РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен
бряг, 20.07.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното
заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ПЪРВАНОВ
при секретаря Павлина Плючарска,
като разгледа докладваното от съдията Първанов
АНД № 193 по описа за 2020 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 от ЗАНН
В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от Б.Г.М., с ЕГН ********** *** 7,
подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 29/21.04.2020
г. на Началника РУ хххкъм ОДМВР Плевен, с което за нарушение на чл. 37 от
ЗНССПЕЕН 112 му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева. Изразява общо недоволство от постановения административен акт, като
оспорва неговата законосъобразност, относно наложените наказания.
Жалбоподателят
– редовно призован в съдебно заседание не се явява лично и не се представлява.
Административно
наказващият орган – редовно призовани не
изпраща представител и не релевира становище по същата.
Съдът като съобрази събраните
по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от активно легитимирано лице, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Предмет на преценка в
настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното
постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
Съдът като съобрази събраните
по делото писмени и гласни доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
страните, намира за установено от правна и фактическа страна следното:
От разпита на
свидетелите С.Н. – мл.п.и. и Г.В.Т. полицейски
служители при РУ –Червен бряг, на 16.04.2020г. получили сигнал на тел.
112 от жалбоподателят за това, че на същият адрес синът му К. Г. му е нанесъл
удари. Незабавно с колегата си Г.В. се отправили към адреса и установили, че полученият
сигнал не отговаря на истината, а е възникнал само конфликт между тях по повод
наличието на лоши междуличностни отношения. За това разяснили са им кога и при какви случай се използва тел.
112. Съставил АУАН на М. за неправомерно
позвъняване на тел. 112.
След разпита на
призованите свидетели и представените писмени доказателства, съдът
прие за установена горната фактическа обстановка:
Актосъставителят С.Н.С. и свидетеля по установяване на нарушението и
съставяне на акта Г.В.Т. в хода на съдебното следствие
потвърждават вписаните в АУАН обстоятелства. Твърдят, че действително е имало
конфликт между жалбоподателя и синът му, но не му е нанасян побой. Съдът
кредитира като правдиви показанията и на свидетелите, по отношение на
правнорелевантните факти, тъй като в тази си част те са еднозначни и
потвърждават описаните в АУАН обстоятелства за извършено от М. нарушение.
В дадените от М. сведения по повод проверката и в жалбата до съда същият
не твърди да му е нанесен побой от синът му, а само че е имало спречкване между
тях в което синът му го е хванал за краката.
Жалбоподателя е възрастен човек, с множество придружаващи заболявания,
придвижващ се с патерици. Тази негова физическа немощ със сигурност оказва
влияние върху реалната му преценка за нападение спрямо личността му и той
именно по този начин е приел действията на синът му. Физическото спречкване,
макар и без нанасянето на телесни повреди се доказва по несъмнен начин и от показанията
на полицейските служители. Наличието на физическо посегателство спрямо
личността на жалбоподателя оказва негативна преценка върху реалната му преценка
за създадената ситуация и в търсене на начин за решаване на конфликта е напълно
допустимо да потърси съдействие и защита от компетентните органи – каквито в
случая са полицейските.
За да е на лице изпълнен състава на деянието, за което М. е
санкциониран, следва от субективна страна деянието да е извършено умишлено,
тоест дееца да съзнава противоправността на деянието си и да цели настъпване на
вредни последици. От изложеното по-горе се установява безспорно, че дееца е
търсил защита на действително накърнени свои права и то от органи, които са
компетентни да дадат търсената защита.
Липсата на субективен елемент от деянието изключва административно
наказателната отговорност и обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
29/16.04.2020 г. на Началника РУ хххкъм ОДМВР Плевен, с което за нарушение на
чл. 28 ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 на Б.Г.М., с ЕГН ********** *** му е наложено административно наказание „Глоба“ по чл. 37, от
ЗНССПЕЕН 112 в размер на 200 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: