№. 480 / 30.7.2019 Г.
Р Е Ш Е Н И. Е
Г. Монтана 30.07.2019 Г.
В. ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- Г. М. пети граждански състав, в. открито заседание на 11.06.2019 Г. в. състав:
Председател : Евгения Петкова
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Петкова Г.Д.№. 4009 по описа за 2017 Г. и. за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за установяване вземане на Заявител в. заповедно производство на осн. чл.422, ал.1, вр.чл.415 ал.1 и. чл. 410 ГПК, вр. чл. 8 от ЗАЗ.
Ищецът П.Г.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, чрез пълномощника си адВ. Й.А.–xxx, е предявил иск против „. Г. Е. Е. 2., седалище и. адрес на управление: Г. М. У. №. 9. Е. а., за положително установяване задължение на ответника за сумата 2475.30 /две хиляди и. четиристотин седемдесет и. пет лВ. и. тридесет ст./ лева-главница, ведно със законната лихва от 17.10.2017 година Д. окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №. 2387/19.10.2017Г. в. заповедно производство по ч.Г.Д.№. 3490/ 2017 Г. на Районен съд- Монтана.
В. исковата молба са изложени подробно обстоятелствата, от които произтича вземането на ищеца, каквито са посочени и. в. Заявлението м. по ч.Г.Д. №. 3490/ 2017Г. Сумата- главница се претендира като арендно плащане за стопанските 2014-2015Г., 2015-2016Г., 2016-2017Г. по договор за аренда на земеделска земя от 30.07.2014Г., за срок от 10 години, вписан в. СВ- М. дВ.вх.реГ.№. 5065, акт 95, том 7 от 31.07.2014Г., сключен между ищеца и. ответника чрез пълномощника м. И.. В.. И.., с пост. адрес: Г.М. У. №.9, ет.1, а.. Съгл. договора ищецът предоставил на ответника за временно ползване собствени земеделски земи, находящи се в. землището на с.Т. ЕКАТТЕ 73167, общ.М. подробно описани в. договора, общо в. размер на 33.004 дка.
С анекс към горепосочения договор за аренда от 11.08.2015Г., сключен между ищеца като арендодател, от една страна и. „. Г. Е. като арендатор, от друга страна, се споразумели арендното възнаграждение, което м. дължи арендатора вместо процент от добива за съответната стопанска година, да бъде в. размер на 25.00 /двадесет и. пет/ лева на декар обработваема земя.
Твърди, че Д. 17.10.2017Г. арендаторът ,,В.. Г. Е. не м. е заплатил арендното възнаграждение за стопанските 2014-2015Г., 2015-2016Г., 2016-2017Г., общо в. размер на 2475.30 лВ.
Позовава се на чл.8, ал.1 от Закона за арендата в. земеделието и. на чл.7, ал.4 от договора за аренда, за да обоснове правния си интерес от завеждане на делото.
По заповедното производство ответникът е подал Възражение по чл.414, ал.1 от ГПК на 07.11.2017 Г., като е заявил, че не дължи посочените в. заповедта суми.
Поради изложеното се обръща към съда с ИСКАНЕ: „... да постановите решение с което да приемете за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 във вр. с чл.8, ал.1 ЗАЗ, че „. Г. Е. Е. 2. ми дължи сумата от 2475.30 /две хиляди и. четиристотин седемдесет и. пет лВ. и. тридесет ст./ лева, представляваща арендно възнаграждение за стопанските 2014-2015Г., 2015-2016Г., 2016-2017Г. по Договор за аренда на земеделска земя от 30.07.2014Г.,... ведно със законна лихва, считано от 17.10.2017Г. Д. погасяване на вземането”.
Претендира за присъждане на разноските по настоящето дело, както и. по заповедното производство, по представен списък по чл.80 ГПК.
В. открито съдебно заседание представител на ищеца се явява-пълномощник адВ. Й.А., които поддържат иска. По същество представя писмена защита с развити доводи.
Ответникът- „. Г. Е. Е. 2., седалище и. адрес на управление: Г. М. У. №. 9. Е. а., представлявано от едноличния собственик на капитала И.. В.. И.. в. качеството м. на управител е подал писмен отговор на исковата молба в. рамките на указания м. със съобщение едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК чрез упълномощен процесуален представител- адВ. Н.А.,xxx/съдебен адресат/. Заявява, че предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни, поради което ги оспорва по основание и. размер. Заявява, че твърденията, изложени в. исковата молба са неверни, като не оспорва факта на сключения договор за аренда от 30.07.2014 Г. и. анекс към него от 11.08.2015 Г.
В. отговора се твърди, че обработваемите ниви собственост на ищеца са в. размер на 25 963 дка, за които е заплатил на декар по 25.00 лева, което е равно на по-малко от 650.00 лева годишно арендно плащане, каквото е извършил.
Оспорва твърдението на ищеца, изложено в. исковата молба, че не е получил арендно плащане за стопанската 2014/2015 гоД. През м. август , когато ищеца дошъл да анексират договора той получил от ответника 2 500 кГ. царевица. Царевицата лично м. я. премерил в. склада лицето С. М. М. и. я. з. Д. Д. м. в. с. Т. о. М. Оспорва сьщо така твърдението, че ищецът не е получил арендно плащане за стопанската 2015/2016 година. Към настоящият отговор прилага документ - разходен касов ордер, от който е видно, че ищеца е получил на датата 03.10.2016 Г. арендното плащане в. размер на сумата от 650 /шестотин и. петдесет/лева. Тази сума я. получил в. офиса на фирмата и. на ордера лично е положил подписа си като получател.
Получавайки исковата молба и. в. срока на отговора ответникът прилага документ за внесени суми в. размер на 650 /шестотин и. петдесет/ лева с пощенски запис Д. ищеца за стопанската 2016/2017 гоД.
След това плащане ищецът многократно е идвал в. офиса м. с желанието да продаде имота, но към момента не са договорили цената. За стопанската 2016/2017 Г. не м. изплатил парите през м.октомври и. м.ноември 2017 Г., защото той желаел да продава и. считали да включат сумата към продажната цена.
По тези съображения счита предявената искова претенция за неоснователна и. моли да бъде отхвърлена, като м. бъдат присьдени направените по водене на делото разноски.
В. открито съдебно заседание представител на ответника се явява-адВ. Н.А., която поддържа становището си в. отговора. По същество на спора представя писмена защита с развити аргументи за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира за присъждане на разноските по делото по представен списък по чл.80 ГПК.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и. съобр.чл.235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и. от доказателствата по делото е установено, че на 17.10.2017 Г. ищецът П.Г.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, чрез пълномощника си адВ. Й.А.–xxx е подал в. РС-Монтана заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано приложеното ч.Г.Д.№. 3490/2017 Г. срещу ответника „. Г. Е. Е. 2.. По същото е издадената Заповед за изпълнение парично задължение по чл.410 от ГПК №. 2387/19.10.2017Г. с длъжник отВ. „. Г. Е. /допусната е фактическа грешка в. собственото име на кредитора- Г. вместо П., но ЕГН и. адрес съответстват на тези по заявлението и. по исковата молба/. Заявлението по чл.410 ГПК се основа на същите факти относно претендираното парично вземане с исковата молба.
Поради подаденото в. срок Възражение по чл.414 ГПК от длъжника в. заповедното производство, Заявителят предявява по исков път претенция да бъде признато за установено по отношение на същия като ответник съществуването на вземането по Заповедта за изпълнение по горепосоченото ч.Г.Д. , за сумите по същата.
С протоколно определение от 10.04.2018Г. на основание чл. 229, ал. 1, б. „г” от ГПК е спряно производството по настоящето Г.дело Д. свършване на Г.Д. №. 3589/2017 Г. по описа на Районен съд – М. с влязъл в. сила съдебен акт. Образувано е по искова молба на П.Г.П. /настоящият ищец/ против „. Г. Е. за разваляне на процесния аренден договор, с пр. осн. чл.28, ал.1 и. 2 от ЗАЗ. Първата съдебна инстанция е отхвърлила иска, а въззивната е обезсилила решението на първата като недопустимо с оглед срока на арендния договор. Настоящето производство е възобновено на 05.03.2019 Г.
Безспорно е между страните и. от доказателствата по делото е установено, че сключили договор за аренда на земеделска земя от 30.07.2014Г., за срок от 10 години, вписан в. СВ- М. дВ.вх.реГ.№. 5065, акт 95, том 7 от 31.07.2014Г. Съгл. договора ищецът предоставил на ответника за временно ползване собствени земеделски земи, находящи се в. землището на с.Т. ЕКАТТЕ 73167, общ.М. подробно описани в. договора /л.4 и. л.5/., общо в. размер на 33.004 дка.
С анекс към горепосочения договор за аренда, от 11.08.2015Г., сключен между ищеца като арендодател, от една страна и. „. Г. Е. като арендатор, от друга страна, се споразумели арендното възнаграждение по чл.3, което м. дължи арендатора вместо 8 % от добива за съответната стопанска година, да бъде в. размер на 25.00 /двадесет и. пет/ лева на декар обработваема земя/л.6/. В. случая обработваемите ниви, собственост на ищеца са в. размер на 25 963 дка,
През есента на 2015 гоД., ищеца получил от ответника 2 500 кГ. царевица като арендно плащане в. натура за стопанската 2014/2015 гоД. Царевицата е била премерена в. склада/базата на ответника в. с. Трифоново от лицето С. М. М.. От там е била закарана от Д. П. И.. Д. Д. на ищеца в. с. Т. о. Монтана /показания на свидетеля М. в. о.с.з. от 01.04.2019Г. и. на свиД. И.. в. о.с.з. от 07.05.2019Г./. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и. непротиворечащи на останалите доказателства.
Към отговора на ответника е приложен в. препис разходен касов ордер/ РКО на л.24/, от който е видно, че ищецът е получил на дата 03.10.2016 Г. арендно плащане за стопанската 2015/2016 гоД. в. размер на сумата от 650 лева. На ордера е положил подписа си като получател. Поради оспорване истинността на документа от ищеца и. по-конкретно на подписа за „получил сумата” е открито производство по чл.193 от ГПК. Назначена е графическа експертиза за изследване на този подпис, за която ищецът не е внесъл определения депозит /въпреки даваната м. възможност от съда за целта/ и. на практика се е отказал от това доказателствено средство. Посоченият РКО /03.10.2016 Г. в. оригинал се намира в. приложеното Г.Д.№. 3589/2017Г. на МРС /л.37 от делото/ и. е бил обект на изследване на назначената съдебно-почеркова експертиза от В..л. Захари ЗахариеВ. В. заключението си вещото лице е констатирало, че подписът, положен на РКО с дата 03.10.2016Г. е изпълнен от ищеца П.Г.П.. В. производството по настоящето дело тази експертиза е процесуално недопустимо да бъде ползвана, но същата очертава част от създадените взаимоотношения между странитЕ. Ищецът не е доказал заявеното от пълномощника м. оспорване на частния свидетелстващ документ, който съдът намира, че удостоверява извършено плащане за стопанската 2015/2016 Г., както е записано в. съдържанието м..
С пощенски запис Д. ищеца ответникът м. е изпратил сумата 650 лв- арендно плащане за стопанската 2016/2017 гоД. /л.25/. Видно от системен бон на „Български пощи” ЕАД същият е от дата 12.12.2017Г. Намира се и. в. приложеното Г.Д.№. 3589/2017Г. /л.25/, исковата молба по което е подадена на 25.10.2017Г. и. е получена от ответника на 13.11.2017Г., а исковата молба по настоящето дело е подадена на 08.12.2017Г. и. е получена от ответника на 19.12.2017Г. Ищецът е отказал да приеме това плащане с мотив, че вече бил завел делото за разваляне на арендния договор.
С оглед на установената от доказателствата фактическа обстановка съдът приема, че са налице изискванията, съдържащи се в. разпоредбата на чл.422 от ГПК, при които предпоставки следва да се произнесе с решение- идентичност на вземането и. на страните в. двете производства. Доказателствата по делото дават основание да се приеме, че вземането на ищеца към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.Г.Д. №. 3490/2017Г. е съществувало частично- относно плащане по процесния договор за аренда на земеделска земя и. анекс към нето за стопанската 2016/2017гоД. в. размер на сумата 650 лВ. За предходните две стопански години ответникът- арендатор се е бил издължил на ищеца- арендодател съобразно сключения между тях договор и. анекс. За това исковата претенция по чл.422 от ГПК относно съществуване на вземане на ищеца към ответника за арендно плащане за стопанските 2014/2015 гоД. и. 2015/2016 гоД. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В. останалата част-следва да бъде прието за установено съществуване на вземането като се съобрази това, че изпращането на сумата от 650 лв от ответника/длъжник чрез пощенски запис не е била приета от кредитора/ищец/ и. не е установено получаването й от него.
При очертания изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на настоящето дело разноски /по представен списък по реда на чл.80 ГПК, /на л.61/, съразмерно с уважената част от иска или от общата сума 817 лв ответникът следва да м. заплати сумата 272 лв /разноските се отнасят Д. исковото и. заповедното производства/.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска или по представения списък по чл.80 ГПК /на л.59/ от общата сума 300 лв следва да м. заплати сумата 200 лВ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника - „. Г. Е. Е. 2., седалище и. адрес на управление: Г. М. У. №. 9. Е. а., представлявано от едноличния собственик на капитала И.. В.. И.. в. качеството м. на управител, че същият има парично задължение към ищеца П.Г.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, за СУМАТА 650.00 лв, представляваща арендно плащане за стопанската 2016/2017гоД. по договор за аренда на земеделска земя от 30.07.2014Г., вписан в. СВ- М. дВ.вх.реГ.№. 5065, акт 95, том 7 от 31.07.2014Г. и. Анекс от 11.08.2015Г. към договора за аренда, ведно със законната лихва от 01.10.2017Г. Д. окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение парично задължение по чл.410 от ГПК №. 2387/19.10.2017Г. в. заповедно производство по ч.Г.Д.№. 3490/ 2017 Г. на Районен съд- М. Отхвърля иска по чл.422 от ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и. чл.8, ал.1 от ЗАЗ в. останалата м. част над уважения размер Д. предявения от 2475.30 лв, като неоснователен.
Осъжда „. Г. Е. Е. 2. да заплати на П.Г.П. /адрес и. ЕГН по-горе/ сумата 272 лв- разноски в. исковото и. в. заповедното производство по представен списък по чл.80 ГПК.
Осъжда П.Г.П. /адрес и. ЕГН по-горе/ да заплати на „. Г. Е. Е. 2. сумата 200 лв-разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в. двуседмичен срок от връчването м. на странитЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :