Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 18.11.2009 г. гр. ***
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на пети ноември
две хиляди и девета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Д.М.
като разгледа докладваното от съдия
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 996 по описа за 2009 г. и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на трудов
договор от 15.01.2007 г. е работила в ответното дружество, като трудовото
правоотношение е било прекратено, считано от 01.07.2009 г. За периода от месец януари
2009 г. до 01.07.2009г. не е получила уговореното трудово възнаграждение. Ето
защо моли ответника да бъде осъден да заплати сумата от общо 1138.55 лева,
представляваща дължимото трудово възнаграждение след като от него се приспаднат
дължимите удръжки за осигуровки и данъци, както следва: 260.67 лева за месец
януари, 66.84 лева за месец февруари, 24.95 лева за месец март, 262.03 лева за месец
април, 262.03 лева за месец май и 262.03 лева за месец юни, ведно със законната
от датата на предявяване на иска – 20.08.2009 г. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като
твърди, че е извършил плащания към ищцата в размер на: 100 лева на 03.02.2009
г., в размер на 200 лева на 20.02.2009 г. и в размер 100 лева на 27.04.2009 г.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Между страните по делото е сключен
трудов договор № *** от 15.01.2007 г. за неопределено време, съгласно който ищцата
е започнала да изпълнява длъжността “оператор на асемблираща машина” на пълно
работно време при основно трудово възнаграждение от 190 лева. Размерът на
същото е изменен с допълнително споразумение от 05.01.2009г., като е увеличен
на 291 лева, върху което се дължи допълнително такова от 14.40 % за придобит
трудов стаж и професионален опит. Трудовото правоотношение между страните е
съществувало до 01.07.2009 г., когато трудовият договор е прекратен със заповед
№ 106 на работодателя, от същата дата на основание чл. 327, т.2 от КТ.
Добросъвестното полагане на труд от
работника през периода от 01.01.2009 г. до 01.07.2009 г., за който се
претендира заплащане на трудовото възнаграждение, се предполага. Ответникът не
е оборил тази презумпция, поради което за него като работодател е възникнало
задължението, предвидено в чл. 128, т.2 от КТ – да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Неговият размер е изчислен със
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. За процесния период то
е 260.67 лева за месец януари, 66.84 лева за месец февруари, 24.95 лева за
месец март, 262.03 лева за месец април, 262.03 лева за месец май и 262.03 лева
за месец юни. Тази сума е начислена на работника по ведомост за работна заплата
и е чистото трудово възнаграждение, без направените удръжки, но липсва подпис
за получател.
Възражението, че е извършено частично
плащане трудово възнаграждение в размер на 100 лева на 03.02.2009 г., в размер
на 200 лева на 20.02.2009 г. и 100 лева на 27.04.2009 г. не е подкрепено от
представените от ответника писмени доказателства. От същите е видно, че ищцата
действително е получила тези суми, но не и за какво се отнасят. По тази причина
и след като във ведомостите за работни заплати за процесния период липсва
подпис за получени трудови възнаграждение, то следва да се приеме, че
ответникът не е установил при условията на пълно и пряко доказване изпълнение
на задължението за заплащане на трудово възнаграждение за периода януари –
01.07.2009 г. Ето защо следва да бъде осъден да заплати такова в размер на общо
1138.55 лева.
На основание чл. 86 от ЗЗД главницата следва
да бъде присъдена ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски или
сумата от 150 лева за адвокатско възнаграждение, а на Районен съд *** на основание
чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 45.54 лева държавна такса и 30 лева за
съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Артглас” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ***, ж.к. “***”,
ул.”***” №**, ЕИК ***, представлявано от К.К.К. да заплати на Л.А.К., ЕГН ********** *** сумата от общо 1138.55 (хиляда сто тридесет и осем лева и
петдесет и пет стотинки) лева, неизплатено нетно трудово възнаграждение за
периода от месец януари 2009 г. до 01.07.2009 г., както следва: 260.67 лева за
месец януари, 66.84 лева за месец февруари, 24.95 лева за месец март, 262.03
лева за месец април, 262.03 лева за месец май и 2672.03 лева за месец юни,
ведно със законната лихва, считано от 20.08.2009 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева, направени по
производството разноски.
ОСЪЖДА “Артглас” ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. ***, ж.к. “***”, ул.”***” №**, ЕИК ***, представлявано
от К.К.К. да заплати на Районен съд – *** сумата
от 45.54 (четиридесет и пет лева и петдесет и четири стотинки) лева, дължима
държавна такса и от 30 (тридесет) лева, разноски за съдебно-счетоводна
експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че
ще бъде обявено - 19.11.2009г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/