№ 6131
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20231100512151 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №12124/10.07.2023г., постановено по гр.дело №21465/2023г. по описа на
СРС, ГО, 128 с-в, е отхвърлен предявения от „ДЗИ- О.з.“ЕАД с ЕИК:**** против
ЗК„Л.и.“АД с ЕИК:**** иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 511,51 лева- регресно
суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“ по щета №44011112204973, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 25.04.2023г. до окончателно изплащане. Ищецът е осъден да
заплати на ответника 450 лева разноски в първоинстанционното производство.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „ДЗИ- О.з.“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупности с практиката на съдилищата. Твърди, че заключението
на вещото лице по допуснатата САТЕ касае съвсем различно място на настъпване на
процесното ПТП. След изясняване чрез свидетелските показания и очна ставка н точното
място на настъпване на произшествието, съдът не се произнесъл по исканата поправка на
исковата молба и отказал събирането на поискани допълнителни доказателства. Незнайно
как съдът стигнал до извода, че единствено виновен за процесното ПТП е водачът В.. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск- уважен изцяло.
Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
1
Ответникът по жалбата и в производството пред първата инстанция ЗК„Л.и.“АД, в
подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага
подробни съображения в унисон с мотивите на първостепенния съд. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
Претенцията на ищеца се основава на разпоредбата на чл.411, ал.1 ГПК, съгласно която
в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. В изр.2 на същата разпоредба е посочено, че
застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност".
В случая между страните не се спори, а и от представените по делото писмени и гласни
доказателства се установява съществуването на застрахователни правоотношения от една
страна между ищеца и собственика на лекия автомобил „Смарт“ и от друга- между
ответника и собственика на лекия автомобил „Сузуки Витара“. Безспорно е също така
самото настъпване на процесното ПТП, както и че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в посочения в исковата молба размер по имуществената застраховка. От
заключенията на допуснатата САТЕ се установяват настъпилите вреди и техния размер,
както и причинно- следствената им връзка с процесното ПТП.
Спорно между страните е както мястото, така и механизма на настъпване на
процесното ПТП. Следва да се отбележи, че в тежест на ищеца е да установи с позволените
от закона доказателствени средства, че застрахователното събитие е настъпило по вина на
водача на лекия автомобил „Сузуки Витара“. В тази връзка настоящият състав намира, че
такова пълно и главно доказване в случая не е проведено чрез събраните по делото писмени
и гласни доказателства, както и заключението на САТЕ. Точното място на настъпване на
процесното ПТП е безспорно установено както от показанията на свидетелите, така и от
представения по делото от ищеца констативен протокол за ПТП- на кръстовището на
2
бул.“Симеоновско шосе“ и улица към дипломатическия корпус, при едновременно
предприемане от страна водача на лекия автомобил „Смарт“ на маневра „завой надясно“ от
улица към дипломатическия корпус по бул.“Симеоновско шосе“ в посока към
бул.“Г.М.Димитров“ и от водача на лекия автомобил „Сузуки Витара“ обратен завой на
бул.“Симеоновско шосе“ в същата посока. Противно на твърдяното от жалбоподателя във
въззивната жалба, първостепенният съд не е основал заключенията си на показанията на
свидетелката Ж., а точно обратното- на показанията на свидетеля В., като изрично е посочил
защо не кредитира първите. Съдът намира за необходимо да отбележи, че разминаването в
мястото на настъпване на ПТП е единствено и само в исковата молба, поради което се е
пренесло и в първоначалното заключение на вещото лице. Във всички представени по
делото писмени доказателства мястото е горепосоченото.
Във въззивното производство са представени по издаденото от съда удостоверение,
издадени от СО копия на организацията на движение, разположението на светофарната
уредба, фази на движение през кръстовището и циклограма на бул.“Симеоновско шосе“,
улица към дипломатическия корпус и ул.“Екатерина Ненчева“. В писмото се заявява, че на
датата на настъпване на процесното ПТП светофарната уредба е била в режим съгласно
приложената циклограма и не е докладвано за неизправност или прекъсвания в режима на
работа. От приложената схема на организацията на движението се установява, че
бул.“Симеоновско шосе“ е обозначен на това кръстовище със знак Б3- път с предимство, а
на улица към дипломатическия корпус е поставен знак Б2- СТОП. Липсват знаци В23 за
забрана на маневрата „обратен завой“.
От неоспореното заключение на приетата във въззивната инстанция САТЕ се
установява, че ако сигналът на светофарната уредба е бил зелен за лекия автомобил „Смарт“
за извършване на маневра „десен завой“, то сигналът за лек автомобил „Сузуки Витара“е
бил червен. Когато свети зелен сигнал на светофарната уредба на бул.“Симеоновско шосе“ за
движение направо в посока към Околовръстен път и маневра „ляв завой“ в посока към
улица към дипломатическия корпус /към ул.“21-ви век/, то сигналът на светофарната уредба
за лек автомобил „Смарт“ е бил червен. Вещото лице посочва също така, че ако лекият
автомобил „Сузуки витара“ предприема маневра „завой наляво“ по улица към
дипломатическия корпус, а не маневра „обратен завой“ по бул.“Симеоновско шосе“, удар
между двата автомобила не би настъпил, тъй като траекториите им не се пресичат.
От гореизложеното се налага изводът, че при така описаният механизъм на настъпване
на ПТП и при работеща светофарна уредба, удар между двата автомобила може да настъпи
само ако единият от тях е предприел маневрата която извършва при червен за него сигнал на
светофарната уредба.
При липса на категорични доказателства за това кой от двамата водачи е навлязъл в
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба и при доказатествена тежест на
ищеца, настоящият състав достига до извод за неоснователност на предявения иск.
При неработеща или неправилно работеща светофарна уредба /в какъвто смисъл са
показанията на свидетелката Ж./ приложение следва да намерят правилата на вертикалната и
3
хоризонтална пътна маркировка. От представените писмени доказателства се установява, че
бул.“Симеоновско шосе“ е обозначен със знак Б3- път с предимство, като в същото време
маневрата „обратен завой“ не е забранена със знак В23, което налага същия краен извод, тъй
като водачът на лекия автомобил „Смарт“ е бил длъжен да пропусне движещия се по пътя с
предимство лек автомобил „Сузуки Витара“
По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по
жалбата следва да бъде присъдено възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на
100 лева, което настоящият състав намира за съобразено с ниската фактическа и правна
сложност на спора.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №12124/10.07.2023г., постановено по гр.дело
№21465/2023г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в.
ОСЪЖДА „ДЗИ- О.з.“ЕАД с ЕИК:**** да заплати на ЗК„Л.и.“АД с ЕИК:**** сумата
от 100лв. (сто лева)- възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4