Решение по дело №1258/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 472
Дата: 13 август 2021 г. (в сила от 20 декември 2021 г.)
Съдия: Стояна Илиева Илиева Станева
Дело: 20213110201258
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 472
гр. Варна , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110201258 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалбата на „
П.К.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, представлявано от
К. В. П. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 560851-F583858/15.02.2021 год. на
директор на Дирекция „ Контрол“ в ТД на НАП Варна, с което за нарушение на
чл.86,ал.1,т.2 и т.3 от ЗДДС, на осн. чл.180,ал.3 от ЗДДС на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 472.53 лв..
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е
незаконосъобразно,неправилно и необосновано, издадено в противоречие с материалния и
процесуален закон. Твърди се, че при издаването на АУАН и НП са допуснати нарушения на
чл.42,т.3 и 4 от ЗАНН, чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН и чл.34 от ЗАНН. В АУАН, съответно НП
липсва коректно описание на датата на извършване на описаното нарушение, мястото на
извършване, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се
е, че не става ясно как АНО е приел, че датата на нарушението е 20.10.2020 год..
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано, чрез управителя , не се представлява.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юк Р. Г.,
която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира и присъждане на
разноски.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
1
От фактическа страна:
С АУАН №F583858/21.12.2020 год. административния орган е приел за установено от
фактическа страна, че на 20.10.2020 год. във връзка с извършена проверка за установяване
на факти и обстоятелства на „П.К.“ ЕООД с ЕИК ***, възложена с РИП № П-
03000320144823-ОРП-001/27.08.2020 год. се установява, че ЗЛ е отразило продажби по
издадени фактури през месец 06/2020 год. в дневници за продажби през месец 07/2020 год.,
а именно:
Фактура №№ **********/30.06.2020 год. с ДО 40445.54 лв. и ДДС 8089.11 лв. издадена на
„С.“ ЕАД с ЕИК ***;
Фактура № **********/30.06.2020 год. с ДО 6807.70 лв. и ДДС 1361.54 лв., издадена на „С.“
ЕАД с ЕИК ***.
ЗЛ не е декларирало доставките в отчетния регистър дневник за продажбите и справка-
декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. В хода на извършената проверка с цел
вярно съдържание на данните по данъчни периоди, за които се отнасят на „П.К.“ ЕООД е
изготвена Покана по чл.103 от ДОПК № П- 03000320144823-177-001/20.10.2020 год.,
връчена по електронен път на декларирания електронен адрес на дружеството. От ЗЛ е
подадена коригираща СД по ЗДДС с вх. № **********/22.10.2020 год. за данъчен период
месец юни 2020 год..С оглед установеното е прието, че дружеството „П.К.“ ЕООД с ЕИК
*** е осъществило нарушение на чл.86,ал.1,т.2 и 3 от ЗДДС.
Акта бил съставен и предявен на представляващия дружеството, който в графата бележки и
възражения не отразила да има такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН е постъпило възражение, в което се оспорва констатациите
направени от органите на ТД на НАП Варна. Твърди се, че отразяването на данните за месец
юли е поради наличието на обективни причини, свързани с пандемията от коронавирус.
АНО не възприел така направените възражения и въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка АНО издал
обжалваното НП.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя
М.П., която потвърждава изложеното в акта.
Съдът кредитира показанията на св.П., като последователни и логични.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на св.П., дадени в хода на съдебното следствие и
от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на
чл.283 от НПК.
2
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от
компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на ЗЦУ-
1149/25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП, в срока по чл. 34 от ЗАНН, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване
или установяване на нарушението.
След служебно извършена проверка съдът констатира, че при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административно-наказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Ангажирана е административнонаказателната отговорност на „П.К.“ ЕООД с ЕИК *** за
неизпълнение на задължението му по чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС, а именно – да начисли
изискуем данък, като размерът му да бъде включен при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларация по чл.125 за този данъчен период и да
посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен
период. Съгласно чл.87, ал.2 от ЗДДС данъчният период е едномесечен за всички
регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава
осемнадесета. Според разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗДДС регистрираните лица по този
закон водят задължително дневник за покупките и дневник за продажбите или т.нар. отчетни
регистри. В текста на чл.125, ал.1 от същия закон е предвидено задължение, за всеки
данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.159б, като според ал.3 заедно
със справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по
чл.124 за съответния данъчен период. Декларациите по ал.1 и ал.2 и отчетните регистри по
ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнасят (чл.125, ал.5 от ЗДДС). Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се
брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден (чл.22, ал.7 от ДОПК).
3
От посочените законови текстове се установява, че всяко регистрирано по ЗДДС лице има
задължение до 14-о число включително на месеца да начисли изискуем данък, като размерът
му да бъде включен при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-
декларация по чл.125 за този данъчен период и да посочи издадения данъчен документ в
дневника за продажбите за съответния данъчен период. В разглеждания случай
санкционираното лице е издало две фактури през месец юни 2020 г., следователно
задължението му да начисли изискуем данък, като включи размера му при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка-декларация по чл.125 за този данъчен
период и посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния
данъчен период, е следвало да бъде изпълнено най-късно до 14.07.2020г., като от следващия
ден 15.07.2020г. задълженото лице е в нарушение, макар и конкретното деяние да се
изразява в бездействие и да представлява едно продължено нарушение.
Начисляването на ДДС по аргумент на чл.86, ал.1 от ЗДДС представлява сложен фактически
състав, включващ няколко кумулативно изискуеми елемента – издаване на данъчен
документ, в който да се посочи данъка на отделен ред, включване размера на данъка при
определянето на резултата за съответния данъчен период в справката декларация по чл.125
от ЗДДС и посочването на този документ в дневника за продажбите за съответния данъчен
период.
В случая се установява, че е осъществен само първия елемент, а именно издавени са данъчни
документи – Фактура №№ **********/30.06.2020 год. с ДО 40445.54 лв. и ДДС 8089.11 лв.
издадена на „С.“ ЕАД с ЕИК ***;
Дружеството е включило размера на данъка при определяне резултата в коригираща СД по
ЗДДС с вх. № **********/22.10.2020 год..
Предвид изложеното състава на съда намира, че дружеството „П.К.“ ЕООД с ЕИК *** от
обективна страна не е начислило процесния данък в законоустановения срок.
С НП е ангажирана обективна безвиновна отговорност на ЮЛ, поради което въпросът за
вината не подлежи на изследване в процеса.
Правилно е определена приложимата санкционна норма за извършеното нарушение, като
имуществената санкция е наложена на осн.чл.180, ал.3 от ЗДДС, Разпоредбата на чл. 180, ал.
3 от ЗДДС предвижда, че при нарушение по ал. 2 и ал. 1, когато регистрираното лице е
начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде
начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не
по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 400 лв.
Предвид на горното състава на съда намира, че всички елементи на фактическия състав на
нарушението са налице и се потвърждават от събраните писмени и гласни доказателства,
поради което се налага извод за законосъобразност на издадения санкционен акт,
4
включително и по отношение на наложеното с него административно наказание. Това налага
потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Предвид изхода на спора е основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът
определя дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на по 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.Първо от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 560851-F583858/15.02.2021 год. на директор на Дирекция „
Контрол“ в ТД на НАП Варна, с което на „ П.К.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ***, представлявано от К. В. П. с ЕГН ********** от гр.Варна за
нарушение на чл.86,ал.1,т.2 и т.3 от ЗДДС, на осн. чл.180,ал.3 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 472.53 лв..
ОСЪЖДА „ П.К.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***,
представлявано от К. В. П. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на ТД на НАП Варна
сумата от 80 лв., представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5