата му, а жена му ходела често
на гробищата. Вечерите им били неа-тежки, когато цялото семейство се събирало
на масата, а бащата и съпруга липсвал. Децата станали затворени и още не можели
да приемат загубата на бащата. Съпругата на И. отслабнала с 15 килограма, т.к
не се хранела, а и пиела антидепресанти, заради състоянието си.
В преписката по досъдебното производство е налице документация, видно от
която автомобилът, с който е претърпяно ПТП е бил пригоден за управление от
инвалид, като пострадалото лице – собственик на автомобила, е имало определен
процент намалена работоспособност. Автомобилът е бил в движение и технически
изправен.
Изслушано е заключение на комплексна съдебномедицинска експертиза и САТЕ на
д-р И.Д. и инж. С.М., от чието заключение е видно, че най-вероятният механизъм
за настъпване на ПТП е, че автомобилът се е отклонил надясно и е напуснал
втората от ляво на дясно пътна лента на платното му за движение, в който момент
автомобилът се е движил със скорост между 51, 05 км./ч. и 82, 48 км./ч. при
максимално разрешена такава за съответния пътен участък скорост от 90 км./ч.,
като вероятната скорост в момента на удара е била около 69 км./ч. В резултат на
пресичане на траекторията на автомобила и неговата скорост е последвал удар вдясно
на платното за движение в стоманенобетонна колона на надлез. Ударът е настъпил
в предната част на автомобила и е бил челен и блокиращ, настъпило е запалване
на автомобила, довело до изгарянето му както отвън, така и отвътре, след което
автомобилът е останал на място и в състоянието, описано във фотоалбума. От
момента на отклоняване на автомобила вдясно водачът е нямал техническата
възможност да го установи преди мястото на удара. Причината за ПТП от
техническа гледна точка е отклоняването на автомобила надясно в момент, на
място и по начин, когато това не е било технически безопасно. Според вещото
лице Д. описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тър предме и добре отговарят по начин и време да
са възникнали в купето на лекия автомобил /от съприкосновение с твърди части в
него/. Воланната травма е в резултат на удар или притискане върху волана на
автомобила, което според вещото лице д.р Д. дава основание да се приеме, че
починалият е бил без предпазен колан. В
с.з. д-р Д. отбелязва, че ако Т. е бил с предпазен колан е щял да оживее. В
с.з. на 06.03.2018г. другото вещо лице М.
при разпита му от съда казва, че не споделя виждането на медика, т.к.
със скоростта, с която се е движел
автомобила и при удара му в колоната в 80% от случаите е щяло да се стигне до
скъсване на аортата, което е животозастрашаващо, като не бива да се подминава и
установения в досъдебното производство факт, че колата се е запалила непосредствено след удара и е
изгоряла, заедно с тялото на Т., а смъртта му е настъпила в рамките на минута
след сблъсъка.
Съдът кредитира заключението на вещите лица по делото като обективно и
компетентно изготвени от специалисти в съответната област.
При така събраните доказателства съдът намира, че по делото е безспорно по
установено, че на 25.11.2014 г. следобед около 16:00 часа И.Т., при управление
на личния си лек автомобил ....... по обичайния маршрут за работа в рамките на
работното му време за деня е претърпял ПТП, като управляваният от него
автомобил при движение по .............се е блъснал в колона от надлеза на ........
на гр. ....... В резултат на челния удар пострадалият е претърпял множество
травми, несъвместими с живота, и е починал, като автомобилът след това се е
запалил и трупът е обгорял. Така настъпилото произшествие, довело до смъртта на
Т., е прието за трудова злополука с Разпореждане на ТП на НОИ, същото не е
обжалвано от работодателя и е влязло в сила.
Относно съпричиняването, фактът на отиване по-късно на работа не
представлява съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото същото не
представлява акт на груба небрежност, довел до настъпване на катастрофата.
Относно съпричиняването, и проявената според работодателя груба небрежност,
изразяваща се в загубата на контрол върху управлението на автомобила от страна
на водача и напускане на дясната лента на платното за движение и навлизане в
лента за ускорение, което е довело до удар в железобетонна колона,
представляващо тежко нарушение на правилата за движение. По делото е
установено, че непосредствената причина за ПТП от техническа гледа точка е
отклоняването на автомобила надясно в момент, на място и по начин, когато това не е било безопасно.
Но според експертизата водачът на автомобила не е имал техническата възможност
да спре автомобила преди мястото на удара.
Не са открити и следи от спирачен път. Не са установени и причините
довели до внезапната загуба на контрол върху автомобила. Установено е също
така, че водачът на автомобила не е употребил алкохол, движил се е със
съобразена с пътните условия скорост и с техническо изправно средство, като
самият водач не се е поставил съзнателно в състояние да не може адекватно да
управлява МПС. Ето защо възражението на ответника за проявена груба небрежност
е неоснователно като обезщетението не следва да бъде намалявано.
От свидетелските показания безспорно се установява, че ищците са търпели
вреди след смъртта на наследодателя им, изразяващи в болката от липсата му,
загубата на непосредствената лична и финансова подкрепа, която са получавали от
последния, довело до емоционален стрес, печал и затвореност.
На ищците е изплатено
застрахователно обезщетение, което е било взето предвид при остойностяване на претенциите
им, като от ищците се претендират по още 100 000 лева за всеки ищец.
Поради което
съдът намира иска по чл. 200 от КТ доказан изцяло по основание. Досежно размера
на същия, за репарация на причинените душевни страдания на ищците, в резултат
от загубата на наследодателя им – техен баща и съпруг, съдът определя, на осн.
чл. 52 от ЗЗД предвид възрастта на пострадалия и връзката между починалия и
претендиращите обезщетение – най-близката родствена връзка между починал и
претендиращ обезщетение – тази между деца и родител, и между съпрузи, вследствие на която връзка претърпените вреди, имащи силно изразен морален
и емоционален аспект, са от непреодолим характер. Съобразно критерия
справедливост и предвид конкретните факти по делото съдът приема посочените
по-горе суми като подходящи за обезщетяване на причинените на ищците
неимуществени вреди.
На осн. чл. 84, ал. 4 ЗЗД, вр. с чл. 212 от КТ на ищците се дължи законната
лихва върху обезщетението от деня на увреждането – 25.11.2014 г. до
окончателното плащане на обезщетението. Същата е претендирана, поради което
следва да бъде присъдена.
С оглед изхода на спора ищците имат право на направените по делото
разноски. Същите са в общ размер на 7060 лева, по 3530 лева платено адвокатско
възнаграждение от двамата ищци И. и Б. Т., видно от договорите за правна защита
и съдействие към исковата молба. Същите с оглед изхода на спора следва да се
възложат в тежест на ответника, като се присъдят на всеки от ищците поотделно.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените
искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК възлиза на 12 000 лева (дванадесет хиляди
лева). В негова тежест следва да се възложат и направените от бюджета на съда
разноски за комплексна съдебно-медицинска експертиза – 300 лева (триста лева).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Либхер – Хаусгерете Марица” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Радиново 4202, общ. Марица, обл. Пловдив, да заплати на
И.П.Т. с ЕГН ********** сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева),
представляваща обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда за
неимуществени вреди, претърпени от И.Т.,
вследствие на смъртта на И.Б.Т., с ЕГН **********, починал на
25.11.2014г. вследствие на злополука, претърпяна на г., призната за трудова с
разпореждане на ТП на НОИ, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на злополуката – 25.11.2014г. до окончателното плащане на дължимата сума, както
и сумата от 3 530 лева (три хиляди петстотин и тридесет лева) – разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Либхер – Хаусгерете Марица” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Радиново 4202, общ. Марица, обл. Пловдив, да заплати на
Б.И.Т. с ЕГН ********** сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева),
представляваща обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда за
неимуществени вреди, претърпени от Б.Т.,
вследствие на смъртта на И.Б.Т., с ЕГН **********, починал на
25.11.2014г. вследствие на злополука, претърпяна на г., призната за трудова с
разпореждане на ТП на НОИ, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на злополуката – 25.11.2014г. до окончателното плащане на дължимата сума, както
и сумата от 3 530 лева (три хиляди петстотин и тридесет лева) – разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Либхер – Хаусгерете Марица”
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Радиново 4202,
общ. Марица, обл. Пловдив, да заплати на П.И.Т. с ЕГН ********** сумата от 100
000 лева (сто хиляди лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1
от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени от П.Т., вследствие на смъртта на И.Б.Т., с ЕГН **********,
починал на 25.11.2014г. вследствие на злополука, претърпяна на г., призната за
трудова с разпореждане на ТП на НОИ, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на злополуката – 25.11.2014г. до окончателното плащане на дължимата
сума.
ОСЪЖДА
„Либхер – Хаусгерете Марица” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Радиново 4202, общ. Марица, обл. Пловдив, да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 12 000 лева (дванадесет хиляди лева) – държавна такса върху
уважените искове, както и сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за
извършени СМЕ и САТЕ.
Решението
е постановено при участието на третото лице помагач на ответника -
Застрахователно акционерно дружество „Алианц България” АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п./ Анета Трайкова
Вярно
с оригинала!
ММ