Решение по дело №164/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 50
Дата: 4 ноември 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Пепа Илиева Чиликова
Дело: 20212300600164
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Ямбол, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова

Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20212300600164 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от ПР. Д. ПР. с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Ямбол, ул. „............" .... чрез адв. Ж.Т. от АК-Ямбол
против Присъда № 260062/08.06.2021, постановена по НЧХД № 1285/2020г.
по описа на Районен съд – Ямбол, с която подсъдимия Т. Д. ИЛ. с ЕГН:
********** е признат за невиновен в това на ........ г., в гр. Ямбол, на ул.
„............" № .... да се е заканил на ПР. Д. ПР. с ЕГН ********** с
престъпление по чл.216, ал.1 от НК против имоти -гараж, представляващ
сграда с идентификатор № .......... по КК и КР на гр. Ямбол, със застроена
площ от 45 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма,
с предназначение: Постройка на допълващото застрояване, със стар
идентификатор на сградата: ......... номер по предходен: няма, която сграда е с
административен адрес: гр. Ямбол, ул. „............" .. разположена в поземлен
имот с идентификатор № ........ по КК и КР на гр. Ямбол, стар идентификатор -
няма, номер по предходен план - 2623, с площ от 605 кв.м., с трайно
1
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:
Средно застрояване /от 10 до 15 м/, при граници и съседи: поземлени имоти с
идентификатори № ........... № .............. № .............., № ........ № ........ и №
.............., и западната част на Плътна ограда, която ограда е изградена по
силата на PC №№ 238/09.10.2012г., издадено от Главния архитект на Община
Ямбол, за строеж: „Плътна ограда по западната и южната вътрешно -
регулационни линии с височина до 2.20 м над кота терен - шеста категория,
разположена изцяло в ПИ с идентификатор № ........ по КК и КР на гр. Ямбол,
стар идентификатор - няма, номер по предходен план - 2623, с площ от
605кв.м., c трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на
трайно ползване: Средно застрояване /от 10 до 15 м/, с административен
адрес: гр. Ямбол, ул. „............" .. при граници и съседи: поземлени имоти с
идентификатори № ........... № .............. № .............., № ........ № ........ и №
.............., които гараж и ограда са собственост на негов ближен -лицето П-С-
П.а, с което ПР. Д. ПР. се е намирал в съпружеско съжителство, поради което
и на основание чл.304 от НПК, ЯРС го е оправдал по предявеното му
обвинение по чл.144, ал.1 от НК. Отхвърлил е предявения граждански иск от
тъжителя П.П. против подсъдимия Т.И. в размер на 5000 лв., представляващи
неимуществени вреди в резултат на деянието, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН. Осъдил е частният тъжител П.П. ДА ЗАПЛАТИ на
подсъдимия Т.И. направените от него разноски по делото в размер на 703.10
лв.
Във въззивната жалба и допълнението към нея се сочи, че така
постановената присъда е неправилна и необоснована, като е постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели
до ограничаване правото на защита, както и неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателя е изложил съображения, че съдът го е
приканил да направи уточнения с престъпление по кой текст се е заканил
подсъдимият, въпреки че разпоредбата на чл. 81. ал. 1 от НПК не посочва
като реквизит на тъжбата да се посочи от тъжителя правната цифрова
квалификация на деянието, а единствено да се изложат обстоятелствата за
него. Посочил е, че компетентният орган е длъжен да прецени кое е
конкретното престъпление, заявено в тъжбата. Въззивникът твърди, че съдът
е приел уточнението на правната квалификация на деянието, направено по
описания начин, като това е довело и до разширяване на предмета на
2
доказване от страна на частния тъжител, което е недопустимо и с оглед на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК. Твърди още, че този подход на съда е
нарушил правото на защита на тъжителя, както и възможността да организира
правилно своето процесуално поведение в т.ч. да ангажира доказателства и да
прави доказателствени искания. Сочи, че воденето на съдебно производство
за едно и също деяние, паралелно по два коренно различни текста – този на
чл. 144, ал. 1 НК и на чл. 216, ал. 1 НК, не само е затруднило, но и е поставило
в невъзможност защитата на тъжителя, а съдът в мотивите си не е посочил
аргументи за възприетия от него подход. Жалбоподателят е посочил, че
съдът не се е произнесъл по направени доказателствени искания още в
тъжбата, а именно разпит на двама свидетели при режим на довеждане,
за да докаже своите твърдения, нито пък е дал указания на тъжителя да ги
посочи поименно, уважавайки останалите направени с тъжбата
доказателствени искания, в резултат на което съдът е възприел за недоказано
обстоятелството, че заплахата е направена но такъв начин, че би могла да
възбуди основателен страх у пострадалия, че престъплението ще бъде
осъществено. Въззивникът твърди, че в нарушение на чл. 291, ал. 2 от НПК
съдът не е дал възможност на частния тъжител да участва в съдебните прения.
Предвид гореизложеното жалбоподателят счита, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на
тъжителя и до нарушаване на основни принципи на наказателния процес.
Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени присъдата и да
върне делото за ново разглеждане на първата инстанция. АЛТЕРНАТИВНО
се настоява за отмяна на атакуваната присъда с постановяване на нова
такава, с която подсъдимият Т.И. да бъде признат за виновен в извършване
на процесното деяние със съотвените последици от това.
В съдебно заседание въззивникът П.П. участва лично и с редовно
упълномощен защитник- адв. Ж.Т. от ЯАК. Повереникът излага
съображения за допуснати от първоинстанционния съд съществени
процесуални нарушения. Пледира Окръжен съд–Ямбол да отмени атакуваната
присъда и да върне делото за ново разглеждане.
Въззиваемият – подсъдим Т.И. се явява лично и с редовно
упълномощен защитник- адв. М.А. от АК-Ямбол. Защитата навежда доводи
за правилност и законосъобразност на постановената присъда. Изразява
становище, че Районен съд–Ямбол много точно е посочил защо процесното
3
деяние не е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна,
подкрепейки аргументите си със съдебна практика. Пледира Окръжен съд–
Ямбол да остави въззивната жалба без уважение като неоснователна и да
постанови акт, с който да потвърди първоинстанционната присъда като
правилна и законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните
правила.
В последната си дума подс. Т.И. също моли за потвърждаване на
присъдата.

Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице
имащо право и интерес да обжалва в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а
разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Настоящият състав приема за установена следната фактическа
обстановка, правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е
следното:
Подсъдимият Т.И. и частния тъжител П.П. живеели в съседни
имоти в гр. Ямбол, намиращи се съответно на ул. „............" № .., а този на
тъжителя П.- на ул. „............" №.. С.А.П., П.Д.П., Г.П.А., Т.П.Н, Д.С.Г. Д.С.Г.,
Х.С.А- и С.Я.А. чрез пълномощника си Д.Я.А. учредили по силата на
Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 182,
т. 25, д. № 4987/04.11.2013г. на Службата по вписвания - Ямбол на П-С- П.а,
която е бивша съпруга на тъжителя Праданов безсрочно право на строеж за
построяване по одобрен архитектурен проект на обект с административен
адрес: гр. Ямбол, ул. „............" ..- гараж, със застроена площ от 60 кв.м. върху
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №
........, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - 2623, с
площ от 605 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана с
начин на трайно ползване: Средно застрояване /от 10 до 15 м/, при граници и
съседи: поземлени имоти с идентификатори № ........... № ..............
№ .............., № ........ № ........ и № ............... Гаражът бил одобрен с акт обр. 14
4
за приемане на конструкцията и акт обр. 15 от 2020 г. за установяване
годността за приемане на строежа. П. П.а по силата на разрешение за строеж
№ 238/09.10.2012г., издадено от Главния архитект на Община Ямбол,
възложила изграждането на „Плътна ограда по западната и южната вътрешно
- регулационни линии с височина до 2.20 м. над кота терен - шеста категория.
Западната част на оградата граничела с имота, в който живеел подсъдимия -
ПИ с идентификатор№ .............. по КК и КР на гр. Ямбол. Разположената по
западната вътрешно -регулационна линия част от оградата била построена
изцяло в имота на възложителя - ПИ с идентификатор № № ........ по КК и КР
на гр. Ямбол, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - 2623, с
площ от 605 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с
начин на трайно ползване: Средно застрояване /от 10 до 15 м/, с
административен адрес: гр. Ямбол, ул. „............" .. при граници и съседи:
поземлени имоти с идентификатори № ........... № .............. № .............., № ........
№ ........ и № ............... На ........г., докато се извършвали строителни дейности в
поземления имот на ул. „............" № .. В следобедните часове подсъдимия се
развикал на работника да се маха, защото щял да събори оградата и гаража.
След като научил какво се е случило, П.П. се обадил на подсъдимия по
телефона като записал разговора на CD- диск, след което П. подал сигнал на
тел. 112. На адреса пристигнали полицаи и предупредили с предупредителен
протокол подсъдимия да не заплашва съседа си и да не нарушава
обществения ред. Образуваната по случая прокурорска преписка вх. №
..............г. по описа на Районна прокуратура - Ямбол, приключила с
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от ....... г..
П.П. и П. П.а сключили граждански брак на ........ г., имали две деца – С. П.а,
починала на .......... г. и С. П.. Бракът им бил прекратен с решение № ............. г.
на ЯРС. П-С- П.а е починала в гр. Ямбол, видно от акт за смърт № ...................
г.. По делото е приложена и справка за съдимост, видно от която
подсъдимият е неосъждан.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Основният въпрос на който следва да се даде отговор в това
производство е дали подс. Т. Д. ИЛ., на ........ г., в гр. Ямбол, на ул. „............"
№ .... да се е заканил на П.П. с престъпление по чл.216, ал.1 от НК против
5
имоти -гараж, представляващ сграда с идентификатор № .......... по КК и КР на
гр. Ямбол и западната част на плътна ограда, която ограда е изградена по
силата на PC №№ 238/09.10.2012г., издадено от Главния архитект на Община
Ямбол, разположена изцяло в ПИ с идентификатор № ........ по КК и КР на гр.
Ямбол, които гараж и ограда са собственост на негов ближен -лицето П-С-
П.а, с което ПР. Д. ПР. е бил в граждански брак, прекратен на 14.11.......г.
Проверяващата инстанция се присъединява към изводите на
първостепенния съд, че в тази насока описаната фактическа обстановка
следва да се базира на всички събрани по делото писмени доказателства, а
аудио записа от изслушаният в съдебно заседание СД-диск не следва да се
приобщава към събрания по делото доказателствен материал, предвид
обстоятелството, че не е изготвен по реда на НПК и представлява „частен
запис“, който е изготвен без знанието и съгласието на подсъдимия с цел да
бъде използван по конкретното дело. Константната практиката на
ВКС,изхождаща от разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на РБ сочи
еднопосочно и категорично, че такова доказателствено средство е
процесуално недопустимо и следва да се изключи от доказателствената
съвкупност.
Въззивната инстанция счита, че при така събраната доказателствена
съвкупност, решаващият съд правилно е приел за установена описаната
фактическа обстановка. Теоретично доказването представлява дейност с
която се възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при
който се оценяват фактите, които се отнасят до предмета на доказването (т.н.
основен или главен факт), обективната истина трябва да стане логически
очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на
доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези
обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно
дело и които са най-типични за извършване на едно престъпление.
Настоящият съдебен състав напълно подкрепя изложения от първата
инстанция анализ на доказателствената съвкупност и се присъединява към
изводите по фактите и по доказателствата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е
6
направил обосновани правни изводи, че подс. Т.И. не е извършил
престъплението, предмет на обвинението, за това, че на ........ г., в гр. Ямбол,
на ул. „............" № .... да се е заканил на ПР. Д. ПР. с престъпление по чл.216,
ал.1 от НК, против имоти -гараж, представляващ сграда с идентификатор №
.......... по КК и КР на гр. Ямбол, със застроена площ от 45 кв.м., брой етажи: 1,
брой самостоятелни обекти в сградата: няма, с предназначение: Постройка на
допълващото застрояване, със стар идентификатор на сградата: ......... номер
по предходен: няма, която сграда е с административен адрес: гр. Ямбол, ул.
„............" .. разположена в поземлен имот с идентификатор № ........ по КК и
КР на гр. Ямбол, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - 2623,
с площ от 605 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
с начин на трайно ползване: Средно застрояване /от 10 до 15 м/, при граници
и съседи: поземлени имоти с идентификатори № ........... № .............. №
.............., № ........ № ........ и № .............., и западната част на Плътна ограда,
която ограда е изградена по силата на PC №№ 238/09.10.2012г., издадено от
Главния архитект на Община Ямбол, за строеж: „Плътна ограда по западната
и южната вътрешно - регулационни линии с височина до 2.20 м над кота
терен - шеста категория, разположена изцяло в ПИ с идентификатор № ........
по КК и КР на гр. Ямбол, стар идентификатор - няма, номер по предходен
план - 2623, с площ от 605кв.м., c трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Средно застрояване /от 10 до 15
м/, с административен адрес: гр. Ямбол, ул. „............" .. при граници и съседи:
поземлени имоти с идентификатори № ........... № .............. № .............., № ........
№ ........ и № .............., които гараж и ограда са собственост на негов ближен -
лицето П-С- П.а, с което ПР. Д. ПР. се е намирал в брак до ...... г., поради
което и на основание чл.304 от НПК, ЯРС правилно го е оправдал по
предявеното му обвинение по чл.144, ал.1 от НК.
Съдът правилно е отхвърлил предявения граждански иск от
тъжителя П.П. против подсъдимия Т.И. в размер на 5000 лв., представляващи
неимуществени вреди в резултат на деянието, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН и е осъдил частният тъжител П.П. ДА ЗАПЛАТИ на
подсъдимия Т.И. направените от него разноски по делото в размер на 703.10
лв. Въззивният съд намира, че от всички събрани и кредитирани по делото
доказателства може да се направи категоричен извод, че подс. Т.И. не е
извършил от обективна и субективна страна описаното в обвинителния акт
7
действие.
Не е установено от събраните доказателства, че на конкретната
дата, посочена от частния тъжител, подсъдимият е отправил закана за
престъпление към него или негов ближен. За да е налице, това престъпление,
следва заканата да е могла да възбуди основателен страх у пострадалия от
осъществяване на престъплението, а в тъжбата не е повдигнато такова
обвинение, липсват наведени конкретни данни в този смисъл. Отправената
от подс. И. спрямо частния тъжител П. закана против имотите - гараж и
ограда, би могла да възбуди основателен страх не у частния тъжител, а у
собственика на процесните имоти - П-С- П.а. Тя е бивша съпруга на
тъжителя, тъй като брака им е бил прекратен с развод през ...... година. По
никакъв начин заканата не може да възбуди основателен страх у частния
тъжител, имайки предвид факта, че той не е собственик и няма нищо общо с
процесните имоти, следователно липсва елемент от състава на
престъплението- възможността да възникне основателен страх за
осъществяване на престъплението. Както обосновано и правилно сочи
решаващият съд в контролирания съдебен акт, в чл. 93, т.10 от НК ближните
са изчерпателно изброени - съпрузите, възходящите, низходящите,
включително осиновени, доведени и заварени, братята и сестрите и техните
съпрузи и родителите по съребрена линия до четвърта степен. Изброеното
навежда извод, че в кръга на „ближните“ несъмнено не влизат бившите
съпрузи и следователно П.П. не попада в този законово регламентиран кръг,
лимитативно изброен. Обстоятелството, че П. П.а и частния тъжител са имали
брак, от който имат две деца и че двамата са живеели в един имот, не дава
основание да се приеме, че тя е "ближна" по смисъла на чл. 93, т.10 от НК, в
който ближните са изчерпателно посочени. В Постановление № 4/1961 на
Пленума на ВС е очертан кръга на лицата, които имат право да получат
обезщетение за причинени неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък. Този кръг от лица е разширен с Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС, а в последствие кръгът се разширява още с приетото ТР
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В настоящия случай не влизаме в хипотезата на
разглеждания случай в посочената задължителна практика на ВС и ВКС. Тук
не се касае за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт на
близък. В разглежданата фактическа обстановка се твърди наличие на
закана с престъпление против имоти- гараж и ограда, които са собственост на
8
бившата съпруга на П.П.. Не е осъществен състава на деликта по чл. 45 ГПК,
който включва- виновно противоправно поведение, вреди и причинна връзка
между тях. В настоящият казус тези елементи не се установяват.
Предявеният граждански иск не е доказан нито по основание, нито по размер
и в този смисъл Районен съд–Ямбол правилно и обосновано е отхвърлил
същия изцяло.
Изложеното сочи на липсата от обективна и субективна страна на
признаците на престъпния състав по чл. 144, ал. 1 от НК и в този смисъл
законосъобразно, обосновано и правилно подс. Т.И. е признат за невиновен и
на основание чл. 304 от НПК – оправдан с контролирания съдебен акт на
Районен съд – Ямбол.
С оглед извършената преценка на всички събрани по делото
доказателства, проверяващият съдебен състав намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба и счита, че поради липсата на други
основания за отмяна на присъдата при служебната й проверка, същата следва
да бъде потвърдена.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на наказателното производство, след като
подсъдимият е признат за невинен, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК,
разноските по делото вкл. и тези направени във въззивната инстанция,
следва да останат за сметка на частния тъжител.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6
от НПК, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260062/08.06.2021, постановена по
НЧХД № 1285/2020г. по описа на Районен съд – Ямбол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10