Р Е Ш Е Н И Е
№ 347
гр. С., 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и пети септември
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 449 по описа на съда за
Ищецът “А. за
с. на вз.” ЕАД твърди, че посредством сключен между “БНП П. П.Ф.” ЕАД в
качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател договор за
потребителски кредит № PLUS
– .......... от 29.03.2016 г. кредиторът предоставил на кредитополучателя
кредит в общ размер от 9000 лв., който последният се задължил да му върне
заедно с уговорената възнаградителна лихва
на 60 месечни вноски в срок до 05.04.2021 г. Във връзка с кредита бил
сключен и договор за застраховка „защита на плащанията“, по който била
уговорена застрахователна премия в размер на 3024 лв., разпределена като част
от погасителните вноски; кредитополучателят също така следвало да заплати на
кредитора такса ангажимент в размер на 315 лв. Чл. 5 от Условия към договора за
кредит предвиждал като хипотеза за настъпване на предсрочна изискуемост на
задълженията по договора неплащането на
две или повече месечни вноски, като изискуемостта следвало да настъпи от
падежната дата на втората непогасена вноска; договорът също така съдържал и
клауза за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва,
дължимо при закъснение в плащането на погасителни вноски по кредита. Ищецът
твърди, че длъжникът преустановил обслужването на задълженията си по кредита
(без да посочва падежната дата на първата незаплатена погасителна вноска),
поради което тяхната предсрочна изискуемост настъпила на 05.05.2018 г. Междувременно на 18.04.2018 г. било подписано
Приложение № 1 към рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. по силата на който
вземането срещу ответника било прехвърлено в полза на ищеца, за което длъжникът
бил уведомен. Тъй като се снабдил със заповед за изпълнение за вземанията си по
договора за кредит, издадена по ч.гр.д. № 1494 по описа на РС – Силистра за
Ответникът К.А.А. не депозира писмен отговор на предявения срещу него иск и под никаква форма не взема становище по делото.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на
постъпило на 01.11.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е
издал такава заповед под № 2665 от 05.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1494 по
описа за
По делото е представен договор за потребителски кредит № PLUS – ..... от 29.03.2016 г., от който е видно, че „БНП П. П. Ф.” ЕАД в качеството си на заемодател е предоставило на ответника в качеството му на заемател потребителски заем в размер на 9000 лв., а последният се е задължил да му възстанови тази сума заедно с уговорената възнаградителна лихва (13,79 % годишно) на 60 месечни погасителни вноски в срок до 05.04.2021 г. Според постигнатите между страните уговорки кредитополучателят дължи на кредитора си такса ангажимент в общ размер от 315 лв., която съгласно чл. 2 от договора се удържа от общата сума на кредита преди неговото усвояване. Договорът предвижда заплащане на застрахователна премия по застраховка „защита на плащанията“ в размер на 3024 лв., разделена на равен брой вноски, която според чл. 2 от договора за кредит „ще бъде платена директно на застрахователния агент“. Според чл. 7 от ОУ за застраховка „защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит Класик“ „застрахователите осигуряват 30-дневен гратисен период, в срока на който при неплащане на поредната дължима вноска (при месечно платима вноска, какъвто е настоящия случай) застрахователните покрития остават в сила. В 24 ч. на деня, в който изтича гратисния период индивидуалното застрахователно покритие се прекратява автоматично. В случай че застрахованият заплати всички дължими застрахователни премии в срок до 60 дни след изтичането на гратисния период, индивидуалното застрахователно покритие се възстановява от деня, в който е направил съответното плащане, като застрахователят не покрива застрахователно събитие, настъпило след изтичането на гратисния период до датата на възстановяване на покритието с изплащането на всички дължими застрахователни премии.“ Клаузата на чл. 5 от договора предвижда санкция за забавеното плащане на една или повече месечни вноски, а именно заплащане на неустойка в рамер на законната лихва върху просрочената вноска за периода на забавата, както и основание за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на две или повече погасителни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска.
При установената дотук фактическа обстановка съдът намира, че “БНП П. П. Ф.” ЕАД и ответникът по делото са встъпили в договорни правоотношения с посочения в исковата молба предмет, по силата на които финансовата институция е предоставила в заем на съконтрахента си сумата от 9000 лв., а последният се е задължил да възстанови тази сума на 60 месечни вноски заедно с уговорената между страните договорна лихва. От изготвената по делото ССЕ става ясно, че без да допуска просрочие на две поредни погасителни вноски, длъжникът е обслужвал задълженията си в срок до 05.06.2017 г. – падежната дата на последната платена погасителна вноска (която реално е заплатена на 23.06.2017 г.). След този момент той спрял плащанията и подновил изпълнението на задълженията си на 06.11.2017 г., на която дата е внесъл сумата от 160 лв., а до 12.02.2018 г. направил още две вноски, като общо за периода от 06.11.2017 г. до 12.02.2018 г. превел на кредитора си сумата от 660 лв.
При тези данни следва да се приеме, че на основание чл. 5 от договора за кредит предсрочната изискуемост на задълженията по кредита е настъпила автоматично на 06.08.2017 г. – датата, следваща падежа на втората неплатена погасителна вноска, като съгласно разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК след тази дата договорна лихва не се дължи. Поради тези причини в полза на първоначалния кредитор не е възникнало вземане за такава лихва за периода от 05.04.2018 г. до 05.04.2021 г. в размер на 1922,45 лв. и същото не би могло да се прехвърли на ищеца чрез последваща цесия, поради което искът за признаване на неговото съществуване, като неоснователен следва да се остави без уважение.
Според клаузите на ОУ към сключения договор за застраховка застрахователното покритие би могло да се възстанови единствено в случай че застрахованият заплати всички дължими застрахователни премии в срок до 60 дни след изтичането на гратисния период (30-дневен период, в срока на който при неплащане на поредната дължима вноска застрахователните покрития остават в сила). Длъжникът не е заплатил вноска с падежна дата 05.07.2017 г., поради което гратисният период, в който договорът за застраховка е продължил действието си е до 04.08.2017 г. Застрахователното покритие е могло да се възобнови чрез плащане, извършено в срок до 03.10.2017 г. (60 дни след 04.08.2017 г.), каквото обаче длъжникът не е предприел; той е извършил плащане едва на 06.11.2017 г. след окончателното прекратяване на действието на договора за застраховка, поради което няма основание последващите му плащания да бъдат отнасяни за погасяването на месечни застрахователни премии по недействащ към този момент застрахователен договор. Поради тези причини съдът намира, че внесената след 06.11.2017 г. сума в общ размер от 660 лв. следва да се отнесе най – напред за погасяване на договорната лихва за периода преди настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, т.е. от 05.06.2017 г. до 05.08.2017 г., която на основание чл. 162 ГПК следва да се определи на сумата от 169,46 лв. (колкото е лихвата, включена в двете неплатени погасителни вноски, довели до настъпване на предсрочната изискуемост) и съответно на част от главницата, която главница след приспадането се равнява на сумата от 6941,45 лв.
От представен по делото рамков договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и приложение № 1 към него от 18.04.2018 г. е видно, че “БНП П.П. Ф.” ЕАД (към датата на приложението БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.) прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си по конкретно упоменати в документа договори за заем, измежду които попада и вземането спрямо ответника по договор за потребителски кредит № PLUS – ....... от 29.03.2016 г. Чрез пълномощно от 25.01.2018 г. цедентът упълномощил приобретателя на вземанията по договора за цесия да уведоми длъжниците за промяната на техния кредитор, което последният сторил чрез връчване на уведомление на длъжника чрез писмо с обратна разписка, получено от неговата съпруга на 18.10.2018 г. Казаното обосновава извод, че длъжникът е уведомен за промяната на неговия кредитор; същевременно наличието на неизплатени задължения по процесния договор за заем спрямо първоначалния кредитор и прехвърлянето им в полза на ищцовото дружество обосновават основателност на част от предявените искове, а именно за установяване на вземането на ищеца за главница в размер на 6941,45 лв., за обезщетение за забава върху нея за периода от 06.05.2018 г. до 31.10.2018 г. в размер на 345,15 лв. (изчислено чрез електронен калкулатор), както и за законна лихва върху главницата от 01.11.2018 г. до окончателното й плащане. Над посочените суми исковете за установяване вземанията на ищеца за главница и обезщетение за забава, като неоснователни, следва да се оставят без уважение.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищеца и направените по настоящото дело разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 132,52 лв. за държавна такса, 132,50 лв. за експертиза и 85,86 лв. за юрисконсултско възнаграждение (на база определено от съда възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 130 лв.), както и разноски за заповедното производство в размер на 204,74 лв. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С.районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.А.А.
с ЕГН ********** *** дължи на “А. за с. на в.” ЕАД с ЕИК .... и адрес на
управление: гр. С., бул. “Д-р П. Д.” № ., офис сграда Л., ет. ., офис .,
представлявано от Д. Б. Б., главница по договор за потребителски кредит № PLUS – .. от 29.03.2016 г.,
сключен с “БНП П. П. Ф.” ЕАД, в размер на 6941,45 лв. (шест хиляди деветстотин
четиридесет и един лв. и 45 ст.), обезщетение за забава върху главницата за
периода от 06.05.2018 г. до 31.10.2018 г. в размер на 345,15 лв. (триста
четиридесет и пет лв. и 15 ст.) и законна лихва върху главницата от 01.11.2018
г. до окончателното й плащане, които вземания ищецът е придобил чрез приложение
№ 1 от 18.04.2018 г. към рамков договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017
г. и за които се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1494 по описа
на СРС за
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от ““А. за с. на в.” ЕАД с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., бул. “Д-р П. Д.” № ., офис сграда Л., ет. ., офис ., представлявано от Д. Б. Б., срещу К.А.А. с ЕГН ********** ***, чрез които ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи главница по договор за потребителски кредит № PLUS – ............ от 29.03.2016 г., сключен с “БНП П.П.Ф.” ЕАД, за сумата над 6941,45 лв., договорна лихва за периода от 05.04.2018 г. до 05.04.2021 г. в размер на 1922,45 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.05.2018 г. до 31.10.2018 г. за сумата над 345,15 лв. и законна лихва върху главницата над 6941,45 лв. от 01.11.2018 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА К.А.А. с ЕГН ********** ***
да заплати на “А. за с. на в.” ЕАД с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С.,
бул. “Д-р П. Д.” № ., офис сграда Л., ет. ., офис ., представлявано от Д. Б. Б.,
направените по настоящото дело разноски в размер на 132,52 лв. (сто тридесет и
два лв. и 52 ст.) за държавна такса, 132,50 лв. (сто тридесет и два лв. и 50
ст.) за експертиза и 85,86 лв. (осемдесет
и пет лв. и 86 ст.) за юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски за заповедното производство (ч.гр.д. № 1494 по
описа на СРС за
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/